Определение по дело №33117/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4921
Дата: 6 февруари 2023 г. (в сила от 6 февруари 2023 г.)
Съдия: Пламен Генчев Генев
Дело: 20221110133117
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 юни 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4921
гр. София, 06.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110133117 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на И. Н. М. срещу „Ай Ти
Еф Груп“ АД, която отговаря на изискванията за редовност, а предявеният с
нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът на основание чл. 211, ал. 1 от
ГПК е предявен насрещен иск срещу И. Н. М..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК И. Н. М. е подала отговор на насрещната
исковата молба.
С исковата молба, с отговора на исковата молба и с насрещната искова
молба страните са представили документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което
следва да се приемат като писмени доказателства.
При извършена служебна проверка за редовност на насрещната исковата
молба, съдът намира, че същата е нередовна, поради което на ищeцa по
насрещния иск следва да бъдат дадени указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК.
Съдът констатира, че към подадения отговор на насрещната исковата
молба не е представено пълномощно за учредяване на надлежна
представителна власт на адв. Мирослав М., поради което на страната следва
да бъдат дадени указания в тази насока.
С оглед процесуална икономия няма пречка делото да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 06.03.2023 г. от 14:45часа ,
за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото
1
определение, на И. Н. М. – препис и от отговора на исковата молба и
приложенията подадени от „Ай Ти Еф Груп“ АД, на „Ай Ти Еф Груп“ АД -
препис от отговора и приложенията подаден от И. Н. М..
УКАЗВА на ищеца по насрещния иск „Ай Ти Еф Груп“ АД в
едноседмичен срок от получаване на настоящото определение с писмена
молба с препис за насрещната страна да уточни периода на претенцията за
мораторна лихва, доколкото е посочен период от 25.03.2022 г. до 12.10.2022 г.
/датата на подаване на исковата молба/, а исковата молба е подадена на
10.10.2022 г.
УКАЗВА на ищеца по насрещния иск Ай Ти Еф Груп“ АД, че при
неотстраняване в цялост и в срок на посочените нередовности, исковата
молба ще бъде върната и производството по делото ще бъде прекратено на
основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
УКАЗВА на И. Н. М. в едноседмичен срок от получаване на препис от
определението с настоящите указания да представи пълномощно, учредяващо
надлежна представителна власт на адв. Мирослав М. да представлява
ответника по настоящото дело към датата на подаване на отговора
насрещната исковата молба, респ. страната да приподпише отговора на
насрещната исковата молба или да потвърди с изрична молба извършените от
адв. Мирослав М. процесуални действия по подаване отговор на насрещна
исковата молба.
УКАЗВА на И. Н. М., че при неотстраняване в цялост и в срок на
посочените нередовности, извършените процесуални действия няма да бъдат
взети предвид.
ПРИЕМА представените с исковата молба, с отговора на исковата молба
и с насрещната искова молба писмени доказателства.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл.
146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 143 от
ЗЗП във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 от ЗЗД от И. Н. М. срещу „Ай Ти Еф
Груп“ АД за признаването за нищожна като противоречаща на закона и на
добрите нрави на чл.5.6 от договор за потребителски кредит № 450030 от
24.12.2021 г., сключен от една страна от И. Н. М. и от „Ай Ти Еф Груп“ АД.
Ищецът твърди, че на 24.12.2021 г. между него в качеството на
кредитополучател и ответника в качеството на кредитодател в бил сключен
договор за потребителски кредит № 450030, по силата на който му е бил
предоставен кредит в размер на 600 лв. Съгласно чл. 5.6 от договора се
предвиждала неустойка за непредоставено обезпечение в на 186.15 лв.,
платима на погасителни вноски. Процесната клауза за неустойка поради
неосигуряване на обезпечение била нищожен поради противоречие на
императивни норми на закона и поради нарушаване на добрите нрави. Моли
процесната клауза от договор за кредит да бъде обявена за недействителна.
Претендира разноски.
2
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове. Навежда фактически и правни
доводи за неоснователност на твърдението за нищожност на процесната
клауза за неустойка. Неустойката не надхвърляла присъщите й функции,
поради което не накърнявала добрите нрави. Оспорва се твърдението за
нарушаване на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото неустойката не се включвала в
ГПР. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Предявен е насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от „Ай Ти Еф Груп“ АД
срещу И. Н. М. с искане ответникът да бъде осъдена да заплати на ищеца
сумата от 600 лв., представляваща представляваща главница по договор за
потребителски кредит № 450030 от 24.12.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
10.10.2022 г. до окончателното изплащане, сумата от 41.04 лв.
представляваща възнаградителна лихва за периода от 25.12.2021 г. до
24.03.2022 г., както и сумата от 33.67 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 25.03.2022 г. до 12.10.2022 г.
В насрещната искова молба се поддържа, че на 24.12.2021 г. между „Ай
Ти Еф Груп“ АД и И. Н. М. бил сключен договор за потребителски кредит №
450030, в резултат на който на ответника му бил предоставена сумата от 600
лв. Съгласно договора за кредит размерът на възнаградителната лихва бил
41.01 лв., като кредитът е следвало да се върне чрез на три равни месечни
вноски. Излагат се твърдения, че ответникът не бил извършил никакви
плащания. Ищецът бил начисли и обезщетение за забава в размер на
законната лихва от последната погасителна вноска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК И. Н. М. е подал отговор на насрещната
исковата молба, в която оспорва предявените искове. Посочва, че вземанията
произтичали от нищожен договор за кредит. Посочва, че бил извършил
плащане на сумата от 127.05 лв., с която сума следвало да се погаси
единствено главница. Клаузите на договора не били индивидуално уговорени,
поради което се явявали нищожни. Договорът бил нищожен и на основание
чл. 22 ЗПК, тъй като не било посочено условия за прилагането му, както и не
се посочвало дали лихвени процеснт бил фиксиран за целия период. Следвало
да се включи и неустойката в ГПР, което не било сторено и се нарушавал чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Нищожна била и клаузата за възнаградителна лихва.
Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 143
от ЗЗП във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 от ЗЗД е да установи сключването
на договор за потребителски кредит № 450030 от 24.12.2021 г. със соченото в
исковата молба съдържание, както и че оспорената клауза е нищожна на
сочените основания.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на
валидни клаузи по договора за кредит, както и че сочените като
3
неравноправни клаузи на договора за кредит са индивидуално уговорени /т.е.
не са били предварително изготвени от кредитодателя или дори да са били, то
ищецът е имал възможност да ги обсъди с ответника и да влияе върху
съдържанието/.
В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл.
240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД е да докаже възникването на валидно облигационно
отношение по договор за потребителски кредит № 450030 от 24.12.2021 г., въз
основа, на който на ответника е предоставена на парична сума, а за ответника
е възникнало задължение да върне предоставената сума и да заплати
възнаградителна лихва в претендираните размери, че претендираните
вземания за главница възнаградителна лихва са станали изискуеми.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: че между И. Н. М. и „Ай Ти Еф Груп“ АД е бил сключен
договор за потребителски кредит № 450030 от 24.12.2021 г. за сумата от 600
лв., която сума била предоставена на И. Н. М., че И. Н. М. има качеството на
потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно „Ай Ти Еф
Груп“ АД е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, както и че И. Н. М.
не бил извършвал плащания по процесния договор за кредит.
УКАЗВА на страните, че съдът ще извърши проверка за неравноправност
по чл. 143 ЗЗП на клаузите от договор за потребителски кредит № 450030 от
24.12.2021 г.
УКАЗВА на „Ай Ти Еф Груп“ АД на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, че
не сочи доказателства, че процесните клаузи са индивидуално уговорени.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото
заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и
доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да
направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от
4
внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за
приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните
или на изрично упълномощени за целта процесуални представители, за които
следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5