Р Е
Ш Е Н
И Е
27. 04. 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, V възз. състав в
публичното заседание на четиринадесети април,през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ
ГЕТОВ
КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при секретаря П.Цанкова и в присъствието на прокурора Д.Захариев,
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ в. н. о. х. д. № 1074 по описа за 2021г,за
да се произнесе взе предвид следното:
С решение от 20.08.2020г. постановено по н. о. х. д. № 6725/20
г. Софийски районен съд, НК,20 с –в е признал
подсъдимия В.Т.К. за виновен в
извършването на престъпление по чл.343 ал.1 б.Б пр.1 вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК,поради
което и на осн.чл.78А ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност,като
му е наложил административно наказание-глоба в размер на 2000лв и го е лишил от
право да управлява МПС за срок от шест
месеца..В тежест на подсъдимият са
възложени и направените по делото разноски.
Против
постановеното решение е постъпила жалба от подсъдимия ,в която се оспорва размера
на наложените наказания.Прави се искане за тяхното намаляване.
В
съдебно заседание,подсъдимия и неговия защитник,редовно призовани не се явяват.
Представителят
на СГП,счита ,че решението на СРС е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Въззивният съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като
провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на
чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
За
да постанови присъдата си,районният съд е обсъдил събраните по предвидения в
НПК ред гласни и писмени доказателства в хода на досъдебното производство и въз основа на техният анализ е приел
от фактическа страна, следното:
Подсъдимият В.Т.К. е роден на *** ***, българин, български гражданин,
разведен, неосъждан, със средно образование, безработен,, ЕГН **********.Правоспособен
водач на МПС, притежаващ свидетелство за управление на моторно превозно
средство *****, категория „В“, „С“, валидно до 28.12.2022 г.
На 15.09.2019 г., около 20.20 ч., подс.В.
К. ***, с посока на движение от бул. „Царица Иоанна” към бул. „Европа”,
собствения си технически изправен лек автомобил марка „Опел”, модел “Астра”, с
per. №*******. По това време движението не било натоварено, по пътя пред
управлявания от него автомобил нямало други превозни средства. Независимо, че
било в тъмната част на денонощието, видимостта била добра от работещото улично
осветление. Времето било сухо. В този участък от пътя пътното платно било
предназначено за двупосочно движение, с двойна непрекъсната линия по средата, с
по две ленти за движение във всяка посока, разделени с пътна маркировка. Пътят
бил с асфалтово покритие, прав, равен, без дупки. В този участък,в близост до
спирката на градския транспорт имало пешеходна пътека тип „зебра“, разположена
по цялата ширина на бул. „Добринова скала”, леко задигната от пътното платно,
означена с пътна маркировка и с пътен знак. По същото време пострадалата П.Ч.–
85г. със спокоен ход, , пресичала
пътното платно на бул. „Добринова скала“ отляво надясно спрямо посоката на
движение на управлявания от К. автомобил, като с едната си ръка дърпала количка
с багаж, а с другата държала патерица/бастун. Тя спряла по средата на бул.
„Добринова скала“, на двойната непрекъсната линия, огледала се, след което
продължила движението си напред, леко диагонално. Същевременно К. се движел със скорост от около 33 км./ч в дясната
лента на пътното платно в отбелязаната посока, до която лента била достигнала
вече Ч..Въпреки че имал обективна възможност да види пешеходката и да спре К.
не го правил, в резултат на което с автомобила си - с предната лява част челно
- странично в зоната на левия фар я ударил от дясната й страна /по десния й
крак/. От удара тялото на Ч. се качило върху предния капак на автомобила, след
което се превъртяло и паднало на пътното платно в ляво от автомобила на К.,
който задействал спирачната му система аварийно и спрял в дясната лента, по
която до тогава се движил. К. излязъл от автомобила и отишъл при Ч.. На място пристигнали
служители на МВР, а след това и екип на спешна медицинска помощ, който
транспортирал Ч. в УМБАЛСМ „Пирогов“, където тя била настанена на стационарно
лечение заради установения там получен от нея травматизъм -счупване на дясна
подбедрица и лява предмишница, и пневмоторакс в дясно. Полицаите извършили
проба на К. за алкохол с техническо средство „Алкотест дрегер“, която
установила, че той не е употребил алкохол.
Гореизложените факти се споделят и от настоящият съд ,с известни и корекции,относими към предмета на
доказване,но без да водят до други както фактически,така и правни изводи.
При така установената фактическа обстановка ,първата инстанция е приела, че
авторството на деянието е доказано по несъмнен начин,поради което подсъдимия К. е признат за виновен в извършването на престъпление
по чл чл.343 ал.1 б.Б вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК.
Основният спорен въпрос – дали подсъдимия е извършил престъплението, описано
във внесения обвинителен акт е намерил своето правилно разрешение в мотивите на
обжалваното решение.
Обосновано съдът е дал вяра на
показанията на пострадалата Ч.,тези на свидетелитеВ.и П.,които са
безпротиворечиви и подробни, и кореспондират със заключението на АТЕ и СМЕ.По
убедителен начин ,пострадалата и останалите свидетели пресъздават механизма на
ПТП,който намира потвърждение в протокола за оглед на местопроизшествие и
констативния протокол.Без съмнение се установява ,че автомобилът,управляван от
подсъдимия е станал причина за
настъпване на пътния инцидент с пешеходката.Установено е,че причината за
вредоносния резултат са именно действията на подсъдимия,вследствие нарушенията
на правилата за движение по пътищата,който макар и да е възприел пешеходката не
е намалил скоростта на движение и не е спрял,така че да предотврати ПТП..
Обосновано,съдът от първата
съдебна инстанция е кредитирал заключенията /АТЕ и СМЕ/като компетентни и недаващи
съмнение за тяхната правилност.
Правилно,действията на подсъдимия
са квалифицирани като престъпление по чл. чл.343 ал.1 б.Б вр.чл.342 ал.1 пр.3. от НК.
Несъмнено ,с действията си,подсъдимия
е нарушил правилата за движение по пътищата ,визирани в чл. чл.20 ал.2 и чл.116
от ЗДВП,тъй като е макар да е забелязал пешеходката,не е намалил скоростта на
движение на автомобила и не е спрял ,за да предотврати удара.Пострадалата,която
е пресичала на необозначено за това място,е представлявала предвидимо
препятствие,което подсъдимият е могъл да избегне,като намали скоростта или
спре.Управляваният от него автомобил е бил технически изправен,подсъдимият е
могъл да възприеме пешеходката своевременно ,така ,че да реагира съгласно
изискванията на чл.20 ал.2 от ЗДвП и да спре,което не е сторил.Подсъдимият е
използвал спирачната система едва след удара с пешеходката. С действията си подсъдимия
е причинил виновно настъпилия вредоносен резултат,който се субсумира под признаците на медико-биологичния признак- средна
телесна повреда.Пострадалата е на възраст от 85 години и предвид преклонната си
възраст попада в категорията престарели хора,към които се изисква повишено
внимание.
Извършвайки
цялостна служебна проверка на атакуваното решение, въззивния съд счете, че правилно
първия съд е приложил института на освобождаване от наказателна отговорност по реда
на чл.78А от НК,тъй като са били налице материално-правните предпоставки за
това,с оглед предвиденото наказание и липсата на предходно освобождаване от
наказателна отговорност на подсъдимия.
При определяне на административното
наказание-глоба,първия съд е отчел е като смекчаващо обстоятелство –проявената
критичност от подсъдимия и съдействието му за разкриване на обективната истина.Отчетени
са и положителните характеристични данни,както и факта ,че пострадалата е
получила три телесни увреждания,всяко от които само по себе си представлява
средна телесна повреда.
Няма основание наложеното
наказание да се определи като несправедливо от гледна точка на подсъдимото лице,тъй
като не са нарушени правилата за индивидуализация на наказанието.Размерът на
наказанието е определен в близък до минимума размер,с оглед преобладаващите
смекчаващи отговорността обстоятелства.Липсват и основания за по-голяма
снизходителност,доколкото се касае за три травматични увреждания,получени от
пострадалата,като по-тежкото такова поглъща по-леките,които следва да се
третират като отегчаващо отговорността обстоятелство.
Наложеното наказание лишаване от
правоуправление също е съобразено с данните за миналото на подсъдимия като
водач на МПС и е в справедлив размер,близък до минималния.
С оглед изложените съображения ,
въззивният съд счита, че обжалвания съдебен акт следва да бъде потвърден,поради
което и на основание чл. 338 вр. чл. 334 ал.1 , т. 6 от НПК Съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 20.08.2020г. на СРС,НО,20 състав,постановено по нохд № 6725/20г.по описа на
същия съд.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.