№ 902
гр. Варна , 26.11.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
трети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Светла В. Пенева
Красимир Т. В.
Секретар:Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно
гражданско дело № 20203100503121 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:47 часа се явиха:
Въззивникът ОБЩИНА ВАРНА, редовно призована, представлява се от главен
юрисконсулт С. Ц., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемите страни Д. К. Р. и И. Д. Р. , редовно призовани, не се явяват,
представляват се от адв. Г. А., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
ЮРИСКОНСУЛТ Ц.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по призоваване на
страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр. чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК,
намира, че не са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на жалбата и
отговора по нея:
Производството е образувано е по повод въззивна жалба на Община Варна,
БУЛСТАТ ********* срещу Решение № 260137 от 24.08.2020г. по гр.д. № 5604/2019г. по
описа на ВРС, XL-ти състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е отхвърлен,
предявения от въззивника срещу Д. К. Р. с ЕГН ********** и И. Д. Р. с ЕГН ********** иск
1
за приемане за установено в отношенията между страните, че Община Варна е собственик на
недвижим имот находящ се в ***, представляващ поземлен имот с идентификатор
10135.3517.205 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК,
целия с площ от 178 кв.м. и при граници: имоти с ид. 10135.3517.207, 10135.3517.204,
10135.3517.203 и 10135.3517.208, като правото на собственост е придобито по силата на
закона - § 7, ал. 1, т. 3 от ЗМСМА /в сила от 17.09.1991г./, чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗОС /ред., Обн.,
ДВ, бр. 96/1999г./, както и § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС /в сила от 01.07.2006г./ от Държавата.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на решението, несъобразено с доказателствата по делото, формален прочит
на заключението на вещото лице и в нарушение на основните начала на ГПК. Установено е
от заключението на СТЕ, че по предвижданията по КП/1950г. процесният имот е попадал в
южната част на имот пл. № 15, в кв. 268 без данни за собственик съгласно разписния лист
към плана. Именно към този момент на основание чл. 6, ал. 2 от ЗС /ДВ, бр. 92/1951г./
имотът преминал в патримониума на държавата. За имота е отреден УПИ XVII-15 за
жилищно строителство. В хипотезата на чл. 6 от ЗС, ред. 1951г. държавни са имотите, които
нямат друг собственик. Не е спорно по делото, че одържавеното място е било предоставено
за ползване на В. Д. В. и Г. С., като в полза на същите е 1 отстъпено право на строеж
/Удостоверение от 16.12.1960г./. Въз основа на този документ тези лица са вписани в
разписния лист към КП от 1965/1969г. относно ПИ № 15, кв. 268. Неправилни на следващо
място са изводите на ВРС досежно проведената процедура по реда на чл. 95 от ЗТСУ /отм./.
По този ред, процесният имот, собствен на М. В.а К. и А. В. К., притежаващи НА №
164/1965г. и НА № 147/1981г., е отчужден в полза на държавата за предвиденото по ЗРП
мероприятие „Училище в XV подрайон“. Правоимащите са обезщетени със жилища, като
няма извършено възстановяване по реда на ЗВСВНОИ, ЗПИНМ, ЗТСУ и др.
Отчуждителната процедура е била свързана само с извършените в държавния имот
подобрения, извършени въз основа на отстъпеното право на строеж. Ползвателите никога не
са притежавали земя, поради което и тя не е била предмет на отчуждаване. Държавата
никога не е губила собствеността върху дворното място. Ето защо към момента на приемане
на разпоредбата на § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС /Дв, бр. 96/1999г./ процесният имот е имал
характер на частна държавна собственост. На това основание правото на собственост е
преминало в патримониума на Община Варна. Ирелевантен в тази връзка е момента на
съставяне на АЧОС. Незаконосъобразен също е изводът на ВРС, че ответниците са
придобили право на собственост на оригинерно основание. Процесният имот не е бил годен
обект на давностно владение, доколкото е било налице законово ограничение на
възможността да тече давностен срок /чл. 86 от ЗС /ДВ, бр. 31/1990г./. Отправила искане с
оглед всичко изложено за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, с
което предявеният иск бъде уважен.
В отговор на жалбата Д. и И. Р. оспорили доводите в нея. Изложили други, с които
обосновават правилност на решението, което молят да се потвърди.
2
ЮРИСКОНСУЛТ Ц.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Поддържам така
предявената въззивна жалба срещу Решение № 260137/24.08.2020г., постановено по гр.д. №
5604/2019г. по описа на Районен съд-Варна, 40-ти състав. Подробни доводи и съображения
досежно неговата незаконосъобразност, неправилност и необоснованост съм изложила.
Нямам доказателствени искания. Всички относими, допустими и необходими доказателства
са събрани в хода на първоинстанционното съдебно производство. Запозната съм с
адвокатския хонорар на противната страна и не правя възражение за прекомерност.
Представям списък с разноски.
АДВ. А.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба,
като подробни мотиви относно оспорването съм изложила в отговора си и го поддържам.
Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски.
С оглед изявленията на страните, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните представители
на страните списъци на разноски, придружени с доказателства за действително извършени
такива.
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход на устните
състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
ЮРИСКОНСУЛТ Ц.: Моля да постановите решение, с което да отмените
решението на Районен съд-Варна, 40-ти състав, постановено по гр.д. № 5604/2019г. по описа
на ВРС, като незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Моля да уважите предявената
от Община Варна въззивна жалба като решите спора по същество. Всички доводи и
съображения, които съм изложила във въззивната жалба, моля да бъдат счетени като
пледоария по същество. Първоинстанционният съд въобще не е решил делото, образувано
по предявена от Община Варна чрез мен като процесуален представител искова молба.
Спорът не е разрешен при ясен и задълбочен анализ на всички относими факти и
обстоятелства за решаване на спора, изясняването му от фактическа и правна страна. Всичко
събрано като доказателствен материал по делото е кредитирано формално. Тази формалност
е преди всичко досежно активната процесуална защита, която беше реализирана от моя
страна не само чрез представения доказателствен материал, включващ текстови и графични
данни към исковата молба, допълнителни уточнителни молби, дадената ми от съда
възможност в открито съдебно заседание и съдебно-техническата експертиза най-вече,
3
която е допусната благодарение на моето искане. Също формално и избирателно е
кредитирано заключението, поради което моля да съобразите с оглед служебните
задължения, които има въззивният съд съгласно ГПК, и да уважите въззивната жалба на
Община Варна. Одържавяването на имота е от много отдавна - 1960г. 1964г. е съставен
вътрешноведомствен акт, но предвижданията на кадастралните планове от преди тази
година са категорични и са установени и от вещото лице, но съдът взема предвид само онзи
момент, съгласно който изменението на регулационния план предвижда отреждане на част
от имота за училище. Мероприятието може да не е реализирано, но одържавяването е било
факт и именно по силата на закона с приемане на Закон за общинската собственост и
последващото му изменение, а именно §42 от ЗОС, собствеността е преминала в
патримониума на Община Варна. Формално е кредитирано отстъпеното право на строеж в
полза на лицето, вписано в акта за държавна собственост. Настоящите въззиваеми нямат
нищо общо с това физическо лице, не са негови наследници. Те са се самонастанили в имота
и моля да забележите от кой момент те са се самонастанили в имота и претендират, че са го
придобили по давност и в охранително производство им е съставен констативен нотариален
акт. Всичко съм навела като доводи. Съобразено е с относимата редакция на материалния
закон още от момента на одържавяване на имота до настоящем, както и с практиката на
ВКС по чл. 290 от ГПК. Действително в отговора на въззивната жалба е оспорена тази
практика като неотносима към настоящия случай, цитирани са решения на ВКС, които аз
твърдя, че не са относими към процесния случай, и моля това да бъде съобразено при
постановяване на решение. Моля да присъдите сторените от Община Варна разноски –
държавна такса за въззивно обжалване на първоинстанционното решение и юрисконсултско
възнаграждение в полза на Община Варна като юридическо лице в размер, който съм
претендирала в първоинстанционното производство.
АДВ. А.: Моля да отхвърлите въззивната жалба като неоснователна и необоснована.
Подробни аргументи срещу жалбата съм посочила в отговора, който поддържам. Моля да
потвърдите решението, постановено от първоинстанционния съд като правилно и
законосъобразно, постановено при спазване на всички процесуалноправни и
материалноправни норми. Моля да ни бъдат присъдени сторените разноски.
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273 вр. чл. 149, ал.
2 от ГПК обявява устните състезания за приключили и посочва, че ще обяви решението си в
законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:56 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4