№ 22
гр. Шумен, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Теодора Р. Й-Момова
при участието на секретаря Елена Вл. Пенчева
като разгледа докладваното от Теодора Р. Й-Момова Гражданско дело №
20223630102471 по описа за 2022 година
Производство по глава ХХV от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 144 от СК и
чл. 149 вр. чл. 144 от СК.
В предявената на 16.11.2022 г. искова молба ищецът В. И. Д. твърди, че ответникът
И. Д. И. е негов баща. На 06.02.2022 г. Д. навършил пълнолетие, но бил ученик в
дванадесети клас. До тази дата, по силата на постановено съдебно решение, ответникът му
плащал месечна издръжка в размер на 220,00 лв., но след нея преустановил плащанията.
Ищецът страдал от заболявания, изискващи постоянен прием на медикаменти, не получавал
стипендия, нямал доходи и имущество, от които да се издържа. Д. продължавал да живее със
своята майка, която от своя страна също страдала от заболяване, за което получавала
инвалидна пенсия. Обучението и здравословното състояние на ищеца изисквали финансови
средства, с които той не разполагал. От друга страна, ответникът полагал труд, като нямал
други алиментни задължения. Моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди
ответникът да му заплаща месечна издръжка на навършило пълнолетие дете от родител, в
размер на 300,00 лв. за периода 16.11.2022 г. – 24.05.2023 г., както и издръжка за минало
време в същия размер за периода 06.02.2022 г. до 16.11.2022 г., както и направените
деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, в
който оспорва исковете по основание. Излага, че исканата издръжка би представлявала
особено затруднение за него. Същият живеел на съпружески начала с друга жена, като
получавал трудово възнаграждение, което след удръжките за кредит, възлизало на
минималната работна заплата за страната. Моли, предявените искове да бъдат отхвърлени
1
като неоснователни, като му бъдат присъдени деловодните разноски.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното:
Видно от приложеното по делото удостоверение за раждане от 09.02.2004 г., изд. въз
основа на акт за раждане № ***/09.02.2004 г., съставен от длъжностното лице по гражданско
състояние в Община Шумен е, че Н.В.Й и И. Д. И. са родители на детето В. И. Д., род. на
06.02.2004 година. От представеното удостоверение изх. № ОВ41-172/16.11.2022 г., изд. от
ПГ по селско стопанство и хранителни технологии гр. Шумен се установява, че ищецът,
през учебната 2022/2023 г. е записан като ученик в 12 клас, като не получава стипендия. По
делото е представено експертно решение № 912/27.12.2013 г., изд. от НЕЛК, в което е
отразено, че В. И. Д. страда от други уточнени вродени аномалии на сърцето, като му е
определена 30% степен на увреждане, със срок до 01.09.2015 г. В констатациите е отразено,
че същият е опериран по вродена сърдечна малформация на 11.08.2005 г. В Епикриза изх. №
3031/11.07.2019 г., изд. от Специализирана болница за активно лечение на детски болести
„Проф. И.М“ ЕАД гр. София, на ищеца е поставена диагноза „други форми на
затлъстяване“. В приложените като доказателства амбулаторни листи, издадени през 2020 г.,
на Д. е поставена диагноза „Акне конклобата“. Съдът констатира от експертно решение №
92578/19.10.2022 г., изд. от „МБАЛ – Шумен“ АД гр. Шумен, че Н.Й страда от „Спастична
церебрална парализа“, като й е определена 88% трайна нетрудоспособност. Видно от
приложения фиш за работна заплата за м. септември 2022 г., че Й получила от Община
Шумен за заеманата длъжност „Социален асистент“ сума в размер на 710,00 лева. Видно от
приложените фишове за заплата, изд. от „Брамас 96“ АД гр. Шумен, че И. И. заема
длъжността „Машинен оператор ЕПЗ“, като основаната му заплата възлиза на 1150,00 лв.,
като му се плащат допълнителни трудови възнаграждения и се извършват удръжки, вкл.
съдебни вземания, като в резултат сумата за получаване се равнява на 775,00 лева. Според
представените по делото медицински документи, вкл. епикриза от 22.12.2022 г., изд. от
„СОБАЛ д-р Т.“ гр. Търговище, на 22.12.2022 г. на ответника била извършена операция на
констатираната му старческа нуклеарна катаракта на дясно око.
Не са налице доказателства за наличието на алиментни задължения на ответницата.
Разпитаната в съдебно заседание свидетелка С.Й (баба на ищеца) излага, че от
раздялата на родителите на В. преди около четири-пет години, същият бил отглеждан и
издържан от майка си. Двамата обитавали апартамент, собственост на свидетелката и
съпруга й, като основните доходи на домакинството били осигурявани именно от пенсиите
на последните. Преди години на детето била извършена сърдечна операция, като след нея
бил необходим постоянен прием на медикаменти. Ответникът се дезинтересирал от сина си,
като дори не се срещал с него, а определената от съда издръжка била плащана чрез съдебен
изпълнител. В. бил ученик в 12-ти клас, като за издръжката му били необходими доста
повече парични средства от постъпленията в домакинството. Отскоро майката на детето
започнала работа
2
По делото, в качеството на свидетел е разпитана и Н.К. Същата излага, че
съжителства на съпружески начала с ответника от около четири години. И двамата
получавали трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата, като в
домакинството й били отглеждани и нейните две деца. Средствата не им достигали, като
често получавали такива на заем. Било невъзможно И. да плаща искания от ищеца размер на
издръжката.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът намира, че
предявеният иск с правно основание чл. 144 от СК се явява ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛЕН.
Съгласно цитираната разпоредба, родителите дължат издръжка на своите навършили
пълнолетие деца, ако последните не могат да се издържат от доходите си или от използване
на имуществото си, когато учат редовно в средни и висши учебни заведения за предвидения
срок на обучение до навършване на 25-годишна възраст. Доказа се по делото, че ищецът е
дете на ответника, както и че понастоящем е навършил пълнолетие, ненадвишаващо 25-
годишна възраст. Установи се също така, че след 06.02.2022 г. и понастоящем, Д. учи в
средно учебно заведение при редовна форма на обучение. Доказа се, че ищецът не може да
се издържа от доходите си, тъй като няма такива, не разполага с недвижими имоти, а
издръжката на домакинството, в което живее е крайно недостатъчна.
Според чл. 144 от СК, издръжка на навършили пълнолетие деца, които не могат да се
издържат от доходите си или от използване на имуществото, ако учат, се дължи само ако не
съставлява особено затруднение за родителите. Това означава, че родителят трябва да
притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без
особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете. Преценката
за това е винаги конкретна и зависи от имуществото, доходите, квалификацията, семейното
положение, здравословното състояние и начина на живот на родителя. По делото се
установи, че И. И. полага труд, като получава трудово възнаграждение, което след
удръжките възлиза на около 830,00 лв. Следва да се отбележи, обаче, че една от удръжките е
за плащане на суми по договор за кредит, и то събирани чрез принудително изпълнение. Не
се събраха доказателства, че ответникът притежава право на собственост върху недвижими
имоти или превозни средства. Налице са данни за здравословното му състояние, но същите
касаят хирургическа интервенция, която не е животозастрашаваща или препятстваща тежко
заболяване.
След обсъждане на горните обстоятелства, съдът намира, че плащането от ответника
на издръжка на пълнолетния му низходящ – ученик в 12-ти клас, няма да съставлява особени
затруднения за него.
С оглед реализираните от ответника доходи, както и нуждите на сина на същия,
съдът счита, че на В. Д. следва да бъде определена обща месечна издръжка в размер на 350
лв., от които ответникът следва да заплаща 200 лева. Именно този размер не би
представлявал особено затруднение за родителя, по смисъла на чл. 144 от СК. Издръжката
следва да бъде присъдена за периода 16.11.2022 г. (датата на подаване на исковата молба) до
3
24.05.2023 г. (датата, на която същият ще завърши средното си образование). Тоест, И. И.
следва да бъде осъден да заплаща на ищеца сума в размер на 200,00 лв., представляваща
издръжка, с падеж – пето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска. Претенцията, в останалата й част до пълния
предявен за плащане размер – 300,00 лв. месечно следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Досежно претенцията с правно основание чл. 149 от СК: предвид обстоятелството,
че настоящото производство е за определяне на първоначална издръжка на навършило
пълнолетие дете, искането е допустимо. Доказа се, че са налице предпоставките за
присъждане на издръжка на навършило пълнолетие дете, което продължава да учи, като
този извод се отнася и за претендирания период от 06.02.2022 г. до депозиране на исковата
молба. Безспорно се установи, че през този период И. не е плащал издръжка на ищеца.
Предвид горното, ответникът следва да бъде осъден да заплати и издръжка за минало време
за времето от 06.02.2022 г. до датата, предхождаща завеждането на исковата молба –
15.11.2022 г., включително. Съдът, като съобрази установените по-горе обстоятелства
относно доходите на страните, определя обща месечна издръжка за този период за В. Д. в
размер на 280 лв., от които И. следва да заплати по 120,00 лв. месечно.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. чл. 1 от ТДТ по ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от
ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху размера на
присъдената издръжка с правно основание чл. 144 от СК, в размер на 48,00 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. чл. 1 от ТДТ по ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 6 от
ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху размера на
присъдената издръжка с правно основание чл. 149 от СК, в размер на 38,40 лева.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете в размер на
213,33 лв.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените разноски по делото, съразмерно с отхвърлената от исковете в размер на 233,33
лв.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да бъде допуснато предварително
изпълнение на решението в частта му относно присъдените издръжки
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Д. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Шумен, ул. „Б.М” № 8, ет.
3, със съдебен адресат – адв. С. С. от ШАК, гр. Шумен, ул. „Съединение“ № 111, да заплаща,
на основание чл. 144 от СК, на пълнолетното си дете В. И. Д. с ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. Шумен, ул. „К.В № 8, със съдебен адресат – адв. Л.В.П от ШАК, гр.
4
Шумен, ул. „Д.В“ № 9-13, офис 25, по банкова сметка BG07STSA93000029327526 месечна
издръжка в размер на 200,00 лв. (двеста лева), за периода 16.11.2022 г. – 24.05.2023 г., с
падеж – пето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част, до
пълния предявен размер над 200,00 лв. до 300,00 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА И. Д. И. с ЕГН ********** да заплати, на основание чл. 149 вр. чл. 144 от
СК, на пълнолетното си дете В. И. Д. с ЕГН ********** месечна издръжка за периода
06.02.2022 г. – 15.11.2022 г., вкл., в размер на 120,00 (сто и двадесет) лева месечно, ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане в сила на настоящото
решение до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му
част, до пълния предявен размер над 120,00 лв. до 300,00 лева, като неоснователен и
недоказан.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. чл. 1 от ТДТ по ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от
ГПК, ОСЪЖДА И. Д. И. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ШРС държавна такса върху размера на присъдената издръжка с правно
основание чл. 144 от СК, в размер на 48,00 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. чл. 1 от ТДТ по ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 6 от
ГПК, ОСЪЖДА И. Д. И. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ШРС държавна такса върху размера на присъдената издръжка с правно
основание чл. 149 от СК, в размер на 38,40 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА И. Д. И. да заплати на В. И. Д.
направените разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете в размер на
213,33 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ОСЪЖДА В. И. Д. да заплати на И. Д. И.
направените разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на
233,33 лева.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Шумен в двуседмичен срок,
считано от 13.01.2023 г., на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5