№ 570
гр. Плевен, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Димитър Хр. Кирилов
при участието на секретаря ЗАХАРИНКА К. ПЕТРАКИЕВА
като разгледа докладваното от Димитър Хр. Кирилов Административно
наказателно дело № 20244430201985 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „****“ АД, с ЕИК:****, със седалище и адрес на
управление: в ************* представлявано от *** Г.Т.Т., чрез ***Д. Н.,
против Наказателно постановление № Р-006323/08.10.2024г. издадено от
М.А.Ф. *** на Комисия за защита на потребителите, с което на жалбоподателя
за нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/,
било наложено административно наказание на основание чл.27, чл.53 и чл.83
от ЗАНН и чл.55, ал.2 от ЗПК, имуществена санкция в размер 3000 /три
хиляди/ лева, на основание чл.45, ал.1 от Закона за потребителския кредит.
Недоволен от издаденото наказателно постановление останал
жалбоподателят, който го обжалва в срок.
В жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като
неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Посочва се, че липсват доказателства, които да потвърдят
1
извършването на нарушението, както и че в настоящият случай не са
изследвани в достатъчна степен фактическата обстановка и събраните в хода
на разследването доказателства, както и обясненията представени от
Дружеството, за да се установи еднозначно и несъмнено наличието на
визираното нарушение. Моли се да бъдат присъдени и разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява
представител.
Административнонаказващият орган **** Комисия за защита на
потребителите, редовно призован, не се явява представител. В депозираното
до съда писмено становище от **** на КЗП, чрез *** Р. М., излага доводи, че
подадената жалба е неоснователна и моли същата да бъде оставена без
уважение и да бъде потвърдено обжалваното НП, като правилно и
законосъобразно. Излага се, че изложените от страна на жалбоподателя
твърдения в жалбата са неоснователни. Моли се да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. В случай, че бъде
представен договор за правна помощ с изплатен хонорар, оспорват размера на
адвокатския хонорар, поради прекомерност.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
След съвкупна преценка на събраните и проверени в хода на съдебното
следствие писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна, следното:
Акт № 006323/24.07.2024г. е съставен от С. Н. Н. на длъжност **** в
Област Плевен – Комисия за защита на потребителите, в присъствието на Р. И.
К., свидетел при установяване на нарушението против „****“ АД, с ЕИК:****
със седалище и адрес на управление гр. ************ представлявано от
Г.Т.Т. на длъжност ****; А.В.М. на длъжност **** и Р.А. Н. на длъжност ****,
за това, че при направена проверка на 21.06.2024г. в обект офис на КЗП, гр.
Плевен, ул. ***** е установено със становище с вх. №***г.
Проверката е извършена по тема „ЗИИП-ПИ-ЗПК“ на 29.05.2024г. с КП
К-2739091 в офис за кредити в гр. Плевен, ул. ****. В обекта се предоставят
2
потребителски кредити по смисъла на ЗПК в размер от 200.00 лева до 9000.00
лева от „****“ АД. В момента на проверката са предоставени за преглед 2
броя договори за потребителски кредит, както следва: 1. Договор № ****; 2.
Договор № ****
Съгласно Договор за паричен заем №**** от 27.05.2024г. размерът на
кредита е 600 лева, за срок от 26 седмици, с 13 броя двуседмични вноски,
всяка от които е в размер на 51.94 лева. Обща сума на погасителните вноски е
675.22 лева. Лихвеният процент по кредита, съобразно чл.2, т.6 от договора, е
в размер на 45.00%, а в чл.2, т.8 е записано – Годишен процент на разходите
/ГПР/ - 54.32%. Към договора е приложен погасителен план съгласно, който
към всяка вноска е добавена сума в размер на 22.06 лева за възнаграждение за
предоставяне на гаранция или общо 286.78 лева. Изчислен е и общ размер на
всяка вноска 74.00 лева или общо дължими по договора 962.00 лева.
В чл.4 от договора е посочено: Заемателят се задължава в срок до три
дни, считано от датата на сключване на настоящия договор да предостави на
Заемодателя едно от следните обезпечения:
1. Две физически лица – Поръчители, всяко от които да отговаря на
следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за
размер на трудово възнаграждение; нетния размер на трудовото му
възнаграждение да е в размер над 1500 лева; да работи по безсрочен
трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за
паричен заем, сключен с „****“ АД; да няма неплатени осигуровки за
последните две години; да няма задължения към други банкови и
финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към
БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“;
Поръчителят подписва договор за поръчителство.
2. Банкова гаранция с бенефициер – Заемодателя, за сумата по чл.2, т.7, със
срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по настоящия договор.
3. Одобрено от Заемодателя Дружество – гарант, което предоставя
гаранционни сделки. В погасителния план към договора в „Забележка“
кредиторът е посочил: „Заемателят заплаща погасителните вноски по
договора в размера, посочен в колонка №3. В случай, че не предостави
обезпечение под формата на две физически лица или банкова гаранция, а
3
е избрал да предостави обезпечение под формата на гаранция от
юридическо лице, което предоставя гаранционни сделки срещу
възнаграждение, дължи вноски в размера, посочен в колонка №7. В
колона №3 е посочен размер на вноската по кредита – 51.94 лева, в
колона №4 каква част от погасителната вноска е за погасяването на
главницата, а в колона №5 за лихвата. В колона №6 е посочен размерът на
възнаграждението за предоставяне на гаранция – 22.06 лева към всяка
погасителна вноска и в колона №7 е записан общ размер на вноска –
74.00 лева/погасителна вноска плюс възнаграждение за предоставяне на
гаранция/.
При подписването на Договора за паричен заем №**** от 27.05.2024г.
потребителят е подписал и Договор за предоставяне на гаранция №**** от
27.05.2024г. с „****“ ЕООД. Съгласно чл.1, ал.1 от договора за предоставяне
на гаранция: „Потребителят възлага, а гарантът се задължава да издаде
гаранция за плащане в полза на „****“ АД за сума покриваща задължение за
връщане на заемната сума в размер на 600 лева; задължение за плащане на
възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва за забава…“.
В чл.3, ал.1 от договора за предоставяне на гаранция е вписано, че „За поемане
на задължението по чл.1, потребителят дължи възнаграждение на гаранта в
размер на 286.78 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер
на 22.06 лева, а в ал.2 е описано, че „Потребителят заплаща възнаграждението
по начините, установени в договора за паричен заем, за плащане на
задълженията на потребителя по договора за паричен заем“.
С Констативния протокол е наредено на 10.06.2024г. кредиторът да
предостави информация за общ брой, сключени договори в офиса за периода
месец септември 2023г. до момента; информация по колко от тях е изпълнено
задължението по чл.4 от договора за осигуряване на обезпечение; информация
размерът на неустойката при неизпълнение на чл.4 включен ли е в ГПР;
информация по колко от договорите има сключен договор за гарант с „****“
ЕООД.
На 10.06.2024г. на ел. поща на КЗП-Плевен е получено заявление с вх.
№ *** от кредитора, в което е предоставена изисканата информация. В
отговор кредиторът предоставя информация, че за периода 01.09.2023г. до
29.05.2024г. в офиса в гр. Плевен са сключени 802 броя договори за
4
потребителски кредит. По всички договори е изпълнено задължението по чл.4
не се дължи неустойка. С всеки договор има сключен и договор за
предоставяне на гаранция с „****“ ЕООД.
На 11.06.2024г. е изпратена покана до кредитора с изх. № Р-03-896 до
21.06.2024г. да предостави на ел.поща КЗП-Плевен или в КЗП – Плевен, ул.
****, **** – становище, в което да бъде изяснено, включен ли е размерът на
възнаграждението за предоставяне на гаранция от одобреното от заемателя
дружество – гарант „****“ ЕООД в размера на годишния процент на разходите
/ГПР/ към съответните договори /ДПЗ № **** и ДПЗ № ****
На 21.06.2024г. на ел.поща на КЗП-Плевен е получено становище, в
което е посочено, че и по двата предоставени договора потребителите са
избрали да предоставят обезпечение, като сключат договор за предоставяне на
гаранции с дружество, предоставящо гаранционни сделки. Посочено е също,
че възнаграждението за предоставяне на гаранция не е включено в размера на
годишния процент на разходите /ГПР/ към съответните договори, тъй като е
дължимо по друг договор, с друго дружество - „****“ ЕООД.
От представения погасителен план към договор №**** се установява, че
вноските за предоставяне на обезпечение под формата на гаранция от
юридическо лице, което предоставя гаранционни сделки са дължими на
кредитора по договора за кредит, а не на друго юридическо лице, по друг
договор. Поради което, невключването на размера на възнаграждението за
предоставяне на гаранция в ГПР по кредита, при условие, че е дължимо на
кредитора и е включено в погасителния план по договора, води до това, че има
разлика между формално посочения и действително прилагания размер, което
по същество е непосочване на ГПР по кредита в нарушение на чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК.
По делото са разпитани свидетелите С. Н. Н. – актосъставител и Р. И. К.
– свидетел при установяване на нарушението и съставянето на акта.
С това деяние търговецът е нарушил разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от
Закона за потребителския кредит /ЗПК/.
Дата на извършване на нарушението: 27.05.2024 г. и място на
извършване на нарушението: гр. Плевен, офис на ул. ****.
Горните обстоятелства се установяват от гласните доказателства на
5
разпитаните свидетели С. Н. Н. – актосъставител и Р. И. К. – свидетел при
установяване на нарушението и съставянето на акта, чиито показания съдът
кредита изцяло с оглед тяхната последователност и взаимна кореспондентност
с приложените по делото писмени доказателства, а именно: заверено копие от
Придружително писмо с вх. № Р-03-1198 от 14.10.2024 г. и Обратна разписка,
удостоверяваща получаването му; заверено копие от доклад на инспектор;
заверено копие на писмени възражения срещу АУАН № 006323/24.07.2024г. с
вх. № Р-03-1198 от 01.08.2024г.; заверено копие от Становище с вх. № Р-03-
1198/01.08.2024 г.; заверено копие от писмо изх. № Р-03-999/27.06.2024 г. и
обратна разписка; заверено копие от Протокол за проверка на документи № К-
0133495/24.07.2024г.; заверени копия от Пълномощни; заверено копие от
Писмо с изх. № Р-03-896/11.06.2024г. и Обратна разписка; заверено копие
от Заявление с изх. № ***/10.06.2024г.; заверено копие от Договор за паричен
заем № ****; заверено копие от Констативен протокол № К-
2739091/29.05.2024г.; заверено копие от Общи условия по договор за
потребителски кредит; заверено копие от Заповед № 358ЛС/22.04.2015г.
Въз основа на съставения Акт № 006323/24.07.2024г. е издадено
Наказателно постановление № Р-006323 от 08.10.2024г. от **** Комисията за
защита на потребителите, с което на „****“ АД, с ЕИК:**** за нарушение на
чл.11, ал.1, т.10 от Закона за потребителския кредит, било наложено
административно наказание на основание чл.27, чл.53 и чл.83 от ЗАНН и
чл.55, ал.2 от ЗПК, имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева,
на основание чл.45, ал.1 от ЗПК.
При проверка на Наказателното постановление, съдът не констатира
допуснати процесуални нарушения от страна на административно-
наказващият орган, както при съставянето на АУАН, така и при издаването на
обжалваното НП, спазени са всички процесуални правила и норми. В
настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен от
служител в Област Плевен – Комисия за защита на потребителите, който е
оправомощен по надлежния ред да съставя актове за констатиране на
нарушения по ЗПК, а атакуваното наказателно постановление е издадено от
**** Комисията за защита на потребителите, в кръга на тяхната материална и
териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма и
съдържание, с което са спазени разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН. В
6
АУАН и в НП са описани достатъчно подробно обстоятелствата при
извършване на нарушението, както и самото нарушение. Нарушението е
безспорно установено. Посочени са доказателствата, които потвърждават
извършеното нарушение. В НП са описани подробно всички обстоятелства,
при които е извършено нарушението, вписани са номерата и датите на
съставените констативен протокол и протокол за проверка на документи,
становищата на дружеството.
АУАН е съставен от служител, който е упълномощен с надлежна заповед
№358 ЛС/22.04.2015г. на **** на КЗП на основание чл.37, ал.1, б.“б“ от ЗАНН
в качеството на длъжностно лице, което има право да съставя АУАН за
извършени нарушения на законовите и подзаконовите нормативни актове,
контрола по приложението на които е възложен на КЗП, на територията на
областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен е определена С. Н..
НП е издадено от компетентен административнонаказващ орган.
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от Закона за потребителския
кредит - Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и
съдържа - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
На следващо място разпоредбата на чл.19, ал.1 от Закона за
потребителския кредит - Годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Именно за
това в посочената величина – годишният процент на разходите, следва по ясен
и разбираем за потребителя/кредитополучателя начин да са посочени всички
разходи, които той ще направи и които са пряко свързани с кредитното му
правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от Закона за потребителския
кредит - За нарушение на чл. 5, 6, чл. 7, ал. 2, чл. 10, чл. 10а, чл. 11, чл. 18, ал. 1
и 2, чл. 19, ал. 2, чл. 25, ал. 1 - 5, чл. 26, ал. 1, чл. 29, ал. 1, чл. 34, ал. 1, 3 и 5,
чл. 36, ал. 3, 4 и 5 и чл. 41, ал. 4 на виновните лица се налага глоба в размер от
7
700 до 2000 лв. - за физическите лица, и имуществена санкция в размер от
3000 до 8000 лв. - за едноличните търговци и юридическите лица.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите отразени в АУАН, се установява по категоричен начин от
писмените доказателства и от показанията на разпитаните свидетели – С. Н.
Н. /актосъставител/ и Р. И. К. - свидетел по акта и установяване на
нарушението, както и от писмените доказателства по делото приети и
вложени по реда на чл.283 от НПК.
Съдът възприема, като обективно верни свидетелските показания, които
са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи.
Също така с доверие се възприемат и приложените писмени доказателства
като обективни, достоверни, допълващи се и във взаимна връзка.
От представения погасителен план към договор №**** се установява, че
вноските за предоставяне на обезпечение под формата на гаранция от
юридическо лице, което предоставя гаранционни сделки са дължими на
кредитора по договора за кредит, а не на друго юридическо лице, по друг
договор. Поради което, невключването на размера на възнаграждението за
предоставяне на гаранция в ГПР по кредита, при условие, че е дължимо на
кредитора и е включено в погасителния план по договора, води до това, че има
разлика между формално посочения и действително прилагания размер, което
по същество е непосочване на ГПР по кредита в нарушение на чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК.
Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е
квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната
норма на чл.45, ал.1 от ЗПК, предвиждаща административно наказание
„имуществена санкция“ в размер от 3000лв. до 8000 лв. за еднолични
търговци и юридически лица, допуснали нарушение на изрично посочени
законови текстове, между които и на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
При индивидуализацията на наказанието, административно-наказващият
орган се е съобразил с обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл.27 от
ЗАНН и отчитайки тежестта на нарушението, е наложил на дружеството
имуществена санкция в размер на минимума, предвиден в разпоредбата на
чл.45, ал.1 от ЗПК, а именно - имуществена санкция в размер на 3000 лева.
В настоящия случай не са налице условията за приложимост на
8
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка, съдът съобрази
обстоятелството, че Законът за потребителския кредит охранява особен вид
обществени отношения, като има за цел опазване интересите на
потребителите и недопускане на въвеждането им в заблуждение.
Нарушението е на просто извършване, формално, поради което не е
необходимо да са настъпили конкретни вредни последици от деянието.
С оглед на изложеното, настоящата инстанция намира, че предвид
характера на охраняваните обществени отношения и заложената от
законодателя безусловна защита при упражняване правото на информация на
потребителите, в настоящия случай институтът на „маловажния случай“ е
неприложим. Наказващият орган е действал законосъобразно, преценявайки,
че не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН, тоест че случаят не може да се квалифицира като „маловажен” по
смисъла на посочената разпоредба. Липсват условия за приложението на чл.28
от ЗАНН, тъй като процесното неизпълнение на административно задължение
не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид и
липсват някакви особени извинителни обстоятелства във връзка с
извършването му, които да обусловят извода за маловажност на случая.
Съобразявайки се с нарушението, неговата тежест, подбудите за
неговото извършване, административно-наказващия орган, съвсем
законосъобразно е наложил наказание в размер, предвиден в приложимата
санкционна разпоредба, а именно – 3000 /три хиляди/ лева, като
административно-наказващият орган е съобразил обстоятелствата по чл. 27
ал. 2 от ЗАНН.
Предвид изложеното, съдът приема обжалваното НП за
законосъобразно, като правилно и обосновано, като на съответното правно
основание е ангажирана административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р-006323/08.10.2024г.
издадено от М.А.Ф. *** на Комисия за защита на потребителите, с което на
9
„****“ АД, с ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: в
*************, за нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от Закона за потребителския
кредит /ЗПК/, било наложено административно наказание на основание чл.27,
чл.53 и чл.83 от ЗАНН и чл.55, ал.2 от ЗПК, имуществена санкция в размер
3000 /три хиляди/ лева, на основание чл.45, ал.1 от Закона за потребителския
кредит, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
- Плевен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10