РЕШЕНИЕ
№ 253
Стара
Загора, 22.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
административен съд
– VIII състав, в публично съдебно
заседание на осемнадесети януари през две хиляди и двадесет и четвърта година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКО МАЗНИКОВ
при
секретаря ЗОРНИЦА НЕДЕЛЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТКО
МАЗНИКОВ административно дело № 459 по описа за 2023 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. Административно-процесуалния кодекс (АПК)
във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
В жалбата са изложени оплаквания за нищожност и незаконосъобразност
на оспорената заповед. Поддържа се, че ЗППАМ е издадена от некомпетентен орган и при
липса на подробни и ясни мотиви за упражненото административно правомощие, в нарушение на материалните и процесуалните
разпоредби и при несъответствие с целта на закона. По тези, подробно развити в
жалбата съображения е направено е искане за прогласяване на нищожността на
обжалваната заповед, алтернативно – за отмяната й като незаконосъобразна.
Претендират се разноските по делото.
Ответникът – Началник група в Сектор „ПП“
при ОД на МВР гр. Стара Загора, редовно призован, не се явява, не се
представлява и не взема становище по основателността на жалбата, съответно по
законосъобразността на обжалваната ЗППАМ.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
На жалбоподателя Н.Н.П. е съставен АУАН,
серия GA, № *** от 20.06.2023 г. (л. 18) за
извършени 20.06.2023 г. в гр. Стара Загора в 12:48 часа при управление по ул.
„Г. Байданов“ в посока изток – запад, южно от бл. № 12 в кв. „Казански“, на
собствения му лек автомобил „Ситроен Евазион“, рег. № ***, нарушения на ЗДвП,
както следва:
на чл. 5, ал. 3, т. 1, предложение второ
от ЗДвП – за това, че управлявал моторното превозно средство (МПС)
след
употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено при извършена на
водача проверка с Дръг Тест 5000, фабричен № ARLK-0020, който с проба № 00018 от
20.06.2023 г. в 12:45 часа отчел положителен резултат за употреба на канабис-25
(л. 21 – 22), като изрично е
посочено, че на водача е бил издаден и връчен талон за медицинско изследване № *** (л.
20) със 7 броя холограмни стикери, отговарящи на номера на
талона;
на чл. 150, ал. 1 от ЗДвП – за това, че
управлявал МПС след изтекъл на 14.08.2022 г. срок на валидност на СУМПС № ***.
За нарушението на чл. 150, ал. 1 от ЗДвП
жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 185 от ЗДвП с наказателно
постановление (НП) № 23-1228-002768 от
02.08.2023 г., издадено от Началник
група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. Стара Загора, като му е наложено
административно наказание глоба в размер на 20 лв. (л. 19).
НП не е влязло в сила, видно от представената с преписката справка за
нарушител/водач (л. 34 – 36).
За деянието, съставляващо нарушение на
чл. 5, ал. 3, т. 1, предложение второ от ЗДвП, с резолюция № 23-1228-М00027 от
22.06.2023 г. преписката е прекратена на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН
и изпратена на Районна прокуратура (РП) Стара
Загора (л. 24). От РП Стара Загора са
изискани и съответно по делото са постъпили справки с приложени към тях
уведомление за образуване на досъдебно производство (ДП) и
постановление
за
назначаване на токсикохимична експертиза (л. 64 – 67),
видно от които:
по случая е образувано ДП
№ ***г. по
описа на Второ РУ при ОД на МВР гр. Стара Загора за извършено престъпление по
чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс (НК);
след установяване на нарушението, във
връзка с издадения му талон за изследване, жалбоподателят е съпроводен до УМБАЛ
„Проф. д-р Стоян Киркович“, където е дал кръвна проба и урина за изследване;
протоколът за медицинско изследване и
вземане на биологична проба, ведно с пробите от кръв и урина, са изпратени на
НИК при МВР гр. София за изготвяне на назначена за целта токсикохимична
експертиза, но до момента последната не е изготвена.
С оспорената ЗППАМ № 23-1228-000523 от
20.06.2023 г., издадена от Началник група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. Стара
Загора (л. 14), на жалбоподателя е наложена
ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване
на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. От фактическа страна
приложената ПАМ се основава на констатациите за извършено нарушение на чл. 5,
ал. 3, т. 1, предложение второ от ЗДвП, съдържащи се в съставения АУАН, серия
GA, № *** от 20.06.2023 г. – управление на МПС след употреба на наркотични
вещества, установено с Дръг Тъст 5000.
Оспорената ЗППАМ е връчена на
жалбоподателя на 10.07.2023 г., а жалбата против нея е подадена на 24.07.2023
г.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Оспорването, като направено от
легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената ПАМ, в законово
установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП ПАМ по
чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. „а“, т. 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е
представена и приета като доказателство Заповед № 349з-4467 от 23.12.2021 г. на
Директора на ОД на МВР гр. Стара Загора (л. 31),
с която на основание чл. 43, ал. 4 във връзка с ал. 3, т. 1 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР)
във връзка с чл. 165 и чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021
г. на Министъра на вътрешните работи (л. 32 – 33),
са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР гр. Стара Загора, които да издават
заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. „а“, т. 6 и 7
от ЗДвП, сред които и Началниците на групи в сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. Стара
Загора, каквото именно е длъжността на органа, издал оспорената ЗППАМ. Следователно
последната е издадена от материално и териториално компетентен административен
орган (АО) в рамките на
предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е постановена в писмена
форма и съдържа изискуемите реквизити по
чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочено са правното основание за упражненото от АО правомощие
и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от него наличие
на материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“
от ЗДвП. С оглед на това съдът приема, че е изпълнено изискването на чл. 172,
ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за постановяване на мотивиран
административен акт.
Оспорената ЗППАМ обаче е постановена при
неправилно приложение на материалния закон по следните съображения:
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на обжалвания административен акт (АА) обхваща
преценката налице ли са установените от АО релевантни юридически факти, изложени
като мотиви в акта, и доколко същите се субсумират в посочената като правно
основание за неговото издаване правна норма, съответно – следват ли се разпоредените
с акта правни последици.
По дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителни ПАМ
се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните
нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от
тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите,
които ги прилагат, се уреждат в съответния закон – чл. 23 от ЗАНН.
В случая като правно основание за
издаване на оспорената ЗППАМ е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б”
от ЗДвП, съгласно която за осигуряване безопасността на движението по пътищата
и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ – временно
отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно
изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с
тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест,
изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо
изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на
изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда
на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи.
Следователно употребата
на упойващи вещества или техни аналози следва да бъде безспорно установена, а
тя се установява въз основа на теста в случаите, когато лицето приеме
показанията на теста, при отказ да подпише или да получи талона за изследване,
при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за даване на
биологични проби за изследване – чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба № 1 от 19.07.2017 г.). Към момента
на постановяването на обжалваната заповед обаче, както беше посочено, по административната преписка са били налице данни, потвърдени и с
представените по делото доказателства, че даденото на лицето предписание за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на
химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества
или техни аналози, е било изпълнено, като такова изследване е назначено в хода
на образувано по случая ДП, но и до момента не е изготвено. Доколкото при
дадена биологична проба за извършване на химико-токсикологично лабораторно
изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози законът в чл. 171, т. 1, б. „б“
от ЗДвП предвижда именно резултатът от това изследване да е
определящ по отношение на констатацията за употреба на наркотични вещества, то преди
наличието на резултат от назначеното за целта изследване, противоправното
поведение на водача на МПС като основание за налагането на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“
от ЗДвП се явява недоказано. В тежест на АО е да установи наличието
на материалноправната предпоставка за прилагането на ПАМ, а в конкретния случай
това не е извършено с предвиденото от закона и избрано от жалбоподателя
доказателствено средство – химико-токсикологично лабораторно изследване на
дадените от него биологични проби от кръв и урина, поради което и съществуването
на правно релевантния юридически факт за възникването на публичното право на
органа да наложи ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“
от ЗДвП се явява фактически и доказателствено необосновано. След
като законът дава възможност на водача на МПС да оспорва резултата от
направения му тест с техническо средство, като даде биологични проби за химико-токсикологично
лабораторно изследване, и жалбоподателят се е възползвал от тази възможност, АО
е бил длъжен да съобрази посоченото обстоятелство.
Предвид така
установените по делото факти съдът намира, че необосновано от гл. т. на
доказателствата и неправилно от гл. т. на закона административният орган е
приел, че към датата на издаване на обжалваната заповед по отношение на жалбоподателя
по безспорен и несъмнен начин е установено и доказано съществуването на
основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“
от ЗДвП – управление на ППС след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, като законово регламентираната материалноправна предпоставка за
налагане на ограничението. В този смисъл оспореният административен акт се
явява постановен в противоречие и при неправилно приложение на материалния
закон.
Обжалваната заповед е
издадена и при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, довели до фактическа, правна и
доказателствена необоснованост на направения от правоприлагащия орган извод за
наличието на основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“
от ЗДвП по отношение на жалбоподателя. Преди постановяването на
заповедта не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая,
включително не е съобразено, че водачът е дал биологични проби (кръв и урина) за изследване, а именно резултатът от назначеното
химико-токсикологично лабораторно изследване, по аргумент от чл. 171, т. 1, б. „б“
от ЗДвП и от чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., е определящ
за съществуването на материалноправната предпоставка за прилагането на процесната
ПАМ.
Принудителните
административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка
по чл. 171, т. 1, б. „б“
от ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни
последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният
резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“
от ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на нарушенията. От друга страна обаче разпоредбите на чл. 6, ал. 1
и 5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерността, че
административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които
могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една
страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се
надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на
ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето.
В случая, освен че прилагането на обжалваната ПАМ е необосновано и недоказано
от гл. т. наличието на материалноправната предпоставка по чл. 171, т. 1, б. „б“
от ЗДвП, същата не се основава и на необходимост от налагане на
ограничението за постигане на предвидена в закона цел предвид липсата на
доказано противоправно поведение на жалбоподателя.
С оглед на изложеното съдът намира, че
жалбата е основателна. Оспорената ЗППАМ, като незаконосъобразна – постановена в
нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените и несъответстваща на целта на закона, следва
да бъде отменена.
Предвид изхода на делото и на основание
чл. 143, ал. 1 от АПК искането на жалбоподателя за присъждане на направените
разноски следва да бъде уважено, като ОД на МВР гр. Стара Загора бъде осъдена
да му заплати сумата от 10 лева, представляваща платена държавна такса.
Водим от горните мотиви, съдът на основание
чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Н.Н.П.,
ЕГН **********, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-1228-000523 от 20.06.2023 г., издадена от Началник група в Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР гр. Стара Загора, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР гр. Стара Загора да заплати на Н.Н.П.,
ЕГН **********,***, сумата от 10 (десет)
лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението
не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: