Р
Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№……………гр.София, 12.03.2021г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, II” в” състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети
март две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Златка Чолева
мл. съдия Андрей Георгиев
при
участието на секретаря Поля Г., като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева
гр.дело № 5821 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ,,К.Г.“
ЕООД срещу решение под № 309229 от 09.01.2018г.,
постановено по гр.дело № 36115/2017г. на
СРС, 41 състав, с което е отхвърлен като
неоснователен предявеният от жалбоподателя по реда на чл.422,ал.1 от ГПК иск срещу „Ц.“ ЕООД , с правно основание
чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД – за сумата от
4 500,00лв., претендирана за връщане като авансово платена сума по договор за
проектиране , разработване и внедряване на софтуер от 04.08.2016г., за която е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 11518/ 2017г. по
описа на СРС, 41 състав. Решението се обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът
„К.г.“ ЕООД заявява искане за отмяна
първоинстанционното решение, като неправилно. Намира за правилен и обоснован
извода на първоинстанционния съд, с който е прието, че процесният договор е
изпълнен от страна на ответника – изпълнител
само частично, но счита за неправилен извода на съда, че в резултат на
неизпълнението договорът от негова страна като възложител не е развален, а е
прекратен. Възразява, че както в отправената от него- до ответника нотариална
покана , така и в предявената от него исковата молба, се съдържа ясното и
недвусмислено изявление за разваляне на целия договор, поради забава за
изпълнение на задълженията на ответника по него с повече от 30 дни, която
забава безспорно е доказана по делото. Поддържа, че правната последица от
развалянето на договора е отпадане на основанието за размяна на престациите по
него, поради което и ответникът му дължи
връщане на авансово заплатената искова сума.
С изложените доводи, въззивникът-ищец мотивира искането си за отмяна на
обжалваното решение и вместо него- постановяване на друго, с което предявения
иск да бъде уважен, с присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемият
, “Ц.“ ЕООД , оспорва
жалбата като неоснователна и заявява искане за потвърждаване на атакуваното
съдебно решение по съображения, подробно развити в депозирания писмен отговор
на жалбата в срока по чл.263,ал.1 от ГПК. Намира за правилен извода на първата
инстанция, с който е прието, че процесният договор е прекратен от страна на
ищеца на основание т.27.4 от него, като това прекратяване има правно действие
само за в бъдеще, а настъпилите до момента на прекратяването правни последици
от сделката- запазват своето действие.
Моли съда да вземе предвид факта , че процесният договор има няколко
отделни компонента, за всеки един от които поотделно е договорена цена, именно
поради което и договорът следва да се счита за прекратен. Отделно от това, твърди, че забавата му за
изпълнение е последица от заявените допълнително в процеса на изпълнение на договора
множество допълнителни изменения/допълнения в параметрите на договора от страна
на ищеца-възложител, които са били реализирани. Твърди, че е изпълнил повече от
20% от съдържанието на цялата задача по договора и от страна на ищеца не е било
заявено искане за спиране изпълнението на заданието, а това е направено едва
след като от ищеца е било получено частично изпълнение на задачата. Поддържа,
че дори да се приеме, че е налице забавено изпълнение от негова страна, то
правната последица е свързана с прекратяване на договора- за в бъдеще, а не с развалянето му и доколкото изпълнената от него работа, която
е и приета от ищеца, е на стойност много
по-голяма от заплатения от ищеца аванс, този авансо се явява дължимо платен.
Софийски
градски съд, като взе предвид становищата и
доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства в
рамките на въззивната жалба и по реда на чл.235, ал.3 от ГПК, приема за
установено следното:
При
извършената от съда проверка по реда на чл.269,предл.1 от ГПК, настоящият
съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето
защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на
доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на
чл.269, предл.2 от ГПК.
Настоящият
съдебен състав намира за правилен крайния извод на първата инстанция – за неоснователността
на предявения иск.
Между
страните по делото няма спор, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че са били
обвързани от валидно договорно правоотношение, възникнало от сключен между тях
договор от 04.08.2016г. – за проектиране, разработване и внедряване на софтуер
за автоматична статистика видео анализ
на падел-тенис, с който ответникът– изпълнител е поел задължението за
извършване на проучване, анализ, проектиране , доставка , внедряване, тестване
и настройка на САСВА изцяло и в съответствие с целите, изискванията и условията, описани в
приложение № 1 към договора и в сроковете по договора; както и провеждане на
необходимото обучение на лицата , които ще работят със САСВА. От своя страна ищецът-
възложител е поел насрещното задължение да заплати възнаграждението за
извършената от ответника-изпълнител работа.
С
чл.2 от процесния договор страните изрично са постигнали договореност
възложената на ответника работа да се извършва на отделни етапи, като тези
етапи са индивидуализирани освен в посочената договорна клауза и в приложения
към договора, към които препраща клаузата
на чл.2 от него. Срокът за изпълнение на
целия договор е посочен в чл.10 - 01.03.2017г., а сроковете за изпълнение на
отделните етапи от договора са посочени в отделните точки на чл.10. С т.5 на чл.10 страните са се съгласили, че
след приемането на булпринта по т.2.1, в рамките на общия срок по чл.10 могат
да настъпят промени в сроковете за изпълнение на отделните етапи, като в
булпринта по т.2.1 страните ще уговарят допълнителни подетапи на етапите по
т.2.2, т.2.3 и т.2.4 със съответните срокове за изпълнение, тестване и
приемане. С договора страните са постигнали съгласие
заплащането от ищеца - възложител да бъде извършено на ответника-изпълнител по
реда и начините, установени в приложението към него – чл.11 от договора. Видно
от това приложение /л.15 от делото на СРС/- заплащането на ответника е
договорено като дължимо за заплащане на части- за всеки един от посочените в
него етапи , за който е установен конкретен размер - отделна сума в рамките на
общо договореното възнаграждение. За етап 1- разпознаване на обекти и
определяне на тяхната позиция, договорената дължима на ответника сума е в
размер на 15 000,00лв., от която 30% - т.е. 4 500,00лв. се дължат за
плащане от ищеца- възложител авансово при подписване на договора Между страните
по делото няма спор, че авансово дължимата от ищеца сума от 4 500,00лв. е
заплатена на ответника.
Правният спор между страните е относно
изпълнението, респ.- неизпълнението на процесния договор от страна на
ответника-изпълнител и обусловения въпрос- относно наличието или липсата на
правно основание за ищеца-възложител да развали /прекрати договора , както и
дали правните последици на развалянето /прекратяването касаят целия договор или
само отделна негова част /части. Между страните по делото няма спор, а и от
доказателствата по делото – приетото по делото заключение на СТЕ се установява,
че страна на ответника – изпълнител, не е изпълнено в цялост заданието от етап І от процесния договор в уговорения срок
– 15.08.2016г. , а е изпълнена само част от него. От приетото по делото и
неоспорено от страните заключение на СТЕ се установява, че от ответника са
разработени само 2 компонента от етап І , част І „Разпознаване на обекти и
определяне на тяхната точна позиция“, съгласно Приложение І към договор, като
разработеният от ответника програмен код е изцяло в съответствие с изпълнение и
разработване на САСВА по процесния договор. От уточнението към заключението на
вещото лице, направено в съдебното
заседание на 07.12.2017г. се установява, че от техническа гледна точка
свързаността и изправното функциониране на системата представлява изпълнение на
около 45% от етап І на процесния договор.
Видно
от представената по делото кореспонденция, разменена между страните по
електронна поща /л.106 – л.139 от делото
на СРС/ посоченото изпълнение на част от етап І е реализирано от ответника към края на месец
декември 2016г. и началото – до 09.01.2017г.
Електронната кореспонденция, представена от ответника, включително относно указаните
дати – последната посочена 09.01.2017г. , не е оспорена от ищеца. Видно от разменената между страните електронна
кореспонденция, след изпращането на изготвената част от заданието по етап І ,
при получаването й от ищеца, с изпратения от него отговор, /л.136 от делото на
СРС/ не са заявени конкретни възражения срещу тази изпълнената част. Настоящият съдебен състав намира,
че правилно от първата инстанция е прието за недоказано възражението на
ответника, че забавата за изпълнение на задължението му се дължи на промени на
първоначалното задание, които са извършени от ищеца в процеса на изпълнение. От
приетото по делото експертно заключение този твърдян от ответника факт не се
установява, доколкото с оглед спецификата на поставеното за изпълнение задание
от ищеца - на ответника, са необходими специални знания за преценка на факта
дали в разменената между страните кореспонденция действително от ищеца са
поставени множество допълнителни промени в първоначалните параметри на
заданието, които да са довели до забавата за изпълнение от страна на ответника.
За установяване на този факт е поставена задача на експерта. Такива
допълнителни промени не се установява да са възложени от ищеца от приетото по
делото заключение на СТЕ, изготвено при преценка на горепосочената
кореспонденция.
При
така доказаното само частично изпълнение на възложеното задание от етап І и то
след изтичане на договорения между страните срок /частичното изпълнение е
престирано от ответника на 09.01.2017г., съгласно електронната кореспонденция
на л.139 от делото на СРС, а срокът за изпълнение е изтекъл на 15.08.2016г. При
така доказаното неизпълнение от количествена гледна точка и във времево
отношение, настоящият съдебен състав приема, че за ищеца, като изправна страна
по договора, е възникнало правото да развали договора, на основание чл.87,ал.1
от ЗЗД, само обаче, след даване на подходящ срок на ответника за изпълнение.
Необходимостта от даването на допълнителен подходящ срок отпада само при
наличието на някоя от предпоставките по ал.2 на чл.87 от ЗЗД. В конкретния
случай с отправената от ищеца нотариална покана от 06.02.2017г., получена от
ответника на 21.02.2017г., с която е отправено изявлението за „прекратяване“ на
договора, съгласно договорката по т.27.4 от процесния договор, такъв срок от ищеца не е даден на ответника.
Съдът приема, че неправилно от първата инстанция е прието, че с нот.покана е
отправено изявление от ищеца за прекратяване на договора. Действително, в
нот.покана ищецът се позовава на клаузата на т.27.4 , но със същата настоящата инстанция приема, че
е установено право за ищеца за разваляне на договора- с оглед предпоставките за
прекъсване на правната връзка и последиците от „прекратяването“, установени с
чл.34 от договора /за връщане на полученото от ищеца на престираното от страна
на ответника/, независимо от непрецизно
употребения от страните по договора термин - „прекратяване“ . Доколкото, обаче, както вече бе посочено
по-горе, с нотариалната покана не е определен подходящ срок за изпълнение ,
съгласно изискването на чл.87,ал.1 от ЗЗД и не се установява някое от
изключенията по ал.2 на чл.87 от ЗЗД, при което за ищеца би отпаднало
задължението за определяне на такъв подходящ срок, съдът приема, че не е
настъпила целяната правна последица. Нещо повече, по отношение на изпълнената
част от етап І договора, която е приета от ищеца –възложител, съгласно
презумпцията на чл.264,ал.3 от ЗЗД и при липса на доказателства за направени
възражения от ищеца след получаването на работата, /изпълнената част от
заданието е изпратена по ел.поща и фактически получена от ищеца без конкретни
възражения, както вече бе посочено по-горе в мотивите/, съдът приема, че на
ответника се дължи възнаграждение. Етап І от договора има договорено
самостоятелно значение с оглед на него е договорено за това самостоятелно
задание отделно възнаграждение. Ето защо съдът приема, че относно етап І договорът
не е развален, дори да се приеме, че договорът е развален за останалата
неизпълнена част - относно останалите етапи.
От приетото по делото и неоспорено заключение на СТЕ се установи, че
тази изпълнена от ответника част в
съответствие с поставеното задание за етап І и е полезна за ищеца /може да се ползва по
предназначението й/ , поради което и по
аргумент от нормата на чл.267,ал.1,изр.2 от ЗЗД , съдът приема, че ищецът дължи
на ответника съответната на изпълнението и приета работа, част от договореното
възнаграждение, а за неизпълнената част от етап І – за ищеца са възникнали
правата по чл.265 от ЗЗД. В случая
изпълнението касае 45% от етап І, а договореното за този етап възнаграждение е
15 000,00лв., поради което заплатената авансово сума от 4 500,00лв.,
представляваща 30% от това договорено възнаграждение за този етап, е по-малка
от дължимото в конкретния случай на ответника възнаграждение за изпълнената и
прието от ищеца работа. Ето защо и предявеният иск по чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД- за връщане на платената сума от
4 500,00лв. се явява неоснователен. В този смисъл е константната съдебна
практика- постановеното по реда на чл.290
от ГПК- Решение №
306/14.10.2015г. по гр.дело № 60/2015г. на ІV ГО на ВКС, Решение №
9/27.03.2013г. по гр.дело № 260/2012г. на ІV ГО на ВКС..
Поради съвпадане на крайния извод
на настоящата инстанция - за неоснователност на предявения иск, с този на
първата, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По
разноските по делото: При горния изход на делото и на основание чл.78,ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника направените разноски във въззивното производство
в размер на 900,00лв.-адвокатско възнаграждение.
Воден от горените мотиви Софийският
градски съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
под № 309229 от 09.01.2018г., постановено
по гр.дело № 36115/2017г. на СРС, 41 състав.
ОСЪЖДА К.Г.“ ЕООД да заплати
на „Ц.“ ЕООД- сумата от 900,00лв.- разноски за въззивното производство, на
основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.