Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1602
гр. Русе,
16.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти
граждански състав в публично заседание
16-ти септември две
хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИН Й.
при секретаря
Ширин Сефер,
като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 7873
по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД-София е предявил
иск за установяване съществуването на парично задължение, възникнало въз основа
на сключен договор за потребителски кредит.
Искът
е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Претенцията
на ищеца се основава на твърдения, че на 08.04.2013
г. е сключен договор за револвиращ заем № ***между ищеца като кредитор и ответникът и още едно лице като солидарни дъжници. Договорът бил сключен
при Общи условия /ОУ/. Общият размер на задължението по него били 6 783,11 лв., която сума включвала 3 000
лв. сума по заема, срок на заема 48 месеца, размер на месечна погасителна вноска
139
лв., падеж - 8-мо
число на съответния месец, годишен процент на разходи /ГПР/ 54,96
% и годишен лихвен процент /ГЛП/-46,71 %. Предоставили
заетата сума в размер на 3000 лв. по посочена от кредитополучателя банкова
сметка. ***, като кредитополучателите декларирали,
че са
запознати с тях при подписването на договора. Въпреки това не изпълнявали
поетите задължения по него.
Поради това ищецът счита, че на основание разпоредба от ОУ
– чл. 10, т.3.1 при просрочие на една месечна вноска повече от 30 календарни дни
автоматично настъпило прекратяване на договора, като не се искало изпращане на допълнително
уведомление. Такова все пак било изпратено. При тези условия - при предсрочно прекратяване на договора, се дължала
неустойка по чл. 10, т. 4 от ОУ, която била в размер на 50% от остатъчния размер
на задължението, поради това била начислена неустойка в размер на 724,49 лева. След
прекратяване на договора длъжниците направили доброволно 13 пълни погасителни вноски
и една непълна. С това намалили общия размер на задължението. Към настоящият момент
целия погасителен план по договора бил изтекъл, като останало неизплатено задължение
в размер на 5547,46 лева. Плащанията от страна на длъжниците били в общ размер
1981,76 лева. С част от сумата било погасено задължение по номинала на погасителния
план в размер на 1960.14 лв. и начислена лихва за забава в размер на 11.62 лева.
Задължението за лихви било възникнало на осн. т. 12.1 от ОУ. С оглед изложеното
претендирали по реда на заповедното производство номинал по договора за кредит в
размер на 4822,97 лв. и неустойка в размер на 724,49 лева. Заповедта била връчена
на длъжника Д.С.М. по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което били дадени указания
за установяване на задължението по исков ред, за което е предявен настоящият иск.
Претендира се и за законна лихва от датата на подаване на заявлението по
заповедното производство и за разноските по делото.
По настоящото дело ответникът Д.С.М. е призован по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Назначен му е особен представител адв. Т.В., която е подала отговор на исковата
молба. С отговора се оспорва иска. Поискано е представяне на оригинала на договора
за револвиращ заем. Оспорва се предоставянето на Общите условия на длъжника, като
се твърди, че същите не са приподписани от кредитора и солидарния длъжник. Липсвало
и погасителен план, който да е приподписан от страните по договора. Общите условия
и препратката към тях в договора били изписани с дребен шрифт. Поискано е задължаване
на ищеца да представи ОУ и известието за одобрение, което било неразделна част от
договора и да заяви как е връченото на длъжниците. Моли да бъде задължен ищеца да
представи погасителен план. Прави се възражение за нищожност на клаузата на чл.
10, т. 4 от ОУ за неустойка, като противоречащ на добрите нрави и справедливостта
и прекомерна, тъй като неустойката включвала главница, лихви и такси. Дори и да
се приеме, че не е нищожна тази неустойка, то като прекомерна следвало да бъде намалена.
Клаузата се оспорва като нищожна и поради неравноправност по смисъла на чл. 143
от ЗЗП и чл. 24 от ЗПК. Възразява се, че договорът е сключен в нарушение на ЗПК.
Информацията за отпускания кредит била в намален шрифт спрямо искането за отпускане,
което противоречало на добрите нрави и справедливостта и го правело нищожно. Така
били оформени и ОУ. По тези съображения евентуално дължал само чистата сума на кредита
без останалите начислени лихви и неустойки. При произнасяне съда следвало да съобрази
и направените плащания, които намалявали главницата.
За да се произнесе съдът взе
предвид следното :
От събраните по делото писмени доказателства е видно, че на 08.04.2013 г. между
ищеца от една страна и трето-неучастващо в делото лице и ответника - от друга,
е сключен договор за потребителски кредит – револвиращ заем. Съгласно същия сумата
на кредита била 3 000 лв., срок на заема 48 месеца, размер
на месечна погасителна вноска 139 лв., падеж - 8-мо число на съответния месец, годишен
процент на разходи /ГПР/ 54,96 %, а годишен лихвен процент /ГЛП/-46,71 %, а лихвения
процент на ден бил 0,13 процента. При тези условия общото задължение по кредита
било 6 783,11 лева. Договорът е сключен при Общи условия. В исковата молба
се съдържа признание от страна на ищеца, че длъжниците по договора са изплатили
частично задължения по договора в общ размер 1981,76 лева, от които 1960,14 лв.
– номинално задължение съобразно погасителния план и
11.62 лева – начислени от кредитодателя лихви за забава. Във връзка с
направеното от особения представител на ответника оспорване на документи по
делото е назначена графологична е-за, със заключенето на която се установява,
че подписите за клиент в договора, декларация във връзка с обработката на лични
данни и общи условия са изпълнени от него. При това положение следва да се
разгледат останалите възражения на особения представител на ответника - 1. За нищожност на договора поради липса на подписан от ответника
погасителен план и дребен шрифт на част от договора и съпътстващите документи,
2. За нищожност на клаузата на чл. 10, т. 4 от ОУ за неустойка, като противоречащ
на добрите нрави и справедливостта, 3. Възражение за прекомерност на неустойката,
4. Възражение за нищожност на клаузата на чл. 10, т. 4 от ОУ за неустойка като неравноправност
по смисъла на чл. 143 от ЗЗП и чл. 24 от ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен. В случая в тази група разпоредби попада и изискването
на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК за предоставяне на погасителен план, съдържащ информация
за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването. По делото не са представени
доказателства за изпълнение на това законово изискване. Посочването в договора
на сума на заема, срок, размер на вноска и дата на погасяване не представлява
изпълнение на това изискване, а е относимо към изискванията по т.7 и т.8 на
чл.11, ал.1 от ЗПК, но по същността не представлява погасителен план, такъв какъвто
се изисква съгласно цитираната разпоредба на ЗПК. Това е така, защото всяка една анюитетна месечна вноска
представлява сбор от главница, лихви и съответна част от годишна такса управление
и обслужване, като за всеки един месец тези компоненти са различни. Липсата на подробна
разбивка лишава от възможността ответникът-потребител да е наясно внасяйки парична
сума в погашение на своя дълг, коя част от него погасява. По същността си информацията
в договора за неговите параметри има отношение и към неговото погасяване, че изчерпателно,
ясно и подробно да дава указния за начина, на осъществяване на погасяването. Доказателствената
тежест относно установяването на този факт е на ищеца по предявения иск, поради
което поради липсата на надлежни доказателства за настъпването му, то същият се
счита за неосъществен. С оглед изложеното, съдът приема, че процесният договор за
потребителски кредит е недействителен, съгласно чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т.11
от ЗПК. В договора освен това е посочена и информация за правото на отказ по
чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК като законът въвежда това изискване по отношение на
самия договор и не е допустимо уведомлението за това право да се прави чрез
общи условия, което също води до недействителност на договора. При извод за недействителност
на договора следва да намери приложение разпоредбата на чл.23 от ЗПК – „Когато договорът
за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита“. При това
положение размерът на задължението на ответника следва да се редуцира до
размера на предоставената сума от 3 000 лв. При съобразяване на направените
плащания по кредита в общ размер на 1981,76 лева остава неизплатен остатък в
размер на 1018,24 лв., който се дължи от ответницата. До тези размер искът е
основателен и следва да се уважат, а за горницата до 5 547,46 лв. да се
отхвърли. Разноските по делото следва да се разпределят между страните
съразмерно на уважената/отхвърлената част от иска.
По изложените съображения СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на „ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД-София, ЕИК ********* задължението на ответника Д.С.М., ЕГН:********** за сума от 1018,24
лв., представляваща неизплатено задължение по
договор за револвиращ заем № ***от 08.04.2013 г., ведно със законната
лихва от 27.07.2018 г. до окончателното плащане и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част - за горницата над тази сума.
ОСЪЖДА ответника
Д.С.М., ЕГН:********** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД-София, ЕИК
********* сумата в размер на 104,22 лв. - разноски за особен представител по
делото и 45,90 лв.- юриск. възнаграждение съобразно частичното уважаване на
иска като в този размер е включено и юриск. възнаграждение по заповедното
производство.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД-София, ЕИК ********* да заплати по сметка на
Районен съд Русе сумата в размер на 131,99 лв. – държавна такса по делото и
сумата в размер на 63,71 лв.- разноски за експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Русе в двуседмичен срок от
връчването на препис на страните пред РОС.
Районен
съдия: