№ 1562
гр. Варна , 26.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на четвърти
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен А. Атанасов
Секретар:Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно гражданско дело
№ 20203100502645 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Приета е за разглеждане въззивна жалба на Ю. А. Ю. срещу решение
№184/29.07.2020г., постановено по гр.д. №878/19г. по описа на РС-Провадия,
В ЧАСТТА, с която е бил уважен иск на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ЕАД кредитор за установяване на дължимостта на вземане за
чист остатък от главница в размер на 1737лв по договор за потребителски
кредит, удостоверени като изпълняем дълг в оспорена заповед за изпълнение
и съответно определени разноски за исково и заповедно производство.
Въззивникът, представляван от назначен в първа инстанция особен
представител адв. Г., сочи допуснати нарушения при постановяване на
решението, изразяващи се в неправилно установени факти, обусловили и
неприлагане на материалния закон при преценка на легитимацията на ищеца
като кредитор, придобил вземането от заявителя. Оплаква се че съдът не е
разгледал възражение по легитимацията на цесионера, заявил придобити
права по възмездна договор, чиято непълнота на уговорката за цена изключва
валидността на сделката. Счита, че опорочаването на цесията поради липсата
1
на основание при уговорена покупка без посочена цена изключва и правото
на цесионера да търси плащане на прехвърления дълг. Отделно сочи
допуснатото нарушение при отчитане на интереса на кредитора да търси
установяване на дълга, така както е бил индивидуализиран при издаването на
заповедта за изпълнение. Счита, че правилно установената недействителност
на кредитната сделка, чието съдържание не е било съобразено с изискванията
на ЗПК, изключва установяване на вземане за главница породено от този
договор, което е различно по основание от породено от неоснователно
обогатяване вземане за за връщане на дадена сума по недействителен
договор. С тези доводи обосновава неоснователност на претенция за
установяване на договорно основание на вземането, прехвърлено на
цесионера.
По същество пред въззивния съд, представителят на въззивника се позовава
на недопустимост на обжалвания акт, като постановен по иск, различен от
допустимото установяване, като моли след обезсилване делото да бъде
върнато за разглеждане на предявения иск, евентуално поддържа доводите за
недоказана легитимация на цесионера и моли решението за бъде отменено и
установителния иск отхвърлен в цялост.
Насрещната страна „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, чрез
юрисконсулт П. оспорва жалбата с доводи за правилно установени факти и
прилагане на закона. Позовава се на придобити с цесия права на кредитор по
договор за потребителски кредит, индивидуализирани в допълнително
приложение към сключен по-рано рамков договор, обвързващ цедента и
цесионера като организационен договор за бъдещи престационни конкретни
сделки. Излага подробни аргументи, възприети в съдебна практика, за
отчитане на връчване на уведомлението на особения представител на
длъжника като надлежно довършване на фактическия състав на чл. 99 ЗЗД,
пораждащ действие спрямо длъжника. Кредиторът излага и допълнителни
доводи по валидно уговаряне на кредитна услуга и реално предавана на
главницата на потребителя, като евентуално сочи, че дори и някои от
уговорките да са нищожни, правилно съдът е приложил специално уредени в
чл. 23 ЗПК последици като е присъдил връщане на чиста стойност на кредита.
Като счита оплакванията за неоснователни моли за потвърждаване на
обжалвания съдебен акт.
С аналогични бланкетно поддържани доводи в писмено становище,
2
пълномощникът на въззиваемият кредитор пледира за отхвърляне на жалбата.
Въззиваемото дружество е предявило искане за определяне на разноски в
настоящото производство конкретизирано в неоспорен списък по чл. 80 ГПК
(л. 20).
Предварителните въпроси и допустимостта на производството въззивният
съд е разгледал в определение №3144/2.10.2020г., като към настоящия момент
не са настъпили обстоятелства които да налагат промяна на това произнасяне.
Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите,
възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС) и
съответства на предявения иск за установяване на вземане, за което е била
издадена заповед за изпълнение по твърдения на кредитора (чл. 410 ГПК).
Обжалваният установителен диспозитив възпроизвежда основанието на иска,
така както е въведено с твърденията на кредитора за придобиване с цесия на
изискуеми парични задължения за главница и лихви, произтичащи от
неизпълнен договор за паричен заем CrediHome+№1182-
00027989/08.11.2017г.
В рамките на служебната проверка за допустимост съдът констатира
наличието на издадена заповед за изпълнение в полза на въззиваемия
търговец за вземания, индивидуализирани на тези основания за разгледаните
от съда размери. Както в заявлението си по чл. 410 ГПК, така и в исковата
молба заявителят е описал като основание на своята претенция кредитната
сделка, сключена между своя праводател – цедент и длъжника. Съответно
именно неизпълнението на посочения от кредитора договор е разгледано като
правопораждащо основание на претенцията на цесионера. Заповедта е била
връчена по реда на чл. 47 ал.5 ГПК, което изключва ефективна защита на
длъжника и налага съдебно установяване по специалния ред. Интересът на
ищеца да установи именно това право е несъмнен и производството по иска
по чл. 422 ГПК е допустимо. Произнесеното съдебно решение, изцяло
съвпада с така очертания предмет на установяване на вземания, вече
индивидуализирани в заповедното производство. Оплакванията на
въззивника в тази насока са неоснователни, тъй като се базират на изводите
на съда по съществото на материалното право и констатираната в мотивите
недействителност на кредитен договор. Затова преценката за квалифициране
на правото на кредитора да получи част от главницата по такъв договор е
въпрос по правилно приложение на закона и се контролира от въззивен съд
3
като оплакване за неправилност.
Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно
чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Заявлението си за издаване на заповед за изпълнение кредиторът е основал
на твърдения за легитимацията си с рамков договор за цесия, допълнен с
изрично приложение, индивидуализиращо прехвърлени права, по който е
следвало да придобие заявеното за плащане вземане на цедента по конкретен
кредитен договор. Представеният договор, с който заемодателят кредиторът е
договорил продажба на обособени групи от своите вземания не месечна база,
определяеми чрез препращане към различни приложения образец № 1 - опис
на индивидуализирани вземания несъмнено има рамков характер (изяснен
чрез отграничаване от други видове съглашения в Решение № 138 от
19.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 367/2009 г., I т. о., ТК). Макар да урежда
окончателно съдържанието на поредицата от договорени сделки, сам по себе
си рамковия договор не е достатъчен за да породи прехвърлителен ефект.
Рамковото споразумение изисква отделно договаряне на индивидуалния
предмет на всяка от сделките в планираната поредица от еднотипни договори
и именно с договаряне на съдържанието на образеца по приложение №1 се
довършва фактическия състав по прехвърляне на конкретния пакет от
вземания. Съдът приема, че предмета на цесията е концентриран едва с това
описание като отделна продажба. Съгласието за уреждането с рамката и на
продажбите на бъдещи, възникващи след това договаряне вземания, е
недвусмислено изразено в чл. 2.1, като договарящите се са посочили, че всяко
ново приложение, съставено в бъдеще ще се подчинява на рамковите условия
и ще се счита за неразделна част от цесията. Именно такова поредно
приложение по образеца е било възприето с документа, прпедставен в копие
със заличени части от съдържанието (л. 25 от делоно на ВРС), датиран на
10.04.2018г, в рамките на срока на действие на рамковото съглашение,
продължен с анекса от 22.1.2018г. На ред 166 от списъка на прехвърляни
задължение на клиенти на цедента ясно е посочен процесния договор. Към
момента на потвърждаване на приемането на описа на новопредложен за
изкупуване пакет от вземания (според уговорката в чл. 4.1 от рамковия
договор) се довършва и фактическия състав на сделката с конкретен предмет,
а такова потвърждение несъмнено е извършено предвид изричното изявление
на приелата го насрещна страна на л. 23 от делото на ВРС. Въззивният съд
4
намира за правилно установена легитимацията на въззиваемия като цесионер
по валидна цесия именно по отношение на задълженията, произтичащи от
договора за заем, отпуснат на въззивника. Оплакванията, свързани с липса на
уговорен елемент на възмездна цесия са необосновани, тъй като нарочното
заличаване при копиране на част от оригинален документ не може да се
приравни на липсващо съдържание, а именно такъв е процесния случай. В
становището по отговора ищецът изрично се е позовал на търговска тайна по
отношение на договорена цена за придобиване, а и от графичното
изображение несъмнено е видно, че съществуващи части от документа са
„маскирани” по начин осуетяващ разчитане на покрит текст. Само по себе си
обаче установяването на точната цена, уговорена между цедента и цесионера
няма значение за защитата на длъжника. Прехвърлянето на вземане е
принципно неформален акт и съдържанието на конкретната сделка между
кредиторите, извън договорената промяна на собствеността върху вземането
не засяга по никакъв начин длъжника, поради което и не може да служи за
обосноваване на защитата му. По същество възражението срещу валидността
на прехвърлянето се основава на твърдението, че между кредиторите не е
постигнато съгласие за насрещна престация – цена за получените от
цесионера права. Оспорването на вътрешните отношения между цедента и
цесионера обаче се основава на облигационни отношения които нямат
никакво касателство с отношенията между всеки от тях и длъжника по
прехвърленото вземане. Спрямо длъжника цесията има абстрактен характер,
тъй като основание за прехвърлянето (с което съдържанието й се изчерпва)
варира според вътрешните отношения между цедента и цесионера. Затова и
дали тя е възмездна или не е без значение, доколкото законът допуска и двата
вида сделки без да предвижда специална форма за тях. Дали сключената
между стария и новия кредитор цесия има разрешено от закона основание,
предмет и съдържание или не е без значение за длъжник, който е надлежно
уведомен от стария си кредитор за промяната в титулярството на дълга и това
уведомление не е оттеглено до извършеното от длъжника плащане на
посочения нов кредитор. Ако надлежно уведоменият длъжник изпълни на
новия кредитор той ще е погасил надлежно облигацията си и каквито и да са
пороци в отношения между кредиторите няма да му бъдат противопоставими,
съответно няма интерес да оспорва валидността на цесия, дори и когато
предлага изпълнение.
5
Въззивният съд намира за правилно установена легитимацията на
въззиваемия като цесионер по съобщена надлежно цесия именно по
отношение на задълженията, произтичащи от договора за заем, отпуснат на
въззивника.
Не е основателно и оплакването по квалифицирането на правопораждащото
дълга отношение. Вярно е, че при преценката на съдържанието на кредитната
сделка, предлагана на кредитора едновременно с допълнителна услуга,
първоинстанционният съд е установил несъответствие на уговорките със
специално въведени в закона за потребителския кредит ограничения в
свободата на договаряне. Решението за отхвърляне на претенцията, основана
уговорките за лихва и заплащане на допълнителни услуги не е обжалвано и
съответно е породило сила на пресъдено нещо между кредитора и длъжника.
Тази последица от стабилния в тази част акт изключва пререшаването на
въпроса относно съответствието на съдържанието на кредитния договор с
изискванията по чл. 11 ал.1 т.9, 11 и 12 ЗПК. Като зачита решението между
същите страни въззивният съд намира за приложима специалната уредба на
чл. 23 ЗПК. Съдът преценява, че законодателят е посочил по-общия термин на
недействителност като резултат от нарушенията на правилата, закрилящи
потребителя именно за да разграничи последиците от тези на общите
основания за нищожност или унищожаване на сделки. Целта на закрита на
потребителя, включително и по-детайлизирана уредба за конкретни кредитни
услуги по ЗПК, не е отричането с обратна сила на договарянето в цялост, а
само изключване на обвързаността на потребителя с породени от такова
договаряне задължения, накърняващи баланса на интересите на насрещните
страни. Затова и при въвеждането на недействителността законодателят
урежда изрично и специални последици за потребителя, като ограничава
задължения по тази сделка до връщане на чиста стойност на кредита, а всички
други задължения отпадат след обявяване на недействителността. Това
тълкуване е съответно и на общия принцип на закрила на потребителя срещу
обвързване с отделни клаузи, наложени му от недобросъвестен доставчик,
като в резултат на обявената недействителност отпада само възмездността на
кредит, сключен в рамките на търговска дейност на доставчика, а се
съхранява сделка със съдържание на безвъзмезден заем, типичен за
отношенията между равнопоставени граждани. Затова и прогласяването на
недействителност в този специален случай, за разлика от типичното отричане
6
на валидност на договарянето, не изключва с обратна сила договорното
основание. Остатъчното задължение на потребителя е именно за връщане на
главница по получения кредит (а не за реституция на дадена сума по повод
несъществуващ вече реален договор). Именно в този смисъл е приложил
спецалния закон и първоинстанционния съд, като е приел за установено това
основание, съвпадащо с заявеното от цесионера придобиване на права на
заемодателя по сключен с длъжника кредитен договор.
Поради пълното съвпадение на мотивите на двете инстанции обжалваната
част от съдебния акт следва да се потвърди.
По разноските:
Неоснователността на жалбата, ангажира отговорността на въззивника за
действията, извършени за негова сметка от особения представител.
Разноските направени от въззиваемия възлизат на 300лв депозиран хонорар
на особен представител и 150 лв юрисконсултско възнаграждение. В този
размер следва да бъде компенсирана тази страна.
Допълнително съдът следва да разпредели и отговорността на страните за
невнесената авансово държавна такса по разглеждане на жалбата (т.7 от
ТРОСГТК 6/2012). Предмет на обжалване е била част от иска с цена 1737лв,
съответно такса в размер 34,74лв следва да се възложи на въззивника.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 271 ал.1 ГПК, съставът на
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №184/29.07.2020г., постановено по гр.д.
№878/19г. по описа на РС-Провадия, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е бил
уважен иск на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД срещу Ю.
А. Ю. за установяване на дължимостта на вземане за чист остатък от главница
в размер на 1737лв по договор за потребителски кредит, удостоверени като
изпълняем дълг в оспорена заповед за изпълнение и съответно определени
разноски за исково и заповедно производство.
ОСЪЖДА Ю. А. Ю. , ЕГН **********, с постоянен адрес: *** да
заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК203670940, гр.
София, бул. П. Дертлиев № 25, офис–сграда Лабиринт,ет. 2 офис 4 сумата
450лв.(четиристотин и петдесет лева) представляваща направени разноски за
7
съдебна защита по неоснователна жалба, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Ю. А. Ю. , ЕГН **********, с постоянен адрес: *** да
заплати в полза на Държавния бюджет по сметка на Варненски окръжен съд
сумата 34,74лв.(тридесет и четири лева и седемдесет и четири стотинки),
представляваща дължима държавна такса за неоснователно въззивно
обжалване, на основание чл.78 ал.6 от ГПК вр. чл. 104 ПАС.
УКАЗВА на осъденото лице, че следва да представи доказателства за
заплатената присъдена в полза на бюджета сума, като при пропускане на 7-
дневен срок след влизане в сила на решението, ще бъде издаден служебно
изпълнителен лист, като в него допълнително ще бъде начислена и такса от 5
лв. и законна лихва по чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, на осн. чл. 109 от ПАС.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Да се обяви в регистъра по чл. 50 ал.2 от ПАС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8