Р Е Ш Е Н И Е
№: 1791 29.12.2020г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На седемнадесети декември, две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: И.Г.
Прокурор: Дарин Христов
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер
дело № 2319 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от „Бългериън Уайт Шелс”ООД, ЕИК-*********,
с адрес: гр.Пловдив, ул.Сливница №6А, ет.6, офис 12, представлявано от
управителя С.В.К., против решение № 260243/02.10.2020г., постановено по НАХД №
3108/2020г. на Районен съд - Бургас, с което е изменено наказателно
постановление (НП) № 02-0003007 от 08.07.2020г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас (ДИТ-Бургас), с което за нарушение чл.415,
ал.1 от Кодекса на труда (КТ), на основание чл.416, ал.5, вр. чл.415в, ал.1,
вр. чл.415, ал.1 от КТ, му е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева,
като съдът е намалил размера на санкцията на 200 лева.
В касационната жалба се изразява становище за неправилност на оспореното
решение поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила и необоснованост, като се иска неговата отмяна или
алтернативно – намаляване на санкцията. Твърди се, че първоинстанционният съд
не е изложил мотиви за твърдяното нарушение на принципа „non bis in idem“ (лат. не два пъти за едно и също), защото макар допуснатото закъснение при
плащането на възнагражденията да е за 21 работници, не се касае за различни
нарушения. Предписанието е един индивидуален административен акт и
неизпълнението му е само едно. Посочва се, че в акта за установяване на
административно нарушение (АУАН) и НП са цитирани няколко дати, като не става
ясно коя е датата на нарушението, а същото се отнася и за мястото на
нарушението. Като съществен пропуск се счита липсата в акта и НП на коментар
въз основа на какъв юридически факт е възникнало трудовото правоотношение. Излагат
се доводи за неналичие на осъществен състав на нарушение, защото има забава на
кредитора – не е установено работникът да е търсил изплащане на заплатата му. Касаторът
твърди също, че по принцип издадените НП за нарушения на чл.128, т.2 от КТ са
незаконосъобразни, а неизпълнението на задължения за плащане на трудово
възнаграждение представлява трудов спор, за решаването на който има особен ред.
Счита, че правилно деянието е квалифицирано като маловажен случай, но е
следвало изобщо да не бъде наказван на основание чл.28 от ЗАНН. Алтернативно иска
санкцията да бъде намалена до минимума предвиден в закона, като се позовава на
усложнената икономическа обстановка в страната. Посочените в жалбата оплаквания
се квалифицират по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие
с материалния закон, допуснато съществено
нарушение на процесуални правила и явна несправедливост на
наказанието. В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, не изпраща
представител и не прави искания.
Ответникът по касация – директор на ДИТ-Бургас, се представлява в процеса
от юрисконсулт Вероника Иванова-Николова, която пледира за неоснователност на
касационната жалба, иска от съда да потвърди обжалваното първоинстанционно
решение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за
неоснователност на оспорването, поради което пледира атакуваното решение да
бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
След като прецени твърденията на
страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас
в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити,
поради което се явява допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд - Бургас е изменил НП № 02-0003007 от
08.07.2020г., с което на касатора за
нарушение чл.415, ал.1 от КТ, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.415в, ал.1, вр.
чл.415, ал.1 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева, като я
е намалил на 200 лева. В решението е прието, че не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него. Конкретизирано е, че НП
е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това
лице. По същество, съдът е обосновал извод, че е изпълнен съставът на
нарушението, съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателства,
поради което правомерно е ангажирана отговорността на дружеството за неспазване
на трудовото законодателство. Позовавайки се на
непротиворечивата практика на Административен съд - Бургас е приел, че макар
материализирани в един протокол, всяко от дадените предписания представлява
отделно властническо волеизявление, чието неизпълнение подлежи на отделна
санкция. Относно размера на наложената имуществена санкция съдът е приел, че
същата следва да бъде намалена до средния предвиден от законодателя размер – 200
лева, като по тази начин ще бъде съобразена с обществената опасност на
деянието.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в
жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Касационната инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз
основа на фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд при
спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.
Настоящият съдебен състав приема, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи и в предвидените от ЗАНН срокове, като от формална страна са спазени
изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По същество описаната фактическа
обстановка се установява от събраните в производството писмени и гласни
доказателства, като установеното нарушение действително е осъществено от санкционирания
правен субект.
При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил
законосъобразен съдебен акт, а възраженията на касатора са неоснователни.
„Бългериън Уайт Шелс”ООД е санкционирано за това, че в качеството си на
работодател не е изпълнило задължително предписание на ДИТ-Бургас, дадено с
протокол № ПР 2001258/07.02.2020г. по т.49, да изплати трудовото възнаграждение
за месец ноември 2019г. на работника И.М.Б., в размер на 842,57 лева, полагал
труд като търговски представител в стопанисвания от дружеството обект: Цех за
преработка на миди, находящ се в гр.Черноморец, съгласно изискванията на
чл.128, т.2 от КТ, вр. чл.270, ал.2 и 3 КТ, със срок за изпълнение до
02.03.2020г. Предвид липсата на ангажирани доказателства за изпълнение на предписанието
бил съставен АУАН № 02-0003007/12.03.2020г. На 27.05.2020г. представител на
дружеството ангажирал пред контролните органи доказателства – писмено обяснение
и разпечатка от превод на заплата на 15 лица, между които И.М.Б. (л.27 от
делото на РС), от които се установява, че предписанието е било изпълнено.
Впоследствие административно-наказващият орган издал оспореното пред районния
съд наказателно постановление, с което за осъщественото нарушение, предвид
обстоятелството, че то е било отстранено и от него не са настъпили вредни
последици, на основание чл.415в, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от КТ, била наложена
имуществена санкция в размер на 300 лева.
Не може да бъде споделена тезата на касатора, че дружеството е следвало да
бъде санкционирано само веднъж за установеното неизпълнение. Районният съд е
изложил подробни и убедителни мотиви в тази насока, които се споделят от
настоящата инстанция. Протоколът, в който се съдържат предписанията е акт,
който ги материализира, но обстоятелството, че тези предписания са описани в
един акт, не води до извода, че става въпрос за едно единствено предписание.
Предписанията касаят различни нарушения, които са констатирани в хода на
извършената проверка. Всяко от предписанията има различно съдържание и касае
плащане на различни правни субекти, поради което правилно районният съд е
приел, че всяко от тях представлява отделно властническо волеизявление и в
случая са налице отделни административни актове по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, макар и материализирани в един протокол. За изпълнение на всяко от
предписанията дружеството е следвало да извърши различни правни и фактически
действия и тяхното неизпълнение представлява отделно административно нарушение. Следва да се има в предвид, че след като дадените задължителни предписания
не са обжалвани по съдебен ред, то те са влезли в законна сила и са
задължителни за адресатите им, като е недопустимо в настоящото производство да
се извършва косвен съдебен контрол по отношение на тяхната законосъобразност.
Всъщност приетата от Районен съд - Бургас фактическа обстановка е изцяло
съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в
съответствие с разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение са
изследвани всички обстоятелства по установяване на административното нарушение
и налагане на административното наказание. В хода на съдебното следствие са
събрани гласни и писмени доказателства, които заедно с възраженията на
жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и обективно. По отношение
определянето на местонарушението в хипотезата на съставомерно бездействие, това
е мястото на която е следвало, или поне е било възможно да бъде извършено
действието от което деецът се е въздържал противоправно. Това в случая това е
гр.Черноморец, тъй като това е мястото на което е била упражнявана трудовата
дейност, респективно в него е следвало на се заплати дължимото възнаграждение
на работника, с което да се изпълни даденото предписание на контролните органи.
По отношение датата на нарушението, пак поради осъществяване на нарушението
чрез бездействие, каквото представлява неизпълнението на предписание, много
точно в НП и АУАН е посочен периода през който е продължило то – до датата на
изтичането на срока за изпълнение на предписанието – 02.03.2020г. и от
следващите ден нарушението се счита за осъществено, като изрично е отбелязано
констатирането на неизпълнението в хода на проверката на 05.03.2020 и
11.03.2020г. Точно и ясно в НП и АУАН са описани обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, изложени са и законните разпоредби, които са били
нарушени – чл.415, ал.1 и чл.415в, ал.1 от КТ.
Няма никакво смислово различие между даденото предписание в протокола и това
описано в АУАН и НП, като в тях не е необходимо да бъдат описвани всички факти
свързани с трудовото правоотношение на работника чието възнаграждение не е било
платено (напр. цитиране на
трудовия му договор). Достатъчно е описанието на правно-релевантните факти, както е процедирано в случая. Не
съществуват никакви доказателства за твърдяната забава на кредитора, напротив –
писмените обяснения дадени от представител на дружеството е изложено, че
неплащането на възнагражденията в дадения срок се дължи да влошената
икономическа обстановка.
Неоснователно е възражението на касатора свързано с твърдение, че издадени
НП за нарушения на чл.128, т.2 от КТ за незаконосъобразни, защото настоящото
нарушение не квалифицирано по този състав, а е за неизпълнение на дадени
предписания. Неплащането на възнаграждението е само елемент от осъществения
сложен фактически състав, но не чл.128, т.2 от КТ е нарушената правна норма.
Следва да се има предвид също, че предвиденият особен ред за разглеждане на
възникналия между страните трудов спор, не представлява законна пречка за
ангажиране административно-наказателната отговорност на работодателя.
Предписанието е един от механизмите за гарантиране правата на работника, като
икономически по-слаба страна в трудовото правоотношение, чрез намеса на
държавата със средствата на административната принуда и санкция, като неговото
неизпълнение е въздигнато от закона в самостоятелен състав на административно
нарушение. Реализирането на правата по възникнал трудов спор във връзка с
незаплатено трудово възнаграждение, по реда на исковия процес по ГПК, не
изключва административно-наказателната отговорност, защото гражданско-правната
отговорност, за разлика от наказателната, не поглъща
административно-наказателната отговорност.
Неоснователно е искането на касатора за квалификация и прилагане на чл.28
от ЗАНН, защото маловажните нарушения на трудовото законодателство също се
санкционират, съгласно нормата на чл.415в от КТ, както правилно е преценил
административно-наказващия орган заради отстраняването на нарушението
ненастъпването на вредни последици за работника. Правилна е и преценката на
районния съд за намаляване на размера на наказание към средния предвиден в
закона, с оглед приложението принципите залегнали в чл.12 и 27 от ЗАНН.
Допълнителна снизходителност към санкционираното лице, чрез ново намаляване на
наказанието не може да бъде проявявана, предвид значителния период на
закъснението при плащането.
Преценявайки фактите, Районен съд - Бургас е анализирал правилно
фактическата обстановка и е достигнал до верните юридически изводи, поради
което неговото решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено
в сила.
По делото е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
от ответника. Съгласно чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, решението подлежи
на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК
и по реда на глава дванадесета от АПК „Касационно производство“. Нормата на
чл.228 от АПК предвижда, че за неуредените в тази глава въпроси се прилагат
съответно разпоредбите за първоинстанционното производство. Според чл.143, ал.3
от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли
жалбата, страната за която административният акт е благоприятен има право на
разноски. Като съобрази нормата на чл.143, ал.3 от АПК и изхода на спора,
настоящия съдебен състав намира, че в полза на ДИТ- Бургас следва да се присъди
сумата от 80 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл.63,
ал.5 от ЗАНН, във връзка с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във връзка
с чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на
основание чл.144 от АПК и тълкувателно решение № 3/13.05.2010г. по т.д. №
5/2009г. на ВАС.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2, вр. чл.218 от АПК, вр.
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение № 260243/02.10.2020г., постановено по НАХД №
3108/2020г. на Районен съд - Бургас.
ОСЪЖДА „Бългериън Уайт
Шелс”ООД, ЕИК-*********, с адрес: гр.Пловдив, ул.Сливница №6А, ет.6, офис 12, да заплати в полза на Дирекция
„Инспекция по труда“ Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
(осемдесет) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.