Р Е Ш Е Н И Е
№75
гр. Пловдив, 17.01.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, ІІІ -ти състав в открито заседание на осемнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
при участието на съдебния секретар Елена
Калончева разгледа докладваното от съдията гр. дело №
1446 по описа на съда за 2018 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно евентуални съединени искове с
правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл.
87, ал. 3 от ЗЗД.
Ищцата С.Д.С., ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв. А.Б., със съдебен адрес ***, моли съда да постанови
решение, с което да прогласи за нищожна покупко-продажбата на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане, обективирана в нотариален акт № **, том
**, рег.№ **, дело № 57/20.03.2018 г. на нот. И. М.,
рег.№ ** на НК, поради липса на основание; евентуално – поради накърняване на
добрите нрави; евентуално – да развали договора, поради неизпълнение на поетите
с него задължения от страна на ответниците, ведно с присъждане на разноски.
Ищцата твърди, че е дъщеря и
единствен наследник по закон на Е.З.С., ЕГН **********, починала на ** г., бивш
жител ***. Твърди, че с нот. акт № **, том **, рег.№ **,
дело № 57/20.03.2018 г. на нот. И. М., рег.№ ** на
НК, е сключен договор за издръжка и гледане, с който наследодателката
на ищцата – Е.З.С., е прехвърлила на ответниците Т.К. и Е.Н. собствеността
върху следния свой собствен недвижим имот – СОС с идентификатор
56784.519.862.2.37 по КККР на гр. **, с адрес: ***, с предназначение на обекта
– жилище, апартамент; с площ от 91,59 кв.м, ведно с изба № 9 с площ от 3,74
кв.м и с 1,017% ид.ч. от общите части на сградата и
от правото на строеж, срещу задължение на преобретателките
заедно и поотделно да поемат издръжката и гледането на прехвърлителката
до края на живота ѝ, като ѝ осигурят лично или чрез трето лице
ежедневна грижа с достатъчно храна, облекло, лекарства, светлина, чистота и
отопление, а при необходимост и медицински грижи, както в настоящото
здравословно състояние, така и при болест и немощ, като ѝ осигурят
спокоен и нормален живот. Твърди, че към датата на сключване на този договор прехвърлителката е била в тежко здравословно състояние, със
сериозно заболяване, обективно констатирано от медицински специалисти, и с
твърде песимистична прогноза за много скорошна смърт. Твърди, че нейната наследодателка е страдала от хронична сърдечна
недостатъчност, артериална хипертония трета степен, исхемична болест на
сърцето, САП, тежкостепенни МР и ТР, ритъмно- проводни нарушения, постоянно предсърдно
мъждене, мозъчно- съдова болест; хронична бъбречна недостатъчност. Твърди, че
двете ответници са знаели за тежката и неизлечима болест на Е.С. и за
предстоящата ѝ смърт, която е настъпила много скоро след сключване на алеаторния договор, предвид на което счита, че договорът е
нищожен, поради липса на основание за сключването му, и евентуално - поради
накърняване на добрите нрави, тъй като липсва насрещна престация от страна на
ответниците. В условията на евентуалност, ищцата претендира договорът да се
развали, поради неизпълнение на поетите с него задължения за издръжка и гледане
на прехвърлителката, тъй като тя е била оставена сама
и без никакво съдействие от страна на ответниците както в дома ѝ, така и
в болницата, където е постъпила поради рязко влошаване на здравето ѝ и е
била лишена не само от издръжка и грижи, но и от човешко присъствие и морална
подкрепа.
По същество ищцата чрез пълномощниците си адв. Б. и
адв. Б. пледира за уважаване на исковете, така както са заявени в условията на
евентуалност, като основателни и доказани и за присъждане на разноските в
производството. Развива подробни съображения с писмена защита.
Ответниците
Т.Ц.К., ЕГН **********, с адрес ***, и К.Е.Н., ЕГН **********,***, с отговора
на исковата молба са оспорили основателността на предявените искове и молят същите
да бъдат отхвърлени, ведно с присъждане на разноски по делото.
Твърдят, че изложеното в исковата молба не отговаря на
истината, тъй като към момента на сключване на договора прехвърлителката
е била жизнена и в добро здравословно състояние, без никакви индикации за
скорошната ѝ смърт. Твърдят, че самата прехвърлителка
е била инициатор за сключване на алеаторния договор,
след което се е разпоредила и с други свои недвижими имоти извън **. Твърдят,
че са изпълнявали изцяло поетите с договора задължения за гледане и издръжка,
плащали са консумативните разноски за жилището и дори са наели срещу заплащане
жена, която да се грижи за прехвърлителката в тяхно
отсъствие.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните
по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери
за установено следното:
По
допустимостта на исковете.
Предявените искове са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество.
По
основателността на исковете.
По делото не са спорни
фактите, като същите се установяват и от събраните по делото писмени
доказателства – удостоверение за наследници с изх. № 1400-36626/ 14.06.2018г.
/л.8/ и нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка /л.9- л.11/, че ищцата е единствена дъщеря и законен
наследник на Е.З.С., починала на **г., която приживе се е разпоредила със
собствения й апартамент, представляващ СОС
с идентификатор 56784.519.862.2.37 по КККР на гр. **, находящ се в ***, като е
прехвърлила правото на собственост върху него на двете ответници, при равни за
приобретателите, срещу задължението на двете ответници, заедно и поотделно, да
поемат издръжката и гледането й до края на живота й, при запазено пожизнено и
безвъзмездно право на ползване върху прехвърления недвижим имот. Съгласно
договореното двете ответници се задължават до края на живота на прехвърлителката да й осигурят лично или чрез трето лице
ежедневна грижа с достатъчно храна, облекло, лекарства, светилна, чистота и
отопление, а при необходимост и медицински грижи, както в настоящото
здравословно състояние, така и при болест и немощ, като й осигурят спокоен и нормален
живот.
Съгласно съдебната практика изискваните фактически
предпоставки за приложението на основанието за нищожност на договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка поради
липса на основание са наличие на заболяване, предполагащо настъпване на смъртта
твърде скоро след датата на договора, както и знание на приобретателя
към момента на сключване на сделката за скорошно настъпване на смъртта. Такива
заболявания са както онкологичните, така и мозъчносъдовите
– инсулти, сърдечносъдови- инфаркти, напредна стадий на сърдечна или дихателна
недостатъчност и то в т.нар. терминален стадий- предшестващ смъртта в период от
няколко дни, характеризиращ се с пълна физическа изнемощялост, невъзможност
дори и за елементарни движения, често или постоянно изпадане в безсъзнание и
т.н. Изискваният според критериите на установената съдебна практика времеви
период от сделката до настъпване на смъртта е твърде кратък- дни, по- малко от
месец (така Решение № 569/ 08.03.2011г., гр. д. № 76/ 2009г., ІV г.о на ВКС).
Допускането, че прехвърлителят по алеаторен
договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане
може да почине, не е равнозначно на знание за близка, скорошна и неизбежна
смърт и не лишава уговорените насрещни престации от еквивалетност, нито води до нищожност поради противоречие с
добрите нрави (така Решение № 384/ 10.05.2010г., гр.д. № 1190/ 2009г., ІІІ г.о.
на ВКС).
От приложената по делото медицинска документация се
установява, че наследодателката на ищцата е страдала
от хронична сърдечна недостатъчност, същата е имала сърдечни (клапни) проблеми, което се потвърждава от заключението на
вещото лице по СМЕ.
От събраните по делото доказателства не се установява
обаче ответниците да са били запознати с тежкото й здравословно състояние, да
са били запознати конкретно от необходимостта от оперативно лечение, без което
съществува реален риск за живота на прехвърлителката С..
Доказателства в тази насока не са ангажирани от ищцата при носена от нея доказателствена
тежест. Не се установява, че към датата на сключване на процесната разпоредителна
сделка ответниците са знаели, че прехвърлителката е
била в напреднал стадий на сърдечна недостатъчност.
Отделно от това следва да се посочи, че от представената
медицинска документация не може да се направи извод, че към датата на сключване
на процесния договор е била налична опасност от близка смърт на прехвърлителката. Действително към датата на сключване на
процесната сделка същата е страдала от тежко сърдечно заболяване и е била в
напреднала възраст, но няма данни за това, че е очаквало тя да почине дни или
въобще в някакъв предполагаем към онзи момент период от време.
В настоящия случай не се установява към момента на
сключване на договора за гледане и издръжка прехвърлителката
да е била в толкова тежко здравословно състояния с видими признаци на
терминален стадий, да е била в пълна физическа изнемощялост, да не е била в
състояние да извършва елементарни движение, да е изпадала често в безсъзнание и
т.н. Напротив от събраните по делото гласни доказателства – показанията на св. Б.,
св. Д.и св. Г., се установява, че прехвърлителката се
е придвижвала самостоятелно, макар и на моменти да е изпитвала затруднения,
обслужвала се е сама, хранела се е сама, излизала е от дома си.
Обстоятелството, че не си е приготвяла храната сама и не е пазарувала сама, а е
разчитала на трети лица срещу заплащане, както и че е излизала с придружител не
обосновава извод, че тя е била в напълно безпомощно състояние. На следващо
място дори и да се приеме, че смъртта на прехвърлителката
е настъпила сравнително скоро след сключване на договора за гледане и издръжка
– приблизително три месеца след сключване на процесната сделка, но този времеви
период от сделката до настъпване на смъртта, съгласно установената съдебна
практика, не би могъл да се квалифицира като „твърде кратък“, обосноваващ
нищожност на процесната сделка поради липса на основание или противоречие с
добрите нрави.
Допускането, че прехвърлителката
по процесния договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка
и гледане може да почине скоро не е равнозначно на знание за близка, скорошна и
неизбежна смърт и не лишава уговорените престации от еквивалентност, нито води
до нищожност поради противоречие с добрите нрави. Не следва да се приема и по
формални признаци – възраст и здравословно състояние, че е налице липса на
основание за сключване на договор за гледане и издръжка. Напротив съзнаваната
необходимост от постоянни грижи, с оглед напредналата възраст на прехвърлителката и съществуването на риск от влошаване на
здравословното й състояние, се явява основанието за сключване на договора за
прехвърляне на имот срещу гледане и издръжка. В обобщение следва да се посочи, че тъй като
не се установи при условията на пълно и главно доказване знание на ответниците
към датата на сключване на процесния договор за предстояща скорошна смърт на прехвърлителката, недоказано е твърдението, че договорът е
нищожен поради липса на основание, тъй като приобретателите при неговото
сключване са знаели, че нямат да престират нищо,
както и твърдението, че процесният договор е нищожен поради противоречие с
добрите нрави, тъй като е сключен с оглед предполагаемата близка смърт на прехвърлителката.
С оглед на изложеното искът за прогласяване на
процесния договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка за нищожен поради липса на основание, както и искът за прогласяване на
неговата нищожност поради противоречие с добрите нрави следва да се отхвърлят
като неоснователни.
Отхвърлянето на предявените искове за нищожност на
процесния договор предпоставя произнасяне по евентуално заявената претенция с
правно основание чл.87, ал.3 вр. ал.1 ЗЗД, а именно за разваляне на процесния
договор поради договорно неизпълнение за престиране
на грижи и издръжка.
Съгласно разпоредбата на чл.87, ал.1, предл. първо от ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен
договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря,
кредиторът може да развали договора. Съгласно ал.3 на същата разпоредба
развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или
прекратяват вещни права върху недвижими имоти става по съдебен ред. За да бъде
развален един двустранен договор, то следва да бъдат изпълнени следните
кумулативно изисквани предпоставки: да е налице неизпълнение на договорно
задължение от една от страните по договора, неизпълнението да е виновно и
кредиторът, упражняващ правото на разваляне, да е изправен.
След смъртта на прехвърлителката
С. правото да развали договора поради виновно неизпълнение на поетите от страна
на ответниците задължения преминава към неговите наследници. В този смисъл е и
установената съдебна практика, съгласно която в имуществото на едно лице след
неговата смърт, като съвкупност от права и задължения, което преминава върху
неговите наследници, се включва и правото на иск, включително и за разваляне на
договора, поради неизпълнение, което е било налице приживе на кредитора- прехвърлител.
Съгласно процесния договор задълженията, възникнали за
приобретателите по договора, са били от датата на
сключването му до смъртта на Е.С. и са се състояли в задълженията им да
осигурят грижи и издръжка на прехвърлителката в такъв
обем и размер и в такова качество, че да й осигурят спокоен и нормален живот,
какъвто е водил до сключване на договора. Обемът на задълженията се определя
както от начина и стандарта на живот, воден от прехвърлителката
към датата на сключване на договора, така и от нейното здравословно, физиологично,
психическо здраве и материален статус във времето до неговата смърт. Съгласно
установената съдебна практика длъжникът обаче не може на натрапи на кредитора
грижи, които той не е готов да приеме: да му наложи начин на живот, който не е
готов да следва, макар и по- задоволителен в социално- битов план (така Решение
№ 863/ 22.12.2010г., гр. д. № 1534/ 2009г., ІV г.о. на ВКС).
Предвид приетите по делото писмени и гласни
доказателства (показанията на всички разпитани свидетели) съдът приема за
доказано обстоятелството, че ответниците са изпълнили своето задължение,
произтичащо от процесния договор и са осигурили на прехвърлителката
С. дължимите грижи и издръжка, което не ги квалифицира като неизправна страна
по договора. Следва да се отбележи, че доказателствената тежест относно
твърдяното неизпълнение е изцяло на ответната страна. В случая съдът приема,
предвид представените от ответната страна доказателства, вкл. свидетелски
показания, за доказан фактът, че ответниците са изпълнили задълженията си поети
с процесния договор.
От показанията на св. Г. се установява, че свидетелката
е полагала ежедневни грижи за Е.С. и й е оказвала помощ в домакинството, като
приготвяне на храна, пазаруване на хранителни продукти и лекарства, почистване на жилището, придружаване
извън дома, помощ при къпане и др. ежедневни дейности, които свидетелката е
извършвала срещу заплащане. Първоначално – месеците януари и февруари 2018г.,
на свидетелката за полаганите грижи и помощ е плащала наследодателката
на ищцата (по 3 лв. на час, когато свидетелката е ходела по часово, по желание
на Е.С.), като от първи март на свидетелката са плащали ответниците, за
ежедневно полагане на грижи, по 600 лв. на месец (20 лв. на ден, за 30 дни
месечно). От показанията на св. Г. се установява, че ответницата Т. е била
ежедневно в дома на Е.С., пазарувала е готова храна по поръчение на прехвърлителката, заедно със свидетелката са перели на ръка
(защото Е.С. не позволявала да се използва пералнята в жилището), посещавали са
прехвърлителката по време на престоя й в болницата.
Установява се, че когато свидетелката е пазарувала със свои пари, ответниците
са й възстановявали сумите. Установява се, че след изписването на прехвърлителката С. от болницата, след второто й
пролежаване, до смъртта на същата, при нея са били свидетелката и ответницата Т.К..
Съдът кредитира показанията на св. Г. като достоверни,
логични и добросъвестно дадени. Възприема ги, защото отразяват непосредствени
впечатления на свидетелката, пресъздават лични срещи с наследодателката
на ищцата. Не са налице нито вътрешни противоречия в показанията на св. Г.,
нито противоречия с останалия събран по делото доказателствен
материал, в това число показанията на ищцовите
свидетели Б. и Д.. Не са налице вътрешни противоречия в показанията на св. Г.
по отношение периода, през който свидетелката
е полагала грижи за наследодателката С. и кой
й е заплащал за това, както и възстановявал разходите за направените покупки,
защото свидетелката ясно посочва, че първоначално е посещавала Е.С. по нейно
желание и й е оказвала помощ, за което С. е плащала по 3 лв. на час, а от
началото на месец март – заплащането е било от ответниците. Не е налице и
противоречие с показанията на свидетелите Б. и Д.относно периода на полагани
грижи, защото самата свидетелка сочи, че за един момент по искане на Е.С. грижи
за нея е полагала св. Д., за което обстоятелство сочат св. Д.и св. Б., но се
касае за много кратък период – от 17.05.2018г. до 21.05.2018г., докато С.
постъпва в болница, като по време на болничния й престой полаганите от св. Д.грижи
не изключват оказваните такива от ответниците. От показанията на св. Б. се
установява, че същият е посетил само няколко пъти С. в дома и в болницата,
срещите не са продължили дълго и това, че в тези моменти св. Г. не е
присъствала, не означава, че същата не е полагала системи грижи за Е.С.. Не е
налице противоречие в показанията на св. Г. относно от кого и за какво е
получила пари за покриване на ежедневни нужди на Е.С., тъй като разходите са
били покривани от ответниците, имало е период, в който това е правено от Е.С.,
когато св. Г. е била нейна гледачка по нейно желание, преди сключване на
процесния договор. Отделно от това дори и след сключването на процесния договор
обстоятелството, че св. Г. е пазарувала с пари, дадени от Е.С., не изключва, че
парите за задоволяване на ежедневните нужни на наследодателката
от храна, лекарства и др. са осигурявани от ответниците. Даваните от С.
средства са епизодични и отделно от това не може да бъде отречено правото на
последната да плаща сама за някои покупки, при наличие на желание за това. Не
се установяват противоречия в показанията на св. Г. относно сумата от 2000 лв.,
дадена й от С. за закупуване на автомобил, тъй като ищцата не ангажира
доказателства, оборващи казаното от свидетелката кога е закупен автомобилът (на
ищцата е предоставена такава възможност, като й е издадено съдебно
удостоверение, за да снабди със справка от Служба „ПП и КАТ“ при ОД на МВР- **
кога е регистриран автомобилът, но такава информация по делото не е
представена, както и не представен договор за закупуване на МПС). По отношение
на втората предоставена сума от 3500 лв. се установява, че същата е върната на
ищцата, което обстоятелство се установява от показанията на ищцовия
свидетел Д.Б.. Не са налице противоречия в показанията на св. Г. относно
почистването на дома на наследодателката С. и
поддържането на хигиена в него, тъй като действително св. Б. твърди, че
жилището е било занемарено, в каквато насока са и показанията на св. Д., но се
установява от показанията на св. Г., че Е.С. е имала особени изисквания относно
почистването на нейния дом, не е давала да се чисти, имало е натрупани
значителни количества кашони, хранителни запаси (буркани и консерви), тоалетна
хартия (около 100 рула), не е позволявала да й се пипат вещите, да се местят,
можело е да се прахосмучи и мие само, където е било
свободно от вещи, не е позволявала да се изхвърлят тарелките
от готова храна, старите вестници. Обстоятелството, че в жилището е имало
натрупани много вещи се потвърждава от показанията на св. Д.. Показанията на
св. Г. се потвърждават от показанията на св. Б. относно това, че ответниците са
организирали на наследодателката С. да се оказва
помощ в ежедневните й нужди, грижели са се за прехраната й. Обстоятелството, че
след изписването от болницата на наследодателката Е.С.
до нейната смърт грижи за нея са полагали ответниците (при нея са били св. Г. и
Т.К.), се потвърждава от показанията на св. Д. и св. Б..
С оглед на гореизложеното и събраните по делото гласни
доказателства съдът приема за безспорно установено, че ответниците са престирали грижи регулярно и в обем, който е задоволявал
нуждите на прехвърлителката. Грижите са престирани както лично, така и чрез трето лице, наето от
ответниците (св. Г.), което е в изпълнение на договореното, доколкото съгласно
договора ответниците са се задължили лично или чрез трето лице да осигурят на прехвърлителката необходимите грижи и да задоволят
потребностите й. Обстоятелството, че ответниците са изпълнявали договорените си
задължения за осигуряване на необходимата грижа и издръжка на прехвърлителката С. се установява от показанията на
свидетелите Г. и Б., като въз основа на показанията на ищцовите
свидетели Б. и Д.не може да се мотивира извод в обратен смисъл. Обстоятелството,
че прехвърлителката е била недоволна от
предоставяните грижи и искала да развали договора за гледане и издръжка не се
установява от други представени по делото доказателства, освен показанията на ищцовите свидетели. Не са ангажирани доказателства, че
същата е обективирала намерението и предприела
някакви конкретни действия. Така показанията на св. Б. и св. Д., които са в
противоречие с показанията на св. Г., в частта относно това, че приживе наследодателката на ищцата не е била удовлетворена от
уговореното в договора и имала намерение да го развали, остават изолирани и неподкрепени от останалия доказателствен материал. На следващо място следва да се
посочи, че предвид посоченото по-горе възприето становище в практиката на ВКС,
че на кредитора не може да се натрапят грижи, които той не желае да приеме и да
му се наложи живот, който той не желае да следва, макар и по- задоволителен в
социално- битов план, не е обосновано да се приеме, че е налице неизпълнение от
страна на ответниците относно поддържане хигиена и подредба в дома на прехвърлителката, предвид че същата е държала да се
съхраняват всякакви вещи и хранителни запаси, не е разрешавала тяхното местене
и изхвърляне на ненужните такива и съответно по отношение на чистенето е имала
специални изисквания, които не съвпадат с общоприетите такива, но при това
положение не може да се очаква от ответниците да й наложат такава подредба в
дома й, която макар да отговаря на общоприетите възгледи за почистено и
подредено, е против волята на прехвърлителката.
Грижите са престирани лично
основно от ответницата Т.К., но двете ответници са
солидарно задължени, при което положение изпълнението от страна на едната
изцяло ползва и втората ответница. Отделно от това се установява, че ответницата
К.Н. е предоставяла парични средства, които са използвани за осигуряване на
необходите грижи и издръжка на прехвърлителката.
Обстоятелството, че не се установява какви са доходите на ответниците, не
изключва това, че същите са плащали на св. Г., както и са купували със свои
средства храна за прехвърлителката или са заплащали
консумативните й разходи.
С оглед на гореизложеното се налага изводът, че
ответниците доказват- при лежаща върху тях доказателствена тежест, че са
предоставили пълно изпълнение, покриващо изцяло задълженията им по договора за
издръжка и гледане. Ето защо претенцията за разваляне на процесния договор за
гледане и издръжка е изцяло неоснователна и като такава ще се отхвърли.
В частта по разноските.
Страните
са направили искания за присъждане на разноски.
Предвид
изхода от спора на ищеца не следва да бъдат присъждани разноски.
Съгласно
представения договор за правна помощ, сключен между ответницата К.Е.Н. и адв. Б.,
е осъществена безплатна адвокатска помощ на основание чл.38 ЗАдв,
предвид на което ищцата следва да бъде осъдена да заплати на адв. Б. сумата от
2720 лв. адвокатско възнаграждение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 72, ал.2 ГПК за предявените с една молба искове в защита на
различни интереси държавна такса се събира върху всеки интерес. С исковата
молба е представен документ за платена държавна такса само в размер на 729,70
лв., което представлява дължимата държавна такса за предявените искове за
нищожност на процесния договор (независимо, че са два иска, съдът приема, че се
касае за един защитаван интерес – прогласяване нищожност на договора). Следва
да бъде заплатена държавна такса за разглеждането на евентуалния иск, като с
оглед становището на съда за неоснователност на иска, същата се дължи от ищцата
и е в размер на 729,64 лв., опреде.като 4% върху ¼ от данъчната
оценка.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска, предявен от С.Д.С., ЕГН **********,***, против Т.Ц.К., ЕГН **********, с
адрес ***, и К.Е.Н., ЕГН **********,***, за прогласяване нищожност на договор
за покупко-продажбата на недвижим имот- СОС с идентификатор 56784.519.862.2.37
по КККР на гр. **, с адрес: ***, с предназначение на обекта – жилище,
апартамент; с площ от 91,59 кв.м, ведно с изба № 9 с площ от 3,74 кв.м и с
1,017% ид.ч. от общите части на сградата и от правото
на строеж, срещу задължение за издръжка и гледане, сключен между Е.З.С., ЕГН **********,
починала на ** г. и ответниците, с нотариален акт № **, том **, рег.№ **, дело
№ 57/20.03.2018 г. на нот. И. М., рег.№ ** на НК,
поради липса на основание и накърняване на добрите нрави, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
иска, предявен от С.Д.С., ЕГН **********,***, против Т.Ц.К., ЕГН **********, с
адрес ***, и К.Е.Н., ЕГН **********,***, за разваляне на договор за
покупко-продажбата на недвижим имот- СОС с идентификатор 56784.519.862.2.37 по
КККР на гр. **, с адрес: ***, с предназначение на обекта – жилище, апартамент;
с площ от 91,59 кв.м, ведно с изба № 9 с площ от 3,74 кв.м и с 1,017% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж,
срещу задължение за издръжка и гледане, сключен между Е.З.С., ЕГН **********,
починала на ** г. и ответниците, с нотариален акт № **, том **, рег.№ **, дело
№ 57/20.03.2018 г. на нот. И. М., рег.№ ** на НК,
поради договорно неизпълнение, като неоснователен.
ОСЪЖДА С.Д.С.,
ЕГН **********,***, да заплати на адв. А.Г.Б. сумата от 2720 /две хиляди седемстотин и двадесет/ лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за производството по гр. дело № 1446/
2018г.
ОСЪЖДА С.Д.С.,
ЕГН **********,***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на Окръжен съд- гр. Пловдив, сумата от 729,64 лв. /седемстотин двадесет и девет
лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща държавна такса за
производството по гр. дело № 1446/ 2018г.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: