Номер 34211.11.2020 г.Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Разград
На 28.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
Секретар:СНЕЖИНА П. РАДЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно
наказателно дело № 20203330200561 по описа за 2020 година
Постъпила е жалба от «ДЕВ ЕВРОПА» ООД гр. Разград срещу Наказателно
постановление №38-0000885/22.07.2020г. на Директор на Регионална дирекция
«Автомобилна администрация» гр. Русе, с което на основание чл.104з, ал.5, пр.2 от Закона
за автомобилните превози и за нарушение на същия текст на жалбоподателя е наложено
наказание имуществена санкция от 1500 лв. В жалбата се излагат доводи, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и се моли същото да бъде отменено.
В съдебното заседание повереникът на жалбоподателя поддържа жалбата.
За наказващия орган не се явява представител.
За Разградска районна прокуратура не се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и
след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:
Жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна.
С обжалваното Наказателно постановление №38-0000885/22.07.2020г. на Директор на
Регионална дирекция «Автомобилна администрация» гр. Русе на обжалващото дружество
«ДЕВ ЕВРОПА» ООД гр. Разград на основание чл.104з, ал.5, пр.2 от Закона за
автомобилните превози и за нарушение на същия текст на жалбоподателя е наложено
наказание имуществена санкция от 1500 лв. Същото наказателно постановление е
издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение
№275065/16.06.2020г., съставен на жалбоподателя от инспектор към наказващия орган. В
акта и НП се сочи, че на 16.06.2020 г. в Областен отдел „Автомобилна администрация –гр.
Разград при извършване на комплексна проверка и съставяне на констативен протокол от
1
същата дата на превозвача «ДЕВ ЕВРОПА» ООД, извършващ международен обществен
превоз на товари с Лиценз на Общността №3501 от 29.12.2014г., се установило, че:
Превозвачът «ДЕВ ЕВРОПА» ООД е извършил обществен международен превоз на товари с
моторно превозно средство ДАФ ХФ 480ФТ с рег. №СВ9713КТ от категория №3, което не е
вписано в регистъра на моторните превозни средства към Лиценз на Общността №3501 от
29.12.2014г.. Сочи се, че във връзка с изискванията на чл.6, ал.1, изр.2 от Закона за
автомобилните превози в Изпълнителна агенция «Автомобилна администрация» се води
регистър на МПС към лицензиите. На 27.12.2019г. бил извършен превоз на товари на
територията на Франция с международна товарителница CMR №*********.
По делото е разпитан като свидетел актосъставителя Х.М. старши инспектор към
наказващия орган. Същият потвърждава фактическите обстоятелства отразени в акта и НП.
С оглед представената документация били установени наличните автомобили и
извършените превози, но процесният автомобил не бил вписан в регистъра на моторните
превозни средства към Лиценза на Общността на превозвача. Представено е и копие от
извлечение от база данни на ИА «АА» /л.24 от делото/, видно от което процесният
автомобил е вписан в този регистър едва на 06.07.2020г., вече след проверката. Всъщност
тези обстоятелства не се оспорват фактически и съдът, с оглед събраните доказателства,
приема, че фактическата обстановка по акта е установена по несъмнен начин.
Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното: Съдът
намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно по следните причини: На
първо място следва да се посочи, че изложените обстоятелства относно извършения превоз,
който се явявя самото нарушение, са крайно неясни. Сочи се че е извършен международен
превоз на товари, но няма ясни данни за маршрут на този превоз и фактически е неясно
дали този превоз покрива критериите на §1, т.14 от ДР на ЗАвП за да се приеме, че превозът
е международен. Оттук остава неясно и конкретното място на нарушението – посоченото
«…на територията на Франция…» е крайно неопределено. Това което все пак е ясно е, че
се сочи, че нарушението /процесния превоз/ е извършено в чужбина /Франция/. С оглед на
това съдът намира за основателни изложените в жалбата доводи, че не е спазен установения
с чл.4 от ЗАНН принцип на административнонаказателното производство, регламентиращ
пределите на действие на административнонаказателните норми. С цитираната разпоредба,
законодателят по императивен начин е предвидил, че ЗАНН и другите закони и укази, в
които са предвидени административни наказания, се прилагат за всички административни
нарушения, извършени на територията на Република България, на български кораб или
самолет и по отношение на български граждани, извършили административни нарушения в
чужбина, наказуеми по българските закони, ако засягат интересите на нашата държава. От
посочената норма е видно, че ЗАНН и съответно ЗАвП се прилагат за нарушения
осъществени в чужбина, единствено ако извършителите са български граждани /физически
лица/ и ако са засегнати интересите на РБългария.
В контекста на изложеното от АУАН и НП при така формулираното описание на
2
нарушението е видно, че се визира нарушение по чл.104з, ал.5 от ЗАвП извършено на
27.12.2019г. на територията на Франция. Привлеченият към наказателна отговорност субект
обаче е юридическо лице и сами по себе си ЗАНН, както и другите закони и укази, в които
са предвидени административни наказания не следва да се прилагат за извършени в чужбина
нарушения от юридически лица. Да се приеме противното, а именно, че понятието
"български граждани" включва в съдържанието си и юридически лица би довело до
недопустимо разширително тълкуване и правоприлагане по аналогия на закона, което
противоречи на изричната разпоредба на чл.46, ал.3 от ЗАНН. Като не са съобразили
визираните особености на конкретния случай, актосъставителят и наказващият орган са
упражнили своите правомощия в разрез с предоставената им териториална компетентност,
което от своя страна води до незаконосъобразност на атакуваното НП.
Българско юридическо лице може да носи административнонаказателна отговорност за
нарушения на правото на Европейския съюз /чл.5, ал.4 от Конституцията на Р България и
Договора за функциониране на европейския съюз/. При това юридическо лице би било
отговорно за нарушение на съответните европейски Регламенти, визирани в чл.78 от ЗАвП.
Нарушение на забрана, съдържаща се в тези Регламенти, идентична със забраната на
чл.104з, ал.5, пр.2 от ЗАвП би обосновало приложението на този санкционен текст. В случая
обаче не се визира нарушение на правото на такъв Регламент, а нарушение единствено на
ЗАвП. Затова и съдът остава на становищеjо си за незаконосъобразност на НП, поради
нарушена териториална компетентност на актосъставителя и наказващия орган. Ето защо
НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
В случая от обжалващата страна се претендират разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът като изхожда от разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН намира, че на жалбоподателя
следва да се присъдят разноски за адвокатски хонорар в претендирания и доказан размер от
150 лв, която сума наказващата администрация следва да бъде осъдена да му заплати.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №38-0000885/22.07.2020г. на Директор на
Регионална дирекция «Автомобилна администрация» гр. Русе, с което на основание чл.104з,
ал.5, пр.2 от Закона за автомобилните превози и за нарушение на същия текст на
жалбоподателя «ДЕВ ЕВРОПА» ООД гр. Разград е наложено наказание имуществена
санкция от 1500 лв.
Осъжда Изпълнителна Агенция “Автомобилна администрация” – гр. София да
заплати на «ДЕВ ЕВРОПА» ООД гр. Разград ЕИК ********* сумата от 150 лв за деловодни
3
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Разград в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4