Решение по адм. дело №404/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 54, ал. 6 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).

Образувано е по жалба от М. Б. С., [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], чрез адв. С. Ш., против Заповед № 18-1471/05.02.2024 г. издадена от началника на СГКК-Варна, с която на основание чл. 54, ал. 4 във вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] по представена скица-проект № 15-378633-06.04.2023 г., състоящо се в нанасяне на нов обект – сграда с [идентификатор], с площ 28 кв.м., предназначение: постройка на допълващото застрояване, без данни за собственост, брой етажи – един.

Жалбоподателката оспорва заповедта като незаконосъобразна, постановена в нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Сочи, че в заповедта липсват мотиви защо не е прието възражението ú. Посоченото правно основание за изменение на КККР – чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР е приложимо единствено в случаите на законнопостроени сгради със съответните строителни книжа, а нанесеният обект не е такъв, поради което и не е налице грешка и непълнота в кадастралната карта. Счита, че административният орган не е изследвал всички правнорелевантни факти по спора - не е изложил в пълнота фактически основания, които обосновават наличието на грешка и непълнота, не е конкретизирал дали се касае за непълнота или за грешка, с което се нарушава правото ú на защита, което води до съществено процесуално нарушение в административното производство. Сочи се, че не е изследвано сградата представлява ли обект на кадастъра и какво е нейното функционално предназначение. Сочи, че процесната лятна кухня е била предмет на адм. дело № 708/2007 г., по което е постановено решение № 453/05.11.20007 г. на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата на П. В. против Заповед №РД-14-181/12.04.2007 г. на зам.-началника на ДНСК, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „реконструкция и пристройка към едноетажна жилищна сграда“ Решението е потвърдено с решение № 4159/08.04.2008 г. по адм. дело № 680/2008 г. по описа на ВАС на РБ. Строежът е частично премахнат доброволно, за което е съставен протокол. Твърди, че представените РС № 16/1991 г. и архитектурен проект не касаят този строеж, а се отнасят обект с [идентификатор], поради което административния орган неправилно се е съобразил с тях. Очертанията на лятната кухня в делбата от 1989 г. и скицата към нея не кореспондират със заснетите граници на място. Издаденото Удостоверение № АУ091680ОД/18.12.2022г. на район „Одесос“ при община Варна също не касае лятната кухня. Моли за отмяна на оспорената заповед на Началника на СГКК Варна и за присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и претендира сторените разноски.

Ответникът – началникът на СГКК - Варна оспорва жалбата. В депозирано становище сочи, че с оспорената заповед е одобрено изменение кадастралната карта на район „Одесос“, [населено място], състоящо се от отразяване на сграда с проектен [идентификатор], което е в резултат на извършени геодезически измервания и в съответствие с документите за собственост, представени по административната преписка. Излага, че административният орган е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая и е издал законосъобразен административен акт. Сочи, че процесният обект не е отразен при изработване на кадастралната карта. Проектът е изготвен от правоспособно лице по ЗКИР и е приложен към заявлението за изменение. Твърди, че е налице хипотезата на чл. 74, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. на МРРБ и са налице законовите представки за изменението. По изложените доводи моли да се отхвърли жалбата. В условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Заинтересованата страна – П. Б. В., чрез процесуален представител, в писмено становище и в съдебно заседание оспорва жалбата. Твърди, че сградата предмет на изменението не е новопостроена, а съществуваща, изградена въз основа одобрен архитектурен проект и РС № 16/1991 г. Не оспорва твърдението, че с влязло в сила решение по адм. дело № 708/2007 г. по описа на Административен съд - Варна е разпоредено премахването на незаконен строеж, но твърди, че не е по отношение на лятната кухня, така както е изградена още през 1978 г, и пристроена през 1991 г., а единствено на допълнително незаконно изградени площи около постройката, които в последствие са изцяло и доброволно премахнати. Излага подробно и хронологично правната трансформация на поземления имот и сградата, предмет на заповедта. Счита, че с издадения административен акт правата и законните интереси на жалбоподателката не са засегнати, тъй като в кадастралната карта се отразява законно изграден обект, съществуващ над 30 години, но неотразен в предходен КП и в действащата КК. Моли за отхвърляне на жалбата. Счита, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и в съответствие с материалния закон. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Съдът след като съобрази поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за територията на административен район „Одесос“ – Варна /без територията на ж.п. гара Варна и 11, 12 и 14 микрорайони/, община Варна, област Варна. Заповедта е публикуване в ДВ бр. 1/06.01.2009 г.

Административното производство е започнало по заявление вх. № 01-98110/17.02.2023г. /л. 3 от адм. преписка/ до Служба по геодезия картография и кадастър /СГКК/ – Варна от П. Б. В., заедно с приложените към него Проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри за обект: „Попълване на лятна кухня в [ПИ] по КК и КР на [населено място]“ /л. 4 от адм. преписка/ и описаните по-долу документи за собственост.

С [нотариален акт], том 2, дело № 508/1988г. на нотариус при ВРС, Б. В. А. и К. П. А. дарят на дъщеря си М. Б. С. ½ ид. част от дворно място, находящо се в [населено място], [улица], цялото от 220 кв.м., съставляващо парцел пл. № 3, в кв. 295 по плана на 9-ти подрайон на [населено място], заедно с ½ ид.ч. от построената в дворното място жилищна сграда, състояща се от покрит вход, входно антре, четири стаи, два салона, входно антре, тоалет, лятна кухня и изба.

Със съдебна спогодба от 21.09.1989 г. по гр. д. № 1166/1988 г. на ВРС /л. 21 адм. преписка/, М. Б. С. получава в дял и става изключителен собственик на дял втори по заключението на вещото лице, обозначен с червен цвят на скицата, неразделна част от спогодбата, а именно: жилищна сграда, находящ се в [населено място], [улица], откъм улицата, състояща се от антре, две стаи, кухня, изба и временен гараж, заедно с 0,53 ид.ч. от дворното място, цялото с пространство от 220 кв.м., представляващо парцел пл. № 5, кв. 295 по плана на 9-ти микрорайон. По делото е приложено одобрен архитектурен проект за делба на жилищен имот от гл. архитект В. Б., послужил за изготвяне на съдебно техническата експертиза по делото /л. 24 адм. преписка/. За получения при делбата имот е издаден нотариален акт за собственост № 1, том 12, д. 5599/1989 г. на нотариус при ВРС.

Б. В. А. получава в дял и става собственик на дял първи по заключението на вещото лице, обозначен със зелен цвят на скицата, находящ се в [населено място], [улица] представляващ жилищна сграда, построена в дъното на двора, състояща се от две антрета, две стаи, лятна кухня, заедно с 0,47 ид.ч. от дворното място, представляващо парцел пл. № 5, кв. 295 по плана на 9-ти микрорайон. С [нотариален акт], том 5, дело № 13271/1993г. на нотариус при ВРС /л.19 от адм. преписка/, Б. В. А. и К. П. А. продават недвижимия имот по дял първи на П. Б. В..

С Разрешение за строеж № 16/08.03.1991 г. /л.28 от адм. преписка/ на Б. В. А., на основание чл. 148 от ППЗТСУ е разрешено разширение на съществуващото антре с 2,50 кв.м. и обособяване на жилищна стая с площ от 15 кв.м.

От скица на поземлен [имот номер]-1012996-07.11.2019 г. на СГКК Варна /л. 7 от делото/ се установява, че поземленият имот на [улица] с [идентификатор] по КККР на [населено място], със собственици М. Б. С. – за 53 % ид.ч. и П. Б. В. – за 47 % ид.ч. В поземления имот са отразени три сгради с идентификатори - 10135.1501.498.1, 10135.1501.498.2 и 10135.1501.498.3.

Съгласно Удостоверение изх. № АУ091680ОД/16.12.2022г. на кмета на район „Одесос“ на югоизточната имотна граница с [ПИ] /[улица]/ съгласно представеното архитектурно заснемане, е изградена постройка на допълващо застрояване с размери 436,5/670 см., долепена до североизточната стена на сграда с [идентификатор]. Видно от представения одобрен проект за делба от 29.03.1989г., към момента на изготвянето му, същата е с размери 450/420 см. С разрешение за строеж №16/08.03.1991г., налично в архива на Район „Одесос" е разрешено разширяването и с 2,50 м. /до размери 450/670 см./.

Със Заявление вх. № 01-184123-30.03.2023 г. /л. 22 от адм. преписка/ П. В. заявява извършването на следните услуги: 1. Нанасяне на настъпили промени в кадастралната карта; 2. Издаване на скица на новонанесената сграда; 3. Издаване на скица на поземления имот след нанасяне на сградата. Издадено е Удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР № 25-79489-13.03.2023г. Въз основа на заявлението е издадена скица-проект № 15-378633-06.04.2023г. за нанасяне на сграда с [идентификатор], проектна площ 28 кв.м., предназначение: постройка на допълващото застрояване, брой етажи - 1.

С Уведомление изх. № 24-11865/18.04.2023г. на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 18а, ал. 8/чл.18а, ал.10 от АПК, М. Б. С. е уведомена за започналата процедура по изменение на КККР, изразяваща се в отразяване на сграда в имот с [идентификатор], в съответствие с преки измервания и представени документи, като ú е даден 7-дневен от получаване на уведомлението да се запознае с документите по заявлението и да направи писмени искания и възражения.

На 05.06.2023 с вх. № 05-6270 /л. 40 от адм. преписка/ е постъпило възражение от М. Б. С.. На 26.06.2023 г. с вх. № 05-7286 М. С. прилага по преписката заверен препис на Решение № 453/05.11.2007 г. постановено по адм. дело № 708/2007 г. по описа на Административен съд – Варна, с което се отхвърля жалбата на П. Б. В. против Заповед № РД-14-181/12.04.2007 г. издадена от зам. -началника на ДНСК – София, с която на основание чл.225, ал.1 от ЗУТ и чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконният строеж "Реконструкция и пристройка към едноетажна жилищна сграда” извършен от жалбоподателя в УПИ ХІ-2, кв.295 по плана на ІХ-ти микрорайон, [населено място], с административен адрес [улица], изграден без договор в нотариална форма с другия собственик на имота и без необходимите строителни книжа. В заповедта е уточнено премахването да се извърши както следва: премахване на изградената стена от бетонови блокчета с дължина 7.70 м и височина 2.70 м., по отношение на изпълнените по монолитен начин ст. бетонова плоча /над лятната кухня и новооформеното помещение за коридор/ и две ст. бетонови колони, с което е засегната конструкцията на съществуващите помещения. Премахването да се изпълни по одобрен проект, изготвен на основание направена техническа експертиза, след издаване по общия ред на разрешение за строеж за предвидените в проекта строително-монтажни работи.

Във връзка с възражението, началникът на СГКК – Варна с писмо изх. № 20-33209-19.07.2023г. е отправил запитване до РДНСК – Варна относно изпълнението на съдебното решение. Към писмото е приложена комбинирана скица между геодезическото заснемане на лятна кухня в [ПИ] и действащата кадастрална карта. С писмо изх. № РО-1910-00-682 от 28.07.2023 г. Началникът на РДНСК Варна удостоверява, че Заповед № РД-14-181/12.04.2007 г. е изпълнена доброволно на 06.08.2008 г.

На 19.09.2023г. началникът на СГКК- Варна изпраща уведомително писмо с изх. № 20-22759/19.09.2023г. до П. Б. В. за представяне на становище с нови факти и обстоятелства. Изискано е становище и от А. С. – правоспособно лице по чл. 17 от ЗКИР, изготвило проекта за изменение.

На 25.10.2023 г. с вх. № 05-12390 по адм. преписка постъпва становище от М. Б. С., обективиращо възражение по исканото изменение. Сочи, че строежът, предмет на влязлата в сила Заповед № РД-14-181/12.04.2007 г., е премахнат частично доброволно, за което не е съставен протокол, а една част от него остана-колони и железобетонна плоча върху тях. Със заявеното изменение на КККР отново се иска нанасяне на същата лятна кухня, която веднъж е премахната, а за да бъде изградена наново следва да има строителни книжа-одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, каквито книжа липсват. Представените документи по преписката не касаят тази лятна кухня, а друг обект в имота. Не са представени документи, доказващи законността на лятната кухня и на съществуваща стая.

На 24.11.2023г. е представено становище от А. С., в което след преглед на приложените към адм. преписка документи се сочи, че разглежданият обект представлява сграда на допълващото застрояване и отговаря на изискванията на § 1, т. 16 от ДР към ЗКИР.

Приемайки изложеното, началникът на СГКК – Варна е издал процесната Заповед № 18-1471-05.02.2024г. /л. 65 от адм. преписка/, с която на основание чл. 54, ал. 4 във вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, въз основа на подаденото Заявление №01-184123-30.03.2023 г. от П. Б. В. и Удостоверение ча приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри № 25-77487-13.03.2023 г. е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] по представена скица-проект № 15-378633-06.04.2023 г., състоящо се в нанасяне на нов обект – сграда с [идентификатор], с площ 28 кв.м., предназначение: постройка на допълващото застрояване, без данни за собственост, брой етажи – един.

До М. Б. С. е изпратено Уведомление изх. № 24-4033-05.02.2024 г. за издадената заповед, получено на 06.02.2024 г. На 16.02.2024 г. С. подава жалба вх. № 29-37-16.02.2024 г. срещу Заповед № 18-1471-05.02.2024г.

За изясняване на спора от фактическа страна, в хода на процеса са изготвени и приобщени към доказателствения материал по делото съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, допълнителна съдебно-техническа експертиза /ДСТЕ/ и повторна съдебно-техническа експертиза.

От заключението на вещото лице Р. П. се установява, към момента на одобрението на кадастралната карта със заповед № РД-18-98/10.11.2008г. и към настоящия момент са налични следните сгради:

1. Сграда 10135.1501.498.1, област Варна, община Варна, [населено място], район Одесос, п.к. 9000, [улица], вид собственост частна, функционално предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 1, застроена площ 43 кв. м.;

2. Сграда 10135.1501.498.2, област Варна, община Варна, [населено място], район Одесос, п.к. 9000, [улица], вид собственост частна, функционално предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 1, застроена площ 22 кв. м.

3. Сграда 10135.1501.498.3, област Варна, община Варна, [населено място], район Одесос, п.к. 9000, [улица], вид собственост частна, функционално предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 1, застроена площ 22 кв.

Заявеното изменение се състои в попълване на нова сграда в [имот номер], която сграда съгласно проекта представлява „лятна кухня“ с проектен [идентификатор]. От проведения оглед на място се констатира че, процесният обект представлява масивна едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 30.33 кв.м., състояща се от: кухня - трапезария, стая, баня с тоалетна и изба с вход от към дворното място. Сградата е електрифицирана и водоснабдена, със самостоятелен вход откъм двора и се ползва за жилищни нужди. Процесната сграда напълно изпълнява техническите изисквания на чл. 40 ал. 1 от ЗУТ за жилище и не съответства на техническите условия за спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки визирани в чл. 20, ал. 3 и чл. 41 от ЗУТ, включващи и лятна кухня. Върху представения план за делба - две части, архитектурно заснемане на жилищна сграда на М. С. и Б. В. А. допълнително син химикал са нанесени корекции върху архитектурата на склада, както се предвижда допълнителна тоалетна, а към северната фасада на същия склад изграждането на допълнително помещение с височина от 2,25 м. и със следната забележка: „Да се покрия калкана на съседа и след това да се скоси плочата под 45 градуса. Да се изготви стоящ улук и се отведат водите в собствения двор. Няма конструктивни пречки“. Върху забележката е поставен син печат на Община Варна. Вещото лице счита, че така допълнения проект се отнася за допълнително изградената стая към лятната кухня и е оформена жилищна сграда с проекто-[идентификатор] чрез разширяването на лятната кухня с 2.50 метра.

Разрешение за строеж № 16/08.03.1991г. се отнася за жилищната сграда изградена в дъното на двора и представляваща дял първи от протокол от 21.09.1989 г. по гр. дело № 1166 по описа за 1988г. на ВРС за съдебна спогодба, предоставена на Б. В. А., тъй като в гореописаните документи единствено в жилищната сграда са цитирани два броя антрета. Към датата на издаване на РС № 16/08.03.1991г. действащо е актуалното застрояване посочено в представения план за делба, одобрен на 31.01 1989г. от Гл. архитект при ОНС – Варна. На скица към СТЕ е изчертано възможното разширяване на антрето - вестибюл с 2,50 м. и обособяване на жилищна стая с площ от 15 кв.м. съгласно разрешението за строеж № 16/08.03.1991 г. На скица № 2, с червени линии е изчертана лятната кухня съгласно представеният протокол за делба от 1989г. и скица към него, а жилищна сграда с проекто-[идентификатор] е изчертана с черни линии, видно от която лятната кухня представлява част от жилищната сграда. Не е наличен архитектурен проект за изграждане на която и да е от сградите в имота.

Процесната лятна кухня не е била предмет на адм. дело № 708/2007г. по описа на Административен съд - Варна, а само частта от незаконната й реконструкция и пристрояване. При огледа на място се установява, че незаконното пристрояване е премахнато.

С разрешението за строеж от 10.01.1978 г. е разрешено основен ремонт на жилищната сграда находяща се на югоизточната граница на имот пл. № 2 от кв.№ 295 състоящо се в увеличение на широчината на сградата до 4,00 м. и дължина от 8,50м. и увеличаването й до височина от 2,50 м.

В съдебно заседание вещото лице инж. Р. П. поддържа даденото заключение и дава следните уточнения: Подаденото искане за попълване на лятна кухня, записано като допълващо застрояване не съответства с установената на място на жилищна сграда. По т. 6 пояснява, че делото не се отнася за премахване на цялата сграда, а само на незаконно построено. На място се виждат и личат все още основите на стената, която е премахната. От проведения оглед се установява, че жилищната сграда е с площ от 30.33 кв.м., а искането за допълване е 28 кв.м., има около два квадрата, което не е съществено отклонение, тъй като има положена външна изолация и когато измерваме тези отклонения са от един квадрат или два. Попълването е заявено като допълващо застрояване и графично е отразен целия контур. Съществувала е лятна кухня, а по архитектурното заснемане за делбата тя е записана като склад. Попълва се един цял обект с проектен идентификатор, ненанесен до момента. Вещото лице счита, че обектът е изграден без строителни книжа.

Заключението в т. 2, 3 и 3а е оспорено от процесуалния представител на заинтересованата страна. Допусната е допълнителна СТЕ, изготвена от вещото лице Н. С..

Съгласно експертното заключение обектът, чието нанасяне в кадастралната карта се обжалва, е изграден на два етапа с две отделни разрешения за строеж по чл.148 от ППЗТСУ без проекти. И двете разрешения по чл. 148 ППЗТСУ са издадени по редакцията на ППЗТСУ от 1985 г., преди следващото изменение от 1996 г. Разрешенията са следните: 1. на лист 42 от делото: разрешение (изписано върху скицата с ръкописен текст) от 10 януари 1987 г. с основание „по изключителна жилищна нужда“ за основен ремонт на помещение с увеличаване на ширината му до 4.00 м; 2. на лист 43 от делото: разрешение за строеж № 16 от 08 март 1991г. „за разширение на съществуващото антре с 2.50 м и обособяване на жилищна стая с площ 15 кв.м.“ В нотариалния акт №34, том VII, дело 2479 от 1965 г. (на лист 45 от делото) е описана „жилищна сграда, състояща се от покрит вход, входно антре, клозет, две стаи, навес, лятна кухня, навес“. Единият от обектите, включени в обжалваната заповед за попълване на кадастъра е представлявал описаната в нотариалния акт от 1965 г. лятна кухня, намирала се тогава между два навеса.

Двата обекта, отразени на Приложение № 1 хронологично са били изградени както следва: 1. През 1965 г. на имотната граница със съседния имот с [идентификатор] е съществувала лятна кухня с по-малка от 4 м ширина, долепена до единия от навесите, на мястото на който по-късно е построена сградата с [идентификатор], обитавана от жалбоподателката; 2. На основание на Разрешение по чл.148 от ППЗТСУ в редакцията му към 12.05.1978 г. с основание „по изключителна жилищна нужда“ е разрешен основен ремонт на тази съществуваща лятна кухня с увеличаване на ширината й до 4.00 м (така, както е в момента, изравнен с калкана на сградата с [идентификатор]; 3. Изготвен е проект за доброволна делба (на лист 44 от делото) през 1988 г., за която двете страни (баща и дъщеря) не са се спогодили. Престъпено е към съдебна делба. Съдът е предложил спогодба, която е била приета от двете страни с подписан от тях протокол от 21.09.1989 г. (на лист 21 от делото). Страните са се спогодили, като освен съществуващите постройки, върху оригинала на архитектурния проекта са нанесените със синя химикалка допълнения. Текстът под нанесения с химикалка върху хелиографното копие чертеж гласи: „Да се покрие калкана на съседа и след това да се скоси ж.б. плочата под 45 °. Да се изготви седящ улук и се отведат водите в собствения двор. Няма констр. пречки.“. Горното описание се отнася за бъдещо строителство; 4. От огледа на място и от показана архивна снимка може да се заключи, че става въпрос за сегашната стая, свързана с лятната кухня, за която е издадено Разрешение за строеж №16 от 08.03.1991г. „за разширение на съществуващото антре с 2.50 м и обособяване на жилищна стая с площ 15 кв.м“. В ъгъла на сегашната стая, при вратата между двете помещения, на архивната снимка се вижда малко помещение с ширина около 90 см с дървена врата. Разстоянието от това помещение до края на изградената стая е точно 2.50 м., т.е. стаята е на мястото на изолационното преддверие (антре) към лятната кухня, видно на архивната снимка плюс дължина от още 2.50 м, както е указано в разрешението за строеж.

Разрешението от 1991г. не се отнася за антрето на сграда с идентификатор № 10135.1501.498.1 и не е за разширяване му, тъй като такова разширение би ликвидирало единствения възможен прозорец на помещението кухня-дневна. РС се отнася за стаята, долепена до лятната кухня.

По първия поставен в съдебно заседание вещото лице уточнява, че обектът отговаря на техническите изисквания за допълващо застрояване. Това са спомагателни постройки, могат да са стопански и/или временни. На място обектът е жилище, което се обитава, но е издадено по чл. 148 от ППЗТСУ за неотложни жилищни нужди. Жилищата са основно застрояване, но в случая няма одобрен квартално застроителен план, обектът е по временен член и е изграден на имотната граница, няма друга документация освен визата. Уточнява, че е недопустимо основно застрояване да бъде без проект. Едното помещение може да се нарече кухненско, то никога не е сменяло предназначението си и винаги е било лятна кухня, но другото е за живеене. Заявеният за нанасяне обект, отговаря на визата, така както е дадена за неотложни жилищни нужди по чл. 148 от ППЗТСУ. На място функционално предназначение на обекта е за жилищна сграда.

Допълнителната СТЕ е оспорена изцяло от жалбоподателката. Допусната е повторна СТЕ, изготвена от В. И. Т. – И. и инж. Ц. Н. Н. – правоспособно лице по ЗКИР. Съгласно тяхното заключение попълненият в кадастралната карта строеж е незаконен и е изграден отново след събарянето му в изпълнение на съдебното решение от 2007г. С представеното РС № 16/08.03.1991 г. се разширява вестибюлът в сграда с [идентификатор] и би се получила стая с площ от 15 кв. м. Тази пристройка не би могла да се отнася към лятната кухня, т.к. там няма антре (антре има само в сграда пМЖ по КП 1965г. идентична със сграда с ид. 10135.1501.498.1 - към дял 1 по делбата. Съгласно Протокол за делба от 1989г. и одобрен проект от 29.03.1989 г., тази сграда е означена като жилищна сграда в дъното на двора (пМЖ по КП 1965г.) и като отделни помещения в сградата са описани две антрета и две стаи, а лятната кухня като част от Дял 1 е самостоятелно помещение, отразено в одобрения арх. проект от 29.03.1989г. като свързано застрояване към жилищната сграда към Дял 2 (сграда с ид.10135.1501.498.2 по КК). Съгласно обжалваната заповед обектът представлява сграда на допълващо застрояване (лятна кухня) и това не отговаря на съществуващата сграда на място. На практика изграденото е жилищна сграда, състояща се от 2 стаи - дневен тракт с кухненски бокс, тоалетна-баня и спалня. Спалнята е с три стъпала по-висока от нивото на дневния тракт, тъй като под нея е изграден сутерен. След събарянето на незаконното строителство на същото това място и съществуващата допреди незаконното строителство лятна кухня е била също съборена, тъй като е премахната покривната ст.б. плоча и стената от бетонени блокчета по продължение на страничната имотна граница. За допускане на ново изграждане на евентуално допълващо застрояване на мястото на събореното се изисква издаване на виза за проучване и проектиране по чл. 140 от ЗУТ, изготвяне и одобряване на проект. Необходимо е и съгласие на съсобствениците и съседите. Такива документи няма приложени към делото.

На място в имота не съществува лятна кухня, а жилищна сграда със ЗП около 30 кв.м., състояща се от : дневен тракт с кухненски бокс, спалня и баня с тоалет. Сегашният дневен тракт, според вещите лица, е изграден наново след събарянето, но по параметри повтаря почти напълно очертанията на лятната кухня по проекта за делба, където помещението е изписано като складово. Описаната в н.а. № 165/23.02.1993г. лятна кухня - част от Дял 1 по Протокол за делба от 1989г. и одобрен арх. проект от 29.03.1989г., е с размери и площ съответно: размери 3.90м/3.50м и ЗП=13.65кв.м. по Протокол за делба от 1989г. и с размери 4.20/4.50м и ЗП=18.90кв.м. по одобрен арх. проект от 29.03.1989г. По оспорваната заповед сграда с [идентификатор] с предназначение „постройка на допълващо застрояване“ е с ЗП – 28 кв. м., съответства само като местоположение, но не като размери и площ на лятната кухня по Протокол за делба от 1989г. и на склада по одобрен арх. проект. Вещите лица считат, че това е новопостроена сграда след 08.2008г. без необходимите строителни книжа, след събарянето на незаконно построената сграда в имота, за която има заповед за събаряне, доброволна изпълнена на 06.08.2008 г.

В съдебно заседание категорично заявяват, че отразеното предназначение допълващо застрояване - лятна кухня в проекта не съответства на установената на място жилищна сграда. Уточняват, че контура на сградата посочен в проекта не отговаря на контура на сградата на място, като е изключен е един тоалет, който е част от сградата и е с външен вход. Жилищната сграда или т. нар. лятна кухня, за която е искано да се нанесе не е съществувала към момента на одобряване на КК 2008г., защото е изцяло съборена в изпълнение на заповедта на РДНСК. Сграда 1 и сграда 2 съответстват на сградите по КП от 1965г., но не съответстват на контура на сградите на място, като според експертите това се дължи на липсата на осигурен достъп в границите на имота при изработването на КК. Заснета е само сградата, която е на улично регулационната линия с идентификатор 3. Във вътрешността на двора са нанесени постройките по стария действащ КП, преди влизане в сила на КК от 2008г.

За изясняване на фактите по делото съдът събра гласни доказателства чрез показанията на свидетелите М. С. А. и Д. Б. Ч.. Свид. А. която дава показания, че често е посещавала имота след 1985 г. В него се влиза, като се върви по една пътека, насреща има две спални, в които живеели М. и П., а в съседната стая живеели Б. и К. - майка и баща на П.. В тези помещения е нямало санитарен възел и кухня, ползвали са външна тоалетна. Лятната кухня била по напред в имота, в дясно, ползвана и се от двете семейства. До лятната кухня има пристройка, която е като килер, не е много висока. Отстрани на килера е имало изба. Постройките винаги са съществували. По-късно на мястото на килера е направена стая, за да могат възрастните да живеят в тази постройка. Това помещение не е разширявано или пристроявано. Много по-късно във времето след като починаха възрастните, кухнята се свърза с топла връзка, за да може да се ползва и тоалетната, но топлата връзка е бързо съборена след изграждането. Лятната кухня не е съборена, както и зимника, те не са едно помещение, а две отделни.

Свидетелят Ч. заявява, че познава мъжът на М. – Г., с когото са работили заедно през 1989г. в строителни войски. При навършване на 45 г. свидетелят се е пенсионирал и са загубили връзка. Преди това често е бил на гости. В началото на имота е имало гараж, работилница, две стаи за живеене, една кухня отстрани и под нея тоалетна. В дъното на имота е имало някаква сграда. В периода 1989-1992г. е видял нова сграда, по данни на Г., П. я е строил. Последно е посещавал имота на погребението на Г. през 2013г.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустима.

По основателността на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗКИР, кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на: 1. изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри; 2. непълноти или грешки; 3. явна фактическа грешка. Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри по ал. 1 се извършват от службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота /чл. 51, ал. 2 ЗКИР/. Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват по заявление от собственик, друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила информация от ведомство или община /чл. 51, ал. 3 ЗКИР/.

Оспорената заповед е издадена от началника на СГКК - Варна, имотът – предмет на изменение на кадастъра, се намира в [населено място], в района на компетентност на СГКК - Варна. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира заповедта за издадена в производство по изменение на одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри от надлежно оправомощен административен орган, в кръга на неговата материална компетентност, съгласно чл. 51, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от ЗКИР и чл. 56, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.

Заповедта е издадена в установената от закона форма, с излагане на правни и фактически основания. В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателката. Административното производство е започнало по заявление на заинтересовано лице с приложен към него проект за изменение, съобразно изискванията на чл. 51, ал. 3 и чл. 54, ал. 1 от ЗКИР, съответно чл. 56, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. На основание чл. 26, ал. 1 от АПК и чл. 70, ал. 1 от Наредбата административният орган е уведомил за започналото пред него административно производство заинтересованите лица. Жалбоподателката, в качеството си на заинтересовано лице в административното производство, е подала възражение в съответствие с чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от АПК, с което е изразила несъгласие с направеното искане за изменение и е изложила твърдения, направени и в жалбата до съда. Административният орган не е допуснал нарушение на чл. 35 от АПК и чл. 70, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. Неоснователно е възражението на оспорващия, че органът е допуснал процесуално нарушение, като не се е съобразил с възражението му против проекта за изменение.

Разпоредбите на чл. 54, ал. 2 ЗКИР и 70, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри регламентират, че наличието на спор за материално право е основание за отказ за изменение на кадастралната карта. Съгласно § 1, т. 16 ДР от подзаконовия нормативен акт, "спор за материално право" е налице, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство. В случая твърдения за собственост на жалбоподателката не са изложени нито пред административния орган, нито в хода на съдебното производство. Аргументите ú касаят незаконност на обекта и липсват отправени претенции, че тя е нейн собственик. Тезата си за нарушени права същата обосновава единствено с аргументи за незаконност на обекта, както и за построяването му върху нейните идеални части от имота, като не претендира, че е техен собственик. Съдът счита, че предвид липсата на отразен собственик на обект с [идентификатор] в процесната заповед, правата на жалбоподателката не са нарушени.

Кадастърът е отражение на действителното състояние на недвижимите имоти. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗКИР кадастърът е съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България. От своя страна чл. 23, т. 2 от ЗКИР предвижда, че всяка сграда, дори построена в груб строеж е предмет на кадастъра. Трайно установена е практиката на Върховния административен съд, че законността на сградата, не представлява изискване, съответния недвижим имот да бъде отразен в КК. Сградите са обекти на кадастъра по смисъла на чл. 23 ЗКИР и се отразяват в КК със застроената им площ, така както са построени в действителност, независимо законността им. Следва да се има предвид, че КК няма конститутивно действие, а само констативно такова - отразява съществуващото фактическо състояние. В тази връзка доводите за незаконност на сградата са ирелевантни, поради което не могат да обосноват извод за наличие на спор за материално право като пречка за изменение на кадастралната карта. Независимо дали сграда е законна или не, след като съществува, следва да бъде заснета и отразена в кадастралната карта. На отразяването на сградата в кадастъра не влияят и обстоятелствата относно собствеността и местоположението им спрямо имотните граници. В този смисъл са Решение № 1414 от 8.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7268/2022 г., II о. по адм. дело № 7268/2022 г., Решение № 12590 от 9.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7531/2021 г., II о., Решение № 3252 от 24.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1152/2015 г., II о. и др.

Не се доказа и възражението, че административният орган не е изследвал сградата представлява ли обект на кадастъра. Трите СТЕ категорично приемат, че сграда с [идентификатор] е „сграда" по смисъла на чл. 23, т. 2 от ЗКИР вр. § 1, т. 1б от ЗКИР.

Доколкото посочените в оспорваната заповед правни основания за одобряване на процесното изменение (чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР) сочат на наличие на непълнота или грешка в КК по отношение на ненанесена сграда с [идентификатор], следва да се съобрази следното:

Според вещото лице Р. П., изготвила първоначалната СТЕ, обектът не е заснет при одобряването на КККР на район „Одесос“ през 2008 г., сградата не е попълнена и към настоящия момент. Лятната кухня е съществувала на място и е отразена в архитектурното заснемане за делбата. Върху представеният план за делба допълнително със син химикал са нанесени корекции върху архитектурата на склада, както се предвижда допълнителна тоалетна, а към северната фасада на същия склад изграждането на допълнително помещение с височина от 2,25 м. Допълненият проект се отнася за допълнително изградената стая към лятната кухня и е оформена жилищна сграда с проекто-[идентификатор], чрез разширяване на лятната кухня. Съществуващата лятна кухня по архитектурното заснемане за делбата е записана като склад. За обекта няма издадени строителни книжа и РС. Вещото лице арх. Н. С. приема, че обектът е изграден на два етапа, с две отделни РС по чл. 148 ППЗТСУ – това от 1978 г. и от 1991 г. Поради изложеното, без значение дали сградата е изградена без строителни книжа или на основание издадените РС, то тя е съществувала преди одобряването на КККР, обект е на кадастъра и следва да бъде нанесена в КК. Този извод се потвърждава и от показанията на двамата свидетели. Свидетелят Ч. заявява, че в периода 1989 – 1992 г. е видял нова сграда, като тези данни съвпадат с приетите писмени доказателства - допълненият проект към архитектурното заснемане за делбата /допълнително изградената стая/ според в.л. Р. П. или стаята, долепена до лятната кухня, изградена с РС от 1991 г. според вещото лице Н. С.. Свидетелката А. заявява, че познава имота от 1985 г., описаните от нея постройки са съществували, включително и процесната лятна кухня, като потвърждава, че лятната кухня не е съборена.

Съдът не кредитира заключението на повторната СТЕ, в частта в която приема, че сградата е новопостроена след 08.2008 г. без необходимите строителни книжа, поради доброволното и събаряне през 2008 г. в изпълнение в изпълнение на влязлата в законна сила Заповед № РД-14-181/12.04.2007 г. на Началника на РДНСК – Варна, потвърдена с Решение № 453/05.11.2007 г. постановено по адм. дело № 708/2007 г. по описа на Административен съд – Варна. Видно от мотивите на решението оспорената заповед е за премахване на незаконният строеж извършен през септември 2006 г.: "Реконструкция и пристройка към едноетажна жилищна сграда”, но не е за премахване на съществуващото застрояване. От показанията св. А. се установява, че е премахната топлата връзка, строяща се за да свърже кухнята със сградата, но не и самата кухня. В заповедта на началника на РДНСК - Варна е уточнено да бъде премахната изградената стена от бетонови блокчета с дължина 7.70 м и височина 2.70 м., по отношение на изпълнените по монолитен начин ст. бетонова плоча/над лятната кухня и новооформеното помещение за коридор/ и две ст. бетонови колони, с което е засегната конструкцията на съществуващите помещения. Изводите на повторната СТЕ се основат единствено на липсата на строителни книжа и РС, но както се установи по-горе, този въпрос е ирелевантен за настоящия спор.

Налага се изводът, че попълненият обект е бил реално съществуващ към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на район „Одесос“, [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, поради което са налице „непълноти или грешки“ по смисъла на § 1, т.16 от ДР на ЗКИР. Отразеното в КККР преди изменението не съответства на действителното положение, защото не е отразена съществуващата сграда. Изменението, одобрено с процесната заповед, ще отрази наличието на съществуващия обект на кадастъра и ще отрази съществуването му в рамките на действителното фактическо положение.

Релевантна в настоящия казус е преценката дали е налице обективно несъответствие между изготвения проект за изменение на КККР и действителното положение.

Съгласно чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗКИР основни кадастрални данни за сграда и съоръжение на техническата инфраструктура са: идентификатор, граница и/или очертание на сградата и съоръжението, застроена площ, определена с геодезическите координати на определящите точки, брой етажи, предназначение, адрес.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. "граница на сграда" се определя от външните очертания на ограждащите стени на първия надземен или на полуподземния етаж, включително и проходите в тези очертания. В случая не се установяват несъответствия в границите и очертанията на сградата, спрямо действителното ú състояние. По проекта за изменение, след извършено геодезическо заснемане сграда с проектен [идентификатор] е с площ от 28 кв.м. Според първоначалната СТЕ е налице разминаване с около един квадрат, което съдът счита за несъществено отклонение. Вещото лице Р. П. пояснява, че разликата е несъществена и е възможно да се дължи на поставената след изготвяне на проекта топлоизолация на сградата. Експертите по повторената СТЕ, считат че е налице разминаване също от около 1 квадрат, което се дължи на невключването в проекта на тоалета с външен достъп. В тази част съдът също не кредитира експертизата, доколкото липсват доказателства тоалетът да е конструктивно свързан и да представлява част от процесната постройка, за да бъде заснет и попълнен в кадастъра като една сграда. Доказателства в тази връзка не са представяни, напротив от данните по делото се установява, че външния тоалет е изграден отделно от сградата след извършване на съдебната делба. Допълнителен аргумент е обстоятелството, че в процесната сграда съществува друга тоалетна, включена в проекта.

Основателно и доказано обаче е възражението в жалбата по отношение предназначението на сградата. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗКИР кадастър е съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България и като съвкупност от такива данни следва при отразяването на обектите да е налице съответствие. Съгласно пар.1,т.1б от ДР на ЗКИР "сграда" или "постройка" е самостоятелен строеж на основното или на допълващото застрояване по Закона за устройство на територията, трайно прикрепен към земята, с отделени от външната среда организирани вътрешни пространства и с функционално предназначение съгласно класификатора, определен с наредбата по чл. 31.

Безспорно съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗКИР предназначението на сградата е една от основните кадастрални данни. Доколкото няма легална дефиниция на понятията „сграда на основното застрояване“ и „постройка на допълващото застрояване“ в ЗКИР и с оглед на чл. 36, ал. 1 и чл. 37 от Указ № 833, съдържанието на понятието трябва да бъде изяснено чрез разпоредбите на Закона за устройство на територията. Съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗУТ застрояването в урегулираните поземлени имоти е основно и допълващо, като основното застрояване съответства на конкретното предназначение на имотите съгласно чл. 8, определено с подробния устройствен план /ал. 2/, а застрояването със спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни постройки допълва основното застрояване в урегулираните поземлени имоти /ал. 3/. Съгласно чл. 41, ал. 1 от ЗУТ допълващото застрояване в урегулирани поземлени имоти се състои от спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на основното застрояване и се разрешава в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план.

В Приложение № 4 на Класификатор за предназначение на сградите, на съоръженията на техническата инфраструктура със самостоятелни обекти и на самостоятелните обекти в тях към чл. 16, ал. 3 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, издадена на основание законовата делегация на чл. 31 ЗКИР, видовете сгради са разделени на три групи: сгради за постоянно и временно обитаване; обществени сгради; производствени, складови и инфраструктурни сгради. Класификаторът определя самостоятелни кодове за жилищна сграда – еднофамилна - код 100 и за постройка на допълващото застрояване - код 180.

Процесният обект с одобреното изменение се нанася като сграда с [идентификатор], с предназначение – „постройка на допълващото застрояване" и е от първата група – сгради за постоянно и временно обитаване. Експертните заключения и по трите СТЕ са категорични, че подаденото искане за попълване на КК не съответства на установената на място жилищна сграда. Неотразяването на сградата с [идентификатор] съобразно действителното й предназначение като „жилищна сграда – еднофамилна“ е в нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от ЗКИР, чл.25, ал.1, т.2 и чл.16, ал.3 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. Неправилно установеното фактическо положение е довело и до неправилно приложение на материалния закон.

Поради това, че заявлението за изменение на КККР отговаря на изискванията за редовност и допустимост следва след отмяната на заповедта в посочената част делото да се върне на административния орган за ново разглеждане в отменената част и произнасяне с акт съобразно мотивите на настоящото решение, като се посочи че сграда с [идентификатор] е с предназначение „жилищна сграда – еднофамилна“, съгласно Класификатор за предназначение на сградите, на съоръженията на техническата инфраструктура със самостоятелни обекти и на самостоятелните обекти в тях по Приложение № 4 към чл. 16, ал. 3 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.

Предвид изхода на делото, направеното от пълномощника на жалбоподателката искане за присъждане на разноски следва да бъде уважено на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. Жалбоподателката е направила разноски в общ размер на 3 910 лв., от които 2 650 лв. адвокатски хонорар, 10 лева държавна такса и 1 250 платено възнаграждение за вещо лице.

Ответникът е направил възражение по чл.78,ал.5 от ГПК, за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност на делото, обема на осъществената от процесуалния представител на жалбоподателката защита и с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, определяща размер на адвокатското възнаграждение за дела по ЗУТ и ЗКИР в размер на 1250 лева, съдът приема възражението за прекомерност за основателно. Службата по геодезия, картография и кадастър [населено място] следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателката сумата от 1250 лева, адвокатско възнаграждение или обща сума в размер на 2 510 лева разноски по делото.

Поради изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Варна, ІІ-ри състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалбата на М. Б. С., [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица]Заповед № 18-1471/05.02.2024 г. издадена от началник на Служба по геодезия, картография и кадастър - [населено място].

ВРЪЩА на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – [населено място] административната преписка по заявление № 01-98110/17.02.2023 г. за ново произнасяне относно искането за изменение на КККР – [населено място] в частта за сграда с [идентификатор], при съобразяване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона и определя 14-дневен срок за издаване на административен акт от влизане в сила на настоящото решението.

ОСЪЖДА Служба по геодезия, картография и кадастър [населено място] да плати на М. Б. С., [ЕГН], сторените по делото разноски в размер на 2 510 (две хиляди петстотин и десет ) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.