РЕШЕНИЕ
№878/05.03.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на десети декември, две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Гергана Мазгалова….…..………………………………….и в присъствието на прокурор…….……………………………………………………………….като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело №569 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на И.А.К., с постоянен адрес *** и с посочен съдебен адрес:***,– чрез адв. Д.О., против Уведомително писмо изх.№01-6500/1080 от 30.03.2020г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на селските райони 2014г. - 2020г. за кампания 2016г., издадено от Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
В жалбата се излагат доводи за нищожност, неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт. Сочи се, че административният орган не съобразил предвиденото в чл.11, ал.4 от Наредба № 4/24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014г. – 2020г., / Наредба № 4/24.02.2015г./ в редакцията в сила към 2016г., а именно, че плащания по ал.1 се предоставяли на подпомаганите лица за срок, който не надвишавал минималните периоди на преход към биологично производство, съгласно чл.36, ал.1, чл.37, ал.1 и чл.38, ал.1 на Регламент на Комисията №889/2008 от 5 септември 2008г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола / за краткост Регламент №889/2008/ . Наредбата, в приложимата ѝ и отменена част, противоречала на закона, на чл.38, ал.3 от Регламент № 889/2008. Счита се, че при пряко противоречие следвало да се приложи нормативния акт от по-висока степен. При тълкуване на нормата ясно се отличавали думите „най-малко“, т.е. минимума за преход бил една година, като нямало посочен максимален срок на преход. Това означавало, че преходът бил индивидуален за всеки участник по мярка 11 „Биологично земеделие“ и можел да бъде и три и повече години, понеже не бил ограничен с максимален срок. Сочи се, че съдът приемал, че за една година трябвало всички участници по мярката да са преминали прехода, което не било в духа на регламента.
Твърдението за нищожност на оспореното Уведомително писмо се обосновава липса на материална компетентност на автора му. В тази връзка се сочи, че съгласно чл.20а от ЗЗД, договорът имал силата на закон за тези, които са го сключили в смисъл, че страни по него били Изпълнителния директор на „ДФЗ - РА“ и И.К.. Всички „сношения“ по договора били между тези две страни и Зам. изпълнителния директор не бил страна по него, нито бил упълномощен, за да имал представителна власт по този договор. Не можело да бъдат делегирани правомощия, които законът определял като изрична компетентност на съответния орган, съгласно чл.20а, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗПЗП и Устройствения правилник на ДФ „Земеделие“. След като отсъствала законова възможност за делегиране на права на Зам. изпълнителния директор, липсвало решение на Управителния съвет на ДФЗ, което да оправомощава Изпълнителния директор за такъв вид делегиране, то оспореният административен акт се явявал издаден при липса на компетентност. Уведомителното писмо било издадено от лице, което нямало право да съставя и подписва такъв вид актове, тъй като това било делегирано по закон на Директора на ДФЗ, а не на Зам. изпълнителния директор. Това опорочило цялото административно производство и било самостоятелно основание за отмяна на уведомително писмо. Ако все пак Заместник-изпълнителният директор имал някаква компетентност да подписва документи, свързани с длъжностната му характеристика, той не бил упълномощен да подписва точно новото уведомително писмо за отхвърляне на плащанията изх. № 01- 6500/1080 от 30.03.2020г., което било издадено на основание влязло в сила решение № 37 от 07.03.2019г. по адм. д. №366/2018г. на АдмС - Сливен.
На следващо място, налице било друго съществено процесуално нарушение - преди издаване на оспореното уведомително писмо, жалбоподателят не бил уведомен съгласно чл.26, ал.1 от АПК, че спрямо него се откривало производство по издаване на административен акт за отказ от изплащане на субсидия. По този начин лицето било лишено от възможността да направи възражения, съгласно предвидения за това ред и му било нарушено правото на защита в административното производство.
В жалбата се излагат и доводи за нарушение от страна на административния орган на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Проверката на съдържанието на акта сочела на липса на фактически и правни основания за издаването му. Касаело се за задължителни реквизити, отсъствието на които възпрепятствало адекватната защита на заявителя и съдебната преценка за материалноправна законосъобразност на уведомителното писмо. Фактическите обстоятелства и основанието за постановения отказ за получаване на общата оторизирана сума, изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол, не се съдържали в акта. Посочено било, че сумата била изчислена след извършването на задължителни административни и/или проверки на място, съгласно чл.37 от ЗПЗП на данните в подаденото заявление, както и че данните били сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл.30 от ЗПЗП, както и предоставени данни от контролиращите лица, във връзка с чл. 49 от Наредба 4 от 24. 02. 2015г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 - 2020, но не било посочено какво не било изпълнено, какви били нарушенията, от какво естество, кои нормативни или административни актове били нарушени и кога във времето, каква била съпоставката от сравняването на съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК и данните от контролиращите лица, контролиращите лица дали открили закононарушения или констатирали неизправност във връзка изпълнението на конкретния ангажимент, извършени ли били проверки на място и какво било констатирано, имало ли разминаване в данните на подаденото заявление и данните, които били предоставили контролиращите лица, какво било нарушението и каква била степента му. Приложени били таблици с посочени данни в тях, но не били приложени мотивирани обяснения към посочените данни, т.е. липсвало фактическо и правно основание за отказаното плащане. Наред с това от проверката на съдържанието на акта, не ставало ясно дали за заявеното финансово подпомагане били извършвани административни проверки само по документи или и проверки на място. Горното не било видно от таблицата, приложена с писмото, от съпоставката на данните в колоните. В колона 3 било посочено, че са установени 260 пчелни семейства, а в колона 4 били записани налични 0 установени пчелни семейства след проверка за базови изисквания, в колона пък 5 било посочено 260 бр. санкционирани пчелни семейства. Посочени били и стойности в колони 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13 и 14, но не било посочено след кои административни проверки не били установени оторизирани пчелни семейства за изчисление на субсидия. В този смисъл нямало разяснения под таблицата за всяка колона относно механизма за извършване на кръстосани административни проверки. Административният орган дори не изброил възможните хипотези за отказ или частично намаляване на плащанията, не посочил коя приложил в конкретния случай. Нямало конкретни, относими и адекватни констатации по отношение на заявлението на К.. Нямало яснота дали отказаната оторизация била за някое от посочените изисквания на закона или методиката, които не били изпълнени или нарушени. Цитираните в уведомителното писмо разпоредби също не позволявали да се определи конкретното фактическо и правно основание за издаването му. Освен, че Методиката, към която се препращало била утвърдена след приключване на кампания 2016г., в нея се регламентирали няколко основания за намаления на плащанията при неспазване на базовите изисквания за направленията по мярка 11 „Биологично земеделие“, като от доказателствата по делото не се установявала приложимост на никоя от така визираните хипотези. В Методиката били групирани базовите изисквания по направления и конкретно за процесното направление. От доказателствата по делото обаче било невъзможно да се установи на кое базово изискване не съответствало процесното биологично земеделие, респ. кой от ангажиментите, свързани с предоставянето на финансова помощ по това направление кандидата не бил спазил. Възможните редукции на субсидията, съобразно основанията по Методика били изброени и в колони 8-13 на таблицата на стр. 4 от уведомителното писмо, вписванията във всички колони обаче били с нулеви стойности, поради което оставало неясно основанието за недопустимост на финансовото подпомагане. В уведомителното писмо не било посочено кое от разписаните изисквания жалбоподателят не изпълнил по отношение на биологичното пчеларство. Волята на административния орган била неясна и от документацията, предхождаща и съпътстваща издаването на оспорения акт. Сочи се още, че административният орган се позовал на методика, утвърдена с министерска Заповед № РД09-144 от 23.02.2017г., но в оспореното уведомително писмо не се съдържал никакъв конкретен текст, който да бил адаптиран към дори и едно-единствено допуснато от жалбоподателя нарушение, или такова, съставляващо основание за отказване на финансова помощ и оторизиране на субсидия в нулев размер. Макар и да липсвали каквито и да е законови основания за това, административният орган отказал да оторизира реално дължима на К. субсидия в размер на 10267.95 лева за кампания 2016г. В случая органът се позовал на незаконосъобразна методика, която била одобрена от Министъра на земеделието, храните и горите след приключване на кампания 2016. Методиката имала приложение напред във времето и нямало как да се прилага за минали периоди. Наред с това в уведомителното писмо било посочено, че неразделна част от него са Таблица - оторизирани суми и Таблица - извършени плащания. В приложената таблица Оторизирани суми в колона „направление“ било посочено „Биологично пчеларство“ и колона „редукции 0 лева, но в поясненията към колона „редукции“ била приложена Методика за прилагане на кръстосано съответствие в България на основание Заповед № РД 09 - 499 от 12. 07. 2016г. на Министъра на земеделието и храните. Според пояснението, в колона „редукции“ били отчетени редукциите на субсидията за допустими площи, за които не било спазено кръстосаното съответствие, наложено съгласно Методика за прилагане на кръстосано съответствие в България на основание Заповед № РД 09-499 от 12.07.2016г. на Министъра на земеделието и храните. В колона „намаления“ били отчетени всички намаления на финансовото подпомагане по съответното направление, но не ставало ясно кое било направлението – пчеларство или субсидия за допустими площи.
По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на административния акт и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Допълнителни доводи се излагат в писмена защита. Претендират се разноски.
Ответникът –
Зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, в съдебно заседание и в писмено
становище чрез процесуален представител, навежда доводи за неоснователност на
жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай на уважаване на жалбата.
Съдът, въз
основа на събраните по делото доказателства, намира за безспорно установено от
фактическа страна следното:
На 12.05.2016г. жалбоподателят И.А.К. е подал Заявление за подпомагане 2016, форма за физически лица, за подпомагане по Мярка 11 „Биологично земеделие“, ведно с формуляр „Таблица за описание на пчелините в стопанството 2016“, с попълнение данни и „Приложение за кандидатстване по Мярка 11 „Биологично земеделие“, също с попълнени данни. Заявлението е регистрирано с Уникален идентификационен номер (УИН) 26/270516/51070 в ДФ „Земеделие” – Разплащателна агенция.
На 12.11.2018г. е издадено Уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11
„Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 –
2020 г. за кампания 2016 с Изх. № 02-260-6500/6238 от 12.11.2018г., с което
оспорващият е уведомен за оторизирана субсидия по мярката в размер на 0 лева.
Цитираното уведомително писмо е било
оспорено пред Административен съд – Сливен, който с Решение №37 от
07.03.2019г., постановено по адм. д. 366/2018г. го е отменил и е върнал
преписката на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” –
София, за ново произнасяне по подаденото от К. заявление за подпомагане. В
мотивите си съдът е приел, че липсват фактически основания за издаването на
акта като не е изложено въз основа на какви обстоятелства се приема наличие на
неспазени базови изисквания. Приел е, че позоваването на раздел V , б. b от
Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 „Биологично
земеделие” от ПРСР 2014-2020 (Методиката), утвърдена със Заповед №
РД09-144/23.02.2017г. на Министъра на земеделието и храните, не преодолява
липсата на фактически основания. Посочил, че базовите изисквания , които следва
да бъдат спазени за пчелните семейства се съдържат в Приложение №2, т.2 към чл.13 от Наредба №4/2015г., а не в утвърдената Методика. В тази връзка е
посочил, че липсват доказателства за неспазване на някои от изброените в
Приложение №2 т.2 базови изисквания, а същевременно от събраните такива се установява, че в случая те са спазени.
Предвид така установеното, съдът е
направил и извод, че оспореният акт е издаден при неспазване на изискванията по
чл.146 т.2 и т.4 от АПК и е отменил същия, като е върнал преписката на
административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените в решението
указания по приложение на закона.
Предвид решението на АдмС – Сливен от
Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) е издадено
оспореното Уведомително писмо изх.№01-6500/1080
от 30.03.2020г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на селските райони
2014г. - 2020г. за кампания 2016г. С писмото И.А.К. е уведомен за оторизирана субсидия по мярката в
размер на 0 лева. В акта е посочено, че за декларираните в заявлението за
подпомагане за 2016г. пчелни семейства по мярка 11 „Биологично земеделие“,
направление „Биологично пчеларство“, 2016г. е втора година от поетия от
кандидата ангажимент по направлението. В таблица „Пчелини с неспазени базови и
други изисквания“ е записано, че не е спазено изискването да не се надвишават
минималните периоди на преход, съгласно чл.11, ал.4 от Наредба №4 от
24.02.2015г. В писмото е указано, че с т.IV „Изчисляване и налагане на намаленията“,
втори абзац, от Методиката за намаляване и отказване на плащания по Мярка 11
„БЗ“ от ПРСР 2014- 2020, не се предоставя финансово подпомагане за площите,
животните и пчелните семейства, заявени за подпомагане по дейност за
преминаване на биологично земеделие (периода на преход), като установения
размер се изключва от избираемия за подпомагане. Посочено е, че проверката за
спазването на изискването да не се надвишават минималните периоди за преход се
извършвала чрез различни административни проверки – съгласно чл.11, ал.4 от
Наредба №4 от 24.02.2015г. и съгласно Методиката за намаляване и отказване на
плащания по мярка 11, след изтичане на минималните периоди на преход към
биологично производство съгласно чл.36, §1, чл.37, §1 и чл.38 от Регламент на
Комисията №889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на
Регламент № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и
етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство,
етикетирането и контрола, според които не се предоставяло финансов подпомагане
за площите, животните и пчелните семейства, заявени за подпомагане по дейност
за преминаване към биологично земеделие (период на преход), като установения
размер се изключвал от избираемия за подпомагане. Непредоставянето на финансово подпомагане е
обосновано още от правна страна с разпоредбата чл.14, ал.1, т.4 от Наредба №4
от 24.02.2015г. Посочено е, че в случай, че информацията от съответното
контролиращо лице за пчелин се различава от заявената от земеделския стопанин
(„кандидатът декларира, че е в преход, контролиращото лице върне информация, че
биологичен или обратен случай“), ДФЗ намалява размера на финансовата помощ със
сумата, изчислена за наличния брой пчелни семейства в този пчелин. При
неспазване на базови изисквания за конкретен пчелин, намалението се прилага към
установения брой пчелни
семейства в пчелина. Посочено е още, че когато е установено неспазване на поне
едно базово изискване за пчелин, установеният брой пчелни семейства в него се
считат за неизбираеми за подпомагане и се изключват от общия брой на
избираемите за подпомагане пчелни семейства, като не се считат за
наддекларирани, а се считат като семейства, за които земеделският стопанин не е
спазил ангажимент, свързан с предоставянето на помощта, различен от тези, които
засягат декларирания брой пчелни семейства. Отразено е, че към заявлението за
подпомагане за кампания 2016г. К. предоставил рамков договор за биологично
производство BG-5068-2015,
сключен между него и „ЛАКОН“ ООД, в който било описано, че сертификатът за
биологично производство ще покрива отглежданите от земеделския стопанин 240
пчелни семейства. От предоставените документи било видно, че стопанството
покривало заявените за подпомагане 240 броя пчелни семейства. Цитирани са
разпоредбите на чл.36, ал.1 т.1 и т.2, и ал.2 от Наредба №5 от 03.09.2018г. за
прилагане на правилата за биологично производство, етикетиране и контрол, и за
издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на
биологично производство, както и за последващ официален надзор върху
контролиращите лица, в редакцията им, действаща към датата на издаване на
уведомителното писмо.
В „Таблица с изчисление на финансово
подпомагане по направление „Биологично пчеларство“, инкорпорирана в
уведомителното писмо се съдържат следните данни: колона 2 - Заявени пчелни
семейства в заявлението за подпомагане за кампания 2016 г. – 150 броя; колона 3
- Установени пчелни семейства – 150 броя; колона 4 - Установени пчелни
семейства след проверка за базови изисквания – 0 броя; колона 5 - Санкционирани пчелни семейства –
150 броя; колона 6 - Оторизирани пчелни семейства за изчисление на субсидия – 0
броя; колона 7 - неспазване на базови и други изисквания – 10 267.95 лева;
колона 15 - оторизирана сума – 0 лева.
В пояснителен текст относно колона 2 е
посочено, че в нея е записан броят пчелни семейства в заявлението за
подпомагане, подадено за кампания 2016г. В текста за колона 3 е описано, че той
се отнася за най-малкия брой пчелни семейства в резултат на сравнение между броя
пчелни семейства, регистрирани в БАБХ, установени от контролиращо лице, от
проверка на място и броя, деклариран от земеделския стопанин. За колона 4 е
посочено, че в тази колона се вписва установеният брой пчелни семейства, след
изключване на пчелини с неспазени базови изисквания, съгласно раздел V
„Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията
от мярка 11 от ПРСР 2014 – 2020“, б. b. Направление „Биологично пчеларство“ от
Методика за намаляване и отказване на плащания по м. 11 „БЗ“ от ПРСР 2014 –
2020, утвърдена със Заповед № РД 09-144 от 23.02.2017г., издадена от Министъра
на земеделието и храните, на основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015г. В
пояснителен текст за колона 5 е отразено, че в тази колона се вписват недопустими
за подпомагане пчелни семейства след извършени проверки на място и/или
административни проверки, и спрямо условията за допустимост за участие по
мярката, съгласно Наредба № 4 от 24.02.2015г. В пояснителен текст относно
колона 7 е посочено, че в тази колона е отразена санкция за неспазени базови
изисквания, съгласно раздел V „Намаления при неспазване на базови и изисквания
по управление за направленията по мярка 11 от ПРСР 2014 – 2020“, б. „b“ направление
„Биологично пчеларство“ от Методиката за намаляване и отказване на плащания по
м. 11 „БЗ“ от ПРСР 2014 – 2020, утвърдена със Заповед № РД 09-144 от
23.02.2017г., издадена от Министъра на земеделието и храните, на основание чл.
13 от Наредба № 4 от 24.02.2015г. Неразделна част от оспорения акт са и Таблица
– Оторизирани суми /в лева/ и Таблица – Извършени плащания /в лева/, видно от
които по направление „Биологично пчеларство“ исканата сума е 10 267,95 лева,
оторизираната сума е 0 лева, изплатената сума е 0 лева.
Уведомително писмо изх.№01-6500/1080 от
30.03.2020г. е получено лично от И.А.К. на 26.05.2020г., видно от известието за
доставяне – л.154. Жалбата срещу акта е подадена на 08.06.2020г., чрез Държавен
фонд „Земеделие“.
По делото са представени: екземпляр Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2016 (л.17) Заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019г. на Изпълнителния директор на ДФЗ (л.34 от адм.д. №220/20г. на АС-Сливен ), издадена на основание чл.20, т.2 и т.3 и чл.20а, ал.1, ал.2 и ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл.10, т.1, т.2, т.7 и т.13 и чл.11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ и Решение на УС на ДФЗ по т. 6.2. от Протокол № 114 от 15.06.2017г., с която заповед на П.Д.С., са делегирани правомощия да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане, съгласно чл.1 от Наредба № 5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания; Методика за прилагане на кръстосаното съответствие в България (приложение №2 към Заповед № РД 09-499/12.07.2016г.) – л.98 и сл.; Методика за прилагане на кръстосаното съответствие в България (приложение №2 към Заповед № РД 09-499/12.07.2016г., изм. със Заповед № РД 09-592/27.06.2018г. и Заповед № РД 09-811/09.08.2019г.) – л.46 и сл., както и наличните в приложеното по настоящото дело адм. д. № 366/2018г. на АдмС – Сливен доказателства, сред които Решения от заседанието на Управителния съвет (УС) на ДФЗ, съгласно Протокол №114 от 15.06.2017г. (л.70), съдържащо решение по т. 6.2., с което П.Д.С. е избрана за Заместник-изпълнителен директор на ДФЗ с ресор на отговорност „Директни плащания на площ“ и „Информационни технологии“.
По делото е представена и Методика за
намаляване и отказване на плащания по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР
за периода 2014 – 2020г., приложение към Заповед № РД 09-144 от 23.02.2017г. на
Министъра на земеделието и храните – л.35 и сл.; Заповед № РД 09-144 от
23.02.2017г., издадена на основание
чл.13 от Наредба № 4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 „Биологично
земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020г. (в заповедта е разпоредено
Методиката да се прилага за заявления, подадени през кампания 2016г.).
В хода на съдебното производство бяха разпитани свидетелите М. Ж. М. и Е. Г. Г..
Свидетелят Минчев заявява, че е запознат с пчелина на жалбоподателя К., като сочи че същият се намирал в с.Б., О. Л., в югозападния край на селото, дворно място, заградено с мрежа, в която били разположени 150 броя пчелни кошери. Заявява, че пред 2015г. и 2016г. бил председател на Комисия за установяване на расова принадлежност към „Българска пчеларска развъдна асоциация“ и през двете години посещавал пчелина на жалбоподателя. В радиус от 10 км. нямало други пчелини, които да били за производство на елитни пчелни майки. Нямало и регистрирани пчелини на разстояние по-близко от 5 км. от този на К.. В областта нямало друг производител на пчелни майки. Твърди, че той също има пчелин, като посочва, че в рамките на един месец се носели документите за пчелините при служител в ОД „Земеделие“. Там от сертифициращата фирма били спуснати критериите, които били уточнени от ДФ „Земеделие“, за това кой бил в биологичен период и кой в преходен. След това, при посочване на имена и номер на пчелина, на монитор се изписвало кой бенефициент за каква категоризация бил. По този начин ставало подаването на документите. Фактически заявителите не извършвали нищо друго, освен да се подпишат и да потвърдят. От тях не зависело какъв период се подавал, биологичен или друг. Това се определяло от сертифициращата фирма и от ДФ „Земеделие“, въз основа на заложени критерии, автоматично. Твърди, че К. бил сертифициран от една от най-големите сертифициращи фирми в България.
Свидетелят Е. Г. Г. заявява, че познава И.К. от членството му в „Българската развъдна асоциация“. Ходил два пъти до пчелина му, преди 4-5 години, веднъж като член на Комисията за удостоверяване на расовата принадлежност и втори път като член на Комисията за контрол на расовата принадлежност към „Българската развъдна асоциация“. Пчелинът му бил постоянен, със 150 кошера. Сочи, че политиката на развъдната асоциация била такава, че не се издавало разрешение за производство на пчелни майки, ако в 10 км. зона около съответния пчелин имало други такива за производство на майки. Всички пчелини били отбелязани в системата на БАБХ и чрез Google MAPS се засичало разстоянието между отделните пчелини, и едва тогава се издавало удостоверение за членство в асоциацията и разрешение за производство на елитни майки. В Хасковска област нямало други регистрирани, а ако имало някои, но от друга асоциация, те също щели да бъдат регистрирани в БАБХ. Едните изисквания били за племенни, другите за елитни пчелини, но така или иначе всеки един пчелин, който произвеждал или елитни или племенни майки, бил регистриран със съответен номер и координати в БАБХ.
При така установената фактическа обстановка се налагат средните правни изводи:
Жалбата изхожда от лице с правен интерес, насочена е срещу годен за обжалване административен акт и е подадена в законоустановения срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
Оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган. Съгласно чл. 20а ал.1 и ал.2 т.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) Изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и представлява същата. Съгласно §1 т.13 от ДР на ЗПЗП Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по правилата на законодателството на Европейския съюз. Разпоредбата на чл.20а ал.4 от ЗПЗП предвижда възможност Изпълнителният директор да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.
В случая, видно от представената Заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, на Зам. изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ – П.Т.С. , са делегирани правомощия да издава и подписва уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания във връзка с подадени заявления за подпомагане.
С оглед изложеното, оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия.
Обжалваното уведомително писмо е обективирано в писмена форма, като при издаването му са спазени изискванията на чл.59 ал.2 от АПК за посочване на фактически и правни основания. Вписаните в уведомителното писмо и таблиците към него основания, посочените данни за пчелините с неспазени базови изисквания, вкл. конкретизирането на пчелните семейства, приети за недопустими за подпомагане, както и данните от административната преписка, обективират ясно волята на административния орган, позволяват да бъде упражнено правото на защита на жалбоподателя, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт.
Не се установява при издаването на оспореното УП да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, регламентирани в Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба №4/2015г.)
При преценка относно съответствието на оспорения акт с материалния закон, съдът намира следното:
За да постанови отказ от финансово подпомагане, административният орган в таблица на стр.2 от УП е приел, че не е спазено изискването да не се надвишават минималните периоди на преход, съгласно чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4/2015 г. Към датата на подаване на процесното заявление за подпомагане, в разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4/2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. , редакция, ДВ, бр. 16 от 2015 г., в сила от 27.02.2015 г., е било предвидено, че плащания за преминаване към биологично земеделие /периода на преход/ се предоставят на подпомаганите лица за срок, който не надвишава минималните периоди на преход към биологично производство съгласно чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 38, ал. 1 на Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола. Видно от съдържанието на разпоредбите на чл. 36, § 1, чл. 37, § 1 и чл. 38, § 1 от цитирания Регламент, в същите не е регламентиран период на преход при пчелните семейства. От изложеното следва, че административният орган неправилно – в противоречие с материалния закон, е приел, че не е спазено изискването да не се надвишават минималните периоди на преход, тъй като такива минимални периоди на преход не са определени в разпоредбите, на които административният орган се е позовал.
В чл. 38, § 3 от цитирания Регламент е предвидено, че пчелните продукти могат да бъдат продавани с означения за биологичния начин на производство само когато разпоредбите, посочени в настоящия регламент, са спазвани в течение най-малко на една година. Към датата на подаване на заявлението за подпомагане, разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4/2015 г., която изрично е посочена като правно основание за постановения отказ за подпомагане в повторно издаденото уведомително писмо, не се е прилагала по отношение периодите на преход при пчелните семейства по чл. 38, параграф 3 от Регламент № 889/2008 г. Въпреки това, административният орган се е позовал на тази неприложима за случая разпоредба и незаконосъобразно е приел, че от нея следва, че не се дължи финансово подпомагане за преминаване към биологично земеделие.
Следва също да се посочи, че с Решение № 8834 от 2019 г. на Върховен административен съд на Република България - бр. 97 от 2019 г., в сила от 10.12.2019 г., разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. е отменена. Налице са основанията на чл. 142, ал. 2 АПК за съобразяване на отмяната й при висящо съдебно производство. Към момента на издаване на оспореното уведомително писмо липсва друга материалноправна разпоредба с идентично съдържание, поради което след отмяната на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. оспореният акт е лишен от нормативното си основание.
Наред с горното, следва да се има предвид, че от административния орган не се твърди жалбоподателят да не е изпълнил някое от базовите изисквания, определени нормативно в Приложение № 2 към чл. 13 и чл. 19, ал. 2 от Наредба № 4/2015 г. Тези за биологичното пчеларство съгласно т.2 от приложението са: постоянни и временни пчелини да не се устройват на разстояние, по-малко от 10 км, в райони с регистрирани племенни пчелини за производство на елитни пчелни майки и резерватни пчелини; разстояние, по-малко от 5 км, в райони с регистрирани репродуктивни пчелини за производство на племенни пчелни майки (чл. 15, т. 2 и т. 3 от Закона за пчеларството) . Временни пчелини се настаняват на места, отстоящи на повече от 300 м от съседни пчелини и на повече от 100 м от републиканската пътна мрежа (чл. 16 от Закона за пчеларството). Изрично в таблицата на стр.2 от УП по отношение на тези изисквания е посочено, че не са приложими.
В същата таблица като спазени са приети и изискванията заявената от кандидата биологична дейност да не се различава от тази, установена от контролиращото лице, както и тези по чл.14 ал.1 т.6 и/или ал.2 т.4 от Наредба №4/2015г.
Предвид горното, посочването на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. не може да се приеме за надлежно основание за отказ за подпомагане. Както се посочи по-горе, тази норма за кампания 2016г. не обхваща периодите на преход към биологично пчеларство по чл. 38, § 3 от Регламент № 889/2008 г.
При липса на посочени в уведомителното писмо неспазени от страна на жалбоподателя базови изисквания за биологично пчеларство, неоснователно е позоваването на утвърдена със Заповед № РД09-144/23.02.2017г. на Министъра на земеделието и храните Методика, респ. същата не намира приложени в случая. В подобен смисъл са били изложени съображения и в предходното съдебно решение, в изпълнение на което е издадено оспореното в настоящото производство уведомително писмо, но те не са съобразени при новото произнасяне. Независимо от последното, съдът счита, че не са налице основания за обявяване нищожността на оспорения акт съобразно чл.177, ал.2 от АПК, доколкото при новото произнасяне, за разлика от предходното, е посочено основанието за отказ за подпомагане. След като не се установява наличието на ангажираното от органа основание за отказ от финансово подпомагане, обжалваното уведомително писмо се явява издадено в противоречие с материалния закон и следва да се отмени като незаконосъобразно по смисъла на чл.146 т.4 от АПК. От друга страна липсата на неспазени базови изисквания, наред със спазените други изисквания /за управление/, обосновава извод, че по подаденото заявление за подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014г. - 2020г. за кампания 2016г. , на жалбоподателя се следва оторизация и изплащане на поискана сума.
С оглед разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на изложените в мотивите на съдебното решение указания по прилагането на закона.
При този изход на производството, основателна е претенциятана жалбоподателя за присъждане направените по делото разноски в размер 860.00лв , от които 10.00 лв – внесена държавна такса и 850.00 лв договорено и изплатено в брой адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира за неоснователно, тъй като счита, че то съответства на фактическата и правна сложност на спора.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Уведомително писмо изх.№01-6500/1080 от 30.03.2020г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на селските райони 2014г. - 2020г. за кампания 2016г., издадено от Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ВРЪЩА преписката
на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" –
София за ново произнасяне по подаденото от И.А.К. Заявление за подпомагане с УИН 26/270516/51070 с Приложение за кандидатстване по мярка 11 от ПРСР 2014 –
2020 г. за кампания 2016 г. , при спазване на
указанията по прилагането на закона, дадени в настоящото решение.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" - София да заплати на И.А.К., с посочен съдебен адрес:***,
. разноски по
делото в размер 860.00 (осемстотин и шестдесет)
лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: