Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2074 23.06.2020година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, I състав, в публично заседание на осми юни
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕТА ТРАЙКОВА
при
участието на секретаря Невена Назарева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 21380 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е
иск с правна квалификация по чл. чл.
357 от Кодекса на труда, вр. с чл. 358, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, и чл.
188, т. 2 от КТ.
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от М.С.Н., ЕГН **********,
срещу УМБАЛ „СВЕТИ ГЕОРГИ” ЕАД за отмяна на наложеното на ищеца със заповед №
******. от изп. директор на болницата дисциплинарно наказание „предупреждение
за уволнение”.
Ищецът твърди, че работи по трудово
правоотношение с ответника на длъжност „*******” в клиника по ********* към
УМБАЛ Св. Георги, като с оспорената заповед му било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.
Твърди се заповедта да е незаконосъобразна,
поради следното: Заповедта не била мотивирана, понеже в нея липсвали описание
на конкретните деяния, факти и обстоятелства, дали повод за наказанието. В
заповедта не били посочени кои конкретни трудови задължения не били спазени от
***, както и не било посочено в какво се изразяват нарушенията на ищеца. Не се оспорва обстоятелството, че от ищеца са
били поискани и дадени писмени обяснения от работодателя. Ищецът счита, че с
поведението си не е създал риск за ***,
като освен това не е отказал
извършването на ***, доколкото в **** е нямало нужните условия за адекватна
помощ.
В законоустановения срок е постъпил писмен
отговор от ответника, чрез адв. Б. и К., като със същия се взема становище за
неоснователност на предявения иск.
Не се оспорва, че ищецът работи по трудов
договор при ответника на посочената длъжност, както и не се оспорва факта на
наложеното наказание.
Оспорват се твърденията на
ищеца относно това, че в клиниката не съществували необходимите условия за
оказване на *** на ***, като се твърди, че ищецът не е предприел необходимите
действия по оказване ****, в особено *** – с ***, макар да е бил длъжен, както и че ищецът е следвало да потърси ***, какъвто
е бил на разположение в звеното по това време. Съгласно вътрешните правила на
болницата **** следва да бъде прегледано от ***, с оглед ****, като ищецът е
разполагал с нужните знания, средства и условия да окаже адекватна **, а и е
бил длъжен да я окаже. Посочва се, че заповедта е издадена в двумесечния срок и
е мотивирана.
Ето защо се твърди
наказанието да е напълно законосъобразно наложено и се моли искът за отмяната
му да се отхвърли. Претендират се разноски.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр.
чл. 12 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Страните
не спорят относно обстоятелствата, че ищецът работи при ответника на основание
сключен трудов договор, по силата на който заема длъжността „*************“ в
Клиника по ************** към УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД Пловдив, както и че
ищецът не е извършил преглед на ***, като го е върнал и насочил към ***.
От
представената заповед за налагане на дисц. наказание се установява, че ищецът е
бил наказан за това, че на *******. в
клиниката по ************ в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, не е осъществил ***, в ***
състояние, като е отказал осъществяването на ***, върнал е ***, като ги е
насочил към ***, като по този начин с поведението си е създал сериозна опасност
за ***, не е оказал ***, и е допуснал нарушение на нормите на чл. 100, ал. 2,
вр.с чл. 99, ал. 2 от ЗЗ, чл. 81, ал. 2, т. 1, 2 и 4 във вр. с чл. 82, ал. 1,
т. 1 от ЗЗ и чл. 11 от ****.
Видно
от *** на ищеца до *** на УМБАЛ Св. Георги ЕАД с вх. № **********., се
установява, че в края на *** на ищеца, около 05:15 часа на 12.09.2019г. *** е
било ****. Според ищеца *** неправилно е било насочено към ***, в която работи,
тъй като в нея няма условия за оказване на ***, а такива условия съществуват в
намиращата се на ***. Твърди се в исковата молба, че не е извършил ***, а
единственото което е направил е да ***. От ищеца са били изискани писмени
обяснения и такива са били дадени на 05.12.2019г., видно от приложените писмени
обяснения. От приложените болнични листове се установява, че няколко дни след
случая, ищецът е ползвал отпуск за временна нетрудоспособност за периодите
27.09.2019г. -30.10.2019г. и от 31.10.2019г. до 29.11.2019г., като наказанието
му е било наложено след това, а именно на 03.12.2019г.
От
изготвен доклад от *** К.А., **************** до *** на УМБАЛ Св. Георги,
дадени по повод извършената проверка, се установява, че в нормалната практика
*** трябва да бъде насочено ***, а не да бъде препращано по ***. Посочено е
също така, че служителите му са запознати с алгоритмите при ****. Приложено е
обяснение от Д. П., работеща в ***, че поради ***, то не е било върнато за ***, а е било препратено в
***, след което ищецът се е свързал с нея като й обяснил, че *** следва да се
насочи към ***, като оттам също са отказали преглед и го насочват към ***.
В
доклад на *** – ******** *** на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД Пловдив е посочено, че
съгласно т. 19.2 от „Правилата за дейността и взаимодействие между приемните кабинети.
Отделение по спешна медицина, кланичните и паракличните звена" всички
лица до ************, но понеже не било изрично регламентирано къде следва да
се извърши въпросната консултация, *** е обърнал внимание на служителите на ***
в ****** и там на място да извършват **********.
В
приложената по делото длъжностна характеристика за ******** е отразено, че
********* предоставя ********, като приллага правилата на добрата ********,
както и че осъществява ********.
Приложен
е и списък на наличната апаратура в ***** /л. 88-90/.
От
етапна епикриза, издадена от ********, се установява, че ***** е постъпило
**********.
По
делото са разпитани свидетелите на ответника М. И. и П. П.. С. И. разказва, че
работи в ********** на УМБАЛ „Св георги“ , намиращо се в *******, като тя е
прегледала ****** около 05,30 часа, поставени са му били **********, след което
е извикана ***** и *** е било прието в
********. Според свидетелката всеки
***** може да извърши направеното от нея, както и че ********, който
осъществява ******* прави преценка дали *********, но приемането в ******
зависи от ******.
От
разпита на св. П., работеща като *******************в УМБАЛ „Св. Георги“
Пловдив се установява, че *******. Редът за приемане на **********, но според
свидетелката ако такъв ********, и състоянието му е ********, той следва да
бъде *******, съответно ако състоянието на *******, ****** не е длъжен да *********. Според свидетелката
извършеното от ищеца измерване на *********.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр.
чл. 12 ГПК, намира следното от правна страна:
Видно от съдържанието на заповед № 809 от
03.12.2019 г., извършеното на 12.09.2019 г. от ищеца нарушение се изразява в
неосъществяването на преглед и консултация, както и отказ да се предостави
**********. От формална страна заповедта отговаря на заложените в член 195, ал.
1 КТ реквизити, доколкото в същата са посочени нарушителят, нарушението, кога е
извършено, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага. Срокът за налагането също е спазен, поради
това, че по време на отпуск, какъвто е бил ползван от ищеца в рамките на 64
работни дни за временна неработоспособност за периода от 27.09.2019г. до 29.11.2019/,
съгласно член 194, ал. 3 от КТ
срокове не текат. Отделно от това работодателят е спазил вмененото му от
член 193 КТ задължение да приеме писмените обяснения на работника преди да
наложи съответното наказание.
Ответникът следва при условията на пълно и
главно доказване да установи, че в кръга на задълженията на ищеца, като
*********, е да извърши *******, както и обстоятелството, че ищецът е отказал
**********, въпреки че е имал необходимите за тази помощ ***********.
Относно обстоятелството, че *** е
пристигнал в болницата *** не е налице спор,
като това е констатирано в съставения от ищеца рапорт до ******** от
12.09.2019г., в който е посочено, че ********. Следва да се отбележи, че всички
състояния, свързани с нарушаване на съзнанието, състояния с гърчове и нарушения
в дишането, са включени като спешни, съгласно Наредба № 3 от 2017г., с която се
утвърждава медицински. стандарт ******, като тези състояния са ********* и
изискват ******* съгласно член 99, ал. 2 от Закона за ******.
Съгласно член 3 от от Наредба № 25 от 4
ноември 1999г. за оказване на **** всички лечебни заведения оказват необходимия
обем от ********, нуждаещо се такава, независимо от гражданство, местожителство
и лечебно-осигурителен статут. Съгласно член 6 от същата наредба *****, чийто
основен предмет на дейност *********, е необходимо да разполагат *************.
Съгласно представените писмени
доказателства в УМБАЛ „Св. Георги ЕАД“ съществуват отделение по ******, както и
******; както и **********, които именно ******* с оглед предоставения им от
държавата ресурс *********. По делото съзнателно или не, не е бил представен
Правилник за структурата и дейността на *********, за да бъде установено какъв
е алгоритъма за приемане на ********, като сведения може да се почерят от доклада
на ****** според който нормална е практиката *******. Всяко препращане на
**********. Не поведението на ищеца, а това на служителите от *********,
доколкото същите не са изпълнили задълженията си съобразно утвърдените мед.
стандарти и вътрешния ред на болницата. Съгласно член 11, ал. 2 от Наредба № 25
от 4 ноември 1999г. за оказване на **********.
Ето защо се налага извода, че до
хоспитализацията на *****, част от състава на които не е ищецът, като
последният би могъл да извърши съответната помощ, чрез *******. С оглед
изложеното заповедта се явява незаконосъобразна и подлежи на отмяна.
На осн. член 78, ал. 1 ГПК на ищеца ще се присъдят
разноските в производството, възлизащи на 400 лева. Възражението за
прекомерност е неоснователно, т.к. делото се отличава с правна и фактическа
сложност, като от страна на проц. представител са били извършени проц. действия
за защита на ищцовия интерес. С оглед изхода на спора следва да бъдат възложени
на ответната страна, искът срещу която се уважава.
На основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС държавна
такса върху уважения иск в размер на 50 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА Заповед № 809 от 03.12.2019г. на *** на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД,
ЕИК *********, с която на М.С.Н. с ЕГН
********** е наложено дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение”
ЗА НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА И Я ОТМЕНЯ.
ОСЪЖДА УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на М.С.Н. с ЕГН ********** сумата от 400 лева
(четиристотин лева) – разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА УМБАЛ
„Свети Георги“ ЕАД, ЕИК ********* да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС
сумата от 50 лева (петдесет лева) - държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски
окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала!
Секретар: Н.Н.