РЕШЕНИЕ
№ 288
гр. Силистра, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ
при участието на секретаря Т. В. Д.
като разгледа докладваното от ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ Гражданско дело №
20243420102098 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с
чл.26. ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД, във вр.с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1.
т. 10, във вр. с чл. 22 и чл. 23 от ЗПК, а по насрещният иск - чл. 240 ЗЗД вр. чл. 79 и
чл. 86 ЗЗД и евентуален иск по чл. 55 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК.
В постъпилата искова молба от Н. П. Н., срещу "К." ЕАД и "А. Т." ЕООД, се
твърди, че:
На 18.04.2024 г. между ищеца и К. ЕАД, с ЕИК .......е сключен Договор за
потребителски кредит № 2959767, в съответствие със Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние (ЗПФУР).
Съгласно чл. 1 от Договора К. се задължава да предостави на
Кредитополучателя потребителски Кредит, в размер и при условия, посочени в
Договорa, под условие, че подаденото от Кредитополучателя заявление е одобрено от
К..
Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора с подписването на Договорa
Кредитополучателят заявява, че е съгласен и приема Общите условия, които са му
предоставени от К. и с които се е запознал.
Съгласно чл. 3 от Договора след подписване на настоящия договор от
Кредитополучателя и при спазване на условията т.III.3.1. от Общите условия К.
1
одобрява Заявлението за Кредит на базата на извършена проверка на
кредитоспособността и идентификация на последния, по реда, предвиден в Общите
условия.
Съгласно чл. 4 от Договора, в случай че Кредитополучателят е посочил в
Заявлението, че ще предостави Обезпечение на Кредита, същият следва, в зависимост
от посочения в Заявлението вид на Обезпечението: (i) да предостави на К. банкова
гаранция съгласно Общите условия в срок до 10 (десет) дни от подаване на
Заявлението; или (ii) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено
от К. юридическо лице ("Поръчител") в срок до 48 (четиридесет и осем) часа от
подаване на Заявлението. Срокът за одобрение на Заявлението на Кредитополучателя в
хипотезата по предходното изречение е 24 (двадесет и четири) часа от предоставянето
на Обезпечението, като към отношенията между страните по настоящия Договор се
прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно Обезпечението.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от Договора, в случай че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок
Кредитополучателят не предостави съответното Обезпечение на Кредита, ще се счита,
че Заявлението не е одобрено от К., съответно този Договор не поражда действие
между К. и Кредитополучателя. Съгласно чл. 4, ал. 3 от Договора, в случай че
Кредитополучателят е заявил Кредит без обезпечение, срокът за одобрение на
Заявлението е 14 (четиринадесет) дни от подаване на заявлението. Ако Заявлението не
бъде одобрено до изтичане на срока по предходното изречение, Договорът не поражда
действие между К. и Кредитополучателя.
Съгласно Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит № 2959767 от
18.04.2024 г. условията на договора са както следва:
1. Вид на Кредита: потребителски Кредит с Условие с погасителен план;
2. Кредитен продукт: "C. п.";
3. Общ размер на предоставения Кредит: 1800.00 лева /хиляда и осемстотин
лева и нула стотинки/
4. Срок на Кредита: 18 / осемнадесет месеца/
5. Брой на Погасителните вноски: 18 / осемнадесет вноски/
6. Размер на Погасителните вноски: Съгласно погасителен план в т.10
7. Лихвен процент по Кредита: 20.00 % /двадесет процента/
8. Годишен процент на разходите по Кредита: 21.94 % / двадесет и едно цяло и
деветдесет и четири процента/. Взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите, са посочени в Общите условия.
9. Общ размер на всички плащания: 2105.21 лева / две хиляди сто и пет лева и
двадесет и една стотинки/
2
В т.10 е посочен погасителният план към Договора.
За обезпечаване на така сключения договор за потребителски кредит ищецът се
е видял принуден да сключи и договор за предоставяне на поръчителство с "А. Т."
ЕООД (собственик на капитала на дружеството е К. ЕАД). Съгласно б. А от преамбюла
към договора ПОТРЕБИТЕЛЯТ е подал заявление за потребителски кредит до К. ЕАД.
Съгласно чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от Договора с "А. Т." ЕООД ПОРЪЧИТЕЛЯТ се
задължава да сключи договор за поръчителство с К., по силата на който да отговаря
пред К. солидарно с ПОТРЕБИТЕЛЯ за изпълнението на всички задължения на
ПОТРЕБИТЕЛЯ, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит, както и за
всички последици от неизпълнението на задълженията на ПОТРЕБИТЕЛЯ по
Договора за потребителски кредит („Договор за поръчителство”). За поемане на
задълженията по ал. 1 ПОТРЕБИТЕЛЯТ дължи възнаграждение на ПОРЪЧИТЕЛЯ.
Съгласно чл. 8, ал.1-6 от договора за поръчителство: „ПОТРЕБИТЕЛЯТ дължи
на ПОРЪЧИТЕЛЯ възнаграждение за обезпечаването на изпълнението на
задълженията на ПОТРЕБИТЕЛЯ по Договора за потребителски кредит в размер и
при условия, съгласно Приложение № 1. Когато ПОТРЕБИТЕЛЯТ упражни правото си
на отказ от Договора за потребителски кредит, той заплаща на ПОРЪЧИТЕЛЯ
възнаграждение за всички периоди (месеци/периоди за револвиране) от влизане в сила
на настоящия Договор до момента, в който ПОТРЕБИТЕЛЯТ е погасил задълженията
си за връщане на главницата и заплащане на дължимата лихва по Договора за
потребителски кредит при условията на чл. 29, ал. 4 от ЗПК, в размер съгласно
Приложение № 1. ПОТРЕБИТЕЛЯТ има право да заплаща възнаграждението по
следните начини: 1. по банкова сметка на ПОРЪЧИТЕЛЯ; 2. по банкова сметка на К.
АД открита в Банка ДСК, IBAN: BG86 STSA 9300 0021 8677 74, BIC: STSABGSF или
по начините, установени в Договора за потребителски кредит, за плащане на
задълженията на ПОТРЕБИТЕЛЯ по Договора за потребителски кредит. К. е
овластено да приема вместо ПОРЪЧИТЕЛЯ изпълнение на задължението на
ПОТРЕБИТЕЛЯ за плащане на възнаграждение по този Договор съгласно ал.4, т.2. и
всички други вземания на ПОРЪЧИТЕЛЯ по този Договор. В случай че платената по
този начин сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на
ПОТРЕБИТЕЛЯ към К. и на задължението на ПОТРЕБИТЕЛЯ към ПОРЪЧИТЕЛЯ по
този Договор, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към
ПОРЪЧИТЕЛЯ. В случай на забава на ПОТРЕБИТЕЛЯ за плащане на
възнаграждението по този Договор ПОТРЕБИТЕЛЯТ дължи на ПОРЪЧИТЕЛЯ
обезщетение за забава в размер на законната лихва заедно с всички направени от
ПОРЪЧИТЕЛЯ разноски за събиране на това вземане“.
Съобразно Приложение № 1 към договора за поръчителство, раздел II, т. 1
възнаграждението на поръчителя е в общ размер на 1853.33 лв., което се изплаща на
3
вноски с различен размер за срока на действие на договора за кредит, т.е. 18 месеца.
В месечната вноска на ищеца се включва вноската по договора за кредит и
възнаграждението на поръчителя.
По отношение на иска с посочено правно основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, предявен
срещу К. ЕАД:
Ищецът има качеството потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 Договорът за потребителски
кредит е недействителен.
Съгласно чл. 11, т. 10 от ЗПК Договорът за потребителски кредит трябва да
съдържа годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
Договор за потребителски кредит № 2959767 е недействителен на основание чл.
22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради следните причини:
Не е посочено кои точно разходи формират ГПР – не е посочено какви са
разходите и допусканията, представляващи изходни данни за изчисляване.
На следващо място видно от уговорките в договора между страните и тези в
договора за поръчителство, то между двата договора е налице такава тясна корелация
и взаимозависимост, че сключването на акцесорния договор за предоставяне на
поръчителство на практика се явява част от сключването на договора за потребителски
кредит, т. е. те следва да се разглеждат като едно цяло/договорът за потребителски
кредит не може да бъде сключен без да е обезпечен, тъй като е налице договорна
обвързаност и между кредитора и поръчителя, с изричната уговорка за изплащане на
възнаграждението по поръчителството наред с това по основното задължение по
кредита, и то с възможност дължимото възнаграждение да се преведе на
кредитодателя по негова сметка.
Това, както и съотношението на дължимото по договора за предоставяне на
поръчителство възнаграждение и размерът на задължението, за което ищецът се
съгласява да поръчителства, без да има правото на свободен избор за това, дават
4
основание да се приеме, че договорът е сключен в нарушение на добрите нрави и
конкретно на принципите на добросъвестността, справедливостта и еквивалентността
на насрещните престации. Ето защо възнаграждението на поръчителя следва да бъде
включено в ГПР и в погасителния план, нещо което не е извършено.
По отношение на иска с правно основание чл.26 ал.1 и ал.2 ЗЗД за прогласяване
на нищожността на договора за поръчителство сключен между ищеца и А. Т. ЕООД:
Договорът за поръчителство е съглашение между кредитора и поръчителя, а
длъжникът е трето за това правоотношение лице, чиято воля не е правопораждащ
елемент от фактическия състав, който следва да се осъществи за валидното му
възникване, /арг. от чл. 138 от ЗЗД/. Договорът е едностранен, безвъзмезден и каузален,
като правното основание за учредяването на поръчителство е кредитора да бъде
обезпечен срещу евентуалното неизпълнение на задълженията на длъжника по
обезпеченото правоотношение.
Законодателят урежда договора за поръчителство като съглашение между
кредитора и трето, различно от длъжника лице, отчитайки обстоятелството, че
кредиторът има легитимен интерес в негова полза да бъде учредено лично
обезпечение. Длъжникът няма такъв защитен от закона интерес, поради което
сключването на сделка между него и третото лице поръчител е лишена от правно
основание. Договарянето, че кредитополучателят ще заплати възнаграждение на
поръчителя вместо кредитора противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в
кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 1 от ЗПК. Съгласно константната
съдебна практика противоречи на добрите нрави съглашение при което престациите са
явно нееквивалентни.
Поставянето на изискването за заплащане на възнаграждение за осигуряване на
лично обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК.
От член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в светлината на съображение 28 става
ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи
оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това
задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни.
Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди
отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл. 16 от Закона за
потребителския кредит.
Предвид обстоятелството, че се касае за отпускане на т. нар. "бързи кредити",
при които потребителите се нуждаят спешно от финансови средства изискването за
осигуряване на обезпечение превръща сключването на договора за предоставяне на
поръчителство в задължително условие за получаването на кредита – аргумент от
факта, че двата договора са сключени на една и съща дата по едно и също време.
Подобно изискване противоречи на чл. 16 от ЗПК и на Директива 2008/48 относно
5
потребителските кредити, която забранява безотговорното кредитиране, повишаващо
опасността от неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост на потребителите, защото
специфичният профил на потребителите на бързи кредити е: лица с налична вече
задлъжнялост, с неустановими или ниски доходи и с имуществена необезпеченост,
които са изолирани от банковото кредитиране.
Ако тези лица разполагаха с възможност да осигурят обезпечения, включително
чрез гарантиране на изпълнението от страна на трети лица, те щяха да предпочетат
банковото кредитиране, при което лихвените нива са значително по-ниски от тези,
предлагани от небанковите финансови институции. При съпоставяне на размера на
отпуснатия кредит от 1800 лв. и размера на възнаграждението на поръчителя 1853.33
лв. няма житейска логика едно лице да се съгласи да заплати възнаграждение на
толкова висока цена, дори по-висока от размера на отпуснатия кредит (главницата),
ако имаше избор дали да се съгласи с обезпечението или да откаже. Поставянето на
условие за усвояване на кредита чрез осигуряване на поръчителство с високо
възнаграждение осъществява фактическия състав на неравноправността и разкрива
недобросъвестността на кредитодателя, тъй като ако последният беше постъпил
справедливо и добросъвестно с кредитополучателя, потребителят не би се съгласил с
клауза за толкова високо възнаграждение при индивидуални преговори.
В заключение доколкото договорът за поръчителство е акцесорен, то
недействителността на главния договор за потребителски кредит води до
недействителност и на договора за поръчителство, поради липса на правно основание
за неговото сключване / в този смисъл Решение № 1231 от 20.03.2023 г. на РС - П. по
гр. д. № 8494/2022 г./
На основание чл. 241, ал. 1 ГПК се иска при постановяване на решението да се
разсрочи изпълнението на задължението за връщане на главницата съобразно
погасителния план към договора за кредит.
С оглед изложеното се моли съдът:
- да прогласи за недействителен Договор за потребителски кредит № 2959767,
сключен между Н. П. Н., ЕГН **********, в качеството му на Кредитополучател и
"К." ЕАД, ЕИК: .......в качеството му на Кредитодател на основание чл. 22 от ЗПК във
вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД;
- да прогласи за недействителен Договор за поръчителство от 18.04.2024 г. с
предмет обезпечаване на задълженията по Договор за потребителски кредит №
2959767, който Договор за поръчителство е сключен между Н. П. Н., ЕГН **********
и "А. Т." ЕООД, ЕИК: ........, на основание чл.26 ал.1 и ал.2 ЗЗД. Претендират се
разноски, вкл. заплатения адвокатски хонорар.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответникът "А. Т." ЕООД изразява становище за
неоснователност на предявените искове. В отговора се твърди, че:
6
Не се оспорват твърдените от ищеца факти, че на 18.04.2024г. е сключен
Договор за потребителски кредит №2959767/18.04.2024г. между Н. П. Н. от страна,
като кредиполучател, и „К." ЕАД, ЕИК ........., в качеството на кредитор, във връзка с
обезпечаването на който е сключен Договор за предоставяне на поръчителство с
поръчител А. Т. ЕООД и потребител Н. П. Н..
Главницата по договора за кредит възлиза в размер на 1800лв. Кредитът следва
да бъде върнат в срок от 18 месеца при годишен лихвен процент (ГЛП) по кредита в
размер на 20,00 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 21,94%. Общият
размер на плащанията възлиза на 2105,21лв., видно от Приложение №1 и погасителния
план към него, които са неразделна част от процесния Договор.
А. Т. ЕООД е сключило с „К." ЕАД договор за поръчителство, по силата на
който се е задължил да гарантира като поръчител описаното в предходния абзац
задължение на ищеца. За така описаната услуга е дължимо възнаграждение в размер на
1853,18лв., погасяването на което е разсрочено на 18 месечни вноски съгласно
погасителен план към договора за предоставяне на поръчителство. Възнаграждението
се дължи само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита, т.е. при
предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателя, същият не дължи
възнаграждение за периода след пълно изплащане на кредита.
Счита, че възнаграждението за поръчител има характеристиката на
възнаграждение, дължимо на лице, което по занятие предоставя услуги по гарантиране
на задължения на контрагенти (дейност, която не е забранена от закона), като размерът
му е съобразен с риска, който поема - възнаграждението е дължимо само за периода на
предоставяне на услугите.
Механизмът на сключване на договора за кредит и този за предоставяне на
поръчителство, е следният:
Кандидатстването за кредит започва чрез попълване от страна на
кредитоискателя на заявка в страницата на кредитодателя „К." ЕАД. При подаване на
заявката кредитоискателя посочва размерът на главницата и периодът на кредита, като
системата на кредитодателя автоматично генерира примерен погасителен план спрямо
посочените параметри. На този етап кредитоискателя посочва желае ли кредитът да
бъде обезпечен и какво обезпечение може да предостави, като в случай че избере
опцията за предоставяне на поръчителство от страна на „А. Т." ЕООД на
кредитоискателя се визуализира месечна вноска, чиято стойност е сбор от вноската по
потребителския кредит и вноската за възнаграждението на поръчителя. В следващата
стъпка кредитопоискателят въвежда свои лични данни - имена, ЕГН, адрес, прикача
свое селфи, необходимо за идентификацията му като клиент и др. Следва стъпка, в
която кредитоискателят подписва договора за потребителски кредит и общите условия
към него чрез маркиране на първоначално празни полета и натискане на бутона
7
„Вземи парите сега" (самите документи са достъпни чрез активни връзки, при
натискането на които същите се визуализират с пълния си текст на клиента, т.е. на този
етап кредитоискателят има възможност да се запознае с конкретните параметри на
договора за кредит - главница, лихва, период, размер на месечната вноска и др.).
След подписване на договора за кредит по описания начин и в случай че е
избрал кредитът да бъде обезпечен чрез поръчителство от „А. Т." ЕООД
кредитоискателят се прехвърля автоматично към електронната система на този
ответник, където се визуализира договора за предоставяне на поръчителство и
клиентът има възможност да го подпише чрез въвеждане на 6 цифрен уникален код,
изпратен на мобилния му телефонен номер.
Предвид изложеното сключването на договора за предоставяне на
поръчителство става след сключването на договора за кредит, към момент, в който
основните параметри на кредита вече са договорени между страните. Сключването на
договора става в рамките на независимата електронна среда на „А. Т." ЕООД, до която
„К." ЕАД няма достъп. Впоследствие „А. Т." ЕООД предоставя на „К." ЕАД данни
относно размера на дължимото възнаграждение за поръчител и начина, по който е
разсрочено плащането му, но това е единствено с целите на улесняване на плащането
от страна на потребителя.
В раздел II „Одобряване и усвояване на кредита", чл. 4, ал. 3 от договора за
кредит с „К." ЕАД изрично е вписано, че кредитополучателят има право да заяви
кредит без обезпечение. Т.е. обезпечението, в това число предоставянето на поръчител
в лицето на „А. Т." ЕООД е единствено възможност, но не и задължение за
кредитополучателя. Кредитополучателят има право да избере дали да кандидатства за
обезпечен или необезпечен кредит, като и в двата случая искането му ще бъде прието
за разглеждане и ще премине през процес на оценка и одобрение съгласно вътрешните
правила на кредитодателя „К." ЕАД. Обезпечените и необезпечените кредити на „К."
ЕАД не се отпускат по различен начин и не са два отделни кредитни продукта на „К."
ЕАД, не са пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията му за
погасяване.
Предвид изложеното възнаграждението за поръчител не следва да бъде
включено в ГПР, тъй като същото не отговаря на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на
ЗПК, респективно на Член 3, б. „ж" от Директива 2008/48/ЕО. Съгласно въпросната
дефиниция, за да бъде включено едно парично задължение в ГПР, то трябва да има
следните три характеристики: трябва да е (1) разход за кредитополучателя, който е (2)
свързан с договора за кредит и е (3) известен на кредитора към датата на сключване на
договора. В случай, че разходът представлява възнаграждение за допълнителна услуга,
то той се включва в ГПР само когато „сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита".
8
Договорът за предоставяне на поръчителство (в случай че бъде избран такъв), се
сключва след подписването от кредитоискателя на Договора за кредит с „К." ЕАД.
„К." ЕАД не знае и няма как да узнае предварително какво възнаграждение ще се
уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя А.Т. ЕООД, по който
бъдещ договор „К." ЕАД не е страна.
Иска от съда да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения иск за
прогласяване нищожност на Договор за предоставяне на поръчителство от
18.04.2024г., сключен към Договор за потребителски кредит №2959767/18.04.2024г. и
да присъди всички направени разноски в настоящото производство. Оспорва
твърдението, че ищецът е материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2
от Закона за адвокатурата.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответникът "К." ЕАД изразява становище за
неоснователност на предявените искове. В отговора се твърди, че:
Не се оспорва, че между страните е налице договорно правоотношение,
произтичащо от Договор за потребителски кредит №2600311/05.07.2022г., при
посочените в исковата молба параметри.
Твърденията, че Договора за потребителски кредит страда от пороци, водещи до
неговата недействителност, доколкото не били спазени законовите изисквания на чл.22
от ЗПК и същият не отговаря на посоченото в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК съдържание, не
могат да бъдат споделени, доколкото видно от Приложение №1 към процесния
договор, по ясен и недвусмислен начин са посочени ГПР (т.8) и общата дължима сума
(т.9), както и е упоменато, че допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, са
посочени в Общите условия. По-конкретно допусканията са подробно описани в т.11
от Раздел VII. КРЕДИТНИ ПРОДУКТИ. ГОДИШЕН ПРОЦЕНТ НА РАЗХОДИТЕ на
приложимите към Договора Общи условия.
По отношение на твърдението, че процесния Договор не отговаря на
изискванията на чл.19 от ЗПК - не могат да се споделят тези доводи, тъй като
възнаграждение за поръчител не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по
кредита, формулиран като разход по кредита, съгласно § 1, т.1 от Допълнителните
разпоредби на ЗПК, като по тези съображение не е включен като разход по кредита.
Сключването на договор за предоставяне на обезпечение и съответно заплащането на
възнаграждението за предоставено поръчителство, макар и разход за допълнителна
свързана с договора за кредит услуга, не са задължително условие за получаване на
кредита и предоставянето на кредита не е в резултат на търговски клаузи и условия
между „К.“ ЕАД и „А. Т.“ ЕООД.
Не се оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР
възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „А. Т.“
ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК. Единствения разход по
9
смисъла на чл. 19 ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР е договорната
възнаградителна лихва. Размерът на възнаграждението за поръчител не е известен към
момента на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР по последния. К.
ЕАД не е имало информация относно размера на дължимото възнаграждение по
договора за предоставяне на поръчителство. Договорът за предоставяне на
поръчителство (в случай че бъде избран такъв), се сключва след сключването на
Договора за кредит с „К.“ ЕАД. „К.“ ЕАД не знае и няма как да узнае предварително
какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и
поръчителя „А. Т.“ ЕООД, по който бъдещ договор „К.“ ЕАД не е страна.
Възнаграждението на поръчителя „А. Т.“ ЕООД по бъдещия договор не е известно на
кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит от кредитоискателя,
респективно не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е Общ разход по
кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК.
Действително „К.“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „А. Т.“ ЕАД,
въпреки това двете дружества са самостоятелни юридически лица, със собствен
предмет на дейност, служители, информационни системи и правила на дейност. В този
смисъл „К.“ ЕАД няма достъп до договора за предоставяне на поръчителство,
съответно няма данни за размера на паричните задължения на кредитополучателя по
същия.
Договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и „А. Т.“ ЕООД е
договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него
възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита. По силата на
договора за предоставяне на поръчителство „А. Т.“ ЕООД се задължава да извърши за
сметка на доверителя (ищеца) възложените от него действия, а именно да отговаря
пред кредитора „К.“ ЕАД солидарно с него за изпълнението на всички задължения по
договора за кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията
по кредита. Вземанията за възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство възникват в полза на „А. Т.“ ЕООД, а не в полза на кредитодателя „К.“
ЕАД. „К.“ ЕАД не е страна по договора между ищеца и „А. Т.“ ЕООД.
Дори и да бъдат споделени доводите на насрещната страна за наличие на скрито
обогатяване, това не влече недействителност на договора за кредит и договора за
предоставяне на поръчителство, а единствено недействителност на клаузата в договора
за предоставяне на поръчителство, съгласно която ищецът дължи възнаграждение на
другия ответник „А. Т.“ ЕООД.
Това е така, тъй като сам по себе си договорът за поръчителство, по силата на
който другият ответник „А. Т." ЕООД се е задължил да отговаря за задължението на
ищеца по процесния договор за потребителски кредит поражда за ищеца единствено
права и поставя същия в по-благоприятно положение, отколкото би бил, ако същият не
10
беше сключен. Чрез договора за поръчителство е повишена кредитоспособността на
ищеца и същият е получил кредит, който иначе не би му бил отпуснат. При изпълнение
от страна на поръчителя, ищецът ще дължи на поръчителя връщане на суми в еднакъв
размер със сумите, които е следвало да плати на кредитодателя (главница и лихва),
като задължението му няма да бъде увеличено с вземания, възникнали на основание,
различно от договора за потребителски кредит.
Дори и да приемем, че процесният договор за предоставяне на поръчителство
по договор за потребителски кредит е нищожен, неговата евентуална
недействителност на основанията изложени в исковата молба би довела единствено до
отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя
възнаграждение за предоставената услуга, но не и до недействителност на самия
договор за потребителски кредит, нито на сключения във връзка със същия договор за
поръчителство.
С оглед горното моли съда да отхвърли като неоснователен и недоказан искът за
прогласяване на нищожност Договор за потребителски кредит №2959767/18.04.2024г.
и претендира разноски. Оспорва твърдението, че ищецът е материално затруднено
лице по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
В срока за отговор на исковата молба и на основание чл. 211 ГПК, е предявявен
насрещен иск от „К.“ ЕАД срещу Н. П. Н.. В исковата молба по насрещният иск се
твърди, че:
Между „К.“ ЕАД като кредитодател и Н. П. Н. като кредитополучател е
сключен договор за потребителски кредит № 2959767/18.04.2024г. Главницата по
кредита възлиза на 1800 лева, като кредитополучателят се е задължил да върне сумата
по кредита на 18 месечни вноски, а всички плащания по договора за кредит е следвало
да са общо 2105,21 лева (сбор от 1800 лева главница и 305,21 лева договорна
възнаградителна лихва). Приложимият по договора годишен лихвен процент (ГЛП) е в
размер на 20.00 %, годишният процент на разходите (ГПР) е в размер на 21.94 %.
За погасяване на задълженията си по договора кредитополучателят е извършвал
плащания по кредита в общ размер на 1155 лева. Посочената сума е разпределена за
погасяване на следните задължения:
- сумата от 333,09 лева главница по 1 -ва до 4-та месечна вноска;
- сумата от 111,80лева възнаградителна лихва по 1-ва до 4-та месечна
вноска,
- сумата от 8,72лв. обезщетение за забавено изпълнение;
- сумата от 135 лева такси по тарифа;
- сумата от 566,39 лева, разпределена към А. Т. ЕООД за погасяване на
вземането им по Договор за предоставяне на поръчителство.
11
Към датата на депозиране на насрещният иск са дължими поради настъпил
падеж следните суми: 458,14лв. главница по месечни вноски от 5-та до 9-та, както и
сумата от 107,26лв. възнаградителна лихва по месечни вноски от 5-та до 9-та.
На осн. чл. 4.2 от Раздел X. ЗАБАВА. ПРЕДСРОЧНА ИЗИСКУЕМОСТ на
приложимите към Договора Общи условия с насрещната искова молба се обявява
предсрочна изискуемост на цялото непогасено в срок задължение за главница по
договора за кредит поради неплащане в срок на описаните по-горе задължения.
В резултат общият размер на дължимата и изискуема по договор главница
възлиза на 1466,91 лева, от които 458,14 лева падежирала за периода от 5-та до 9-та
месечна погасителна вноска и 1008,77 лева, предсрочно изискуема главница.
Насрещният иск се предявява частично за сумата от 458,14 лева,
представляваща главница по месечни погасителни вноски от 5-та до 9-та, част от общо
дължимата по договора за кредит главница в общ размер на 1466,91 лева.
Ако се приеме, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен, на
основание чл. 23 ЗПК за насрещната страна ще възникне задължение да върне чистата
стойност на кредита, представляваща усвоената главница без допълнително начислени
на основание нищожния договор задължения, като договорни възнаградителни лихви,
мораторни лихви, такси и т.н. В конкретния случай чистата стойност на кредита
възлиза на 645 лева (усвоената главница от 1800 лева намалена с направените
плащания от 1155 лева).
С оглед горното, са предявени два съединени в условията на евентуалност
насрещни осъдителни иска от К. ЕАД срещу Н. П. Н., като се иска съдът:
- да постанови решение, с което да осъди Н. П. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр.
С. ул./кв. П. Е. ....., да заплати на К. ЕАД, ЕИК...., със седалище и адрес на управление:
гр. С., район „Т.", бул. „В.“ № ....(сграда ......), ет. ...., Б. ц. „Б.“, сумата от 458,14 лева
главница по месечни вноски от 5-та до 9-та на кредита /главница/ по Договор за
потребителски кредит № 2959767/18.04.2024г., част от общо дължимата по договора
главница в размер на 1466,91 лева, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на
задължението;
- в случай че се отхвърли главния иск, да се постанови решение, с което да
осъди Н. П. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. С. ул./кв. П. Е. ......, да заплати на К.
ЕАД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. С., район “Т.“, бул. „В.“ №
........(сграда ....), ет. ......, Б. ц. „Б.“, сумата от 645 лева главница, представляваща
чистата стойност на Договор за потребителски кредит № 2959767/18.04.2024г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция
до окончателното погасяване на задължението;
12
- претендират се разноски, съгласно по чл. 80 ГПК
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответникът по насрещният иск Н. П. Н. не
изразява становище за допустимостта, но твърди неоснователност на предявените
искове. В отговора по насрещният иск се твърди, че ищеца счита за изцяло
неоснователен предявеният от насрещния ищец иск по чл. 240 във вр. чл. 79 и чл. 86
ЗЗД, т.к. процесният договор се явява недействителен.
Относно предявеният в условията на евентуалност насрещен иск по чл. 23 ЗПК
намира, че същият отново е неоснователен, по следните съображения:
Съгласно чл. 23 ЗПК „Когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита“. Обстоятелството как и по какъв начин са
разпределяни сумите, било то към кредитодателя, респ. към поръчителя, се явяват
ирелевантни, предвид цитираното по – горе правило. Както бе посочено, плащанията
са извършвани по посочена в договора банкова сметка на дружеството кредитодател. В
този смисъл без правно значение е как, по какъв начин и на кого последното е
разпределяло суми за погасяване задължението на кредитополучателя.
По отношение претенцията на насрещния ищец за заплащане на законна лихва
върху претендираната главница, счита, че такава не се дължи по следните
съображения:
Законна лихва за забава не следва да бъде присъждана върху главницата с оглед
нормата на чл. 23 ЗПК. В този смисъл е и практиката на ВКС – Решение №
129/30.07.2024г. по т. д. № 630/2023г., I ТО на ВКС, в което е прието, че прилагането на
разпоредбата на чл. 86 ЗЗД в случая не съответства на целта на Директива 2008/48/ЕО,
посочена в съображение 7 и 9, за пълна хармонизация в областта на потребителските
кредити, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно
равнище на защита на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре
функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. Ето защо, в полза на
кредитора не следва да се присъжда на основание чл. 86 ЗЗД законната лихва върху
чистата стойност на главницата, считано от подаване на исковата молба до
окончателното плащане. Претендира разноски по делото.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че на 18.04.2024 г. между ищеца и К. ЕАД, с ЕИК .......е сключен
Договор за потребителски кредит № 2959767, в съответствие със Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР).
13
Съгласно Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит № 2959767 от
18.04.2024 г. ответникът К. ЕАД е одобрил и предоставил на ищеца кредит със
следните параметри: 1. Вид на Кредита: потребителски Кредит с Условие с
погасителен план; 2. Кредитен продукт: "C. п."; 3. Общ размер на предоставения
Кредит: 1800.00 лева /хиляда и осемстотин лева и нула стотинки/; 4. Срок на Кредита:
18 / осемнадесет месеца/ 5. Брой на Погасителните вноски: 18 / осемнадесет вноски/; 6.
Размер на Погасителните вноски: Съгласно погасителен план в т.10; 7. Лихвен процент
по Кредита: 20.00 % /двадесет процента/; 8. Годишен процент на разходите по
Кредита: 21.94 % / двадесет и едно цяло и деветдесет и четири процента/. Взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите,
са посочени в Общите условия; 9. Общ размер на всички плащания: 2105.21 лева / две
хиляди сто и пет лева и двадесет и една стотинки/; В т.10 е посочен погасителният
план към Договора.
За сключения договор за потребителски кредит ищецът е сключил договор за
предоставяне на поръчителство с "А. Т." ЕООД. От справка в интернет страницата на
ЕПЗЕУ към АВ се установява, че собственик на капитала на дружеството е К. ЕАД.
Съгласно чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от Договора с "А. Т." ЕООД ПОРЪЧИТЕЛЯТ се задължава
да сключи договор за поръчителство с К., по силата на който да отговаря пред К.
солидарно с ПОТРЕБИТЕЛЯ за изпълнението на всички задължения на
ПОТРЕБИТЕЛЯ, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит, както и за
всички последици от неизпълнението на задълженията на ПОТРЕБИТЕЛЯ по
Договора за потребителски кредит. За поемане на задълженията по ал. 1
ПОТРЕБИТЕЛЯТ дължи възнаграждение на ПОРЪЧИТЕЛЯ в размер на 1853,18лв.,
погасяването на което е разсрочено на 18 месечни вноски съгласно погасителен план
към договора за предоставяне на поръчителство.
За погасяване на задълженията си по договора кредитополучателят е извършвал
плащания по кредита в общ размер на 1155 лева, за което обстоятелство също не се
спори по делото.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Сключеният между страните договор е за потребителски кредит, като трябва да
отговаря на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а съгласно чл.24 ЗПК - и на Закона
за защита на потребителите /ЗЗП/, с установени императивни изисквания, израз на
потребителската защита, относно формата и съдържанието на договора в чл.10 и чл.11
ЗПК, като неспазването на тези по чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК
прави договорът за потребителски кредит недействителен съгласно чл.22 от ЗПК. С
оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в
обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
14
задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако
нарушението на тези норми не е въведено в предмета на - ТР №1/2020 г. ОСГТК ВКС.
Съдържанието на договора отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.1-6 и т.8-9
и т.11 ЗПК - съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения кредит,
индивидуализация на страните, срок на договора, размер на ГЛП, информация относно
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
Настоящият съдебен състав намира твърденията на ищеца за недействителност
на договорите за паричен заем и за поръчителство за основателни. Договорът паричен
заем следва да отговаря на императивните изисквания на ЗПК, като в случая това
обстоятелство не е налице. Не е спазено изискването на чл. 11, ал.1 т.6 ЗПК, като не
посочен в процесния договор неговия срок, като крайна дата, а само като месеци,
което не съответства напълно на падежните дати на отделните погасителни вноски,
съобразени с датата на сключване на договора. В чл.19 ЗПК е посочено, че ГПР по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид,
в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая начинът по
който е формулиран процесния договор в частта за представяне на обезпечение (чл.4),
вида и естеството на допустимите такива, дава основание да се приеме, че
единствената възможност за заемателя да получи заемната сума е да подпише
гаранционна сделка с конкретно посочено от заемодателя дружество-поръчител и
срещу предварително фиксирано възнаграждение. Размерът на последното следва да
бъде включен в ГПР, доколкото е задължителен разход за потребителя, без който няма
да му бъде отпусната в заем сума. По този начин и без специални знания категорично
би могло да се приеме, че ГПР по процесния договор значително надвишава
допустимия максимум по чл. 19, ал.4 ЗПК, което е достатъчно основание за обявяване
на договора за недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Не е спазено изискването на
чл.10, ал.1 от ЗПК, който установява забрана договорът да съдържа неравноправни
клаузи по арг. от чл.145, ал.2, вр. чл.147 от ЗЗП. Договорът не отговаря на изискването
на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/ -
21,94%, но този процент очевидно не е верен, ако в него бъдат включени всички
разходи.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че договор за
потребителски кредит № 875776 от 08.06.2023 г. сключен между Н. П. Н., ЕГН
********** и ответника „К.“ ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление:
С.о., район “М.”, гр. С., бул. “‘Ц. ш.” № ........ ......, ет......., представлявано от Н. П. П. не
отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, с оглед което същият
е недействителен.
15
По отношение на иска с правно основание чл.26 ал.1 и ал.2 ЗЗД за прогласяване
на нищожността на договора за поръчителство сключен между ищеца и А. Т. ЕООД:
Отделно от изложеното по-горе налице са основания да се прогласи
самостоятелната недействителност на чл. 4 от договора за заем, съответно и на
договора за поръчителство. С посочения текст е създадено задължение за потребителя
(заемополучателя) да заплати възнаграждение за поръчител, което е по-високо от
дължимата главница по договора и същото на практика е предпоставка (задължително
условие) за сключване на договора за кредит. Недопустимо е осигуряване на различен
поръчител освен посочения от кредитора и то срещу заплащане на посочената по-горе
цена. Логически неоправдано е представянето на банкова гаранция от заемополучателя
на цялата получена в заем сума. Ако той разполагаше с такава нелогично е да я поиска
в заем от кредитора и то при толкова висока договорна лихва и допълнителни разходи.
Поради това единствената възможност за получаване на главницата по заема е
сключването на договор за поръчителство с юридическо лице посочено от кредитора.
Този тип обезпечение е несъвместим с предоставената услуга. Посочените
„обезпечения“ от кредитора имат единствената цел да създадат допълнително
оскъпяване на кредита и всъщност клаузата на чл. 4 представлява предварително,
недобросъвестно и незаконосъобразно определени от кредитора (а не договорена
между страните) допълнителни разходи, с които многократно се надвишава
максимално допустимия ГПР по чл. 19 ЗПК, т.е тази уговорка заобикаля
императивното изискването за максимален ГПР и съответно се явява нищожна и на
основание чл. 21 ЗПК. Поради това недействителен се явява и договорът за
поръчителство. Поставянето на изискване за заплащане на възнаграждение за
осигуряване на лично обезпечение противоречи и на целта на Директива 2008/48,
транспонирана в ЗПК. Преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен
да направи оценка на кредитоспособността на потребителя. Задължение за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на
кредита произтича и от разпоредбата на чл. 16 от Закона за потребителския кредит.
По насрещните искове – предвид приетото по-горе за недействителност на
договора за кредит, следва да бъде отхвърлен частичният иск за 458,14 лева главница
по месечни вноски от 5-та до 9-та на кредита, а разгледан евентуалният иск за връщане
на чистата стойност на кредита. За погасяване на задълженията си по договора
кредитополучателят е извършвал плащания по кредита в общ размер на 1155 лева,
което обстоятелство не е спорно по делото, като на основание чл.23 ЗПК когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
По тези съображения този иск следва да бъде уважен.
Законна лихва за забава не следва да бъде присъждана върху главницата с оглед
16
нормата на чл. 23 ЗПК. В този смисъл е и практиката на ВКС – Решение №
129/30.07.2024г. по т. д. № 630/2023г., I ТО на ВКС, в което е прието, че прилагането на
разпоредбата на чл. 86 ЗЗД в случая не съответства на целта на Директива 2008/48/ЕО,
посочена в съображение 7 и 9, за пълна хармонизация в областта на потребителските
кредити, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно
равнище на защита на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре
функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити.
На основание чл. 241, ал. 1 ГПК се иска при постановяване на решението да се
разсрочи изпълнението на задължението за връщане на главницата, което искане
следва да бъде уважено.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца
следва да се присъдят направените от него разноски за настоящото производство
съобразно уважената част от исковите претенции. Ищецът е направил разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 828,60лв., но без да е посочено срещу кой
ответник каква сума е договорена, поради което съдът приема пропорционално
размера спрямо материалния интерес на исковете. Платена е държавна такса в размер
на 235лв. Съдът не приема представеният списък с разноските на ищеца, т.к. на първо
място по делото има представен договор за правна защита и съдействие, само по чл.36
ал.2 ЗА с уговорено в него възнаграждение, а няма такъв по реда на чл.38 ЗА,
съответно такова не е дължимо. На следващо място – посочените в този списък суми в
раздел I не дават възможност съда да разбере какви суми в какви размери се
претендират, предвид нелогичното посочване на сумите без ДДС и с ДДС. По тези
съображения съдът присъжда само тези разноски, за които има представени
доказателства да са извършени.
Оспорва се от ответниците твърдението, че ищецът е материално затруднено
лице по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, но както е посочено по-
горе, такова искане има от ищеца, но няма представени доказателства за това, поради
което съда не присъжда възнаграждение по този ред.
За пълнота и въпреки че няма такова изрично възражение, следва да се посочи,
че адвокатското възнаграждение на ищеца не е прекомерно. Предмет на исковото
производство са два субективно съединени иска, като е проведено едно открито
съдебно заседание, на което не се е явил представител на ищеца; осъществената от
процесуалния представител адвокатска защита е адекватна и добросъвестна, като е
допринесла като краен резултат до цялостно уважаване на исковете. Приети са за
съвместно разглеждане и насрещни искове – главен и евентуален. Съгласно
разясненията, дадени в решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22,
националният съд не е обвързан от размера на установените в Наредба № 1/2004 г.
минимални адвокатски възнаграждения, поради което трябва да съобрази
17
действителната правна и фактическа сложност на делото, вкл. и реално извършената
работа по предоставената правна защита и съдействие. Процесуалният представител на
ищеца е проявил активност в процеса, довела до уважаване на предявените искове,
поради което уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в претендирания
размер е съобразен както с фактическата и правна сложност на делото, така и с
материалния интерес и обема на осъществената от процесуалния представител
процесуална работа.
На ответниците не следва да бъдат присъждани разноски за юрисконсултско
възнаграждение на първо място поради уважаване на исковете за недействителност на
договорите, а на следващо място на основание практиката на СЕС (съединени дела C-
224-19 и C-259-19), според която не се допуска правна уредба, която позволява част от
процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя вследствие установяването
на нищожност на договорна клауза поради неравноправния характер, т.к. подобна
правна уредба може да възпре потребителя да упражни предоставеното от 18
Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално
неравноправния характер на договорни клаузи. Това обаче според съда не се отнася до
насрещният иск – главен и евентуален иск по чл. 55 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК. По този иск
на ищеца по насрещният иск "К." ЕАД следва да се присъдят разноски в размер на
50лв. за платена държавна такса и съда определя юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100лв., от които предвид отхвърляне на главният насрещен иск и
уважаването на евентуалният е дължима сума в размер на 50лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за недействителен Договор за потребителски кредит № 2959767,
сключен на 18.04.2024 г. между Н. П. Н., ЕГН **********, с адрес гр. С. ул. „П. Е.“
№....., в качеството му на Кредитополучател и "К." ЕАД, ЕИК: ......, със седалище и
адрес на управление: гр. С., район „Т.", бул. „В.“ № .....(сграда .....), ет. ........, Б. ц. „Б.“,
в качеството му на Кредитодател, поради противоречие със закона.
ПРОГЛАСЯВА за недействителен Договор за поръчителство от 18.04.2024 г. с
предмет обезпечаване на задълженията по Договор за потребителски кредит №
2959767/18.04.2024 г., който Договор за поръчителство е сключен между Н. П. Н., ЕГН
********** и "А. Т." ЕООД, ЕИК: ........., поради противоречие със закона.
ОТХВЪРЛЯ иска на "К." ЕАД, ЕИК: .........., със седалище и адрес на
управление: гр. С., район „Т.", бул. „В.“ № ......(сграда ........), ет. ....., Б. ц. „Б.“ да бъде
18
осъден Н. П. Н., ЕГН: **********, с адрес гр. С. ул. „П. Е.“ №........, да заплати на
дружеството, сумата от 458,14 лева главница по месечни вноски от 5-та до 9-та на
кредита /главница/ по Договор за потребителски кредит № 2959767/18.04.2024г., част
от общо дължимата по договора главница в размер на 1466,91 лева, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция до
окончателното погасяване на задължението, като неоснователен.
ОСЪЖДА Н. П. Н., ЕГН: **********, с адрес гр. С. ул. „П. Е.“ №......, да
заплати на К. ЕАД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. С., район
“Т.“, бул. „В.“ № ......(сграда .....), ет. ......, Б. ц. „Б.“, сумата от 645 лева главница,
представляваща чистата стойност на Договор за потребителски кредит №
2959767/18.04.2024г., на основание чл.23 ЗПК,
като ОТХВЪРЛЯ искането да бъде осъден Н. П. Н., ЕГН: **********, с адрес:
гр. С. ул./кв. П. Е. ......, да заплати на К. ЕАД, ЕИК ........, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район “Т.“, бул. „В.“ № ......(сграда .......), ет. ......., Б. ц. „Б.“,
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция до
окончателното погасяване на задължението, като неоснователно.
На основание чл.241 ГПК РАЗСРОЧВА изпълнението на решението, в частта, в
която Н. П. Н. е осъден да заплати на К. ЕАД сумата от 645 лева – на шест равни
месечни вноски по 100лв. и последна вноска от 45лв., с падеж на всяка една вноска –
първо число от месеца, следващ влизането в сила на съдебното решение.
ОСЪЖДА "К." ЕАД, ЕИК: ......, да заплати на Н. П. Н., ЕГН **********, сумата
в размер на 524,04лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА "А. Т." ЕООД, ЕИК: ........, да заплати на Н. П. Н., ЕГН **********,
сумата в размер на 539,56 – разноски по делото.
ОСЪЖДА Н. П. Н., ЕГН **********, с адрес гр. Силистра ул. „П. Е.“ №....., да
заплати на "К." ЕАД, ЕИК: ......, със седалище и адрес на управление: гр. С., район “Т.“,
бул. „В.“ № ......(сграда .......), ет. ........, Б. ц. „Б.“, сумата в размер на 100лв. - разноски
по делото за насрещния иск.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - С. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
19
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
20