Решение по дело №3052/2017 на Районен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 3 октомври 2018 г. (в сила от 2 ноември 2018 г.)
Съдия: Петър Веселинов Боснешки
Дело: 20171720103052
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 юни 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер949                               03.10.2018г.                           Град П.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                      ІX състав

На седемнадесети септември                                                           Година 2018

В открито заседание в следния състав:

                                                Районен съдия: Петър Боснешки

Секретар: Антоанета Василева

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №03052 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството по делото е делбено- II фаза, по извършване на делбата.

            С влязло в сила Решение №243/14.03.2018г., постановено по гр.д.№03052/2017г. на ПРС, е допуснато извършването на делба между А.Б.А., с ЕГН:********** и адрес:г***, и Р.А.С., с ЕГН:********** и адрес:г***, по отношение на следния недвижим имот: масивна вилна сграда на три нива с разгърната застроена площ от 149 кв.м., от които сутерен със застроена площ 42,00кв.м., първи етаж със застроена площ 58 кв.м. и тавански етаж със застроена площ от 49 кв.м., находяща се в УПИ ***, кв.1 по регулационния план на с.Р., общ.П., обл.П.,  с площ 915 кв.м. при следните делбени квоти от правото на собственост:

-за съделителя А.Б.А.- 3/ 4 идеални части

-за съделителя Р.А.С.- 1/ 4 идеална част

            В съдебно заседание на ПРС от 18.06.2018г., представляващо първо заседание от втората фаза на делбата, съделителят А.Б.А. е направил искане, на основание чл.349, ал.2 ГПК, да му бъде възложен в дял процесния имот.

            В съдебно заседание на ПРС от 18.06.2018г., представляващо първо заседание от втората фаза на делбата, съделителят Р.А.С. е изразила становище, че делбата следва да бъде извършена чрез възлагане на процесния имот на другия съделител, като претендира уравнение на дяла си.

            В съдебно заседание на ПРС от 18.06.2018г., представляващо първо заседание от втората фаза на делбата, съделителят Р.А.С. е предявил по реда на чл.346 ГПК, вр. чл.31, ал.2 ЗС, иск за осъждане на съделителя А.Б.А. да му заплати сумата от 9000,00лв., представляваща размера на месечното обезщетение за лишаване на съделителя Р.С. от ползването на собствената и 1/ 4 идеална част от  процесния имот, считано от 18.06.2013г.  до 18.06.2018г.

            Съделителят А.Б.А. е оспорил претенцията по чл.31, ал.2 ЗС като твърди, че не е изпълнено изискването да е получил писмена покана за плащане на обезщетение, поради което и претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

            След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Относно делбата:

Съдебната делба е способ за прекратяване съществуването на една имуществена общност, при който всеки един от съсобствениците получава собственост върху реална част от общата дотогава вещ или  отделни права на собственост върху всяка от отделните вещи в състава на досегашната собственост върху множество обекти.

Съсобствеността в делбеното производство се прекратява чрез следните способи: посредством съставяне на разделителен протокол и тегленето на жребий по реда на чл.352 ГПК, чрез възлагане по реда на чл.349, ал.1 и 2 ГПК,  чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 ГПК, или чрез изнасяне на имота на публична продан. Основен критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите.

Съгласно чл.69, ал.2 ЗН всеки наследник може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно. Тази разпоредба следва да намери приложение във всички случаи, при които броят на съделителите е равен или по-малък от броя на допуснатите до делба имоти, а ако те са поделяеми - на обособените дялове от тях.

Съгласно константната съдебна практика съдът е длъжен първо да се произнесе по претенциите за възлагане по реда на чл.349 ГПК и едва след като установи, че претенциите са неоснователни да премине към другите способи за ликвидиране на съсобствеността.

В процесния случай съделителят А.Б.А. е направил валидно  искане, на основание чл.349, ал.2 ГПК, да му бъде възложен в дял процесния имот.

Съдебната практика е последователна, че възлагане по реда на чл.349, ал.2 е допустимо при наличие на четири кумулативно предвидени предпоставки:

1.делбеният имот да има характер на неподеляемо жилище

2.съсобствеността да е възникнала чрез наследяване

3. претендиращият възлагане съделител да е живял в жилището към момента на смъртта на наследодателя му

4. претендиращият възлагане съделител да не разполага с друг жилищен имот в лична собственост (притежание на вещни права в съсобственост са ирелевантни), като размера на дела на въпросния съделител в съсобствеността също е ирелевантен.

            В процесния случай от заключенията и по двете съдебно- техническата експертизи е видно, че процесният имот е жилище, което е неподеляемо.

            В процесния случай не се спори, че съсобствеността е възникнала чрез наследяване на наследодателя Н.А., като съделителят А.А. е е живял в жилището към момента на смъртта на наследодателя му и не притежава друго жилище.

            Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице всички кумулативно предвидени предпоставки за възлагане на процесния имот на съделителя А.А..

            Видно от заключението по повторната съдебно- техническа експертиза на в.л.Е.Ц., неоспорено от страните, пазарната оценка към август 2018г. на процесното жилище е в размер на 87049,00лв.

            Съгласно разпоредбата на чл.349, ал.2, изр. второ ГПК при основателност на възлагателната претенция дяловете на останалите съделители трябва да бъдат уравнени с друг имот или пари. В настоящия случай доколкото до делба е допуснат само един имот, то делът на съделителя Р.С. следва да бъде изравнен в пари. Докълкотоъ същата притежава 1/ 4 идеална част от процесния имот, то и същата част има паричен еквивалент в размер на 21 762,25лв.

            Поради това и съдът намира, че следва да осъди съделителя А.А. да заплати на съделителя Р.С. сумата от 21 762,25лв. за уравнение на дела и, ведно със законната лихва върху главницата, считано от влизане в сила на решението за възлагане.

            Относно наемоподобните ползи:

Съгласно Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК, когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик да се ползва от нейните полезни свойства, то лишеният от възможността да ползва общата вещ съсобственик има право да получи обезщетение съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗС. Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик обаче възниква едва с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. Съгласно константната съдебна практика неотправянето на такава покана води до неоснователност на претенцията.

В процесния случай по делото няма доказателства за отправяне на покана за плащане на обезщетение за лишаване от ползването на процесния имот от страна на съделителя Р.А.С. до съделителя А.Б., която да касае процесния период 18.06.2013г.  до 18.06.2018г. Такава покана е отправена едва на 18.06.2018г. в съдебно заседание на ПРС от същата дата, което се явява и първо заседание от втората фаза на делбата.

Предвид гореизложеното съдът намира, че този иск за наемоподобен доход следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Относно дължимите държавни такси:

Съгласно т.4 от Тарифа №1 за държавните такси при делата за делба съдът определя и окончателна държавна такса в размер на 4 % от стойността на всеки от дяловете. Видно от заключението по повторната съдебно- техническа експертиза на в.л.Е.Ц., неоспорено от страните, пазарната оценка към август 2018г. на процесното жилище е в размер на 87049,00лв., при което дължимата от съделителите държавна такса е в общ размер на 3481,96лв. или съделителят А. А. дължи сумата от 2611,47лв., а съделителят Р. С. дължи сумата от 870,49лв. съобразно делбените си квоти.

Дължимата се държавна такса по иска  с правно основание чл.346 ГПК  не е събрана предварително, поради което и следва да бъде събрана с настоящето решение. Поради това и доколкото искът е неоснователен, то и съдът намира, че следва да осъди съделителят Р. С. да заплати дължимата се държавна такса в размер на 360,00лв.

Относно дължимите разноски:

Съдът намира, че в съответствие с константната съдебна практика и  с оглед характера на производството по съдебна делба на съсобствен недвижим имот разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат понесени от страните така както са били направени.  

            С оглед изложеното Пернишкият районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ВЪЗЛАГА В ДЯЛ и изключителна собственост, по реда на чл.349, ал.2 ГПК, на А.Б.А., с ЕГН:********** и адрес:г***, следния недвижим имот: масивна вилна сграда на три нива с разгърната застроена площ от 149 кв.м., от които сутерен със застроена площ 42,00кв.м., първи етаж със застроена площ 58 кв.м. и тавански етаж със застроена площ от 49 кв.м., находяща се в УПИ ***, кв.1 по регулационния план на с.Р., общ.П., обл.П.,  с площ 915 кв.м.

ОСЪЖДА А.Б.А., с ЕГН:********** и адрес:г***, да заплати на Р.А.С., с ЕГН:********** и адрес:г***, сумата от     21 762,25лв. /двадесет и една хиляди седемстотин шестдесет и два лева и 25ст./ за уравнение дяловете в съсобствеността, ведно със законната лихва върху сумата, считано от влизане в сила на решението  до окончателното изплащане на сумата.

УКАЗВА на А.Б.А., че следва да заплати на съделителя Р.А.С. сумата за уравнение на дела и  в шестмесечен срок от влизане в сила на решението за възлагане на имота, като в противен случай решението за възлагане на имота ще се обезсили по право и имотът ще бъде изнесен на публична продан.

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН  иска на Р.А.С., със снета по делото самоличност, за осъждане на А.Б.А., със снета по делото самоличност, за заплащане на сумата от  9000,00лв., представляваща размера на обезщетението за лишаване на съделителя Р.С. от ползването на собствената и 1/ 4 идеална част от  процесния имот: масивна вилна сграда с разгърната застроена площ от 149 кв.м., находяща се в УПИ ***, кв.1 по регулационния план на с.Р., общ.П., обл.П., за периода от 18.06.2013г.  до 18.06.2018г.

ОСЪЖДА А.Б.А., със снета по делото самоличност, да заплати по сметка на Пернишкия районен съд сумата от 2611,47лв., представляваща дължимата се държавна такса за производството по делба.

ОСЪЖДА Р.А.С., със снета по делото самоличност, да заплати по сметка на Пернишкия районен съд сумата от 870,49лв., представляваща дължимата се държавна такса за производството по делба и сумата от 360,00лв., представляваща дължимата се държавна такса по претенцията за наемоподобен доход.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                           

                                                                        Районен съдия:

Дата на обявяване на Решението:03.10.2018г.

Съдебен деловодител: Анна Асенова