№ 158318
гр. София, 31.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Частно гражданско
дело № 20241110158606 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 88175/26.08.2024 г. на „***, ЕИК **** за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. Л. М., ЕГН **********.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница, мораторна
и законна лихва както и за разноските, съразмерно с уважената част, но съдът намира, че
следва да откаже издаването на такава за сумите, както следва: 20,56 лева – такса за
събиране на дължими суми за периода от 16.11.2021 г. до 15.12.2021 г., както и 5,44 лева –
мораторна лихва върху нея за периода от 05.01.2022 г. до 14.08.2024 г.
На първо място съдът намира за необходимо да посочи, че макар заявителят да
основава вземанията си на различни точки от общите условия, естеството на дължимите
претенции предполага осъществяване на едни и същи факти, а именно: неплащане на
договорни задължения в срок.
Съдът приема, че уговорената такса за събиране на просрочени задължения не е за
допълнителни услуги по сключения договор за електронни и съобщителни услуги.
Извънсъдебното събиране на задълженията изобщо не е услуга, която се предоставя на
потребителя. Това е дейност, извършвана от мобилния оператор в негов интерес и за
охраняване на неговите интереси, поради което и разходите за нея не следва да бъде
понесени от потребителя. Следва да се отбележи и че няма никаква яснота как се формират
въпросната „такса“ и защо се предявяват в такъв размер, освен че е посочен някакъв процент
въз основа, на който се начислява. Не става ясно каква дейност се извършва и защо за такава
цена. Всъщност се оказва, че не става въпрос за такса, защото не се дължи заради извършени
разходи или услуга, а самото наименование покрива неистинската цел на клаузата да служи
за обезщетение за вреди от забавата, респ. неизпълнението.
Отхвърлянето на заявлението за главница в частта относно таксата за събиране на
просрочени задължения обуславя извод за отхвърлянето му и в частта относно
претендираната мораторна лихва във връзка с нея.
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.
Ето защо, заявлението в посочената по-горе част следва да бъде отхвърлено.
1
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 88175/26.08.2024 г. на „***, ЕИК **** за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. Л. М., ЕГН ********** за сумите, както
следва: 20,56 лева – такса за събиране на дължими суми за периода от 16.11.2021 г. до
15.12.2021 г., както и 5,44 лева – мораторна лихва върху нея за периода от 05.01.2022 г. до
14.08.2024 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2