Решение по дело №627/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП - Варна, чрез ю.к.А., против решение № 238 от 13.02.2023г., постановено по АНД № 20223110203287/2022 г., по описа на Районен съд – Варна /ВРС/, с което е отменено НП № 631648-F641072/11.04.2022г. на Директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП - Варна, с който на основание чл.273 от ДОПК, на „Темакс – Търговски център за дома 2“ ЕООД, е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв.

В жалбата касаторът поддържа, че решението е неправилно, като постановено при непълна преценка на изложените в наказателното постановление обстоятелства. Изрично се посочва мястото в санкционния акт, където е посочена нарушената правна норма, послужила като основание за ангажиране на отговорността на дружеството. Отправя се искане за отмяна на атакуваното решение като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, и за потвърждаване на издаденото НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В депозирано чрез процесуалния представител писмено становище жалбата се поддържа изцяло на изложените в нея основания.

Ответната страна – „Темакс – Търговски център за дома 2“ ЕООД, в представен по делото отговор на касационната жалба, оспорва същата като неоснователна и моли решението на ВРС да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Определя жалбата като бланкетна, несъдържаща конкретно посочени пороци на първоинстанционното решение. В съдебно заседание, чрез адв.С.И., се поддържа депозираният писмен отговор. Претендира се присъждане на сторените съдебно – деловодни разноски, съобразно представен списък.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна пледира за оставяне в сила на решението на Районен съд – Варна като правилно и законосъобразно.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение във връзка със заявените в жалбата касационни основания намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.

Производството пред ВРС е образувано по жалба на „Темакс – Търговски център за дома 2“ ЕООД против Наказателно постановление № 631648-F641072/11.04.2022г. на Директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП - Варна, с който на основание чл.273 от ДОПК, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв.

От фактическа страна ВРС е установил, че на 17.12.2021г. в ТД на НАП Варна, бул.“Осми Приморски полк“ №128, била извършена проверка за следрегистрационен контрол по ЗДДС, възложена с ПУФО № ПО03000321068511-ОРП-001/17.09.2021г. на "ТЕМАКС-ТЪРГОВСКИ ЦЕНТЪР ЗА ДОМА 2" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:гр. Варна, *****. С Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице от 06.10.2021г. инспекторът по приходите, на когото била възложена проверката, изискал определени документи, необходими за извършването й. С Искането бил определен срок за представяне на документите, като същото било връчено на дружеството по електронен път на 15.10.2021 г. На 29.10.2021г. постъпила молба от дружеството за удължаване на срока, като същият бил удължен до 12.11.2021г., а решението за това било връчено на дружеството по електронен път на 03.11.2021 г. Предоставеният на дружеството срок изтекъл на 12.11.21 г., без исканите документи да бъдат представени. На 24.11.2021г. за проверка на непредставените документи с ИПДПОЗЛ № ПО-030003210685И-040-001/06.10.2021г., е извършено посещение на адреса на управление и адреса за кореспонденция по смисъла на чл.28 от ДОПК - в гр. Варна, ---- партер. При посещението е установено, че на партерния етаж в жилищна сграда се помещават заведение "АМИРА", аптека „Нова" и МЦ Клиника Нова. Нямало указателна табела за местонахождението на търсеното лице, не е открит представляващ, упълномощено лице или служител, определен за получаване на съобщения. Обстоятелствата са документирани с Протокол чл. 50 от 2 ДОПК с № КД-73 Вх. № 1533455 / 24.11.2021г. След проведена кореспонденция по електронен път, с Д.Б.-П., управител на „ТЕМАКС-ТЪРГОВСКИ ЦЕНТЪР ЗА ДОМА 2" ЕООД, на декларирания от задълженото лице електронен адрес ---------- и на телефон ---- е договорено проверката да се осъществи на 17.12.2021г. в 11,00 ч. на адреса на управление гр. Варна, --------. На уговорената дата – 17.12.2021г., е извършена проверка в административен офис, находящ се на територията на МЦ Клиника Нова в присъствието на упълномощено лице Р.Д., с пълномощно с рег. №422/25.01.2021г., заверено от Нотариус С.С. с peг.№ --- на Нотариалната камара с район PC Шумен. При проверката е установено, че в офиса няма служители на проверяваното лице, няма и не се съхраняват издадени или съставени от "ТЕМАКС - ТЪРГОВСКИ ЦЕНТЪР ЗА ДОМА 2"ЕООД, ЕИК ***** оригинални първични счетоводни документи. Упълномощеното лице Р.Д. в писмени обяснения е посочила, че това е адреса на дружеството по „съдебна регистрация", административният адрес е на ул. ---------- или др., че ползва правомощията си по даденото пълномощно за първи път, че не ползва електронния подпис на дружеството, не получава възнаграждение по отношение на дадени правомощия в пълномощното. На въпроси относно къде се осъществява счетоводното обслужване на дружеството и/или къде са съхраняват счетоводните документи на дружеството е отговорила, че няма информация. Проверката е обективирана с Протокол чл.50 от ДОПК с № КД-73 Вх. № 1533460/17.12.2021г.

Въз основа на така установеното АНО е приел, че "ТЕМАКС-ТЪРГОВСКИ ЦЕНТЪР ЗА ДОМА 2" ЕООД, ЕИК ***** не е оказало съдействие на орган по приходите при извършване на проверката , като не е представило в законно определения срок изискуемите документи, издадени или съставени от него оригинални първични счетоводни документи, с което е възпрепятствало извършването на проверката и установяването на всички факти и обстоятелства, предмет на извършената проверка. Изисканите документи с Искане за представяне на документи от ЗЛ № ПО03000321068511-040-001/06.10.2021г. е следвало да бъдат представени в определения с Решение № ПО-03000321068511-106-001/01.11.2021г, по реда на чл.25 от ДОПК срок, а именно до 12.11.2021г., Изисканите документи не са представени за целите на проверка, както не е била предоставена информация относно местонахождението на обектите, където се съхраняват посочените оригинални документи, лицата, имащи достъп до данните, сведенията и информацията относно връченото искане № ПО03000321068511-040-001/06.10.2021г. и при проверката на място на адреса на седалището на дружеството на 17.12.2021г. Въз основа на съставения акт на 11.04.2022 г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на "ТЕМАКС-ТЪРГОВСКИ ЦЕНТЪР ЗА ДОМА 2" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:гр. Варна, *****, било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 300 лева, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 273 от ДОПК, за нарушение на чл. 13 от ДОПК във вр. с чл. 12, ал. 1- 4 от ДОПК.

От правна страна ВРС е приел, че дружеството действително е нарушило цитираните разпоредби, като наличието на административно нарушение правилно е констатирано в наказателното постановление. Наказващият орган е издирил надлежно приложимата санкционна разпоредба и е наложил наказание на основание чл. 273 от ДОПК, предвиждащ специална санкция за лице, което не окаже съдействие на орган по приходите или публичен изпълнител или възпрепятства упражняването на правомощията им. Като не е представило исканите документи и писмени обяснения, дружеството несъмнено е възпрепятствало извършването на проверката и следователно законосъобразно е било санкционирано по реда на тази норма. Независимо от изложеното, при извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл. 314, ал. 1 НПК, въззивният съд констатирал, че при провеждането на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяната на оспореното наказателно постановление. Съдът намерил, че приетата за нарушена норма на чл. 13 от ДОПК включва множество хипотези, но не била посочено коя (от ал. 1 до ал. 4) била счетена за осъществена в случая. Липсата на достатъчна конкретизация на нормата, счетена за нарушена, е довела до неяснота на наказателното постановление, от което не става ясно за какво точно нарушение е санкциониран нарушителя. Допуснатата непълнота не може да се счита за несъществена непрецизност, тъй като засяга съществен реквизит на наказателното постановление и не може да бъде преодоляна в рамките на съдебното производство. За първостепенният съд констатираният порок се явявал самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, тъй като накърнявал правото на защита на санкционираното лице.

След извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, настоящият състав на съда намира касационната жалба за неоснователна, а решението на ВРС – за валидно, допустимо и правилно като краен резултат, макар и не по изложените в него мотиви.

Настоящата инстанция споделя възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, която почива на събраните в хода на производството доказателства. Не могат да бъдат споделени, обаче, правните изводи на ВРС досежно липсата на достатъчна конкретизация на нормата, счетена за нарушена, довело до неяснота и накърняване правото на защита на санкционираното лице. Четвъртият абзац на постановлението съдържа достатъчно ясно цифрово и словно описание на извършеното нарушение, както по отношение на изпълнителното деяние по чл.273 от ДОПК, така и на нарушените разпоредби по чл.13, ал.1 вр. чл.12, ал.1 – 4 от ДОПК. Посоченото нарушение е конкретно и ясно очертано, като е било изведено от още по – подробното описание от фактическа страна в предхождащите го абзаци на постановлението.

Независимо от горното, настоящата касационна инстанция намира за правилен крайният извод на въззивния съд за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяната на оспореното наказателно постановление, като същите следва да бъдат допълнени и с установено нарушение на материалния закон. На първо място, нито в АУАН, нито в НП е посочена датата, на която актосъставителят и АНО приемат, че е извършено установеното административно нарушение, за което е ангажирана отговорността на дружеството. В текста на НП са посочени различни дати, на които е било констатирано неизпълнение на отделни задължения на проверяваното дружество, но не и конкретна дата, на която органът приема извършено административно нарушение. Посочването на точната дата на извършване на нарушението е от съществено значение, както за осигуряване правото на защита на нарушителя, така и за правилното изчисляване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, и неслучайно е изведена като самостоятелен реквизит в чл. 42 и 57 от ЗАНН. Съдебната практика е константна по въпроса, че наказателни постановление, издадени при допуснато нарушение на чл. 42 и 57 от ЗАНН, са винаги незаконосъобразни и подлежат на отмяна.

На следващо място, настоящият състав намира, че в процесното НП е допуснато и нарушение на материалния закон, също налагащо неговата отмяна. Съгласно разпоредбата на чл.273, изр.1 от ДОПК (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.), който не окаже съдействие на орган по приходите или публичен изпълнител или възпрепятства упражняването на правомощията им, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв. за физическите лица, а за едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция в същия размер. Именно това е приложимата за казуса редакция на санкционната разпоредба, тъй като, макар и да няма конкретно посочена от АНО дата на извършване на нарушението, самото ИПДПО до санкционираното дружество е издадено на 06.10.2021г. Като е наложил на дружеството имуществена санкция в размер под допустимия минимум, АНО е допуснал нарушение на материалния закон. Посоченият порок не може да бъде саниран в хода на съдебното оспорване, и по своята тежест е самостоятелно отменително основание, за което касационната инстанция следи служебно.

Предвид гореизложеното, като е отменил НП, ВРС е постановил правилен като краен резултат съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Предвид изхода на спора, основателна се явява претенцията на ответника по касация за присъждане на съдебно – деловодни разноски за адвокатско възнаграждение. Заплатеното от "ТЕМАКС-ТЪРГОВСКИ ЦЕНТЪР ЗА ДОМА 2" ЕООД адвокатско възнаграждение, съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие, е в размер на 450 лева. Липсва направено от касатора възражение за прекомерност на възнаграждението, а и същото е малко над установения минимум съгласно чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм. обн. ДВ бр. 88 от 4.11.2022 г.).

По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, Първи тричленен състав на Административен съд-Варна

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 238 от 13.02.2023г., постановено по АНД № 20223110203287/2022 г., по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите - гр. София да заплати на "ТЕМАКС-ТЪРГОВСКИ ЦЕНТЪР ЗА ДОМА 2" ЕООД, ЕИК ***** сумата в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

	Председател:	ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
	Членове:	ИВЕТА ПЕКОВА ИВЕЛИН БОРИСОВ