Решение по дело №151/2024 на Административен съд - Силистра

Производството е образувано по жалба на Р. Н. Р. от гр. Силистра, подадена чрез адв. Т. С. от АК-Силистра, против Заповед №ЗК-770/25.04.2024 г. на кмета на Община гр. Силистра, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), е наредено премахване на незаконен строеж „Стопанска сграда с [идентификатор]“, разположена в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на село Сребърна, [улица].

Решаващият орган е обосновал акта си с обстоятелството, че строежът, който е шеста категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

Жалбоподателят счита, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Изтъква, че строежът е осъществен през осемдесетте години на миналия век, когато е действал ЗТСУ и подзаконовите актове по прилагането му като цитираната в заповедта разпоредба на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ е неприложима. Оспорва че, процесната постройка, използвана като допълващо застрояване, не може да бъде разположена на уличната регулационна линия и че следва да е предшествана от разрешение за строеж.Счита, че от страна на ответния орган не е извършена проверка за законосъобразност на строежа не само с оглед действащия ЗУТ, но и с оглед разпоредбите, действали към момента на извършването. Изразява становище, че правомощието на кмета по чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ не би могло да се упражнява безсрочно и следва да се счита погасено по давност с оглед извършването на строежа преди 40 години. Моли за отмяна на заповедта и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответният административен орган – Кметът на Община Силистра не взема становище по делото и не изпраща представител в съдебно заседание.

Заинтересованата страна Т. Й. Р. -съпруга на жалбоподателя и съсобственик на наредения за премахване обект, поддържа отмяна на оспорената заповед.

Жалбата е подадена от легитимирано лице пред надлежен съд, в предвидения от закона срок, при наличие на правен интерес от оспорването, поради което производството е допустимо. Въз основа на доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото няма спор, че по силата на договора за покупко-продажба по нотариален акт № *, т. *, дело № * / 2019 г. на нотариус с рег. № 105 на Нотариалната камара, вписан в СП под № *, том *, дело № */2019 г., жалбоподателят в режим на СИО със заинтересованата страна Т. Р., е придобил собствеността върху поземлен имот с [идентификатор] по КККР на село Сребърна, [улица], идентичен с имот с кад. № 199 в кв. 11, за който по регулационния план на селото е бил отреден парцел I, както и собствеността върху съществуващото в имота застрояване – жилищна сграда и стопански сгради.

По повод подадена жалба от Р. Н. Р. пред РДНСК-Силистра относно извършено незаконно строителство в съседния му имот в с. Сребърна, [улица], длъжностни лица от община Силистра, дирекция „Устройство на територията“ са извършили проверка на място относно строителството в имота, собственост на жалбоподателя с [идентификатор], и в съседния поземлен имот с [идентификатор] .

Участвалите в проверката длъжностни лица съставили констативен протокол от 02.04.2024 г. (л. 18-19), в който относно застрояването в имота на жалбоподателя са отразени една жилищна сграда, две стопански постройки, ситуирани на уличната регулация, плътна ограда по улична регулация и басейн. За процесната стопанска постройка с [идентификатор], е описано, че е с приблизителни параметри 8.00/6.80 м . Изградена е чрез дървена конструкция – колони и греди, с тухлена стена в източната си част. Покривът е от дървени ферми, столици и покритие от бетонни керемиди.

На основание констативния протокол и приложената декларация от жалбоподателя относно това, че обектите са били заварени от него при покупката на имота е съставен Констативен акт № 7 / 02.04.2024 г. В него са възпроизведени констатациите от проверката, включително с дословно описание на строежа. Посочено е, че същият е шеста категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ. В акта се съдържа изготвена окомерна скица на разположението на строежа в имота. Отчетено е, че строителството е извършено без строителни книжа и в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, както и че в нарушение на чл. 42, ал. 2 от ЗУТ е разположен на уличната регулация.

Коментираният Констативен акт е съставен в отсъствието на жалбоподателя. Връчен му е на 11.04.2024 г./ л.34 /, както е видно от отбелязването върху известието за доставяне. В акта се съдържат указания, че същият съставлява основание за започване на административно производство за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж и за правото на подаване на възражение в 7- дневен срок от връчването.

Жалбоподателят се е възползвал от възможността за подаване на възражения в указания срок, с които оспорва констатацията, че за построеното липсват строителни книжа.

По повод постъпилите възражения е съставен констативен протокол от 22.04.2024 г., в който длъжностните лица са установили, че по отношение на постройка с [идентификатор] не е налично строително разрешение.

Със Заповед № 770 / 25.04.2024 г. кметът на община Силистра е наредил премахване на незаконния строеж „Стопанска сграда с [идентификатор]“, възпроизвеждайки дословно описанието на обекта по констативния акт, както и мотивите по Констативния протокол от 22.04.2024 г. относно отхвърлянето на подаденото възражение.

Въз основа на това органът е приел, че строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, извършен в нарушение на чл. 137, ал. 3, чл. 148, ал.1 и чл. 42, ал. 2 от ЗУТ, поради което е разпоредил премахването му.

По делото е прието като доказателство заключението на съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е установило, че постройката се използва като стопанска, за складиране на инвентар и материали, а в нотариалния акт за придобиването му е описана като „постройка за отглеждане на животни. Има характер на допълваща застройка по смисъла на чл.46 от ЗУТ. Според вещото лице допуснатите отклонения от одобрения проект са несъществени и са били в необходимия толеранс, макар че не е била извършена процедура по констатирането и узаконяването им. Експертът счита, че времето на разрешаване на строителството и използваните за него материали, както и сегашното състояние на обекта навеждат на извода, че постройката е изградена в периода 1984-1987 г. и се явява търпима съгласно § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ.

Въз основа на установеното от фактическа страна и преценявайки предявените в жалбата оплаквания, съдът прави следните изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Процесният обект според заповедта е шеста категория. Изводът на органа относно категорията е опроверган от неоспореното заключение на вещото лице, според което постройката съставлява гараж, т. е. съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „а“ от ЗУТ и чл. 10, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 за номенклатурата на видовете строежи обектът е пета категория. И в двата случая обаче кметът на общината се явява компетентния орган да разпореди премахването на обектите, поради което оспорената заповед не страда от порок, съставляващ основание за отмяната ѝ по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми по чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Спазена е и процедурата по издаването ѝ, разписана в чл. 225а, ал.2 от ЗУТ - заповедта за премахване е издадена въз основа на констативен акт, съставен от длъжностни лица по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ. Констативният акт е връчен на лицето, което се е възползвало от предоставената възможност да подаде възражения. Възраженията са обсъдени и счетени за неоснователни. В тази връзка не се установяват допуснати нарушения в процедурата по издаването на оспорената заповед, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 146 т. 3 АПК.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта обаче, се установява, че същата е постановена в нарушение на закона. От събраните по делото писмени доказателства и неоспореното заключение на вещо лице е видно, че процесният строеж е стопанска постройка, която е търпима. Частично запазените строителни книжа с ,съдържащи чертежи „ситуация“ визират разположението по уличната граница на имота, но сградата е изместена при реализацията й в източна посока.В резултат е отчетено, че строежът отговаря на строителните правила и норми, действали и към момента на изграждането му, същият е и търпим.

В обобщение, съдът приема, че строежът неправилно е квалифициран от административния орган като незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, т. е. като извършен въобще без строителни книжа, което се опровергава от доказателствата по делото.Не са установени и предпоставки за квалифициране на процесния строеж като незаконен на основание по чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ, тъй като според вещото лице няма такива отклонения от одобрения инвестиционен проект, които биха могли да се счетат за съществени съгласно чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4 от ЗУТ. Предвид заключението, че постройката е търпима съгласно § 16 от ПР на ЗУТ, не са налице предпоставки за осъществяването на предписаните в заповедта негативни правни последици, поради което същата, като постановена в противоречие със закона, следва да се отмени.

С оглед изхода на делото и на основание разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените разноски, които за производството пред тази инстанция възлизат на 1310. 00 лева и са формирани от платени държавна такса, адвокатско възнаграждение и разноски за експертизата.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед №ЗК-770/25.04.2024 г. на кмета на Община гр. Силистра, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията е наредено премахване на незаконен строеж „Стопанска сграда с [идентификатор]“, разположена в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на село Сребърна, [улица].

ОСЪЖДА Община Силистра да заплати на Р. Н. Р. с [ЕГН] от гр. Силистра разноски по делото в размер на 1310. 00 (хиляда триста и десет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.