Р Е Ш Е Н И Е №
260461
гр.
Пловдив, 08.04.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, VІII н.с., в публично съдебно
заседание на четвърти февруари
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ТАСЕВ
при секретаря Ваня Койчева, като разгледа АНД №
6067/2020 год. по описа на ПРС, VІІІ наказателен състав, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван
е електронен фиш серия К № 2884548 за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство,
с който на С.П.В., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в
размер на 600 /шестстотин/ лв. за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Жалбоподателят,
С.П.В., по съображения, изложени в жалбата си,
моли съда да отмени процения електронен фиш като незаконосъобразен и неправилен.
В съдебно заседание, редовоно призована, не се явява, а се представлява
от адв. П., който поддържа жалбата и претендира разноски.
Административнонаказващият орган - ОД на
МВР-Пловдив, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. До
съда е депозирано становище, в което чрез представляващ излага аргументи за
потвърждаване на електронния фиш. Претендира и разноски по делото.
Пловдивският районен съд – VІІІ н.с., като
прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и
разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Електронен фиш Серия К № 2884548 е издаден
срещу С.П.В., ЕГН **********, затова, че на
16.07.2019 г. около 12:16 часа в гр.Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ № 1, посока
бул. „Кукленско шосе“, било заснето извършено от нея нарушение за
скорост с МПС лек автомобил „Тойота Корола“ с рег.№ ** **** **с установена
скорост на движение от 91 км/ч при въведено ограничение на скоростта в населено място от
50 км/ч, което било квалифицирано като нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Нарушението било установено и заснето с преносима система за
контрол на скоростта на МПС „АТСС ARH CAM S1“ с № 11743са. Контролният
орган отчел допустимата грешка при измерване на скоростта с
техническото средство, като установената скорост намалил с 3
км/ч и приел за наказуема скоростта не 94 км/ч., а
91 км/ч в полза на нарушителя.
При така изложената по делото фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
На базата на всички събрани по делото доказателства,
съдът приема за установено, че действително на датата, отразена по електронния
фиш, описаният в него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост в
населено място и е бил управляван от жалбоподателя В..
Субект на административната отговорност за
нарушението по см. на чл.21 ал.1 от ЗДвП може да бъде само водач на пътно
превозно средство, а “водач” съгласно §.6 т.25 от ДР на ЗДВП е лице, което
управлява пътно превозно средство. Според чл.188 ал.1 изр.І от ЗДвП
„Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство,
отговаря за извършеното с него нарушение.”. Административната отговорност
спрямо С.В. е ангажирана съобразно чл.188 ал.1 изр.І пр.2 от ЗДВП – като
ползвател – лице, на което е предоставено моторното превозно средство – вписано
в базата данни на МВР като ползвател по заявление №194134058904/21.03.2019 г.,
което лице В. не се е ползвала от правото си да посочи друго лице, на което да
е било предоставено евентуалното управление на автомобила „Тойота Корола“ с
рег.№ ** **** **, а в съдебната фаза на административнонаказателното
производство санкционираното лице не ангажира каквито и да било доказателства
за евентуална липса на авторство при извършване на административното нарушение.
Административнонаказващият орган
е изследвал собственика на МПС, който в случая е юридическо лице, както и
ползвателя, физическо лице. С оглед разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП
недопустимо е налагането на административно
наказание „глоба“ на юридическо лице, както и юридическото лице да бъде
„нарушител“ по смисъла на ЗДвП. При това
положение правилно е наложена „глоба“ на физическото лице, явяващо се ползвател
на МПС. Да автомобилът „Тойота Корола“ с рег.№ ** **** **е собственост на „МОГО
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, но управлението му е предоставено от собственика на ползвателя С.
С. и правилно в съответствие с повелята
на чл.189 ал.5 вр. чл.188 ал.2 от ЗДвП с електронния фиш е наложено
административното наказание на жалб. С. , която не се е ползвал от правото си
да посочи друго лице, на което да е било предоставено управлението на същото
МПС към момента на нарушението.
Нарушението от своя страна е било установено и
надлежно заснето със съответно техническо средство /преносима система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
ARH CAM S1/, на която е било издадено удостоверение за одобрен тип средство за
измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на нарушението. В процесния случай е ноторно и служебно известно на
настоящия състав, че използваният по делото тип АТСС ARH CAM S1 представлява
преместваемо устройство, което се разполага от контролния орган на пътното
платно върху т.нар. „триножник”, преносима поставка с три
крака. Посоченото изключва същото да е трайно „прикрепено“ към
земята, а следва да се приеме, че има характер на временно разположено на
участък от пътя, тоест явява се „мобилно“ по своя характер.
В приложения към преписката снимков
материал е отразено, че на 16.07.2019
г. в 12:16 ч. с локация, гр.Пловдив,
бул. „Санкт Петербург“, е била измерена скорост на движение 94 км/ч при
максимално разрешена скорост – 50 км/ч. За населено място. Установеното
разминаване между отразената скорост в снимковия материал и т.нар. наказуема
скорост, която именно е посочена във фиша, както и изчисленото на тази база
превишение, е съобразено с предвидените грешки при измерване на скорост при
АТСС от 3 км/ч. В тази връзка отразената в ЕФ наказуема скорост е изчислена в
полза на водача, като действително установената скорост е намалена.
Издаденият електронен фиш
съответства на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, чийто образец е утвърден
от министъра на вътрешните работи и в същият са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на
нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, ползвателят
му, описание на нарушението, нарушената разпоредба, размерът на глобата,
срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане. Следва да се вземе
предвид, че в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, законодателят изчерпателно е определил реквизитите, които следва да
съдържа електронният фиш без да препраща към разпоредбата на чл.57 от ЗАНН,
където са предвидени реквизитите на НП. Посочената норма е специална спрямо
нормите в ЗАНН, отнасящи се до реквизитите на наказателното постановление.
Неоснователно се явява наведеното
възражение, че е нясна посоката на движение на МПС посочена в ел. фиш. В
последния не е посочено както се твърди, че бул. „Санкт Петербург“ №1 пресича
пресечка на бул. „Кукленско шосе“, а е описано, че процесното МПС се е движило
по бул. „Санкт Петербург“ №1 в посока бул. „Кукленско шосе“ какъвто маршрут
след извършена служебна проверка от настоящият състав
се установи, че е абсолютно наличен в гр. Пловдив, видно и от картата на града.
Неоснователно се явява наведеното
възражение, че техническото средство с което е било установено нарушението не е
било технически годно. Видно от електронния фиш е, че нарушението е било
установено с автоматизирано техническо средство с „АТСС ARH CAM S1“ с № 11743са.
По делото е налице копие от Удостверение за одобрен тип средство на измерване №
17.09.5126, видно от което се установява, че процесното техническо средство е
било от одобрен тип и е валидно до 07.09.2027г., като същото се
потвърждава и от Протокола по чл. 10, в който е удостоверено, че техническото
средство е преминало проверка.
Действително Съдът констатира, че
в същият този протокол са отбелязани номерата на първо и последно статично
изображение, които се различават от номера на снимката, с която е заснето
процесното МПС, но макар това да е
нарушение то по никакъв начин не се е отразило на правото на защита на
санкционираното лице, доколкото посочените в протокола начало и край на работа,
отразени в часове и минути, обхващат и часът на извършване на разглежданото
нарушение, като деянието, неговият извършител и вина са безспорно доказани.
Нещо повече, трайна е касационната практика на
Административен съд-Пловдив, според която Протоколът по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г. може да изпълни удостоверителните си функции, дори и без
в него да са посочени номерата на първото и последното статични изображения,
стига надлежно да са попълнени останалите съществени реквизити - така Решение №
2322 от 15.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2774 / 2019 г. на XXI състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 2166 от 30.10.2019 г. по к. адм. н. д.
№ 2108 / 2019 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив и Решение № 1036/19.06.2020 по к. адм. н. д. №
1090/2020г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив. В тази насока и
няма съмнение за настоящия състав, че видеоконтролът е осъществен обективно и
обжалваният електронен фиш е издаден законосъобразно.
Също така със законодателната
промяна осъществена с ДВ бр.54 от 2017г. по един недвусмислен начин е даден
израз на законодателната воля, че не нарушението следва да е установено в
отсъствие на контролен орган, а самото издаване на ЕФ става в отсъствие на
контролен орган и нарушител. Следва да се приеме, че с оглед редакцията на
закона към датата на извършване на нарушението, по един категоричен начин е
изразено по законодателен път отпадането на
изискването установяването на нарушението да е станало в отсъствие на
контролен орган. По този начин следва да се счита за отпаднало и ограничението
ЕФ да се издава при нарушения установени с мобилни камери, доколкото при работа
на мобилните камери винаги присъства контролен орган.
Приложената санкционна норма на
чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП предвижда наказание глоба в размер на 600 лв. за
водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено с над 40 км/ч. В
конкретния случай разрешената максимална скорост /50 км/ч/ е била превишена с
41 км/ч, отразена в електронния фиш като наказуема скорост след отчетен
толеранс в полза на водача от минус 3 км/ч, съобразено с предвидените грешки
при измерване на скоростта с АТСС. Наложеното наказание е абсолютно определено
по вид и размер, поради което не може да бъде индивидуализирано и следва да се
наложи именно в посочения вид и размер, което е съобразено в атакувания
електронен фиш.
Поради
горните съображения, съдът намира, че наведените от страна на жалбподателя
възражения са неоснователни, поради което обжалваният електронен фиш се явява
законосъобразен, обоснован и издаден в съответствие с материалния и
процесуалния закон и следва да бъде потвърден от решаващия съд.
Предвид изхода от спора, искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, представляващи адвокатско
възнаграждение, се явява неоснователно и не следва да бъде уважено.
При този изход на спора и
съобразно с чл.63, ал.3 и ал. 5 от ЗАНН, основателно е искането на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че
конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се
определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната
помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството
на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, съдът счете, че следва да определи възнаграждение за
ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 80 левa.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът :
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА електронен
фиш серия К № 2884548 за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, с който на С.П.В., ЕГН **********, е
наложено административно наказание глоба в размер на 600 /шестстотин/ лв., за
нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание
чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП.
ОСЪЖДА С.П.В.,
ЕГН **********, да заплати сумата в
размер на 80 лева /осемдесет лева/, представляваща разноски в настоящото
производство за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от
съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала!
ВК