НОХД № 50/2015 г.
по описа на Районен съд Пазарджик
МОТИВИ:
Производството е образувано по внесен от Районна
прокуратура Пазарджик обвинителен акт срещу подсъдимия В.С.Г.,
роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, неженен, със средно
образование, безработен, неосъждан /реабилитиран/, с ЕГН: ********** за това, че през нощта на 15 срещу
16.04.2014 г. в с.З., обл. П., след като сe сговорил предварително с Н.И.Г. ***, чрез
повреждането на преграда, здраво направена за защита на лица и имот – разбиване
на врата, чрез използването на моторно превозно средство – лек автомобил „*****”
с рег. № *****, и чрез използването на технически средства – метален лост тип
„кози крак” и отвертки с плоска работна повърхност, е отнел чужди движими вещи
– 4 бр. ръчни ел. инструменти, ел. кабел и зарядно устройство за батерии,
всичко на стойност 217 лв. от владението на И.Б.В. *** без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е немаловажен -
престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4, предл.1-во и 2-ро и т.5, във връзка с
чл.194, ал.1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението.
Счита, че от събраните доказателствени материали може да се направи несъмнен
извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е повдигнато
обвинение. Пледира съдът да признае подсъдимия за виновен, като му наложи
наказание лишаване от свобода, което да бъде отложено при условията на чл.66 НК,
ако е под три години.
По делото няма приет за съвместно разглеждане граждански
иск и няма конституиран частен ищец. Няма конституиран частен обвинител.
Подсъдимият не се признава за виновен по така повдигнатото
му обвинение, като твърди, че не е автор на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение, иска да бъде
оправдан изцяло по повдигнатото обвинение спрямо него.
В дадената му последна дума подсъдимият моли да бъде
постановена оправдателна присъда.
Районен съд Пазарджик, като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
На 15.04.2014 г. в 18,03 ч. свидетелят Н.Г. се обадил от
телефон с номер 0894 035 890 на подсъдимия В.Г. на телефон с номер 0892
721 684 и поискал от него да се видят по-късно същата вечер. До 23,00 ч.
на същия ден не са провеждани повече разговори от мобилния телефон, ползван от Г..
Г. и Г. се срещнали вечерта в гр. Пазарджик около 23,00 ч. По време на срещата
двамата решили по-късно през нощта да извършат кражба. За тази цел двамата се
качили в лек автомобил „*****” с рег. № ***, собственост на Г.. В автомобила Г.
разполагал с метален лост, тип „кози крак“, плоски отверки с различна големина
и шперцове. Придвижвали се с автомобила в посока от Пазарджик към П.ска област,
като телефона на Г. е засечен последователно в мобилни клетки в 23,22 ч. в село
Мало Конаре и в 23,24 ч. в село Говедаре по пътя за П.. Двамата пристигнали в
село З., област П., като взели решение да проникнат и отнемат намиращи се
движими вещи в новострояща се жилищна сграда – къща в село З., собственост на
свидетеля И.Б.В.. Къщата била завършена на етап груб строеж с монтирани врати и
прозорци от ПВЦ и била заключена, но имотът, в който се намирала, нямал ограда
все още и достъпът до къщата бил открит. Г. и Г. предположили, че през нощта новостроящата
къща ще бъде заключена, затова и предварително имали подготвени метален лост
тип „кози крак“, различни видове отвертки с плоска работна повърхност и
шперцове, чрез които да отворят врата и които се намирали в автомобила. Тъй
като през нощта в къщата нямало никой, двамата се приближили към къщата и посредством
металния лост и плоска отвертка успели да отворят заключената врата на къщата,
водеща към верандата и влезли вътре. Къщата била на два етажа, като втория се
явява подпокривен. На първия етаж намерили различни електрически инструменти –
ударна бормашина марка „Спарки“, малък ъглошлайф със зелен корпус, акумулаторен
винтоверт в комплект със зарядно устройство за батерии, както и черен
електрически кабел, служещ като удължител. На подпокривния етаж намерили
електрическа резачка за дърва марка „Икра“ с червен корпус. Взели гореописаните
вещи и ги сложили в багажника на колата, след което с нея се отправили обратно към
гр. Пазарджик. Телефонът на Г. *** намиращо се в близост до село З. в 3,23 ч.,
а в 6,18 ч. в клетка в село Огняново, област Пазарджик.
По същото време свидетелят Н.Д. –
служител в сектор Криминална полиция към ОД МВР Пазарджик, проследявал
движението на Н.Г. чрез техническите способи по Закона за специалните
разузнавателни средства, тъй като последният бил заподозрян в извършването на
множество кражби на територията на ОД МВР Пазарджик. Проследяването ставало
посредством данните от клетките на мобилните оператори, посочващи
местонахождението на използвания от Г. мобилен телефон със СИМ карта с № 0894 035
890. Д. предположил, че Г. и подсъдимия Г. се придвижват заедно с оглед
проведения разговор между тях по-рано вечерта, в който те си уговорили среща.
Виждайки времето и посоката им на движение Д. предположил, че те се прибират
към гр. Пазарджик след извършена кражба. Д. установил, че автомобилът се
придвижва към Пазарджик не по главния път П.-Пазарджик, а по пътя откъм село
Огняново. Затова подал сигнал до полицейските автопатрули в града, които да
спрат автомобила на подсъдимия и да проверят дали в него има вещи, които биха
могли да са предмет на кражба. С тази цел свидетелите Б.М. и П.Ч. *** заели
позиция на входа на града на разклона за Тилова база по пътя за село Мирянци,
откъдето минава и пътя за село Огняново. Около 06,45 ч. те спрели управлявания
от Г. лек автомобил „*****” с рег. № *****, в който пътувал и Н.Г.. След
проверка на документите на автомобила и шофьора полицаите преминали към
проверка на багажника на превозното
средство. При отварянето му от Г. двамата полицаи установили, че багажникът е
пълен с ел. инструменти. Попитали Г. чии са вещите, а той отговорил, че са
негови и ги кара на пазара, за да ги продава. Тъй като от документите на
подсъдимия полицаите установили, че същият живее в село Драгор, което се намира
от противоположния край на гр. Пазарджик, те го попитали защо идва толкова рано
откъм село Огняново, при положение, че живее в село Драгор, което се намира в
противоположната посока. Подсъдимият не отговорил на въпросите на полицаите. През
цялото време на проверката пък свидетелят Г. седял на предна дясна седалка на
автомобила и мълчал. Двамата с подсъдимия Г. били отведени в полицията, а
органите на досъдебното производство започнали разследване. В хода му били
извършени претърсвания в жилищата и превозните средства на двамата извършители,
където са открити множество приспособления за отключване на брави и взломяване
на врати, между които и шперцове. Били уведомени РУ МВР Септември за евентуално
извършена кражба на територията, обслужвана от управлението, като е установено,
че такава е извършена от къщата на И.В., който съобщил за кражбата около 8,30
ч., след като получил обаждане в 7,40 ч. от негов съсед, че вратата на
верандата му е разбита и пристигнал на място, където установил липсата на
процесните вещи. В последствие в РУП Септември пострадалият В. разпознал
категорично като свои вещите, намерени в багажника на автомобила на подсъдимия Г.
от полицаите. Макар и това разпознаване да не е извършено по правилата на НПК
за разпознаване на предмети, тъй като пострадалият е видял вещите в районното
управление, когато е бил призован на разпит, то не следва да се отрече фактът,
че именно това са били неговите вещи, отнети му по време на кражбата. Същите са
му върнати срещу разписка на основание чл.111 от НПК. В хода на разследването е
изготвена оценъчна експертиза за определяне стойността на вещите, откраднати
чрез процесното деяние. Според приетото заключение на вещото лице тя възлиза
общо на 217 лева.
По делото е приета трасологична експертиза, според
чието заключение някои от откритите в автомобила на обвиняемия отвертки и
лостове биха могли да оставят побитостите по взломената врата на строежа, от
който е извършена кражбата.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите И.В., Н.Д., Б.М.
и П.Ч., протоколите за претърсване и изземване, извършени в жилищата и
моторните превозни средства на Г. и Н.Г., както и от съдебно-оценъчната и
трасологична експертизи. В противоречие с горните доказателства са само
показанията на Н.Г., за който делото е приключило със сключването на
споразумение с Районна прокуратура Пазарджик, одобрено от Районен съд Пазарджик
по НОХД № 2231/2014 г. по описа на съда, където Г. се е признал за виновен по
така повдигнатото му обвинение, включително и за извършената в съучастие с
подсъдимия Г. ***, но който, разпитан като свидетел по настоящото дело, твърди,
че такава кражба не е извършена и отрича да е признал за нея.
Събраните по делото горепосочени доказателства (с
изключение на показанията на Г.) са без противоречие помежду си относно времето
и мястото на извършване на инкриминираното деяние и участието на подсъдимия в
неговото извършване. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите И.В., Н.Д.,
Б.М. и П.Ч., които са без вътрешно противоречие, ясни, конкретни и логични по
отношение на съставомерните признаци. Техните показания следва да бъдат ценени
като такива с висока доказателствена стойност, тъй като дават информация за
факти, които са пряко възприети от тях и са дадени от лица, които не са
заинтересовани от изхода на делото. Безспорно е установено, че след 23,30 ч.
подсъдимият и Г. са се намирали на територията на област П., което опровергава
показанията на Г.,***. Същите са се намирали в района на село Оризаре в близост
до село З. в 3,23 ч., т.е. някъде в периода между 23,30 ч. на 15.04.2014 г. и
3,23 ч. на 16.04.2014 г. подсъдимият и Н.Г. са извършили кражбата, във връзка,
с която са се срещнали и уговорили по-рано вечерта в гр. Пазарджик. Следва да
се постави на вниманието въпроса за това в какво точно качество е участвал в
извършването на кражбата подсъдимия Г. – дали като извършител или само като
помагач на Г., тъй като няма събрани категорични доказателства в тази посока,
но съдът счита, че намерените вещи в колата на Г. – кози крак и плоски отверки,
за които подсъдимият не отрича, че са негова собственост, и за които се установи,
че е възможно да са използвани за извършването на взломяване на вратата на
къщата на В., сочат, че подсъдимия не е бил на мястото на кражбата, само за да
превозва Г. и отнетите вещи с автомобила си. Безспорно е, че откритата
дактилоскопна следа на местопроизшествието не съвпада с тези на Г. и Г., но в
същото време в автомобила на Г. са открити и ръкавици, които е логично да се
предположи, че са ползвани от подсъдимия по време на кражбата. Следва да се
отбележи, че макар и при недобрия оглед на местопроизшествие, който е извършен
и който е затруднил експерта, изготвил трасологичната експертиза, същата все
пак заключава, че намерените в автомобила на обвиняемия отвертки и лостове биха
могли да оставят побитостите по взломената врата на къщата, от която е
извършена кражбата. От показанията на пострадалия В. се установи, че тези
побитости са били от външната страна на вратата. Следователно се доказва, че за
извършване на кражбата са използвани технически средства – кози крак и отверки,
съвпадащи като вид, размер и големина с намерените в колата на Г., както и че
кражбата е извършена чрез взломяване на прегради, здраво направени за защита на
имот. Намерените в колата на Г. ключове с изпилени зъбци доказват и наличието
на подготовка у подсъдимия за преодоляване на прегради и посредством тях, ако
се наложи. В този ред на мисли може да се възприемат доводите и на прокуратурата
за наличието на наденица и отрова в колата – а именно, за да бъде отровено
евентуално куче-пазач, но в тази посока няма събрани никакви доказателства. По
отношение на твърдението на подсъдимия, че отверките са в колата, защото са
нужни при евентуално повреда на автомобила, следва да се отбележат няколко
неща. На първо място безспорно е, че отверките могат да се ползват при
евентуален ремонт на автомобила, но следва да си зададем въпроса защо нито една
от намерените отверки не е кръстата, а са само плоски такива, след като голяма
част от ремонтните дейности по един автомобил следва да се извършват посредством
кръстати отверки и на следващо място е интересно при тази големина на
отверките, какви точно части от автомобила се ремонтират с тях, защото толкова
големи плоски отверки не могат да заместят успешно необходимите кръстати такива
при ремонт. В същото време именно плоски отверки могат да се използват много
по-успешно от кръстати за взломяване на прегради по начина, по който е взломена
вратата на пострадалия В.. Следва да се
отбележи и неправдоподобното обяснение за вещите в колата на подсъдимия, което Г.
е дал първоначално на спрелите го полицаи – а именно, че са негови и ги кара на
пазара в Пазарджик да ги продава. Установено е по делото не само, че вещите не
са били негови, но и в същото време подсъдимият влиза в Пазарджик в ранните часове
на деня от посока, противоположна на селото, в което живее, но тези
обстоятелства не му пречат да се опита на заблуди служителите на МВР. Посоката
на движението на автомобила също категорично сочи, че подсъдимият и Г. ***. В
автомобила не е имало друго лице освен тях двамата. Не са засечени и разговори
по телефона с други лица от страна на Н.Г. във въпросната вечер, освен с
подсъдимия Г.. Така, макар и при наличието само на косвени доказателства,
същите все пак изграждат логическа
верига, която води до извод за участието на подсъдимия в извършването на
инкриминираното деяние.
Що се касае до показанията на Н.Г., съдът намира, че
не следва да кредитира същите. Те не само противоречат на останалите събрани по
делото доказателства, но и противоречат на направеното от самия Г. самопризнание
за извършената кражба от село З. в съучастие с В.Г. и сключването му на
споразумение с Районна прокуратура Пазарджик, одобрено от Районен съд Пазарджик
по НОХД № 2231/2014 г. по описа на съда по отношение на същото това деяние, за
което се е съгласил да му бъде наложено и наказание, което в момента търпи в
Затвора Пазарджик. Г. твърди, че се е видял във въпросната вечер с Г. и негов
приятел и оттам са отишли в село, близо до Пазарджик, откъдето са закупени
някакви вещи, след което са спрени от полицаи. Това не обяснява желанието на Г.
да се видят с Г., заради което му се е обадил по телефона, както и не отговаря
на движението по мобилните клетки и местоположението на Г. в процесния времеви период.
На последно място съдът приема, че оценъчната експертиза
е отговорила в своето заключение конкретно и точно на поставените въпроси и
кредитира същата.
Така изложената фактическа обстановка води до следните
правни изводи:
С действията си подсъдимият В.С.Г. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.195,
ал.1, т.3, т.4, предл.1-во и 2-ро и т.5, във връзка с чл.194, ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимият В.С.Г. през нощта на 15 срещу 16.04.2014 г. в с. З., обл. П., след като сe сговорил предварително с Н.И.Г. ***, чрез
повреждането на преграда, здраво направена за защита на лица и имот – разбиване
на врата, чрез използването на моторно превозно средство – лек автомобил „*****”
с рег. № *****, и чрез използването на технически средства – метален лост тип
„кози крак” и отвертки с плоска работна повърхност, е отнел чужди движими вещи
– 4 бр. ръчни ел. инструменти, ел. кабел и зарядно устройство за батерии,
всичко на стойност 217 лв. от владението на И.Б.В. *** без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е немаловажен. Съдът намира за установени всички елементи на престъпния състав.
Изхождайки от действията на
подсъдимия, които показват какво е отношението му към деянието и престъпния
резултат, съдът намира, че престъплението от субективна страна е извършено
виновно, при форма на вината пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването им. Интелектуалният момент на умисъла е включвал
представите, че подсъдимият е бил наясно, че вещите не са негова собственост,
намират се заключени в чужда сграда и въпреки това е прекъснал владението на
досегашния им собственик без неговото съгласие. Във волево отношение
подсъдимият е желаел да отнеме вещите и да ги присвои, като се разпореди със
същите, продавайки ги на пазара в гр. Пазарджик.
Подбудите за извършване на престъплението очевидно се
коренят в незачитането на установения в страната правов ред и на чуждото право
на собственост.
По наказанието:
При
индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид разпоредбите на чл.36, ал.1
от НК относно целите на наказанието и чл.54 ал.1 от НК касаещи неговото
определяне.
Съдът
прецени като висока обществената опасност на извършеното от подсъдимия деяние.
Касае се за престъпление пряко свързано с правото на собственост на гражданите
и неприкосновеността на домовете им.
Съдът
прецени като сравнително висока обществената опасност на подсъдимия, който,
макар и реалибитиран, все пак е осъждан многократно - предимно за други престъпления
против собствеността и има лоши характеристични данни.
За да определи наказанието
на подсъдимия, съдът взе предвид степента на обществена опасност на конкретно
извършеното от подсъдимия деяние, данните за личността му, като отчете като
отегчаващо обстоятелство наличието на предходни осъждания. Непризнаването на
деянието, липсата на разкаяние от страна на подсъдимия не са отегчаващи
отговорността обстоятелства, като настоящият съдебен състав все пак констатира наличието
на многобройни смекчаващи обстоятелства, поради което разпоредбата на чл.55 от НК би могла да намери приложение. На първо място към момента на извършване на
деянието подсъдимият Г. е бил неосъждан (реабилитиран). Следва да се отбележи,
че видно от справката за съдимост, същият в период от близо 15 години не е
извършвал други престъпления, което показва все пак известна нагласа за
спазване на законите в страната и желание да се поправи. Очевидно е, че към
извършването на настоящото престъпление е бил подтикнат, както от липсата на
доходи и обстоятелството, че е безработен, така и най-вече от действията на Н.Г.,
който му се е обадил да се срещнат, след което е успял да го убеди да извършат
кражбата и по този начин е повел подсъдимия отново по пътя на незаконното
облагодетелстване. Смекчаващо вината обстоятелство се явява и ниската стойност
на извършената кражба – вещи на обща стойност 217 лв., което е под минималната
за страната заплата. Не без значение е и, че вещите са върнати на пострадалия,
макар и без съдействието на подсъдимия, но все пак щетите от престъплението са
възстановени.
Наказанието, което се
предвижда за извършеното престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4, предл.1-во и 2-ро и т.5, във връзка с чл.194,
ал.1 от НК, е лишаване от свобода за срок от една до десет години.
Размерът на наказанието лишаване от свобода следва да бъде определен
отчитайки отегчаващите и смекчаващите отговорността
обстоятелства, съобразявайки високата степен на обществената опасност на
деянието, подбудите за негово извършване и данните за личността на подсъдимия,
така както повелява чл.54 НК. Ръководейки се от всичко това, съдът прие, че
най-подходящото е наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца при
приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 НК, тъй като и най-лекото
предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко. От друга страна
съдът намира, че не следва на основание чл.66, ал.1 НК да отлага изпълнението
на така наложеното наказание с изпитателен срок от три до пет години, тъй като
за поправянето на осъдения е наложително да изтърпи наказанието ефективно.
Видно е от справката му за съдимост, че именно след като е търпял ефективни
наказания от лишаване от свобода, подсъдимият е преустановил престъпната си
дейност за доста дълъг период от време. Изминалият период от друга страна обаче
е въздействал на подсъдимия и в обратна посока – същият очевидно не се е поправил
и превъзпитал напълно, след като отново е престъпил към извършването на
престъпления. Така определеното наказание ще въздейства наистина
превъзпитаващо, като от една страна го откъсне от евентуална среда, в която се
движи и която може да му въздейства негативно отново да върши престъпления, а
от друга страна пак ще укаже онова въздействие върху него, което са оказали
предишните му осъждания, като съдът счита, че след изтърпяването на ефективното
наказание, подсъдимият занапред ще е в достатъчна степен предупреден да не
върши други престъпления и ще се изкорени окончателно от него престъпната нагласа,
която показва след дълъг период от време. Така определеното наказание съдът
намира, че съответства на тежестта на самото престъпно деяние, характеризиращо
се с висока степен на обществена опасност, тъй като т. нар. битови кражби са
едни от най-честите престъпления в страната и очевидно, че извършителите им не
се чувстват достатъчно притеснени от евентуалните наказания, които ги очакват,
а в същото време такъв тип посегателства много често са с последици върху
пострадалите и обществото, далеч надхвърлящи конкретната стойност на отнетото
имущество. Ето защо съдът намира, че едно по-леко наказание не би могло да
отговори на целите на наказанието по чл.36 от НК.
При
тези данни съдът намира, че така определеното наказание ще изиграе своята роля
за постигане целите по чл.36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така и по
отношение на останалите членове на обществото. С налагането му подсъдимият Г. ще
има възможност да осмисли постъпката си, да се поправи и да съобрази за в
бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото. Така преценения период на изолация е достатъчно дълъг
с оглед постигане и на другата цел, преследвана от закона – да се отнеме
възможността на лицето да върши престъпления.
С оглед справката за съдимост на подсъдимия Г., съдът
намира, че на основание чл.61, т.2, вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС, вр. §3 от ДР на ЗИНЗС
следва така определеното наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца
следва да се изтърпи при „строг” първоначален режим в затворническо общежитие
от закрит тип.
При така постановената присъда, съдът намира, че на
основание чл.53, ал.1, б. „а” от НК веществените доказателства – лек автомобил
„*****” с рег. № *****, собственост на подсъдимия В.С.Г., 1 брой щанга тип
„кози крак” и 1 бр. отвертка метална с дължина 24,50 см. с дървена
дръжка, 1 бр. отвертка с пластмасова
дръжка /черно и червено/ с дължина на металната част 10 см., 1 бр. отвертка с
пластмасова дръжка /черно и жълто/ с дължина на металната част 4 см. и 1 бр. отвертка с черна
пластмасова дръжка с дължина на металната част 7,5 см., иззети при
претърсване и изземване на 16.04.2014 г. от лек автомобил „*****” с рег. № *****,
следва да се отнемат в полза на държавата, тъй като принадлежат на извършителя
и са му послужили за извършването на процесното умишлено престъпление. Очевидно
е, че без автомобилът Г. и Г. е нямало как да се придвижат от Пазарджик до село
З., което се намира на разстояние от около 40 км. от Пазарджик, нито без
него биха могли да пренесат крадените вещи обратно.
Веществените доказателства – 1 бр. тръбен ключ, чифт мъжки обувки, чифт плетени ръкавици, 1
бр. качулка, 1 бр. наденица, 1 бр. кутия с надпис „Салмонела чревна форма”, 3
бр. бели секретни ключове, 4 бр. бели секретни ключове и 1 бр. метална щанга, следва да се върнат на
подсъдимия В.С.Г., тъй като по отношение на тях не се събраха доказателства, че
са му послужили за извършването на процесното умишлено престъпление и в същото
време тяхното държане не е забранено от закона. Веществените доказателства – 1
бр. длето, 3 чифта ръкавици, 2 бр. връзки с по 4
бр. ключове, 1 бр. метално устройство с дължина 11,5 см. - описани в
протокол за претърсване и изземване от 16.04.2014г. /на л.132 и л.133, том І/,
4 бр. бели секретни ключове, 1 бр. моб.
телефон „Самсунг”, 1 бр. моб. телефон „Нокиа”, 1 бр. моб. телефон „Ел Джи” и 1
бр. СИМ – Би Конект, описани в протокол
за претърсване и изземване от 16.04.2014г. /на л.117 и 118, том І/, да се
върнат на Н.И. Г., тъй като по отношение
на тях не се събраха доказателства, че са послужили за извършването на
процесното умишлено престъпление и в същото време тяхното държане не е
забранено от закона. Вещественото
доказателства – 1 бр. оптичен диск
„СД” / на л. 72 том ІІ / следва да
остане по делото.
С оглед изхода на делото, ще следва да се осъди подсъдимият
В.С.Г. да заплати сторените по делото
разноски за експертизи в размер на 65.00 лв., платими по сметка на ОД на МВР –
Пазарджик, както и разноски за явяване на вещите лица в съдебно заседание в
размер на 38.17 лв., платими по сметка на Районен съд – Пазарджик и 5 лв.
държавна такса при евентуално служебно издаване на изпълнителен лист, платима в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пазарджик.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: