№ 22070
гр. София, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110144282 по описа за 2024 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “Топлофикация
София” ЕАД срещу Г. Ц. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ..., с която
са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове за
заплащане на суми за консумирана и неплатена топлинна енергия от
ответника в общ размер на 1 533,09 лева, от които 1 397,56 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.01.2023г. до 30.04.2023г., ведно със законна лихва от
25.07.2024г. до окончателното изплащане на вземането, 135,53 лева –
мораторна лихва за периода от 03.03.2023г. до 17.04.2024г.
Ищецът твърди, че между страните не бил подписван договор за
продажба на топлинна енергия, въпреки отправена от негова страна покана.
Сочи, че ответникът е ползвател на топлинна енергия като „небитов клиент“,
който не е изпълнил задължението си във връзка със сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди, като твърди, че
топлоснабденият имот е търговски обект. Счита, че тъй като ответникът не е
заплатил ползваната топлинна енергия за стопански нужди, а между страните
не е налице договор, се е обогатил неоснователно. Поддържа, че за процесния
период е доставил топлинна енергия до ползвания от ответника топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ..., кафе – еспресо, аб. № 349251/инсталация
1
**********, като последният не е престирал насрещно – не е заплатила
дължимата цена, с което се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца.
Твърди, че дружеството е изпратило покана на ответника, с което длъжникът е
поканен да заплати доброволно дължимата сума. Сочи, че в сградата в режим
на етажна собственост, в която се помещава топлоснабдения имот, бил
сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение. Твърди,че
за периода 01.01.2023г. – 30.04.2023г. за процесния мит били начислявани
суми по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон
били изготвени изравнителни сметки. Моли ответникът да бъде осъден да му
заплати претендираните суми.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г. Ц. М., уведомен по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК, чрез назначения му особен представител адв. Т., депозира отговор
на исковата молба. Оспорва исковата претенция по основание и размер.
Оспорва твърдението на ищеца, че в процесния имот изобщо е доставяна
топлина енергия, както и претендираната стойност. Оспорва извършеното
дялово разпределение, като счита, че не отразява действителното количество
на доставената топлинна енергия. Оспорва твърдението, че етажната
собственост е провела общо събрание за избор на ФДР.
Третото лице - помагач „ТЕРМОКОМПЛЕКТ“ ООД намира, че за
процесния период не е извършвал услугата дялово разпределение на топлинна
енергия за имота, предмет на делото.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на
чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
Видно от приложеното гр.д. № 24970/2024 г. по описа на СРС, 90 състав,
от ищеца на 25.04.2024 г. е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, за исковите и по настоящото дело суми
относно топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ..., кафе – еспресо, аб. №
349251/инсталация **********. С разпореждане № 68838/14.05.2024 г.,
постановено по ч.гр.д. № 24970/2024 г. съдът е отхвърлил заявлението, тъй
като не са били налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 5 от ГПК и на
основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК е дал указания на заявителя да предяви
осъдителен иск за вземането си в едномесечен срок, което обуславя и правния
интерес на ищеца от предявяване на осъдителния иск.
2
По отношение на собствеността на процесния недвижим имот е
представен договор за продажба с разсрочено плащане на обособена част от
общинско предприятие, сключен на 14.05.1996 г. между Столичен общински
съвет, като продавач и ответника Г. Ц. М. като купувач, от който е видно, че
ответникът е придобил собствеността на недвижим имот, находящ се в гр.
София, ..., кафе – еспресо. Впоследствие с договор за доброволна делба от
16.12.2022 г. по нотариален акт .., том V, ... г. ответникът и бившата му
съпруга Анета С.а Тимова са извършили делба на придобитите по време на
брака им недвижими имоти, сред които и процесното кафене. Видно от
нотариалния акт този имот е поставен в дял именно на ответника по делото Г.
Ц. М.. Затова съдът намира, че между страните е било налице валидно
задължение за сключване на договорно правоотношение при Общи условия за
доставка от страна на ищеца на топлинна енергия за стопански нужди през
процесния период 01.01.2023 г. до 30.04.2023 г.
От неоспорената съдебно – техническа експертиза и писмените
доказателства, които съдът кредитира, се установява, че справката на
ищцовото дружество за дялово разпределение, съдържа данни за общия
разход на топлинна енергия от абонатната станция и разходите за имота, като
изчисленията са правени съгласно нормативната уредба. Изчислена е
потребена топлинна енергия за отопление, сградна инсталация и битова
гореща вода, както и съответните изравнявания за периоди по ФДР. В имота е
имало 2 бр. отоплителни тела с поставени ИРРО и 1 бр. водомер за топла вода,
като топлинната енергия е начислявана на база екстраполация по
максималния специфичен разход на сградата, поради неосигурен достъп за
отчет на уредите. Според експерта дължимата сума за топлинна енергия е
800.02 лв.
От заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, с уточнение в открито съдебно заседание, което съдът възприема
изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че ответникът не
е платил начислените суми за процесния период, като начислени от ищеца по
фактури и след корекции по изравнителни сметки са суми в размер на 807.50
лв. главница и лихви в размер на 116.68 лв.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
3
Съдът, като прецени изложените в исковата молба и отговора
фактически твърдения и съобрази формулираните искания, намира, че
предявените осъдителни искове имат правната си квалификация в
разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК вр. чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Исковете са частично основателни.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.
154, ал. 1 от ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно и
главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1/ по иска за
главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със задължението на ответника да сключи договор
за доставката на топлинна енергия за стопански нужди, обемът на реално
доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума, и 2/ по иска за законната
лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума.
Съдът приема, че в настоящия случай е било проведено успешно
доказване, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за стопански нужди се осъществява въз основата на писмен
договор при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. По делото бяха
ангажирани доказателства от страна на ищеца, че е възникнало задължение
именно за ответника да сключи договор за продажба на ТЕ за стопански
нужди, тъй като по делото се установява, че именно той е ползвал процесния
недвижим имот през исковия период, като е бил и негов единствен
собственик. С оглед на това ищецът не може да претендира суми за топлинна
енергия въз основа на договорни отношения. От друга страна фактът, че
ответникът притежавайки имот за небитови нужди, потребява топлинна
енергия без да сключи договор с ищеца, има задължението да заплати реално
консумираната топлинна енергия при предявен иск по чл. 59 от ЗЗД.
Елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване са
обогатяване на получателя, обедняване на другата страна и това да е без
4
правно основание. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на
разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на
имуществото му или намаляване на пасивите му. В случая доколкото липсва
писмен договор между страните, липсва и договорно основание за получаване
на топлинна енергия в имота на ответника.
На следващо място съдът намира, че ищецът установи, че е доставял
ТЕ в процесния обект, с която ответника сe е обогатил неоснователно. Това е
видно от заключението на вещото лице по СТЕ, което съдът кредитира като
компетентно и неоспорено от страните. В контекста на изложеното съдът
счита, че по делото е установено по несъмнен и категоричен начин
потребената от ответника топлоенергия в определено количество и нейните
стойности за исковия период. Съдът кредитира заключението на вещото лице
по СТЕ и ССЕ относно размера на дължимите суми - главница за ТЕ с дялово
разпределение /ССЕ/ е в размер на 807.50 лв. В тази насока съдът намира
оспорването от страна на процесуалния представител на ответника на размера
на доставената топлинна енергия за основателно. Затова съдът намира, че
искът е основателен за размера от 807.50 лв., а до пълния предявен размер
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
За заплащане на процесните суми при неоснователно обогатяване
липсва предвиден срок, поради което длъжникът изпада в забава след покана -
арг. чл. 84, ал. ЗЗД. В случая, доколкото между страните не е сключен писмен
договор за продажбата на топлинна енергия за стопански нужди, не могат да
намерят приложение клаузите на сочените от ищеца Общи условия,
предвиждащи заплащане на месечните задължения в срок до 20-то число на
месеца, следващ месеца на доставката. По делото не са представени
доказателства за отправяне на покана до длъжника за заплащане на
дължимата сума за доставена до процесния недвижим топлинна енергия,
предхождаща датата на подаване на исковата молба. Ето защо съдът намира,
че не се установява ответникът да е бил поставен в забава за заплащане на
сумите за потребената в имота топлинна енергия, поради което и иска по чл.
86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На ищеца следва да се присъди законна лихва върху уважения размер
на главницата за доставена топлинна енергия, считано от датата на депозиране
на исковата молба 25.07.2024 г., до окончателното плащане на задължението.
5
С оглед изхода от настоящия спор и претенцията на ищеца за заплащане
на разноски, на основание чл.78, ал.8 вр. ал.1 от ГПК ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 788.64 лв., представляващи
държавна такса, депозити за особен представител и експертизи и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, с включени разноски по
заповедно производство по ч.гр.д. № 24970/2024 г. по описа на СРС, 90 състав.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Ц. М. ЕГН: **********, със съд. адрес гр. София, ..., чрез
особения представител адв. Т., да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.София, ..., сумата 807.50
лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за периода от 01.01.2023 г. до 30.04.2023 г., с която се е обогатил
неоснователно за недвижим имот в гр. София, ..., кафе – еспресо, аб. №
349251/инсталация **********, ведно със законната лихва от 25.07.2024 г., до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
предявен размер от 1 397,56 лв., както и ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
сумата 135,53 лева – мораторна лихва за периода от 03.03.2023г. до
17.04.2024г., за които суми било подадено заявление по чл. 410 от ГПК на
25.04.2024 г., по което било образувано ч.гр.дело № 24970/2024 г. по описа на
СРС, 90 състав, но заявлението било отхвърлено с влязло в сила разпореждане
№ 68838/14.05.2024 г.
ОСЪЖДА Г. Ц. М. ЕГН: **********, със съд. адрес гр. София, ..., чрез
особения представител адв. Т., да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.София, ..., направените
по делото разноски в размер на 788.64 лв., с включени разноски по заповедно
производство по ч.гр.д. № 24970/2024 г. по описа на СРС, 90 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
ищеца – „ТЕРМОКОМПЛЕКТ“ ООД със седалище и адрес на управление гр.
София, ....
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7