РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Ямбол, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20222330102436 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „***“ - гр. С. против И. Г. Г. и Д. Г.
З..
С исковата молба се твърди, че на 06.02.2012 г. между ищеца от една страна в
качеството на универсален правоприемник на „*** ***, от една страна и
кредитополучателят И. Г. Г. и солидарния длъжник Д. Г. З. от друга страна, е сключен
Договор за потребителски кредит № *** г., по силата на който банката е предоставила на
кредитополучателя банков кредит в размер на 6 000 лева за погасяване на съществуващи
задължения и текущи нужди с краен срок на погасяване 07.02.2022 г. Твърди се, че
отпуснатият кредит е бил изцяло усвоен еднократно от кредитополучателя на 08.02.2012 г.
Твърди се още, че кредитът е следвало да бъде издължен на 120 месечни погасителни
вноски, всяка една с падеж и в размер съгласно Договора за кредит и приложения към него
погасителен план. Твърди се още, че кредитополучателят и солидарният длъжник са се
задължили да заплащат на банката годишна лихва както следва: за първата година от срока на
кредита - главницата по кредита се олихвявала с фиксиран годишен лихвен процент в размер на
15,45 %, а след изтичане на така посочения срок, непогасената част от главницата по кредита се
олихвявала с плаващ лихвен процент в размер на действащия тримесечен SOFIBOR плюс
фиксирана надбавка в размер на 1130 базисни точки, но не по-малко от 15,45 процента. На
следващо място се твърди, че при забава в плащането на част или цяла вноска по главницата от
кредита или при предсрочна изискуемост по реда на раздел II, т.29 или т.30, кредитополучателят и
солидарният длъжник дължат на банката обезщетение за забава - наказателна надбавка от 1 000
базисни точки към договорената лихва начислявана на годишна база върху забавената част, респ.
цялата главница за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения.
Твърди се, че така усвоеният кредит бил погасяван частично по главница по обслужващата
кредита банкова сметка на посочените в исковата молба дати.
Така усвоеният кредит бил погасяван частично по лихви по обслужващата кредита
1
банкова сметка на посочените в исковата молба дати. Поддържа се, че кредитът е в
просрочие, считано от 07.06.2013 г. - общо 2 911 дни към 16.02.2022 г., включително. Твърди
се, че по кредита са просрочени общо 105 вноски дължим на падежи и в размери,
посочени в ИМ, като общият размер на просрочената сума по главница била 5 649.92 лв.
Твърди се на следващо място, че по кредита са просрочени 105 вноски по лихва в размер
посочените в ИМ. Общият размер на просрочената сума по лихвата била в размер на 4
768.55 лв. Твърди се, че въпреки поетите с Договора за кредит задължения,
кредитополучателят и солидарният длъжник не обслужват кредита, не изпълняват своите
задължения и не извършват плащания за погасяване на дълга. На следващо място се сочи, че
ищецът е подал заявление по реда на чл.417 от ГПК пред ***РС, по което била издадена
заповед за изпълнение и ИЛ в полза на ищеца. Сочи се, че срещу кредитополучателят и
солидарният длъжник е образувано изп. дело по описа на *** - И.Х., рег. № ***. Твърди се,
че задължението не е погасено и към настоящия момент.
На изложените съображения ищецът обосновава правния си интерес от предявяване
на настоящия иск, като претендира от съда да постанови решение, с което да установи, че
към 18.02.2022 г. ответниците дължат солидарно на ищеца сума в общ размер на 15 305.52
лв., от които просрочена главница в размер на 5 649.92 лева, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 18.02.2022 г. до окончателното й изплащане; просрочена договорна лихва
за периода от 07.06.2013 г. до 12.03.2020 г. включително в размер на 4 450.79 лв., просрочена
наказателна лихва за периода от 07.06.2013 г. до 12.03.2020 г., вкл. в размер на 2 654.50 лв.,
договорена лихва, начислена за периода 13.03.2020 г. - 13.05.2020 г. вкл. в размер на 151.41 лв.,
непогасена договорна лихва, начислена за периода от 14.03.2020 г. до 07.02.2022 г., вкл. в размер
на 267.00 лв., както и просрочена наказателна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 16.02.2022 г.
вкл. в размер на 2 131.90 лв.
Претендират се разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК са постъпили писмени отговори от ответниците И. Г. Г. и Д.
Г. З., с които предявените искове се оспорват изцяло като неоснователни и недоказани,
поради погасяване на всички претендирани вземания по давност - главница и
произтичащите от нея лихви и разноски в заповедното и исковото производство.
Поддържа се и наличието на неравноправни клаузи съгласно изискванията на ЗЗП
противоречат на добрите нрави и е нищожна по смисъла на чл.26, ал.1 предл. 3-то от ЗЗД,
като несъответна на принципа на справедливост и еквивалентност на престациите и
противоречаща на добрите нрави. По фактите се сочи, че на 1-во място И. Г. Г. е сключил
договор за потребителски кредит с „*** *** гр. С. за сумата от 6 000 лв. с краен срок на
издължаване - 07.02.2022 г., с продължителност 120 броя месечни последователни месечни
вноски, считано от 07.03.2012 г. до 07.02.2022 г. и солидарен длъжник за обезпечаване на
кредита втория ответник - Д. Г. З.. Твърди се, че на 07.03.2012 г. ответникът И. Г. Г. е
започнал плащането по кредита, който усвоил изцяло на 07.02.2012 г. съгласно погасителен
план. Погасявал главница и лихви, като преди това бил заплатил всички такси и разноски
съгласно договора за потребителски кредит. Последното плащане на ответника И. Г. Г. било
на 08.05.2013 г., включително главница и лихви. На 07.06.2013 г. ответникът И. Г. отишъл
да заплаща месечната вноска по кредита, като от банката нямало и следа, офиса бил празен
без да има някаква информация къде се е преместила или помещава или телефон за връзка.
2
Пет дни след това двамата ответници отишли до седалището на банката упоменато в
договора на ул. „***.“ № *** в гр. С., но положението било същото и от банката нямало
никаква информация. Двамата отишли в *** да разговаря с *** на гише, като му
разказали, че търсят „*** *** за погасяване на кредита, като същия заявил, че знае, че няма
вече там банка и след консултация с други колеги им казала, че след като банката се устрои
на ново седалище ще ги извести за новото седалище и къде да се погасява кредита. Дори им
дали съвет да имат свидетел, че са търсили банката за погасяване на кредита, и, че той не е
отговорен, че не е внесъл месечната си вноска за погасяване на кредита навреме. В първите
дни на м.07. солидарният длъжник Д. З. и един свидетел също посетили гр. С. на посочения
адрес в договора, но промяна на обстановката не е имало. Ответника Д. Г. твърди, че на
07.06.2013 г. е чакал обаждане от банката за новото й нахождение и какви суми да се
погасяват, но единствено на 19.07.2022 г. получил покана за доброволно изпълнение по
изп.д. № *** г. по описа на *** - И.Х., рег. № *** за сумата от 17 571.07 лв. Сочи се, че от
представената справка от страна на ищеца за частично погасявана на лихвата на 01.03.2014
г. сума в размер на 6.97 лв. такова плащане не е имало от страна на ответника И. Г., а това
било остатък в откритата му банкова сметка, която сума ищецът приобщил към 01.03.2014 г.
Твърди се, че ответникът И. Г. живее на един и същи адрес, който е вписан в договора
от 06.02.2012 г., като до сега не се променял адреса и никога не е получавал съобщение
съгласно чл.29 от Договора за предсрочна изискуемост или друго съобщение във връзка с
кредита, което да прекъсва погасителната давност. Твърди се, че съгласно представените
счетоводни извлечения кредита е в просрочие от 07.06.2013 г., като последното плащане
по него от ответникът И. Г. е на 08.05.2013 г. и ползваният потребителски кредит се е
превърнал в предсрочно изискуем още през 2013 г., поради което и банката е следвало
веднага да уведоми двамата ответници за настъпилата предсрочна изискуемост, а не да
прави това 9 години по- късно на 19.07.2022 г. В този смисъл се поддържа, че е налице 5-
годишна погасителна давност по отношение на дължимата по договора за потребителски
кредит главница, която давност е изтекла на 07.06.2018 г., или респ. на 01.03.2019 г., поради
което и към дата 18.02.2022 г. ответникът И. Г. не е дължал на ищеца никакви суми по
процесния договор. Поддържа се по същество направеното възражение в заповедното
производство за погасяване на задължението по давност за основателно, а предявените
искове за неоснователни и недоказани. На следващо място се сочи, че претендираните лихви
от своя страна са погасени с кратката 3-годишна давност. В тази връзка се сочи, че
заявлението е подадено на 18.02.2022 г., като претенцията за просрочена договорна лихва в
размер на 4 450.79 лв. за периода от 07.06.2013 г. 12.03.2020 г. Съобразно чл.111, б. „в“ от
ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с изтичане в предвидената в закона 3-годишна
давност. Това вземане е с настъпил падеж посочен от ищеца в ИМ, като начална дата и с
изтичане на 3 години, това вземане е погасено също по давност. На тия съображения се
поддържа, че така предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
На следващо място се сочи, че претенцията за просрочената наказателна лихва в размер на
2654.50 лв. за периода от 07.06.2013 г. 12.03.2020 г. на същото осн. чл.111, б.“в“ от ЗЗД е
3
погасена с предвидената в закона 3-годишна давност, за което също има направено
възражение и този иск също следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Досежно претенцията за договорна лихва в размер на 151.41 лв. за периода от 13.03.2020 г.
до 13.05.2020 г., както и за непогасената договорна лихва в размер на 267.00 лв. за периода
от 14.03.2020 г. до 07.02.2022 г. и за просрочената наказателна лихва в размер на 2 131.90
лв. за периода от 14.05.2020 г. до 16.02.2020 г. се поддържа, че също са погасени по
давност, тъй като към посочените периоди е погасена по давност главницата, а с погасяване
по давност на главницата се погасяват и акцесорните задължения за лихви, за което също
имало възражение и тези искове следвало да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
Отделно от това се поддържа, че исковата претенция за предсрочна наказателна лихва е
недължима и на друго основание, а именно като неравноправна клауза противоречаща на
добрите нрави. Сочи се, че съгласно чл.6 от договора при забава в плащането на част или на
цяла вноска по главницата от кредита или при предсрочна изискуемост по реда на раздел 2,
т.29 и т.30 ответникът И. Г. дължи на банката обезщетение за забава - наказателна надбавка
от 1 000 базисни точки към договорната лихва по т.4, която се начислява на годишна база
върху задължението. Това било равно на 10 % върху договорната лихва като една базисна
точна била равна на 1/100 от 1 процентен пункт. Поддържа се, че тази разпоредба е
нищожна по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД, като несъответстваща на принципа на
справедливост и еквивалентност на престациите и противоречаща на добрите нрави. Иска
се от съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендират
се разноски в исковото и заповедното производство.
В тази насока по същество са и възраженията в отговора на втория ответник Д. Г. З..
В съдебно заседание за ищеца в качеството на процесуален представител по
пълномощие се явява юрк.Е.Р., чрез когото в хода на делото по същество и с допълнително
депозирана по делото писмена защита и на подробно изложените в нея съображение се
поддържат исковите претенции.
В съдебно заседание за ответника в качеството на процесуален представител по
пълномощие се явява адв. Д. Д. от АК Я. чрез когото в хода на делото по същество се
поддържа отговора на исковата молба и се иска от съда да постанови решение, с което да
отхвърли изцяло исковата претенция като неоснователна и недоказана, поради настъпила
погасителна давност.
Съдът като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 18.02.2022 год. пред Районен съд Я. е било депозирано заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от страна на ищеца „***“ , с което е поискано
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист против длъжниците
– ответници И. Г. Г. и Д. Г. З., за сумите: 5649.92 лева – главница; 4450.79 – просрочена
договорна лихва за периода 07.06.2013 год. – 12.03.2020 год. включително; 2654.50 лева –
просрочена наказателна лихва за периода 07.06.2013 год. до 12.03.2020 год. включително;
151.41 лева – договорна лихва за периода 13.03.2020 год. – 13.05.2020 год. включително;
4
267.00 лева – непогасена договорна лихва за периода от 14.03.2020 год. – 07.02.2022 год.
включително; 2131.90 лева – просрочена наказателна лихва за периода 14.05.2020 год. –
16.02.2022 год., ведно със законната лихва считано от 17.02.2022 год.
По така депозираното заявление пред Районен съд Я. е образувано ч. гр.дело № ***
год. по описа на същия съд.
Заповедният съд е уважил искането на заявителя и е издал заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 ГПК с № *** год., връчена на солидарните длъжници от ***
И.Х. рег.№ *** на НК, с район на действие Окръжен съд Я., с покана за доброволно
изпълнение, съответно на длъжника Д. Г. З. на 20.07.2022 год., а на длъжника И. Г. Г. на
29.07.2022 год. В срока по чл.414, ал.2 ГПК са постъпили възражения от солидарните
длъжници, с които се възразява, че претендираните суми са погасени по давност.Съдът е
указал на заявителя да предяви иск за вземанията си в едномесечен срок като в указания
срок ищеца-заявител е предявил иск за установяване съществуване на вземанията си
предмет на разглеждане в настоящото производство.
По делото са ангажирани писмени доказателства от които се установява, че на
06.02.2012 год. в гр.С. е бил сключен договор за потребителски кредити между „*** ***“
***. в качеството на кредитор от една страна и от друга И. Г. Г. в качеството на
кредитополучател и Д. Г. З. в качеството на солидарен длъжник. С договора на
кредитополучателя е бил предоставен кредит за текущи потребителски нужди в размер на
6 000 лева. С чл.4 от Договора страните по него са се съгласили, че дълга по кредита се
олихвява с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 15.45 процента, като следи
изтичане на срока непогасената част от главницата по кредита се олихвява с плаващ лихвен
процент, определен в размер на действащия тримесечен SOFIBOR плюс фиксирана
надбавка в размер на 1130 базисни точки, но не по-малко от 15.45 процента. Изрично е било
посочено, че стойността на тримесечния SOFIBOR към датата на сключване на договора е
3.67%. С чл.6 от договора страните са постигнали съгласие, че при забава в плащането на
част или цяла вноска по главницата от кредита или при предсрочна изискуемост
кредитополучателя дължи на банката обезщетение за забава – наказателна надбавка от 1000
базисни точки към договорената лихва, която се начислява върху годишна база върху
забавената част, респ. цялата главница за времето до окончателното изплащане на
забавените задължения. С чл.19 от Договора е уговорен ГПР включващ общите разходи по
кредита изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит,
включващ разходи за лихви, такса за проучване на кредита, годишна такса за управление на
кредита. Уговорен е срок на кредита 120 месеца, с дата на усвояване: 07.02.2012 год. и дата
на последна погасителна вноска – 07.02.2022 год. видно от представените погасителни
планове всяка от погасителните вноски включва главница и лихва.
По делото не е спорно, че кредита е бил усвоен от кредитополучателя.
Видно от представената справка от търговския регистър „*** ***“ *** С. е заличен
търговец като негово правоприемник е ищеца „***“ .
По искане на ищеца бяха събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството на
5
свидетел лицето Д. А.Т., видно от показанията на който същия започнал работа през 2004
год. и работил в *** до закупуването и от „***“, а впоследствие продължил да работи в
„***“. От 2004 год. до месеци февруари-март 2017 год. работил на едно и също място и в
същият офис на бул.“***.“ в гр.С.. Не било имало период в който да е бил затварян офиса на
***. Офисът бил затворен през март 2017 год. и в момента нямало офис. Не бил запознат с
изтегления кредит и кои са страните по него. Към месец юни 2013 год. работил в същия
офис и отговарял за ***. Имало колеги които давали кредити на *** лица. След като ***
придобила активите на *** офиса работил на пълни обороти. Не било имало промяна на
офиса. Сменени били само табелите.
Пи искане на ответника бяха събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството
на свидетел, лицето М.Г.Д., видно от които същият бил *** с ответника Д. З. от ***. Веднъж
споменал, че негов *** – И. теглил кредит и той му станал гарант. След време споменал, че
банката, в която И. изплащал кредита е затворена и са ходили до самата банка, но тя била
затворена. Помолил го, тъй като някакъв *** му казал да си намери свидетел, да отиде с него
до С. като свидетел, че банката е затворена. Тогава свидетеля бил *** в С.. На 01.07.2013
год., свидетеля си спомнял тъй като него ден трябвало да свърши някаква работа в ***,
отишли до самата банка. Тя била някъде в центъра. Д. З. го завел до там. Като
местоположение било близо до *** в С.. Д. З. му посочил че имало банка. Свидетеля видял
някакъв офис, прозорци. Може би вече през месец септември на свидетеля когато почнал
*** минавал през това място и му направило впечатление, че няма банка.
По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, заключението на
вещото лице по която съдът намери за обективно и компетентно, и от което се установява,
че по данни от счетоводните регистри на „***“ , правоприемник на „„*** ***, на 08.02.2012
год. по сметка на кредитополучателя е предоставена и усвоена сумата по т.1 от Договор за
потребителски кредит № *** год., в размер на 6 000 лева. За периода 07.03.2012 – 01.03.2014
год. по Договор за потребителски кредит № *** год. са извършени плащания в размер на
общо 1 497,69 лева, с които са погасени вноски от №1 до № 15 с падеж 07.05.2013 год. от
погасителния план, в това число: главница – 350 лева; договорна лихва – 1 138,07 лева и
лихва за просрочие – 9,44 лева. Към датата на подаване на Заявлението по чл.417 ГПК –
18.02.2022 год., размерът на падежиралите и непогасени задължения по Договор за
потребителски кредит № *** год. е общо 13 846,51 лева, от които: главница – 5 649,92 лева;
договорна лихва по т.4.2 за периода 07.06.2013 год. – 12.03.2020 год. – 4 450,79 лева;
договорна лихва по т.4.2 за периода 13.03.2020 год. – 13.05.2020 год. – 51,90 лева; договорна
лихва по т.4.2 за периода 14.05.2020 год. – 07.02.2022 год. – 270.09 лева; наказателна лихва
по т.6 за периода от 07.06.2013 год. до 12.03.2020 год. – 3 022,19 лева и наказателна лихва по
т.6 за периода от 14.05.2020 год.до 16.02.2022 год. – 401,62 лева. В съдебно заседание
вещото лице коригира заключението си в частта му за размера на наказателната лихва като
сочи, че общо наказателната лихва е 4 629,58 лева, поради окето общото задължение се
променя на 15 052,28 лева, а наказателната лихва за периода 07.06.2013 год. – 12.03.2020
год. е в размер на 2 124,34 лева, а за периода 14.05.2020 год. – 16.02.2022 год. наказателната
6
лихва е в размер на 2 505,24 лева.
При така установените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна
следното:
С оглед фактите изложени в обстоятелствената част на исковата молба и
формулираният въз основа на тях петитум съдът намира, че е сезиран с обективно
кумулативно и субективно съединени положителни, установителни искове с правно осн.
чл.422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съдът намира предявените искове за процесуално допустими като предявени от и
срещу процесуално легитимирани страни при липсата на отрицателни предпоставки за
упражняване на правото на иск на ищеца.
По иска за заплащане главница и договорна лихва:
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти,
обуславящи настъпването й. Релевантен е фактът на съобщаване на длъжника от страна на
банката на изявление за предсрочната изискуемост на вземането. Изявлението на банката за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем може да бъде инкорпорирано в исковата
молба или в отделен документ, който е представен като приложение към исковата молба. В
тези случаи изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата
молба с приложенията към нея на ответника - кредитополучател, ако са налице
предвидените в договора за кредит обективни предпоставки за загубване преимуществото на
срока.
По делото не се твърди, а и липсват доказателства за това, че Банката е обявила
предсрочната изискуемост на длъжниците. Настоящият състав намира за неоснователни
наведените доводи в отговорите на исковата молба, че договора се е превърнал в предсрочно
изискуем още през 2013 година. Предсрочната изискуемост не може да настъпи
автоматично преди изтичане на крайния срок за плащане на задължението, без да е налице
изявление на кредитора. Предсрочната изискуемост на вземането по договор за кредит,
представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на договора и настъпва с
волеизявление само на едната от страните. Волеизявлението следва да достигне до
насрещната страна, но не се нуждае от приемане и същото поражда действие, ако са били
налице обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в договора или
предвидени в закона.
В съответствие с установената по делото фактическа установка, съдът намира, че
неизпълнението на договорните задължения в уговорения между страните краен срок за
плащане съгласно договора за потребителски кредит е породило правото на ищеца да
претендира целия непогасен остатък от вземането с изтичане крайния срок за плащане на
задължението – 07.02.2022 год., когато е бил падежа на последната погасителна вноска по
договора. От тази дата до датата на депозиране на заявлението по чл.417 ГПК в съда –
18.02.2022 год. не изтекла нито кратката три годишна погасителна давност нито общата пет
7
годишна такава. В този смисъл наведените от ответниците възражения за погасяване по
давност на задълженията по договора за потребителски кредит се явяват неоснователни.
В договора подробно и обстойно е описан механизма на образуване както на
възнаградителната лихва така и на годишния процент на разходи, като съдът не намери
същите да противоречат на принципите на добрите нрави, справедливостта и
еквивалентността на престациите или да представляват неравноправни клаузи по смисъла на
закона, респ. да се явяват нищожни по смисъла на чл.26 ЗЗД, в която насока са релевирани
макар и бланкетно част от възраженията на ответниците по делото.
Исковите претенции на ищеца за наказателна лихва се явяват неоснователни на
следните съображения:
В случая веднъж ищеца се позовава на обстоятелството, че не е избрал да упражни
правото си да обяви предсрочна изискуемост на кредита като едновременно с това се
позовава на настъпилия падеж на задълженията по кредита, който е настъпил на 07.02.2022
год. /с представената по делото писмена защита/ и втори път претендира наказателна лихва
за забава преди да е настъпил падежа на задълженията по кредита – 07.02.2022 год., на
практика се претендира наказателна лихва преди длъжниците по кредита да са изпаднали в
забава - датата следваща датата на падежа на последната погасителна вноска – 08.02.2022
год.
Както вече съдът посочи по горе неизпълнението на договорните задължения в
уговорения между страните краен срок за плащане съгласно договора за потребителски
кредит е породило правото на ищеца да претендира целия непогасен остатък от вземането с
изтичане крайния срок за плащане на задължението – 07.02.2022 год., поради което не
следва да се претендира наказателна лихва за забава преди вземането по договора да е
станало изцяло изискуемо.
С оглед обстоятелството, че в конкретната хипотеза правото на ищеца да претендира
целия непогасен остатък от вземането възниква с изтичане крайния срок за плащане на
задължението – 07.02.2022 год. е ирелевантно наличието или не на офис към 2013 година,
още повече, че действително задълженията по договора са могли да бъдат погасявани по
банкова сметка на банката-кредитодател от всяка една друга банка. Наред с това не бе
доказано по безспорен и несъмнен начин с оглед събраните по делото противоречащи се
гласни доказателства липсата на офис на Банката в гр.С. към 2013 година.
Видно от заключението на вещото лице, към датата на подаване на Заявлението по
чл.417 ГПК – 18.02.2022 год., размерът на падежиралите и непогасени задължения по
Договор за потребителски кредит № *** год. е общо 13 846,51 лева, от които: главница –
5 649,92 лева; договорна лихва по т.4.2 за периода 07.06.2013 год. – 12.03.2020 год. –
4 450,79 лева; договорна лихва по т.4.2 за периода 13.03.2020 год. – 13.05.2020 год. – 51,90
лева; договорна лихва по т.4.2 за периода 14.05.2020 год. – 07.02.2022 год. – 270.09 лева.
8
Ето защо и предвид заключението на вещото лице съдът намира, че следва да уважи
иска като признае за установено, че към 18.02.2022 год. ответниците дължат солидарно на
ищеца сумата от общо 10 419,61 лева, от които: главница в размер на 5 649.92 лева; просрочена
договорна лихва за периода от 07.06.2013 г. до 12.03.2020 г. включително в размер на 4 450.79 лв.,
договорена лихва, начислена за периода 13.03.2020 г. - 13.05.2020 г. включително в размер на
51.90 лв. и непогасена договорна лихва, начислена за периода от 14.05.2020 г. до 07.02.2022 г.,
включително в размер на 267.00 лв., като отхвърли исковете за разликата над 51.90 лева до
предявения размер от 151,41 лева - договорена лихва за периода 13.03.2020 г. - 13.05.2020 г., както
и за сумата от 2654,50 лева - просрочена наказателна лихва за периода от 07.06.2013 г. до
12.03.2020 г., включително и за сумата от 2 131.90 лв. - просрочена наказателна лихва за периода
от 14.05.2020 г. до 16.02.2022 г. включително, като неоснователни.
С оглед уважаване претенцията за главницата, следва да се уважи и искането за присъждане
на законната лихва върху нея считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда –
18.02.2022 год. до окончателното и изплащане.
По разноските:
Съгласно ТР №4/2013 год. от 18.06.2014 год. с решението по установителния иск
съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство, относно
размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно
отхвърлената и уважената част на иска.
Предвид изхода на делото, ищецът има право на разноски съразмерно на уважената
част от исковете.
Разноските за юрисконсултско възнаграждение по делото следва да бъдат определени
от съда съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, към която препраща чл.37 от Закона за правната помощ, за
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. В
случая съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева в исковото
производство и 50,00 лева в заповедното, на основание чл.26 от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
С оглед доказателствата за сторените от ищеца разноски в заповедното и исковото
производство и определения по реда на чл.78, ал.8 ГПК от съда размер на юрисконсултското
възнаграждение за процесуално представителство на ищеца, следва ответника да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените от него в заповедното и исковото производство
разноски съразмерно на уважената част или в случая в размер на 859,29 лева.
Предвид изхода на делото ответниците също мат право на разноски за заплатеното от
тях възнаграждение на един адвокат като видно от представените в заповедното
производство договори за правна защита и съдействие всеки от тях е заплатил сумата от
1 100 лева, което съдът не намери за прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на
делото, т.к. обхваща защита на ответниците още от заповедното производство. В случая
следва да им де присъдят разноски съразмерно на отхвърлената част от иска или следва
ищецът да заплати на ответника И. Г. Г. сумата от 351,15 лева и на ответника Д. Г. З. сумата
от 351,15 лева.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, съдът
9
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.415, ал.1 вр.чл.422 ГПК, че към
18.02.2022 год. И. Г. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Я., ул.“*** и Д. Г. З. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.Я., ул.“*** дължат солидарно на „***“ *** ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, сумата от общо 10 419,61 лева, от които: главница в
размер на 5 649.92 лева, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда – 18.02.2022 год. до окончателното и изплащане;
договорна лихва за периода от 07.06.2013 г. до 12.03.2020 г. включително в размер на 4 450.79 лв.,
договорена лихва, начислена за периода 13.03.2020 г. - 13.05.2020 г. включително в размер на
51.90 лв. и договорна лихва, начислена за периода от 14.05.2020 г. до 07.02.2022 г., включително в
размер на 267.00 лв., за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК с № *** год. по ч. гр. дело № *** год.
описа на Районен съд Я., като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над 51.90 лева до предявения
размер от 151,41 лева - договорена лихва за периода 13.03.2020 г. - 13.05.2020 г., както и за сумата
от 2654,50 лева - просрочена наказателна лихва за периода от 07.06.2013 г. до 12.03.2020 г.,
включително и за сумата от 2 131.90 лв. - просрочена наказателна лихва за периода от 14.05.2020
г. до 16.02.2022 г. включително, като неоснователни.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, И. Г. Г. с ЕГН ********** и Д. Г. З.
с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на „***“ *** ЕИК *** сумата от 859,29 лева,
представляваща по съразмерност сторените от ищеца разноски в исковото и заповедното
производство.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „***“ *** ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на И. Г. Г. с ЕГН ********** сумата от 351,15 лева,
представляваща по съразмерност сторените от ответника разноски в исковото и заповедното
производство.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „***“ *** ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г. З. с ЕГН ********** сумата от 351,15 лева,
представляваща по съразмерност сторените от ответника разноски в исковото и заповедното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Ямбол в 2-
седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
10