№ 254
гр. Враца, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Росица Ив. Маркова
Мирослав Д. Досов
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно гражданско
дело № 20221400500317 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. М. Ц., ЕГН **********, с адрес
с.***, представляван по пълномощие от адв. М. М. от АК-Враца, срещу
Решение №359/20.06.2022г., постановено от Районен съд-Враца по гр.д.
№4260/2021г., с което е признато за установено, че дължи на ЗАД"Булстрад
Виена Иншурънс Груп"АД, ЕИК *** сумите по издадената по ч.гр.д.
№2666/2021г. на ВрРС Заповед за изпълнение №566/15.07.2021г., а именно 5
000лв. главница, представляваща част от 11 000лв. главница, изплатена от
ищеца по изп.д.№2019***0401778 на ЧСИ В. М., рег.№*** на КЧСИ, с
взискател Р. Б. Ц. във връзка със споразумение по чл.381 и сл. НПК, одобрено
от съда по НОХД №81/2014г. на ВрРС, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 12.07.2021г. до окончателното й изплащане, като е
осъден да заплати и разноските в заповедното и в исковото производства.
В жалбата се инвокира оплакване за неправилност на обжалваното
решение поради допуснати нарушения на материалния закон и на
съдопроизводствените правила и поради необоснованост и се прави искане за
неговата отмяна.
1
Въззивникът сочи, че с доклада по делото районният съд е разпределил
правилно доказателствената тежест, но в обжалваното решение необосновано
е приел предявения иск за доказан, в противоречие със събраните по делото
доказателства и без обсъждане на въведените възражения, като не е изпълнил
задължението си по чл.236, ал.2 ГПК да прецени всички доказателства.
В жалбата се изброяват процесуални действия на страните и
направените оспорвания и се настоява, че направената от съда фактическа
констатация за установеност на механизма и причината за настъпване на ПТП
и уврежданията на Р. Ц. е необоснована, като се изброяват събрани пред
първата инстанция доказателства.
Според въззивника определеният от районния съд размер на
обезщетение за причинените вреди от 16 000лв. е прекомерен и
несъответстващ на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
В подкрепа на оплакването си за допуснати от районния съд съществени
процесуални нарушения въззивникът поддържа, че ищецът не е изпълнил
дадените му указания за отстраняване на нередовност на исковата молба,
както и че съдът е приел възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат за преклудирано, но доколкото в исковата молба не са изложени
никакви обстоятелства за това как е пострадала Р. Х. и за механизма на ПТП,
с оглед представената от ищеца молба от 15.02.2022г. и представените с нея
констативен протокол за ПТП с пострадали лица и протокол за оглед,
възражението за съпричиняване е направено веднага след узнаването на тези
обстоятелства с молба-становище от 23.02.2022г., като това възражение е
преценено като преклудирано в нарушение на чл.147, ал.1 ГПК. Като сочи, че
въпреки това районният съд е отбелязал, че съпричиняване не е доказано, а
било в тежест на ответника, въззивникът поддържа, че е допуснато
нарушение на чл.146, ал.1 и 2 ГПК, тъй като доказателствената тежест не е
разпределена правилно и не са дадени указания за обстоятелствата, нуждаещи
се от доказване.
Нататък в жалбата се изброяват направени от районния съд
доказателствени изводи и се сочат събрани по делото доказателства, които не
са обсъдени.
Според въззивника съществено процесуално нарушение е допуснато и в
диспозитива на обжалваното решение.
2
В жалбата не са заявяват доказателствени искания пред тази инстанция.
Претендират се разноски.
Въззиваемото "Застрахователно акционерно дружество "Булстрад Виена
Иншурънс Груп"АД не е подало отговор на въззивната жалба.
Преценявайки с акта си по чл.267 ГПК, че въззивната жалба е редовна и
допустима, съдът е внесъл същата за разглеждане в открито съдебно
заседание, в което с писмена молба пълномощникът на въззивника я
поддържа. Пълномощникът на въззиваемото дружество адв. П. оспорва
въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като
претендира разноски за тази инстанция.
За произнасянето си по основателността на въззивната жалба окръжният
съд взе предвид следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявен от ЗАД
"Булстрад Виена Иншурънс Груп"АД срещу С. М. Ц. иск с правно основание
чл.422 ГПК, вр. чл.274, ал.1, т.1 КЗ/отм./ за признаване за установено, че
ответникът му дължи сумата 5 000лв. – частичен иск от изплатената сума от
20 665.19лв. по изп.д.№1778/2019г. по описа на ЧСИ В. М., рег.№*** на
КЧСИ с взискател Р. Б. Ц., ведно със законната лихва от датата на образуване
на ч.гр.д.№2666/2021г. по описа на РС-Враца до окончателното й изплащане.
Иска се присъждане на разноски в заповедното и в исковото производства.
С уточняваща молба от 15.02.2022г. ищецът е посочил, че
претендираната сума в размер на 5 000лв. е част от изплатената главница в
размер на 11 000лв. по посоченото по-горе изпълнително дело.
Чрез пълномощника си адв. М. ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск.
Ищецът заявява, че предвид влязлото в сила в сила споразумение по
НОХД №81/2014г. на РС-Враца, не оспорва виновното си и противоправно
поведение при реализирането на ПТП на 03.08.2013г. на път ІІІ-101 Враца-
Криводол при управление на лек автомобил "Опел Корса" с рег.№ВР *** ВМ,
но като пострадало от произшествието лице е посочен единствено Б. Р. Д.,
поради което по отношение на ищцата такова виновно и противоправно
поведение не е било налице.
На следващо място ответникът сочи, че не е участвал в никакво качество
3
в производството по гр.д.№20598/2014г. на СГС и в това по в.гр.д.
№5425/2018г. на САС, в които на ищцата е присъдено обезщетение за
неимуществени вреди, поради което не е обвързан от тези решения. По тази
причина ответникът оспорва твърдението, че в резултат от виновното му и
противоправно поведение Р. Ц. е претърпяла неимуществени вреди,
намиращи се в причинна връзка с ПТП. Оспорва се и размера на следващото
се на ищцата обезщетение.
Ответникът оспорва факта на изплащане на застрахователно
обезщетение от страна на ищеца.
Предявеният иск е оспорен по размер, като се оспорва и дължимостта на
лихва.
В отговора на исковата молба се прави възражение за изтекла
погасителна давност за претендираното вземане.
От приобщеното ч.гр.д.№2666/2021г. по описа на РС-Враца се
установява, че по заявление на ЗАД"Виена Иншурънс Груп"АД по чл.410
ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу С. М. Ц.
за сумата 5 000лв., представляваща част от сумата 20 665.19лв., изплатена от
заявителя по изп. д.№1778/2019г. по описа на ЧСИ В. М., с взискател Р. Б. Ц.
във връзка със споразумение по чл.381 и сл. НПК, одобрено от съда по
НОХД №81/2014г. по описа на РС-Враца, ведно със законната лихва, считано
от 12.07.2021г. до окончателното й изплащане, както и за разноските по
делото в общ размер 820лв. С оглед на това, че длъжникът е подал
възражение по чл.414 ГПК, на заявителя са дадени указания да предяви иск за
вземането си.
С исковата молба е представено одобрено споразумение по НОХД
№81/2014г. по описа на РС-Враца, с което обвиняемият С. М. Ц. се признава
за виновен в това, че на 03.08.2013г. около 15.40ч. на път ІІІ-101 Криводол-
Враца, при управление на лек автомобил "Опел Корса" с рег.№ВР *** ВМ в
пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 3.51 промила е изгубил
контрол върху управлението на автомобила и е навлязъл в лентата за
насрещно движение, без едновременно да намали скоростта и да спре,
продължил е движението си в нея и се е блъснал челно в движещия се срещу
него товарен автомобил "Дайхатсу Териос" с рег.№М *** ВС и по
непредпазливост е причинил на Б. Р. Д., пътник в товарния автомобил, средна
4
телесна повреда.
Представено е Решение №3095/16.05.2018г., постановено от СГС по
гр.д.№20598/2014г., с което ЗАД"Булстрад Виена Иншурънс Груп"АД е
осъдено да заплати на Р. Б. Ц. на основание чл.226, ал.1 КЗ/отм./, вр. чл.45 и
чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 5 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 03.08.2013г., ведно
със законната лихва от датата на ПТП до окончателното й изпращане, и на Б.
Р. Д., действащ лично и със съгласието на своята майка Р. Б. Ц., сумата 25
000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие
същото ПТП. Представено е Решение №2110/22.08.2019г. по в.гр.д.
№5425/2018г. по описа на САС, с което на Р. Б. Ц. е присъдено допълнително
сумата 11 000лв., представляваща обезщетение за
претърпените в резултат от произшествието неимуществени вреди, след
отчитане на неин принос за настъпване на произшествието в размер на 20%. В
мотивите на влезлите в сила решения на СГС и САС е прието за установено,
че в резултат от ПТП Р. Ц. е получила контузия с подкожен хематом в дясна
челна област на главата, кръвонасядания и охлузвания в областта на дясното
бедро и част от гръдния кош /8, 9 и 10 ребро вдясно/, лекостепенна
черепномозъчна травма с характер на мозъчно сътресение и посттравматично
стресово и паническо разстройство.
Пред районния съд са представени констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 03.08.2013г., от който се установява, че Р. Ц. е сред
пострадалите при произшествието лица. Представени са протокол за оглед на
ПТП, албум, лист за преглед на пострадалата в спешно отделение и
медицинска документация.
След изтичането на срока за подаване на отговор пълномощникът на
ответника е представил писмена молба от 23.02.2022г., с която прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, без да сочи в какво се
състои същото.
Пред районния съд е допусната и изслушана специализирана съдебно-
икономическа експертиза, която установява, че в рамките на изп.д.
№1778/2019г. по описа на ЧСИ В. М. на взискателя Р. Б. Ц. е изплатена сумата
18 063.89лв., постъпила в резултат от наложен запор върху сметката на
длъжника ЗАД"Булстрад Виена Иншурънс Груп"АД в "Райфайзенбанк
5
България"ЕАД.
Допусната е и е изслушана специализирана КСМАТЕ. Вещото лице-
автоексперт се произнася, че от техническа гледна точка причина за
настъпилото на 03.08.2013г. ПТП са субективните действия на водача на
л.а."Опел Корса" с рег.№ВР *** ВМ, който се е отклонил наляво, пресякъл е
осевата линия на пътя и е навлязъл в пътната лента за насрещно движение,
където е настъпил ударът с МПС "Дайхатсу Териос". По медицинската част
на експертизата вещото лице дава заключение, че Р. Ц. е получила
лекостепенно мозъчно сътресение без пълна загуба на съзнание, подкожен
хематом вдясно челно, кръвонасядания и охлузвания в областта на дясното
бедро и долната част на гръдния кош вдясно /8, 9 и 10 ребро вдясно/. Вещото
лице приема, че е налице пряка причинно-следствена връзка между
механизма на ПТП и получените от Ц. увреждания.
Пред районния съд е разпитан като свидетел И. И., участник в
процесното ПТП. Същият е дал показания, че е управлявал джипа "Дайхатсу
Териос" в посока Враца-Криводол и в насрещното платно криволичейки се
движел друг автомобил. И. намалил скоростта и се отдръпнал плътно вдясно
в своето платно за движение, но при разминаването насрещната кола
направила рязък завой и се забила в автомобила му. На задната седалка
пътувал синът на И., който получил счупване на ръка, а жена му/очевидно
пострадалата Ц./ ударила главата си в предното стъкло, след като предпазният
й колан се изтръгнал заедно със закопчалката. И. дава показания относно
оказаната на пострадалите медицинска помощ и това, че след произшествието
жена му получила страхова невроза.
По делото са представени амбулаторни листове, от които е видно, че на
Р. Ц. е поставяна диагноза "паническо разстройство", както и етапна
епикриза, от която се установява, че на 26.12.2014г. на същата е поставена
диагноза "посттравматично стресово разстройство" и й е предписано
медикаментозно лечение.
Представени са издадения в полза на Р. Ц. изпълнителен лист срещу
ЗАД"Булстрад Виена Иншурънс Груп"АД, подадената от нея молба за
образуване на изпълнително дело, поканата за доброволно изпълнение,
запорното съобщение от 24.09.2019г. за налагане на запор върху банковата
сметка на длъжника в "Райфайзенбанк България"ЕАД и преводното
6
нареждане, с което по сметката на съдебния изпълнител е преведена сумата
18 063.83лв.
При така изяснената фактическа обстановка районния съд е приел, че
предявеният иск е основателен и доказан и е поставил обжалваното решение,
с което го е уважил.
В мотивите на решението е приет за доказан фактическия състав за
уважаване на регресния иск на ищеца по чл.274, ал.1 КЗ/отм./, като е
обоснован извода, че е налице ПТП, настъпило вследствие виновно и
противоправно поведение на ответника, в резултат от което на пострадалата
Ц. са причинени болки и страдания, репарирани от ищеца като застраховател
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Според
районния съд фактът, че ответникът е управлявал МПС след употреба на
алкохол, дава основание на ищеца да претендира платеното от него на
пострадалата.
Първоинстанционният съд е преценил, че изплатената на пострадалата
сума в размер на 16 000лв. е адекватна на претърпените от нея увреждания и
на критерия за справедливост.
Във връзка с направено от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата съдът е взел предвид, че
същото не е заявено с отговора на исковата молба, поради което правилно е
преценено като преклудирано. Нещо повече, в молбата на ответника, с която
е въведено това възражение, не е посочено в какво се изразява приносът на
пострадалата за настъпването на уврежданията. В мотивите на обжалваното
решение районният съд е отбелязал, че доказателствената тежест по
възражението за съпричиняване е на ответника, който не е провел доказването
по него. Тук следва да се подчертае и това, че приносът на пострадалата за
настъпването на вредите е приет за доказан в решенията на СГС и САС, като
съразмерно с този принос е намалено й следващото й се обезщетение за
неимуществени вреди.
За неоснователно районният съд е намерил и възражението на ответника
за погасяване на вземането на ищеца поради изтекла погасителна давност,
като правилно и в съответствие с приетото в т.14 от ППВС №7/1977г. и с
непротиворечивата съдебна практика е прието, че петгодишният давностен
срок за регресния иск на застрахователя започва да тече от момента на
7
изплащане на обезщетението, който в разглеждания случай е 30.09.2019г.,
когато сумата е изплатена с постъпването й по сметката на съдебния
изпълнител.
Въззивният съд приема, че обжалваното решение е постановено при
липсата на допуснати от районния съд нарушения на съдопроизводствените
правила и при спазване на материалния закон.
По делото е безспорно установено, че с одобрено от съда споразумение
в рамките на наказателно производство ответникът е признат за виновен в
извършването на престъпление и в това, че в пияно състояние е причинил
ПТП. Одобреното от наказателния съд споразумение има за гражданския съд
задължителната сила на присъдата по чл.300 ГПК относно това, извършено ли
е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Горният извод не се разколебава от това, че с одобреното от
наказателния съд споразумение ответникът е признат за виновен в това, че в
резултат от извършеното от него престъпление е причинена средна телесна
повреда на друго лице. От доказателствата по делото се установява по
безспорен начин, че Р. Ц. е пострадала при същото ПТП, при което е
пострадало лицето, посочено в споразумението, поради което вината на
ответника за причинените й телесни увреждания е безспорна.
Въззивникът действително не е бил привлечен като подпомагаща страда
в исковото производство по предявените от пострадалите срещу
застрахователя искове за изплащане на обезщетения за претърпените от тях
неимуществени вреди, но от доказателствата по делото може да бъде
направен категоричен извод, че регресното право на ищеца по чл.274, ал.1, т.1
КЗ/отм./ да встъпи в правата на пострадалите, които е обезщетил, е доказано.
Събраните от районния съд доказателства относно вида и тежестта на
претърпените от пострадалата при ПТП Р. Ц. не могат да обосноват извод за
прекомерност и несправедливост на присъденото й и изплатено обезщетение
за неимуществени вреди.
По изложените съображения настоящият въззивен състав приема, че
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като на въззиваемото
дружество бъдат присъдени направените пред тази инстанция разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 720лв.
8
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №359/20.06.2022г., постановено от Районен съд-
Враца по гр.д.№4260/2021г.
ОСЪЖДА С. М. Ц., ЕГН **********, с адрес с.*** да заплати на
ЗАД"Булстрад Виена Иншурънс Груп"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.*** направените пред въззивната инстанция разноски в размер
на 720лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9