№ 349
гр. Пловдив , 02.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на пети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20215330200440 по описа за 2021 година
установи следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) № 5
от 18.12.2020 г., издадено от кмета на Район Южен – Община Пловдив, с което на
„Радисън Инженеринг“ ООД , ЕИК ********* на основание чл. 237, ал. 2, т. 1 от
Закона за устройство на територията (ЗУТ) му е наложено административно наказание
– имуществена санкция в размер на 15000 лева за нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП поради
неправилно приложение на закона при определяне на санкцията. Възразява се за
допуснати процесуални нарушения във връзка с изготвянето и връчването на акта за
установяване на административно нарушение (АУАН). Твърди се липса на
компетентност на органа, издал НП. Моли се за отмяна на наказателното
постановление и алтернативно за намаляване на размера на санкцията до законовия
минимум.
С писмото, с което преписката е изпратена на съда, въззиваемата страна
поддържа законосъобразността на АУАН и НП, като моли последното да бъде
потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване. Разгледана по същество се явява основателна, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
„Радисън Инженеринг“ ООД било възложител на строеж „Жилищен Комплекс с
подобект „Жилищна сграда № 1“ и „Жилищна сграда № 2“ в УПИ ІХ 1030181 за ЖС и
ООД, кв. 81 по плана на кв. Остромила –Беломорски, гр. Пловдив. За обекта имало
одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж № 165/12.10.2020 г.
същото подлежало на обжалване в 14 дневен срок след съобщаването му и влязло в
сила на 30.10.2020 г.
1
На 22.10.2020 г. – преди влизане в сила на разрешението за строеж, от
служителите на РДНСК Пловдив –свид. П. Т. и свид. Г. С. била извършена проверка на
строителния обект в кв. 81, по плана на кв. Остромила-Беломорски, гр. Пловдив и било
установено, че на място има поставен фургон, ограда и изкоп, налят е бетон и се
извършват строителни дейности по кофриране на обекта. За установеното бил съставен
Констативен протокол № 166 от 22.10.2020 г. Тъй като обекта бил от V-та категория
служителите с писмо изпратили релевантните документи на служители от Община
Пловдив, Район Южен за вземане на отношение.
Писмото било входирано на ръка в деловодството на Район Южен на 27.10.2020
г. ведно с Констативен протокол № 166/22.10.2020 г. – тогава било установено и
извършеното нарушение на база фактическите констатации направени в протокола.
На 11.12.2020 г. в присъствието на управителя на нарушителя бил съставен Акт
за установено нарушение въз основа на документи, а именно Констативен протокол №
166/22.10.2020 г. за нарушение извършено на 22.10.2020 г.
На база на акта било съставено настоящото наказателно постановление, с което
на Радисън Инженеринг ЕООД на основание чл. 237, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, била наложена
имуществена санкция от 15 000 лв. за нарушение по чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.
Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие П. С. К. и Г.К. С.. Съдът оцени показанията им като логични,
непротиворечиви и съответстващи на останалите доказателства по делото. Съдът
кредитира показанията на свид. Н., С. и Г., в частта им относно съставянето на акта и
връчването му. Относно извършената от тях проверка на място на строителния обект,
съдът намира показанията им за ирелевантни, тъй като такива фактически твърдения
не са въведени в акта инаказателното постановление. Съдът не кредитира показанията
на свид. Н. по отношение на твърдението му, че е съставил акта на база на проверката
извършена от него и служителите на Район Южен на Община Пловдив, тъй като видно
от фактите описани в АУАН дата, констатации и посоченото за основание за
установяването на нарушението – той е издаден на база писмени официални
документи, а именно Констативен протокол № 166/22.10.2020 г. на РДНСК.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – АУАН, пълномощно от А. Р., Допълнително споразумение
към трудов договор, Заповед № 13ОА557/05.03.2013 г., Писмо от РДНСК за извършена
проверка, констативен протокол № 166/22.10.2020 г. , разрешение за строеж №
165/12.10.2020 г.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН отговаря на формалните изисквания на ЗАНН за
съдържание, а материалната компетентност на административнонаказващия орган
(АНО) и актосъставителя следва от така представената заповед № 13ОА557/05.03.2013
г. на кмета на гр. Пловдив.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че липсвало основание за
делегиране на правомощията на кмета на Общината. Основанието за делегиране на
правомощията на кметовете и други длъжностни лица са разписани в § 1, ал. 3 от ДР на
ЗУТ и на база тази законова разпоредба е издадена и приложената заповед.
При съставянето на АУАН не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание на
жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като съдържа
2
подробно описание на обстоятелствата на нарушението, от значение за
съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение, нито е ограничено
правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и
писмени възражения по него. Още към момента на връчване на АУАН жалбоподателят
е имал възможност да направи своите възражения, запознал се е със съдържанието на
акта и го е подписал без да направи възражения. В тази връзка за неоснователно следва
да се приеме възражението за невръчване на АУАН и липса на покана за съставянето
му. Процедурата по покана на нарушителя има за цел да обезпечи както присъствието
на нарушителя по време на съставянето на акта, така и възможността такъв да бъде
съставен в негово отсъствие. След като видно от акта, такъв е съставен (подписан) в
присъствието на представител на нарушителя и е обезпечена възможността за
възражения и депозиране на обяснения то процедурата по покана е изпълнила своята
функция и всякакви нарушения в нея следва да се тълкуват като несъществени за
стабилността на съставения акт.
Съдът намира допуснатото нарушение при съставянето на акта, а именно
изготвянето му на етаж в сградата на Район Южен, различен от етажа, на който се е
намирал представителя на нарушителя за несъществено. Действително волята на
законодателя е била нарушителят да присъства при съставянето на акта, за да може на
първо място да разбере за какво е дадено началото на административнонаказателното
производство и да направи възраженията си, но това съотнесено към сложната
епидемиологична обстановка и взетите мерки, както и към момента на подписване,
съставяне и предявяване на акта съдът намира за спазено. Съдът установи от
показанията на свидетелите Н., С. и Г., че на представител на нарушителя е било
обяснено за какво и въз основа на какви фактически обстоятелства е била ангажирана
административнонаказателната отговорност, както и актът е връчен в един
непосредствено близък момент. По този начин е била постигната целта на закона,
поради което и съдът приема АУАН за редовно изготвен и връчен и изискванията на
чл. 40 от ЗАНН за достигнати.
Съдът намира, че допуснатото нарушение при изготвянето на АУАН, а именно
неправилното посочване на свидетелите С. и Г. като такива на нарушението, а не на
съставянето на акта не е съществено, доколкото ролята на свидетелите е да обезпечат
установяването на фактическата обстановка, а не са съставомерен елемент от
нарушението. Още повече, че законът допуска АУАН да се издава и при липсата на
свидетели, когато е издаден на основание официални документи. Трайната практика на
касационната инстанция се обединява около становището, че липсата на свидетели по
нарушението или неточното им посочване при съставяне на АУАН, не са основания за
отмяна на наказателното постановление.
При издаването на атакуваното НП обаче са допуснати нарушения, които биват
оценени като съществени пороци и които водят до накърняване правото на защита на
жалбоподателя по отношение на прилагането на материалния и процесуалния закон
относно вмененото нарушение по чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и избраната санкционна норма
по чл. 237, ал.2 т. 1 от същия закон.
Изискванията за съдържание в административнонаказателното производство са
императивни по характера си и са въведени с изрични законодателни разпоредби. За
НП това е нормата на чл. 57 от ЗАНН, който в ал. 1, т. 6 изисква посочване на точните
законовите разпоредби, които са били нарушени.
В атакувания акт е посочено нарушението по чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, което
съдържа правило за поведение, а именно да се извършват само строежи разрешение по
този закон. Това правило е общо и следва да се конкретизира, както е сторено с
посочването на санкционната норма на чл. 237, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, която съдържа в себе
си материалноправните норми, нарушението на които обуславя налагането на
3
наказание, като препраща към чл. 225, ал.2 от ЗУТ, която поставя следните изисквания
към това един строеж да е законен, а именно ако той се извършва
- в съответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план;
- при одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж;
- без съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал.
2, т. 1, 2, 3 и 4 ;
- със строителни продукти, съответстващи на изискванията по чл. 169а, ал. 1, и
без нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи;
- при липса на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл. 142, ал. 5, т. 8;
- ако не е налице нарушение на изискванията за строителство в територии с
особена териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена
защита по чл. 10, ал. 2 и 3.
Въпреки че в атакуваното НП не е разписано, която от точките е нарушена от
фактическите констатации става ясно, че административнонаказаващия орган приема
за нарушение – липса на разрешение за строеж.
От доказателствата се установява, че разрешение за строеж е издадено на
12.10.2020 г. същото е влязло в сила на 30.10.2020 г. Според съда тези факти не могат
да се подведат под правната норма – без разрешение за строеж.
Законодателят е направил изрична разлика между правното положение „без
разрешение за строеж“ и „без влязло в сила разрешение за строеж“. Когато се
извършват строителни работи за строежи Vта категория „без разрешение“ се издава
заповед за премахване на незаконния строеж на основание чл. 225а ЗУТ, когато обаче
разрешението за строеж не е влязло в сила, санкцията е по-малка и кметът на общината
или упълномощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед спира
изпълнението и забранява достъпа до строеж или до част от строеж от четвърта до
шеста категория с нарушения по смисъла на чл. 224, ал. 1 от ЗУТ. Именно това е и
волята на законодателя – за извършване на строителни дейности без изобщо да има
разрешение за строеж или издаденото да е било отменено е един фактически състав,
при който строежът е нетърпим и следва да бъде премахнат, а друг отделен
фактически състав и отделен порок на процедурата е когато издаденото разрешение за
строеж не е влязло в сила – тогава строежът се спира и се забранява достъпа до него.
Тъй като нормата на чл. 237, ал. 2 т. 1 от ЗУТ препраща към чл. 225, ал.2 от
същия закон където е посочено основанието „без разрешение за строеж“. Тъй като тези
строежи подлежат на премахване, а съгласно чл. 224 и 224а строежите с разрешение за
строеж, което не е влязло в сила подлежат на ограничаване на достъпа и
преустановяване на дейностите, то очевидно законът не приравнява липсата на
разрешение за строеж към такова, което не е влязло в сила.
Поради това настоящия състав на съда счита, че не са установени фактите
запълващи предпоставките за извършено нарушение по чл. 237, ал. 2 т.1 от ЗУТ поради
което и не следва нарушителя да носи отговорността визирана в тази санкционна
норма.
Законът не предвижда при невлязло в сила разрешение за строеж възложителя да
носи отговорност от 5 000 до 20 000 лв.
Не са установени съставомерни факти обуславящи ангажирането на
отговорността на дружеството на основание чл. 237, ал. 2, т.1 от ЗУТ.
От правна страна съдът намира следното:
Не се установи от обективна страна жалбоподателят да е осъществил
съставомерните признаци на вмененото нарушение поради мотивите изложени по-
горе. Тъй като е ангажирана отговорността на юридическо лице то тя е обективна и не
се изследва вина.
С оглед на изложеното съдът приема, че наказателното постановление е
4
необосновано и незаконосъобразно по изложените по-горе аргументи и следва да бъде
отменено.
По разноските:
Тъй като не е направено искане за разноски, а и такива не са доказани да са
сторени, то не следва да има произнасяне на съда в този смисъл.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 5 от 18.12.2020 г., издадено от кмета
на Район Южен – Община Пловдив, с което на „Радисън Инженеринг“ ООД , ЕИК
********* на основание чл. 237, ал. 2, т. 1 от Закона за устройство на територията
(ЗУТ) му е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на
15000 лева за нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд
Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5