Р Е Ш Е Н И Е
№ 224
гр. Велико
Търново,16.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, касационен състав в публично заседание на шестнадесети
октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ
БАНЕВ КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
при
секретаря Д. С.и в присъствието на прокурора Светлана Иванова, разгледа
докладваното от съдия Банев касационно
НАХД № 10224/ 2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от
Закона за административните нарушения и наказания.
Делото е образувано по касационна жалба,
подадена от ***Е.Н. от АК – Стара Загора, като пълномощник на „Терем - Ивайло“
ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Велико Търново,
Промишлена зона „Дълга лъка“, срещу Решение № 260100 от 27.07.2020 г.,
постановено по НАХД № 617/ 2019 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. С
обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 983/ 21.03.2019 г.
на председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ -
гр. София, с което на „Терем - Ивайло“ ЕООД – гр. Велико Търново, за извършено
нарушение на чл. 31, ал. 1, предл. трето, вр. с чл. 27, ал. 3 от Закона за
държавните резерви и военновременните запаси /ЗДРВВЗ/ и на основание същата
законова норма, е наложено наказание „имуществена санкция“, в размер на
1 000,00 лева. С решението си районният съд е осъдил дружеството-жалбоподател
в него производство да заплати на ответната страна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лева. В касационната жалба са наведени
твърдения, че съдът е постановил решението си без да попълни делото с необходимите
доказателства, вкл. такива посочени от санкционираното дружество, както и в
противоречие с наличния по делото доказателствен материал, който не е обсъден в
неговата цялост. Сочи се, че при издаването на АУАН и НП са нарушени чл.
42, съответно чл. 57 от ЗАНН, тъй като в тях също липсва описание на пълния
фактически състав на нарушението, вкл. не става ясно на коя дата е извършено
нарушението и датата на проверката, при която е установено. По същество се
развиват доводи, че от фактическа страна не са безспорно установени сочените в
АУАН и НП липси, тъй като според показанията на самите проверяващи, извършената
от тях инвентаризация е единствено по счетоводни данни, без проверка на място в
склада за съхранение на военновременни запаси. Акцентира се и върху
обстоятелството, че при преценката за приложимостта на чл. 28 от ЗАНН, от
районния съд не е отчетено възстановяването в относително кратък срок на всички
липсващи материали, за някои от които е поискана и дадена допълнителна
отсрочка, предвид тяхната специфика. Предвид цитираното съдържание на
касационната жалба, съдът квалифицира направените в нея оплаквания като такива
за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради постановяване му в нарушение
на закона и при допуснато съществено нарушение на процесуални правила,
касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. От настоящата
инстанция се иска да отмени обжалваното решение на районния съд и да се
произнесе по съществото на спора, като отмени издаденото от председателя на ДА
„ДРВВЗ“ - гр. София наказателно постановление. В депозирана молба и в съдебно
заседание, чрез пълномощника си, касаторът поддържа жалбата с направените в нея
искания, претендира направените по делото разноски за двете инстанции.
Ответникът – Държавна агенция „Държавен
резерв и военновременни запаси“ - гр. София, в писмено възражение и чрез
пълномощника си ***М.Х. в съдебно заседание, оспорва касационната жалба. Твърди
правилност на решението на РС – Велико Търново и законосъобразност на
потвърденото с него наказателно постановление. Излага подробни съображения в
тази насока, вкл. относно твърденията на касатора за необсъждането от
въззивната инстанция на част от представените пред нея доказателства, като
изтъква, че те са неотносими към спора. Счита за неоснователни и доводите за
приложимост на чл. 28 от ЗАНН, като намира за правилна преценката на районния
съд в тази насока, предвид спецификата на уредените със ЗДРВВЗ обществени
отношения, вида и характера на конкретното нарушение. Моли да бъде оставен в
сила обжалваният съдебен акт.
Представителят
на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че при правилна преценка на събраните в
производството пред него доказателства, районният съд е формирал изводите си за
формална и процесуална законосъобразност на наказателното постановление,
издадено от председателя на ДА „ДРВВЗ“ и установеност на санкционираното с него
деяние и извършителя. Намира за правилни и изводите на въззивната инстанция за
неприложимост на чл. 28 от ЗАНН. С тези съображения предлага решението на ВТРС
да бъде оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с подадената
касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК,
приложим по силата на чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, поради което е
процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН проверка, настоящият
състав не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Въз
основа на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното
производство доказателства, се установи, че обратно на твърдяното в
касационната жалба, фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от
районния съд.
Между
страните не е било спорно, че по силата на Договор за съхранение на военновременни запаси № 4078/
01.02.2009 г. и Анекс № ДС-2/ 30.03.2018 г., „Терем - Ивайло“ ЕООД – гр. Велико Търново, е приело за
съхранение в складовите му бази и складове ВВЗ, собственост на ДА „ДРВВЗ“. В
изпълнение на Заповед № РД-10242/ 16.06.2012 г. на председателя на ДА „ДРВВЗ“ и
Заповед № РД-10-408/ 12.12.2018 г. на директора на ТД „ДР“ – гр. В. Търново, на
13.12.2018 г. от служители на дирекцията е била извършена проверка на
военновременните запаси, съхранявани от „Терем - Ивайло“ ЕООД - гр. В. Търново,
по документи и на място предприятието на дружеството, като проверката е касаела
и изпълнението на дадени задължителни предписания с КП № 40-07-3163/ 03.10.2018
година. При проверката на 13.12.2020 г. от извършилите я служители на ТД „ДР“ –
гр. В. Търново, с Констативен протокол № 40-07-4180 от същата дата, на
дружеството в качеството му на външен съхранител са дадени задължителни
предписания да възстанови липсващите количества военновременни запаси гр. 89,
придружени със сертификат за качество, както следва: Месинг М-59-1 ф 20 - 1
986,640 кг., Месинг М-59-1 S 11
- 360,000 кг., Бяло тенеке № 36 - 1 125,000 кг. и Бяло тенеке № 50 - 1 010,000
кг., в срок до 11.01.2019 година. Предписанията са връчени на „Терем - Ивайло“
ЕООД, чрез управителя Н.К., на дата 13.12.2018 година. На 24.01.2019 г. на
основание посочената по-горе заповед на председателя на ДА „ДРВВЗ“ и Заповед №
РД-10-18/ 23.01.2019 г. на директора на ТД „ДР“ – гр. В. Търново, е извършена
проверка за изпълнението на цитираните задължителни предписания, в присъствието
на управителя на дружеството и МОЛ, за която е съставен Констативен протокол №
40-07-306/ 24.01.2019 година. Било е установено, че дружеството частично е
изпълнило предписанията,, като е възстановило Месинг М-59-1 ф 20 -1 986,640
килограма. Не са били възстановени липсващи ВВЗ: Месинг М-59-1 S 11 - 360,000
кг., Бяло тенеке № 36 - 1 125,000 кг. и Бяло тенеке № 50 - 1 010,000 кг. и за
такова възстановяване не е бил уведомен писмено директора на ТД „ДР“ - гр. В.
Търново. Съобразно така констатираното, контролните органи при ДА „ДРВВЗ“ са
преценили, че е налице нарушение по чл. 31, ал. 1, предл. трето от ЗДРВВЗ, при
което от С.С.– н-к сектор „КРЗ“, отдел „УСБКРЗ“ към ТД „ДР“ – гр. В. Търново е
съставен АУАН № 3/ 24.01.2019 г. срещу „Терем - Ивайло“ ЕООД - гр. В. Търново.
Актът е съставен в присъствието на управителя на дружеството, връчен е на
датата на съставянето, отново чрез управителя срещу подпис, като в него е
отбелязано, че възражения ще бъдат направени в тридневен срок от подписването.
Срещу акта по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН са били подадени писмени възражения
с доводи, че директорът на ТД „ДР“ – гр. В. Търново е уведомен писмено кога и в
какви срокове ще бъдат възстановени липсващите ВВЗ, за което е необходим
определен технологичен период. След обсъждането му, възражението е било
преценено като неоснователно. Въз основа на установеното в АУАН, председателят
на ДА „ДРВВЗ“ е издал Наказателно постановление № 983/ 21.03.2019 г., с което
за извършено нарушение по чл. 31, ал. 1, предл. трето от ЗДРВВЗ и на основание
същата законова норма, е наложил „Терем - Ивайло“ ЕООД - гр. В. Търново,
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000,00 лева. Наказателното
постановление е връчено на дружеството на 25.03.2019 г. и е било обжалвано пред
съда в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Горната фактическа обстановка по делото
е установена въз основа на събраните от районния съд писмени доказателства и
разпита на свидетелите С.С., Й.Б., П.Н., Е.И.и И.С.. В
производството пред въззивната инстанция санкционираното лице е оспорило от
фактическа страна констатациите в АУАН и НП, с доводи, идентични с изложени в
касационната жалба, като е ангажирало и множество писмени доказателства, вкл.
фактури за последващо закупуване на материалите – предмет на задължителните
предписания. Освен това и пред районния съд дружеството е навело оплаквания за формални и процесуални нарушения,
допуснати в административната фаза на производството. С обжалваното решение
ВТРС е формирал извод за неоснователност на разглежданата от него жалба
като е преценил, че имуществената отговорност на оспорващото лице е била
ангажирана при безспорно установено извършване на визираното в НП
административно нарушение. Той е формирал извод за
законосъобразност на проведената процедура по издаването на АУАН и на НП,
установяващи и санкциониращи посоченото деяние, съответствие на същите с
установените в ЗАНН формални изисквания, правилност на дадената от
административнонаказващия орган квалификация на извършеното нарушение и
съответствие на наложеното наказание като вид и размер, с предвиденото за
нарушения от този вид. Съдът е изложил и мотиви за липсата на основания за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Постановеното решение е правилно и като
такова следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба, с оплакванията,
формулирани в нея, е неоснователна.
При постановяване на обжалваното решение не са
допуснати нарушения на процесуални правила. Обратно на поддържаното от
касатора, въззивният съд е формирал
изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора
обстоятелства, както и наведените от жалбоподателя в него производство доводи и
възражения.
Следва да се има предвид, че предмет на санкция с НП № 983/
21.03.2019 г. на председателя на ДА „ДРВВЗ“ е бездействието на съхранителя във
връзка с издадените му задължителни предписания по смисъла на чл. 27, ал. 3 от
ЗДРВВЗ, респ. в този предмет е ограничен и контролът за законосъобразност,
дължим от въззивния съд. Поради това излишно би било обсъждането на
доказателства, както и на наведени от жалбоподателя доводи и
възражения, очевидно неотносими към релевантните по предмета на делото факти,
вкл. такива касаещи въпроси дали наистина са констатирани липси /такива са
установени през м. 10.2018 г. и това не е било спорено от дружеството/
или законосъобразността на самите задължителни предписания от 13.12.2018 г.,
която е подлежала на обжалване по отделен ред. Решаващият състав
е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, чрез
приобщаването на допустими и относими доказателства, а необсъждането на
ирелевантните такива не е довело до
ограничаване процесуални права на страните, нито е повлияло правилността на
крайните изводи на съда. В производството пред въззивната инстанция
от дружеството-жалбоподател не
са били оборени фактическите установявания в административнонаказателното
производство, правилно кредитирани от районния съд при постановяването на
обжалваното решение. Делото пред РС – Велико Търново е било приключено и решението е било
постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като
за заседанието е съставен протокол. Не се установява при постановяването на
обжалваното решение да е била нарушена тайната на съвещанието.
Обжалваното решение не е постановено в
нарушение на закона. При извършената
проверка настоящата инстанция установи, че АУАН и наказателното постановление
са издадени от длъжностни лица, в рамките на определената им с чл. 32, ал. 1 и
ал. 2 от ЗДРВВЗ Заповед № РД-10242/ 16.06.2012 г. на председателя на ДА
„ДРВВЗ“ и Заповед № РД-10-408/ 12.12.2018 г. на директора на ТД „ДР“ – гр. В.
Търново компетентност. АУАН и НП са
издадени при съобразяване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН и обратно на
твърденията в касационната жалба, отговарят на изискванията относно формата и
съдържанието им, установени в разпоредбите на чл. 42, съответно чл. 57 от ЗАНН.
Констатираното деяние, времето, мястото и обстоятелствата, при които е било
извършено, са описани достатъчно подробно и ясно, вкл. коректно е посочена и
началната дата на бездействието – 12.01.2019 г., както и невъзстановените към
него момент ВВЗ, по вид и количество. Отделно от нова е направено и
препращане към съставения при проверката на място Констативен протокол № №
40-07-306/ 24.01.2019, съдържащ същите данни. Отразената в АУАН фактическа обстановка е намерила съответното
изражение и в издаденото наказателно постановление. Актът и наказателното постановление са редовно връчени на „Терем
- Ивайло“ ЕООД.
Не намират подкрепа в наличните по делото доказателства твърденията на
касатора, че въпросните данни са неверни, тъй като на 24.01.2019 г. от
служителите на ТД „ДР“ – гр. В. Търново не е била извършена проверка на място в
складовите помещения. Поначало въпросът дали към датата на тази проверка ВВЗ –
предмет на задължителните предписания са били налични при съхранителя не е бил
спорен в административната фаза на производствата. Обстоятелството, че същите
не са били възстановени в определения срок и до датата на проверката не е било
отричано и се доказва от наличните в делото документи, вкл. представените от
„Терем - Ивайло“ ЕООД фактури и приемателни актове, безспорно установяващи, че
липсващите ВВЗ са напълно възстановени на дата 12.03.2019 година. Освен това
показанията на свидетеля Е.И.сочат на извършена в складовете на дружеството
проверка на 09.01.2019 г., където ВВЗ от вида на процесните не са открити. Съобразно
изложеното, недоказани са твърденията пред районния съд и настоящата инстанция
за формалност на извършената на 24.01.2019 г. проверка от органите на ТД „ДР“ –
гр. В. Търново и недоказаност на фактическите констатации при тази проверка. Не са налице нарушения
на процедурата по установяване на административното нарушение и ангажиране на
съответната отговорност.
По същество
решението на РС – Велико Търново е постановено при правилно прилагане на
относимите разпоредби на ЗДРВВЗ. Правилно въззивната инстанция е приела
за доказано административното нарушение въз основа на съставените при
проверката документи и събраните писмени и гласни доказателства. Установено по
категоричен начин е обстоятелството, че към дата 12.01.2019 г. от „Терем -
Ивайло“ ЕООД не са били изпълнени дадените му с КП № 40-07-4180/ 13.12.2018 г.
задължителни предписания. Налице е съставомерно противоправно поведение, изразяващо се в
бездействие, за каквото е наказан ответникът, преди това валидно задължен да
действа, чрез издаването на задължителни
предписания от длъжностни лица при ДА „ДРВВЗ“, съобразно правомощията им
по чл. 27, ал. 3 от ЗДРВВЗ. Констатираното с АУАН № 3/ 24.01.2019 г. г. деяние съдържа от обективна страна
признаците на нарушение по чл. 31, ал. 1, предл. трето от ЗДРВЗ и е
основание за реализирането на административно-наказателната отговорност,
установена в същата разпоредба. Извършена е правилна квалификация на деянието и
е наложено съответното за извършеното нарушение наказание, в предвидения от
закона минимален размер.
Неоснователни са и изложените доводи за
приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Районният съд е изложил мотиви, обосноваващи
извода му, че нарушението не представлява маловажен случай, които се споделят
от настоящия състав. Касае се за административни задължения имащи пряко
отношение към гарантиране на националната сигурност, неизпълнението им
затруднява постигането на въпросната цел, поради това самият законодател е
определил този вид деяния поначало като такива с висока степен на обществена
опасност, видно от размерите на определените за тях санкции. Неоснователни са в
доводите на касатора, че ВВЗ – предмет на задължителните предписания все пак са
били възстановени, както и че спецификата на същите не е позволила това да бъде
извършено в срока, определен от длъжностни лица при ДА „ДРВВЗ“. Както вече се
посочи, самите задължителни предписания, като принудителна административна
мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, са подлежали на обжалване, вкл. относно
определения срок за изпълнение, и тяхната законосъобразност не може да
представлява предмет на обсъждане нито в решението на въззивната инстанция,
нито в настоящото такова. Следва обаче да се отбележи, че същите по съдържание
задължителни предписания, касаещи същите ВВЗ, са били издадени към „Терем -
Ивайло“ ЕООД
и с КП № 40-07-3163/ 03.10.2018 г. на длъжностни лица при ДА „ДРВВЗ“.
Тъй като не са били изпълнени в определения срок, е последвало фактическото
продължаване на този срок, чрез издаването на задължителните предписания с КП №
40-07-4180/ 13.12.2018 година. Тоест налице е съобразяване от страна на
администрацията с обективно необходимото време дружеството-съхранител да
възстанови липсващите материали. Обратно, поведението на самия съхранител, чрез
органите му на управление, сочи пренебрегване както на първоначално издадените
му задължителни предписания, така и на последващите такива. Подобно поведение не може да се квалифицира
като такова с по-ниска степен на обществена опасност за установения ред на
държавно управление и да основава претенции за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Като е достигнал до същите крайни
изводи и е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, районният
съд правилно е приложил закона.
При така изложеното настоящият състав
намира, че обжалваното решение не страда от визираните в жалбата на „Терем -
Ивайло“ ЕООД
- гр. Велико Търново пороци, представляващи касационни основания за
отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което
следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото, неоснователно
е искането на касатора за присъждане на сторените в производството разноски за
адвокатско възнаграждение за две инстанции.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 2 предл. първо от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
Оставя в сила Решение № 260100 от
27.07.2020 г. по НАХД № 617/ 2019 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.