Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 29.06.2017 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на двадесет и девети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №16933 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба от С.Ж.Н., с която е предявен срещу З.Б.И. АД частичен иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за сумата от 50000 лв., представляваща част от обезщетение в размер на 70000 лв. по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на осъществено на 02.06.2015 г. Претендира законната лихва от деликта и разноските.

            Ищецът твърди, че е пострадал при произшествие, осъществило се на 02.06.2015 г. по вина на лице, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника със задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

            Ответникът оспорва иска. Оспорва настъпването на произшествието, механизма и вината на водача, както и настъпване на твърдените от ищеца увреждания. Позовава се на съпричиняване.

           

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

Установява се от писмените доказателства (Протокол за оглед на ПТП от 02.06.2015 г. – л.8, Констативен протокол – л.6), показанията на свидетеля Д.С. (разпитан по делегация – л.104) и двете автотехнически експертизи, че на 02.06.2015 г. в гр. Кюстендил се е осъществило произшествие по следния механизъм: Д.С. се е движил с лек автомобил „Фолксваген” с рег. №********по път с предимство – по ул. Орешака и на кръстовището с ул. Опълченска – представляваща път без предимство, обозначен със знак „Стоп“, реализирал пътно-транспортно произшествие с ищцата, която се е движила по ул. Опълченска без да спре на знака „Стоп“. Поради плътна ограда двамата участници в произшествието не са имали видимост един към друг. Тези факти се установяват безпротиворечиво и категорично от цитираните по-горе писмени доказателства, гласни доказателства приетите експертизи. Спорен е въпросът каква е била скоростта на движение на автомобила и при каква скорост процесното произшествие е предотвратимо. Първоначалната авто-техническа, изготвена от вещото лице инж. И.Т. (л.71 и сл.) приема скорост на движение на автомобилиста от 50 км/ч. Повторната авто-техническа, изготвена от вещото лице инж. В.П. (л.88 и сл.) приема скорост на движение на автомобилиста от 66 км/ч. В показанията си водачът Д.С. сочи, че по негова преценка се е движел с над 50 км/ч – около 60 км/ч. От анализа на трите доказателства съдът приема, че скоростта на автомобила е била не по-малко от 50 км/ч, вероятно клоняща към 60 км/ч. Точното установяване на скоростта обаче не е от значение за преценка налице ли е деликт, извършен от водача на автомобила. По делото и от двете експертизи се установява, че е било налице ограничение на видимостта на водача на лекия автомобил – от висока плътна ограда, разположена от страната на ул. Опълченска, от която посока се е движил велосипедиста. Съгласно чл.20, ал.2 ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с релефа на местността и с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Съгласно заключението на вещите лица, ударът е бил предотвратим: при скорост под 30 км/ч (по заключението на инж. Т.) или под 50 км/ч (по заключението на инж. П.). Дори и да се приеме, че движението на автомобила в момента на удара не е било със скорост над допустимата за населено място, същата при всички случаи не е била съобразена с релефа и условията на видимост – не е позволявала при възникване на предвидима опасност (каквато представлява навлизане в кръстовището на друг участник в движението), да бъде в състояние да спре и да предотврати произшествието. При така установените факти съдът приема, че Д.С. при управление на лек автомобил „Фолксваген” с рег. №********е извършил нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП – не е изпълнил задължението си да избере скорост на движение, съобразена с релефа на местността и с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие.

От приетата по делото медицИ.ка експертиза и писмените доказателства, представляващи медицИ.ки документи се установява, че в следствие на произшествието ищцата е получила травматични увреждания – мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана над лявата вежда и случване на дясната лъчева кост. Увреждането е получено при процесното ПТП. След произшествието ищцата е получил спешна медицИ.ка помощ – под локална анестезия е била хирургично обработена и зашита раната на лявата вежда, слупената лъчева кост е наместена и гипсирана. Болничното лечение е продължило три дни. Възстановителния период е продължил 3 месеца, като раната на веждата е зараснала за 10-12 дни, а счупването на ръката – за 35 дни. Получените травматични увреди са довели до по-интензивни болки през първите 2-3 седмици. Към момента общото състояние на пострадалия е стабилизирано, счупването е зараснало окончателно, възстановен е обемът на движение на ръката. Останал е пожизнен белег с дължина 3 см над лявата вежда.

По изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на лекия автомобил, което съдът намира за противоправно – водачът е нарушил чл.20, ал.2 ЗДвП. От писмените доказателства, съставени от органите на досъдебното производство, от медицИ.ките документи и от съдебно-медицинската експертиза безпротиворечиво се установява причинната връзка между ПТП и травмите на ищеца. Поради това следва да се приеме, че е налице деликт, извършен от водача Д.С. при управление на лек автомобил „Фолксваген” с рег. №СТ 1979 КК.

Безспорно е по делото, че към момента на процесното ПТП за лек автомобил „Фолксваген” с рег. №********е сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” между собственика на автомобила и ответника. Поради това съдът приема, че към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на автомобила и ответника, по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.

Поради което съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания.

При определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – интензитет и продължителност на болката, период на възстановяване, липсата на тежки трайни последици за здравето на пострадалия и как уврежданията са се отразили върху пострадалия с оглед неговата възраст, начина на живот и среда. Медицинската експертиза и разпита на свидетелят Ненов установяват, че ищцата е имала затруднения да използва ръката си в период от 2 месеца, имала е болки, които са я затруднявали в ежедневието, все още изпитва уплаха при пресичане на улица, престанала е да се придвижва с велосипеда си. Физически счупената кост е зараснала окончателно, налице е пълно възстановяване, с изключение на останалия белег над веждата. Поради което съдът, при преценка на събраните доказателства за характера на уврежданията, периода на лечение, липсата на тежки трайни последици за здравето на пострадалия и отнасяйки ги към възрастта и начина на живот на пострадалия, както и съобразявайки начина на настъпване на произшествието и неминуемо настъпилите при това шок и негативни емоционални преживявания, намира, че справедливото обезщетение е в размер на 20000 лв.

Основателно е възражението на ответника за съпричиняване. По делото се установи, че ищцата се е движила по път без предимство, обозначен със знак „Стоп“. От техническите експертизи е видно, че при спиране от страна на велосипедиста на линията на знак „Стоп“, за нея е налице видимост към движещите се по пътя с предимство превозни средства. По изложените съображения съдът приема, че ищцата е допринесла за произшествието с действията си, изразяващи се в нарушаване на чл.47 и чл.50, ал.1 ЗДвП.

Съдът като съобрази виновното поведение на водача на лекия автомобил и действията на ищцата, с които е допринесла за настъпване на произшествието, намира, че пострадалата в равна степен с делинквента е съпричинила произшествието и вредите. Поради това застрахователното обезщетение следва да се намали наполовина – до сумата от 10000 лв. Искът следва да се уважи за тази суми и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер.

 

По разноските:

       На ищеца следва да се присъдят направените разноски за държавна такса (300 лв.) и експертизи (60 лв.), съразмерно с уважената част от иска – за сумата от 360 лв.

На процесуалния представител на ищеца следва да се присъди възнаграждение по реда на чл.38 ЗА, съразмерно с уважената част от иска – за сумата от 487,20 лв. (406 лв. + 81,20 лв.), включващ ДДС.

       На ответника следва да се присъдят направените разноски за експертиза, съразмерно с отхвърлената част от иска – за сумата от 120 лв.  

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК остатъка от дължимата държавна такса – в размер на 100 лв.

 

Поради което Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА З.Б.И.АД, ЕИК:********, да заплати на С.Ж.Н., ЕГН:**********, както следва:

на основание чл.226, ал.1 КЗ, сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за произшествие, осъществено на 02.06.2015 г., заедно със законната лихва от 02.06.2015 г. до окончателното плащане,

на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 360 лв., представляваща съдебни разноски,

като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 50000 лв., като частичен от 70000 лв.

ОСЪЖДА С.Ж.Н., ЕГН:**********, да заплати на З.Б.И.АД, ЕИК:********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 120 лв., представляваща съдебни разноски.

ОСЪЖДА З.Б.И.АД, ЕИК:********, да заплати на адв. П. Д.С.– К., на основание чл.38 ЗА сумата от 487,20 лв., представляваща адвокатско възнаграждение с включен ДДС. 

ОСЪЖДА З.Б.И.АД, ЕИК:********, да заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 100 лв., представляваща дължима държавна такса.

            Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

 

СЪДИЯ: