Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 167
гр. Враца, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВРАЦА, IV състав,
в публично заседание на 23.03.2022 г. /двадесет и трети март две хиляди
двадесет и втора година/ в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при
секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА адм.
дело № 457 по описа на Административен съд - Враца за 2021 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 149, ал. 5 и сл. от АПК.
Образувано е по протест на Окръжна прокуратура - Враца, депозиран
чрез прокурор Николай Лалов, с
искане да бъде прогласена нищожността на Разрешение за строеж № 117/08.11.2011
г., издадено от Главен архитект на Община Мездра, с което на „Ц.“ ООД, ЕИК *********, е
разрешено да извърши строителство на МВЕЦ „Ц.“ съгласно одобрен с Решение № 362
от 22.12.2009 г. на Общински съвет - Мездра ПУП и съгласуван и одобрен на
23.08.2010 г. от главния архитект на Община Мездра идеен инвестиционен проект. В
протеста са изложени твърдения, че оспореното разрешение за строеж е нищожно
доколкото вторият етап от строителството на МВЕЦ „Ц.“ на р. И. е
изграден без да е учредено право
на строеж по смисъла на чл. 7, ал. 5 от Закона за държавната собственост (ЗДС)
и чл. 62 и сл. от Закона за енергетиката (ЗЕ). Поддържа се нарушение на чл.
182, ал. 1 от ЗУТ, чл. 7, ал. 5 от ЗДС и чл. 62 и сл. ЗЕ при издаване на РС,
като нарушенията водят до нищожност на ИАА. Претендират се направените по
производството разноски.
В с.з.
протестът се поддържа
от Окръжна прокуратура – Враца, чрез прокурор Веселин Вътов и прокурор
Николай Лалов, по изложените в него съображения.
Ответникът –
Главен архитект на Община Мездра, в писмено становище оспорва протеста като
неоснователен и недоказан и отправя искане за неговото отхвърляне.
Заинтересованата
страна - „Ц.“ ООД, чрез процесуалния представител * В.Д., в съдебно заседание оспорва
протеста като неоснователен. Поддържа, че оспореното РС е издадено в съответствие
с относимите законови изисквания на ЗУТ, ЗВ и ЗЕ, действащи към датата на
издаването му и след представяне на всички изискуеми документи, въз основа на
одобрени по реда на ЗУТ и ЗВ инвестиционни проекти и след провеждане на
необходимите предшестващи административни процедури. Претендира присъждане на
направените по производството разноски за адвокатско възнаграждение. Представя
писмени бележки.
По делото са
събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред
административния орган преписка.
Административен съд - Враца, като взе предвид събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
С разрешение
за строеж № 117/08.11.2011 г., издадено от Главен архитект на Община Мездра, на
„Ц.“ ООД, на основание чл. 148, ал. 2 и ал. 4 във вр. чл. 142, ал. 2 и чл. 152,
ал. 1 от ЗУТ е разрешено да се извърши строителство на МВЕЦ „Ц.“ в част от землищата
на с.*** и с. *** *** , общ. *** ,
съгласно одобрен с Решение № 362 от
22.12.2009 г. на Общински съвет - Мездра ПУП – ПРЗ и ПП и съгласуван и одобрен
на 23.08.2010 г. от главния архитект на Община Мездра идеен инвестиционен
проект по части „Строително
- Конструктивна“, „Архитектурна“, „Електрическа“, „ПБЗ“, „ПБ“, за който е
извършена оценка с комплексен доклад от „БОЖО - ДАР Б.Г.“. Определени са и
условията, при които да се извърши строителството. Pазрешението за строеж е влязло в сила на 23.11.2011 г.,
видно от направеното върху него отбелязване.
С Разрешение
№ 91/24.11.2008г. на Кмета на Община Мездра за възлагане изработване на ПУП при
условията на чл. 124, ал. 3 от ЗУТ е разрешено да се възложи изработването на
ПУП за МВЕЦ “Ц.“ в посочения обхват в землището на с. *** *** и в землището на с.*** .
С Протокол №
8/22.10.2009г. от заседание на ЕСУТ към Община Мездра е съгласуван ПУП-ПРЗ за
МВЕЦ “Ц.“ /л. 53/.
Издадено е Разрешително
за ползване на воден обект № 12140024/04.03.2010 г. на Басейнова дирекция,
Дунавски район с център *** ., с което на „Ц.“ ООД е разрешено ползване на
воден обект: река И., в землището на с. ***
и с. *** ***, общ. *** , цел на
ползването: изграждане на съоръжения за деривационна ВЕЦ „Ц.“ с мощност 1890 kW и нето пад 4,60 м. /л.69-70/.
По делото са
приложени: Комплексен доклад от „БОЖО - ДАР Б. Г.“ № 200/20.07.2010г. /л. 9-28/;
Нотариални актове за покупко-продажба на недвижими имоти, както и за замяна на
недвижим имот /л. 29-51/, ведно със скици на имотите /л. 56-60/; Решение № 01/04.02.2010г.
/л. 54/ и Решение № 06/17.09.2009г. /л. 55/ на ОД „Земеделие“ гр. *** за промяна на предназначението на земеделски
земи за неземеделски нужди и утвърждаване на площадки и трасета за проектиране
относно изграждане на обект МВЕЦ “Ц.“; Решение ВР № 8 ПР/2005г. за преценяване
на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда
на Регионална инспекция – *** към МОСВ, от
което е видно, че е решено да не се извършва оценка
на въздействието върху околната среда за инвестиционно предложение - Изграждане
на малка ВЕЦ “Ц.“ на р.И. /л. 62/; Предварителен договор за присъединяване на
обект към електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД от
16.07.2010г. /л. 63-65/, както и становища за условията за присъединяване към
електрическата мрежа от 10.03.2010г. и от 04.03.2010г. /л. 66-67/.
Представен е
идеен инвестиционен проект за МВЕЦ „Ц.“, ведно с графичната част, съгласуван и
одобрен на 23.08.2010 г. от Главен архитект на Община Мездра.
Представен е
ПУП - ПРЗ и ПП за МВЕЦ „Ц.“, одобрен
с решение № 362/22.12.2009г.
на ОбС-Мездра.
Със Заповед
№ РД49-191/04.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните е изключена от
държавния горски фонд и от горския фонд обща площ с размер 40,930 дка,
необходима за изграждане на МВЕЦ „Ц.“, съгласно ПУП – ПП и ПРЗ, одобрен с решение
№ 362 от протокол № 30/22.12.2009 г. на ОбС – Мездра /л. 154-157/.
Налице е и Разрешително за водовземане от
Басейнова дирекция №11140024/19.11.2007г., изм. с Решение № 155/15.07.2009г.
Заинтересованата
страна „Ц.“ ООД се легитимира
като собственик на ПИ, видно от
представените по преписката нотариални актове и скици на имоти.
Представен е
констативен протокол № ДК-18-343-04/29.06.2021г. на РДНСК - *** за извършена
проверка на МВЕЦ “Ц.“ – I етап „Преливник (преграден яз)“ в
ПИ № 000037 /образуван от имот № 000002
- река И./, землище с.*** *** и II етап „Водовземно съоръжение,
утайник, горна вада, промивно съоръжение, входно съоръжение на
сградоцентралата, сградоцентрала, изходно съоръжение, долна вада, оградна дига
и рибен проход“, находящ се в ПИ № 063037, ПИ № 063030, ПИ № 006027 в землище
с. *** ***, ПИ № 083080 и ПИ № 000093 в
землището на с.*** , общ. *** , обл. *** , от който е видно, че по разрешение
за строеж № 69/29.06.2011г. и заповед № 155/04.03.2013г. за допълване на РС за I етап и разрешение за строеж №
117/08.11.2011г. за II етап, придружено със заповед №
57/29.01.2015 г. за одобряване на преработка по чл. 154, ал. 2, т. 5 от ЗУТ и
заповед № 470/18.06.2015 г. за одобряване на преработка по чл. 154, ал. 2, т. 8
от ЗУТ, издадени от главен архитект на Община Мездра, не са констатирани
нарушения.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл. 149, ал. 5 от АПК административните
актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без
ограничение във времето, поради което протестът е процесуално допустим за разглеждане.
Преценен относно изложените в него твърдения за нищожност се явява
неоснователен.
Направеното с протеста искане за прогласяване нищожност на оспореното РС е
аргументирано с това, че МВЕЦ “Ц.“- II етап от строителството е изградена без издадено право на строеж, съгласно чл. 7,
ал. 5 ЗДС и чл. 62 и сл. ЗЕ, като се посочва, че при издаването на разрешението
за строеж са нарушени материалноправните разпоредби на чл. 182, ал. 1 ЗУТ, чл. 7, ал. 5 ЗДС и чл.
62 и сл. ЗЕ, като нарушенията са от тези, които водят до нищожност на
акта.
Доколкото в
АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на
административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия,
че такива са основанията за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията са
особено съществени - т.е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави
невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната
действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен
порок, че актът изначално, от момента на издаването му, не поражда правните
последици, към които е насочен. Следва да се отбележи, че количественото
натрупване на пороци няма за правна последица нищожност на административния
акт. За да бъде нищожен един административен акт, следва всеки един порок да
бъде разгледан поотделно, като е достатъчно установяването само един от
пороците да води до нищожност, за да се приеме за нищожен целия акт.
Независимо,
че в протеста се претендира нищожност на процесното РС поради неговото
противоречие с материалния закон, съдът следва съобразно задължението си по чл.
168 от АПК да разгледа всички основания, които биха довели до нищожност на
административния акт.
На първо
място, всяка некомпетентност води винаги до нищожност на административния акт. В случая оспореното
разрешение за строеж е издадено от Главния архитект на Община Мездра, който
съобразно разпоредбата на чл. 148, ал. 2 от ЗУТ в редакцията към момента на
издаване на акта и към настоящия момент е органът, притежаващ материална и
териториална компетентност.
Оспореното
разрешение е издадено в изискуемата писмена форма, като съдържа и всички
изискуеми за едно властническо волеизявление реквизити, включително конкретните
фактически и правни основания за издаването на акта. Не е допуснато нарушение
на административнопроизводствените правила, което да е толкова съществено, че
да е довело до невъзможност лицето изобщо да упражни правото си на защита. Не е
налице и несъответствие с целта на закона.
Нищожен
поради материална незаконосъобразност би бил този акт, който е издаден при
пълна липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата
правна норма, т.е. когато е лишен от
каквото и да било правно основание.
Законосъобразността на РС се преценява към момента на издаването му, съгласно
чл. 142, ал. 1 АПК. Съгласно чл. 142, ал. 2 АПК
установяването на нови факти от значение за делото след
издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания.
Нови факти от значение за делото могат да бъдат тези, които са настъпили след
издаването на акта и които с обратна сила променят правното значение на
фактите, въз основа на които органът е взел решението си.
От събраните по делото доказателства се установява, че заинтересованото дружество
е изпълнявало всички нормативни изисквания за строителство на МВЕЦ „Ц.“, за
които е издадено РС. Същото е издадено след представяне на законовоизискуемите
документи, въз основа на одобрени по реда на ЗУТ и ЗВ проекти и след провеждане
на необходимите предшестващи административни процедури. В подкрепа на
изложеното са и констатациите, съдържащи се в Констативен протокол №
ДК-18-343-04/29.06.2021 г. на работна група при РДНСК – ***. От доказателствата
по делото не се установява оспореното РС на Главния архитект на Община Мездра
да е издадено в противоречие, както с посочените от оспорващия правни норми,
така и с другите предвидени от законодателя изисквания, които да водят до
неговата нищожност. Елементите на МВЕЦ „Ц.“ (II етап) са изградени върху поземлени имоти, собственост на заинтересованото
дружество в землището на с. ***. *** (ПИ № 063037, ПИ № 063030 и ПИ № 006027) и
върху имоти – частна общинска собственост в землището на с.*** . (ПИ № 083080 и
ПИ № 000093), за които е учредено право на строеж с договор от 07.01.2016 г. Към
датата на издаване на оспореното разрешение за строеж дружеството разполага с
разрешително за водовземане и ползване на воден обект, което, съгласно Закона за водите, дава право на титуляра му за изграждане
на нови съоръжения за водовземане на повърхностни води. В този смисъл съдът не
констатира порок, водещ до нищожност на оспореното разрешение за строеж, защото
не е налице пълна липса на предпоставките за издаването му. Отделно от това, не
може да се приеме, че оспореният акт е лишен от всякакво законово основание или
че същият не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или че правните
последици от акта са нетърпими от правовия ред, за да се счете същият за
нищожен. Следва да се има предвид, че преценката от страна на съда досежно
оспорения акт е ограничена единствено до заявеното с протеста искане за
обявяване нищожността на акта предвид
изтичането на сроковете за оспорване по чл. 149, ал. 1 – ал. 4 от АПК. По изложените съображения
депозираният протест следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид изхода на спора и съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК, на
заинтересованата страна се дължат разноски по делото. Въпреки своевременно направеното искане от процесуалния
представител на заинтересованата страна * В.Д. за присъждане на направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1080 лева, съдът
намира, че такива не следва да се присъждат. От представеното по делото
пълномощно /л. 425/ е видно, че между страните не е договорено адвокатско
възнаграждение в претендирания размер. По делото не е представен договор за
правна защита и съдействие с договорено възнаграждение. От представената
разпечатка за вноска по сметка /л. 442/ не се установява получателя на сумата,
а като основание за плащане е посочена фактура, която не е представена по
делото. При това положение съдът приема, че макар искането да е направено
своевременно и да е представен списък на разноските, то такива разноски не следва
да се присъждат на заинтересованата страна.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ протеста на Окръжна
прокуратура - Враца, депозиран чрез прокурор Николай Лалов, с искане да бъде
прогласена нищожността на Разрешение за строеж № 117/08.11.2011 г., издадено от Главен архитект на Община Мездра, с което на „Ц.“ ООД,
ЕИК *********, е разрешено да извърши строителство на МВЕЦ „Ц.“ съгласно
одобрен с Решение № 362 от 22.12.2009 г. на Общински съвет - Мездра ПУП и
съгласуван и одобрен на 23.08.2010 г. от главния архитект на Община Мездра
идеен инвестиционен проект.
ОТХВЪРЛЯ искането на заинтересованата страна
„Ц.“ ООД *** за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
1080,00 /хиляда и осемдесет/ лева, съгласно представен списък.
Решението е постановено при участието на
заинтересованата страна „Ц.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от К.А.И. и Р.И.И..
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от
уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 от АПК да се изпрати
препис от същото.
Административен
съдия: