№ 207
гр. Пазарджик, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220201840 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба на ЗЛ. Р. Й., ЕГН ********** от гр.Пещера, обл.
Пазарджик против НП № 21-0340-001202 от 06.08.2021 година на началника на
РУМВР-Септември, с което на основание чл.175 ал.1, т.4 от ЗДП, за нарушение
на чл.103 от ЗДП е наложена глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/ и
лишаване от право да управлява МПС за срок от четири месеца.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална
незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска, т.к. вмененото
административно нарушение не е било извършено.
В съдебно заседание жалбоподателят изпраща процесуален представител,
който поддържа жалбата, ангажира доказателствна и излага съображения за
отмяна на НП. Не претендира присъждане на разноски.
За ответникът по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява
представител. Постъпва бланкетно писмено становище от пълномощник на
АНО, с което се иска НП да се потвърди. Прави се възражение за
прекомерност на разноските на противната страна и се претендира присъждане
на такива.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
1
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, като прие за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран с обжалваното НП затова, че на
18.07.2021г., около 15:20 часа, в община Септември, на път Втори клас № 84,
при км 10+750, в посока от гр.Велинград към с.Варвара, обл.Пазарджик,
управлявал собствения си л.а. “Мерцедес“ с немски рег. № ***, като при
подаден ясен сигнал за спиране със стоп-палка от служител на БГТОЛ, не
изпълнил задължението си да спре на посоченото му място и продължил.
За това поведение на водача бил подаден сигнал служител на Национално
ТОЛ управление да РУМВР-Септември. Преписката била възложевна на
полицейския служител – св.Х.С., който извършил проверка за собственост на
процесното МПС и установил, че това бил жалбоподателят. Същият бил
призован в районното управление и след като му били снети писмени
обяснения, против него бил съставен АУАН за извършено нарушение по
чл.103 от ЗДП. Въз основа на акта било издадено атакуваното НП, което било
връчено лично на жалбоподателя на 12.11.2021 год., а жалбата против него
била подадена чрез АНО на 19.11.2021г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН /в
редакцията до 23.12.2021г./, при което е процесуално допустима, като
подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен
контрол за законосъобразност на атакуваното НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
актосъставителя – св. С., св. Р. Й. и св. И. М..
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е основателна, но не по съображенията изложени в нея, а
поради следното:
След внимателен анализ на събраните писмени и гласни доказателства по
делото съдът установи, че в хода на административнонаказателното
производство е допуснато съществено процесуално нарушение /СПН/, водещо
до накърняване правото на защита на санкционираното лице, което е
достатъчно основание за отмяна на НП.
СПН се изразява в това, че АУАН е съставен в драстично нарушение на
2
чл.40 ал.1 от ЗАНН. Посочената правна норма императивно предвижда, че
актът за установяване на административното нарушение се съставя в
присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при
извършване или установяване на нарушението, т.е. изисква се да се състави в
присъствието на свидетели-очевидци на самото извършване на нарушението, а
ако няма такива - на неговото установяване. Изключение от това изискване се
съдържа в разпоредбата на чл.40 ал.3 от ЗАНН, където е разписано, че само
при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на
нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той
се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се
отбелязва в акта.
В конкретния казус се установи безспорно, че актосъставителят – св. Х.С. и
неговият колега Тодор Тошев, вписан като свидетел по АУАН, не са били
свидетели на извършване на вмененото административно нарушение. Установи
се категорично, че сигналът за спиране със стоп-палка е бил подаден от
служител на БГТОЛ – св. Ив. М., а след това той е сигнализирал с докладна
записка свой пряк ръководител, който пък подал сигнал до РУМВР-Септември
с искане да се установи и санкционира виновният водач.
При това положение актосъставителят С. е имал задължението да състави
акта и да впише като свидетел в него не неговия колега Тодор Тошев, а
свидетелят-очевидец – Ив. М., още повече че е разговарял с него по телефона
във връзка с преписката, по който му е било възложено да работи и състави
АУАН. Вместо това обаче той е вписал като свидетел в акта колегата си и то
без да са били налице условията на чл.40 ал.3 от ЗАНН.
Изискването за спазване на императивната норма на чл.40 ал.1 от ЗАНН е
предпоставка за гарантиране правото на защита и разкриване на обективната
истина и по никакъв начин не може да се игнорира, освен в строго и
лимитативно определени от закона случаи. Това изискване корелира и на
правото на обвиненото в извършване на административно нарушение лице да
научи въз основа на кои доказателства – в случая гласни, е установено самото
извършване. В настоящото производство обаче актосъставителят е нарушил
изцяло горецитираната норма и е изготвил АУАН в разрез с нея, което
представлява съществено и неотстранимо процесуално нарушение, водещо до
отмяна на НП, издадено въз основа на порочния акт. Казаното до тук
3
предопределя отмяната на административнонаказващия акт.
При този изход от делото, който е неблагоприятен за АНО, то
направеното искане за присъждане на разноски в негова полза не може да бъде
удовлетворено.
Искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя не бе
направено, поради което съдът служебно не може да присъжда такива.
Пазарджишкият районен съд в настоящият състав след като извърши
анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.2, т.5 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 21-0340-001202 от 06.08.2021 година на началника
на РУМВР-Септември, с което на ЗЛ. Р. Й., ЕГН ********** от гр.Пещера,
обл. Пазарджик, на основание чл.175 ал.1, т.4 от ЗДП, във вр. с чл.103 от ЗДП
е наложена глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/ и лишаване от право да
управлява МПС за срок от четири месеца.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4