Решение по дело №927/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на министъра на туризма, чрез Е. К. – старши експерт в Дирекция „Контрол и инспекционна дейност“ в Министерство на туризма, против решение № 256/08.04.2024 г., постановено по АНД № 4745/2023 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно постановление № Т-НП-4/12.12.2022 г. на министъра на туризма, с което за нарушение на чл. 26, ал. 1 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗУЧК на „АРТИКО 5“ ЕООД е наложена „имуществена санкция”, в размер на 10 000 лв. Със същото решение в полза на дружеството са присъдени разноски, в размер [рег. номер].

Касаторът оспорва изцяло съдебното решение, като твърди, че същото е неправилно, поради допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК. Излага твърдения, че по делото е приет като доказателство договор за отдаване под наем от 06.06.2016 г. на обект - изключителна държавна собственост, представляващ морски плаж „Черноморец“, който видно от допълнително споразумение от 23.09.2020 г. е удължен до 06.10.2021 г. Договорът е сключен между „ПАММАР 95.84“ ЕООД и министерство на туризма. На 04.11.2021 г. морският плаж е предаден от „ПАММАР 95.84“ ЕООД на съответни длъжностни лица, представляващи министъра на туризма, за което е съставен приемо-предавателен протокол, в който подробно са описани констатираните на територията на плажа преместваеми обекти и съоръжения 5 бр. преместваеми обекти - ЗБО. Сочи още, че са налице наемни отношения между „ПАММАР 95.84“ ЕООД и „Великофф фарма“ ООД, като последният пък е отдал под наем на жалбоподателя процесния преместваем обект. В тази връзка твърди, че използването на преместваемия обект и придобиването на положителни финансови резултати от него, показват субективната страна на извършеното нарушение - дружеството е съзнавало, че нарушава законови разпоредби, т. к. е знаело, че няма правно основание обектът да е разположен на морския плаж, но е оставил и целял чрез това да осъществява положителни финансови резултати. Твърди и че при постановяване на обжалваното решение БРС не е приложил правилно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗУЧК, според която от обективна страна преместваемият обект следва да е поставен („който постави“), а не се изисква контролиращият орган да констатира нарушението в момента на поставянето на обекта. По изложените съображения иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендира разноски, а в случай че решението бъде оставено в сила и ответникът претендира адвокатско възнаграждение, моли същото да бъде присъдено в минимален размер.

Ответната страна – „АРТИКО 5“ ЕООД, чрез адв. Д. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор вх. № 22047/28.05.2024 г. счита, че при постановяване на обжалваното решение БРС е извършил пълно и обективно изследване на събраните по делото доказателства и е стигнал до правилни изводи за наличие на основания за отмяна на НП.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

В съдебно заседание ответникът по касация, чрез процесуален представител оспорва жалбата на изложените в нея основания и моли решението на Районен съд – Бургас да бъде оставено в сила. Претендира разноски.

Прокурор от Окръжна прокуратура - Бургас счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.

Съдът, след като обсъди наведените в касационна жалба отменителни основания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирано за това лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН, поради което жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение състав на Районен съд - Бургас е отменил наказателно постановление № Т-НП-4/12.12.2022 г. на министъра на туризма, с което на „АРТИКО 5“ ЕООД, за нарушение и на основание чл.26, ал.1 от ЗУЧК е наложена „имуществена санкция“ в размер на 10 000 лева.

От фактическа страна съдът приел, че при извършена на 30.06.2022 г. проверка на морски плаж „Черноморец“ (изключителна държавна собственост на основание чл.18, ал.1 от Конституцията на Република България и чл. 6, ал. 3 от ЗУЧК, и със заповед № Т-РД-16-70/11.02.2022 г., изм. със заповед № Т-РД-16-172/27.04.2022 г. обявен за неохраняем), от длъжностни лица – служители на Министерството на туризма, било установено, че на морския плаж е поставен без разрешение преместваем обект, който се ползва като заведение за бързо обслужване. При проверката било установено още, че заведението се експлоатира от „АРТИКО 5“ ЕООД. Прието било, че дружеството е извършило нарушение на чл. 26, ал. 1 от ЗУЧК, за което бил съставен АУАН № Т-УМП-12-АУАН-00-3/30.06.2022 г., връчен на 30.06.2022 г. на управителя на дружеството, при условията на отказ да подпише акта. Издадено било и НП № Т-НП-4/12.12.2022 г. в което била възпроизведена описаната в АУАН фактическа обстановка и дадената правна квалификация.

В резултат на приетата за установена фактическа обстановка, съдът отменил наказателното постановление като приел, че макар АУАН и НП да са издадени от компетентни длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 ЗАНН и да съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват от обективна страна вмененото нарушение, в административнонаказателното производство са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. На първо място е приел, че както в АУАН така и НП посочения преместваем обект не е индивидуализиран по какъвто и да е начин – с местоположение, размери, структура и т.н. и по този начин не би могло да се установи дали действително се касае за преместваем обект по смисъла на Закона за устройство на територията (ЗУТ). На следващо място е приел, че „АРТИКО 5“ ЕООД е санкционирано за нарушение на чл. 26, ал. 1 ЗУЧК, но в обстоятелствената част на НП не се съдържат каквито и да било факти, свързани със съставомерността на това нарушение. Посочената разпоредба предвижда санкция за този, който постави преместваем обект или съоръжение на територията на неохраняем морски плаж, на морски плаж за природосъобразен туризъм или прилежащата им акватория, без да има право на това, но в случая от НП не може да се изведе нито едно действие от страна на дружеството, по поставянето на такъв преместваем обект или съоръжение на територията на неохраняем морски плаж „Черноморец“. Не може да се установи и връзка между дружеството и обекта. С оглед на това РС е отменил обжалваното НП.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Възраженията изложени в касационната жалба са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗУЧК (в относимата ред. ДВ, бр. 56/2019 г.), който постави преместваем обект или съоръжение на територията на неохраняем морски плаж, на морски плаж за природосъобразен туризъм или прилежащата им акватория, без да има право на това, се наказва с глоба от 5 000 до 10 000 лв. или с имуществена санкция от 10000 до 50 000 лв.

По делото не е налице спор, а и от приетите писмени доказателства се установява, че морски плаж „Черноморец“ е бил отдаден под наем от министрество на туризма на „ПАММАР 95.84“ ЕООД. Към датата на проверката (30.06.2022 г.) морски плаж „Черноморец“ е обявен за неохраняем със заповед № Т-РД-16-70/11.02.2022 г., изм. със заповед № Т-РД-16-172/27.04.2022 г. Не е спорно и, че след изтичането на срока на договора за наем, с приемо-предавателен протокол от 04.11.2021 г., обектът - морски плаж „Черноморец“ е предаден от наемателя на Министъра на туризма. В посочения протокол е констатирано, че на територията на плажа са налични 5 бр. преместваеми обекти - ЗБО.

Правилен е извода на въззивния съд, че предвид липсата на какво и да е описание на преместваемия обект в АУАН и НП не може да се установи за кой от всичките преместваеми 5 бр. обекти на морски плаж „Черноморец“ става въпрос. Отделно от това правилно е прието от БРС, и че не става ясно защо е ангажирана отговорността именно на „АРТИКО 5“ ЕООД, тъй като от събраните по делото доказателства не може да бъде установена връзката на дружеството с преместваемия обект. От обстоятелствената част на НП не може да се изведе нито едно действие от страна на „АРТИКО 5“ ЕООД, по поставяне на преместваем обект или съоръжение на територията на неохраняем морски плаж, а единствено са налице констатации, че такъв обект е бил установен при проверката на територията на морски плаж „Черноморец“.

Следва да се отбележи, че изпълнителното деяние по чл. 26, ал. 1 от ЗУЧК се изразява в действие по поставяне на преместваем обект на територията на неохраняем морски плаж, каквото в случая не може да се приеме, че е установено. В тази връзка, настоящият състав счита възраженията на касатора по отношение на тълкуването на думата „постави“ в смисъл на „държи“ за неправилно. Значението на думата „постави“ не е аналогично на „държи“ и не може да се тълкува като извършване многократно действие, тъй като то винаги представлява само един акт.

Правилно и в съответствие със закона, е даденото от БРС тълкуване на разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗУЧК. Правилно БРС е приел, че изпълнителното деяние по тази разпоредба се изразява в действие по поставяне на преместваем обект на територията на неохраняем морски плаж, докато в случая става въпрос за бездействие по премахване от територията на неохраняем плаж на поставени от наемателя по конкретния договор преместваеми обекти и съоръжения, който наемател по данните от делото е бил „ПАММАР 95.84“ ЕООД.

В случая липсват и доказателства, че обектът е бил поставен след прекратяване на договора и обявяване на плажа за неохраняем. По скоро от събраните по делото доказателства се установява, че обектът е бил поставен на валидно правно основание и в изпълнение на законовите изисквания, но не е бил премахнат след изтичане на срока на договора и на разрешителното за поставянето му, поради което не са налице признаците на състава, под който са подведени фактите от страна АНО.

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила. Съдът е попълнил делото с необходимия доказателствен материал, като е установил относимите към спора факти, въз основа на които е направил правни изводи в съответствие и при правилно прилагане на закона.

По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

По разноските.

Разноски се претендират от двете страни в процеса, като и двете искания са направени своевременно.

При този изход на спора и с оглед разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, искането на разноски от касатора е неоснователно.

По отношение на възражението на касатора за присъдените в полза на жалбоподателя разноски пред първата инстанция, същото е неоснователно, тъй като такова искане е следвало да бъде направено пред първоинстанционния съд по реда на чл.248 от ГПК.

По отношение на искането на разноски на ответника, съдът намира, че с отговора на касационната жалба е поискано присъждане на разноски в полза на ответника по касация, но такива не следва да се присъждат, тъй като в настоящото производството не са представени доказателства за извършени такива. Представен е договор за правна помощ от 01.07.2024 г. между ответника „АРТИКО 5“ ЕООД и адв.Н. Р., АК - Бургас с предмет процесуално представителство по настоящото дело. Уговорено е адвокатско възнаграждение в размер на 1500.00 лева, което да бъде заплатено по банков път по посочена банкова сметка, но доказателства за извършено плащане не са представени.

Искането за разноски по адм.д № 4745/2023 г. на БРС – 1500 лв., по адм.д № 1777/2023 г. на АдмС – Бургас – 1500 вече е разгледано и уважено от първоинстанционния съд, като същите са присъдени в размер [рег. номер].

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Бургас,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 256/08.04.2024 г., постановено по АНД № 4745/2023 г. по описа на Районен съд Бургас.