Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Цветелина Цонева | |
Производството е по чл. 274 във вр. с чл.130 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. Х. Ч. от гр. Г. О., против определение от 12.12.2011 г., постановено по гр. дело № 3959/2011 г. на Великотърновски районен съд, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения иск по чл.124, ал.4 ГПК и делото е прекратено. Жалбоподателят твърди, че е инвалид и неоснователно не е освободен от заплащане на дължимата държавна такса.Излага съображения за неистинност на представеното Удостоверение за наследници на М. С. Ч. № 011983/20.01.2009г. от О. Г. О. по гр.дело № 122/2008г. по описа на ВТРС.Посочва, че по гр.дело № 122/2008г. по описа на ВТРС е оспорил истинността на соченото Удостоверение, но оспорването не е било уважено.Моли да се отмени пъровинстанционния акт и да му бъде предоставена правна помощ, доколкото същият е инвалид. Да му бъдат възстановени заплатените такси до този момент, да бъде освободен от дължимата се държавна такса по подадената въззивнa частна жалба, предвид лошото му здравословно състояние и това, че не разполага с достатъчно финансови средства. Въззивна инстанция констатира, че не е заплатена държавна такса за въззивно обжалване. Във връзка с молбата на жалбоподателя по чл. 83,ал.2 ГПК съдът се е произнесъл с определение, с което е оставил без уважение искането на молителя за освобождаването му от държавна такса и е указал на последния да внесе в срок дължимата държавна такса. По делото е постъпило заявление от Г. Х. Ч. с вх.№ 1434 от 14.02.2012г. В същото заявителят посочва, че е внесъл държавна такса за въззивно обжалване, както и държавна такса за два броя съдебни удостоверения за обезпечаване на доказателства.Твърди, че има здравословни проблеми и моли да се възстановят заплатените от него такси. Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, намери за установено следното: С определение на Великотърновски районен съд от 12.12.2011г. е оставен без разглеждане като процесуално недопустим предявения от Г. Ч. срещу Кмета на О. Г. О. иск за установяване на неистинност на Удостоверение за наследници № 11983/20.01.2009г. на О. Г. О., поради липса на правен интерес, като производството по делото е прекратено. Настоящата инстанция счита, че така постановения първоинстанционен акт е правилен и законосъобразен. Основанието поради което е налице недопустимост на предявения иск по чл.124, ал.4, изр.1 за установяване на неистинност на представеното Удостоверение за наследници е липсата на правен интерес от търсената с този иск защита. Правният интерес от предявяване на иска е от категорията на абсолютните предпоставки за предявяване на иска, за които съдът следва да следи служебно.От твърденията в исковата молба е видно, че между страните в настоящото производство, е имало друго гражданско дело № 122/2008 г. на Великотърновски районен съд, по което е постановено влязло в сила Решение от 28.12.2009 г. С него е отхвърлен предявения инцидентен установителен иск на Г. Ч. по отношение на останалите наследници, че същият е собственик на наследствените земи на основание наследство и давност. Като част от доказателствата по делото е било представено и Удостоверение за наследници № 11983/20.01.2009г. на О. Г. О., като то е било оспорено от Ч. и районният съд в мотивите на решението си е изложил съображения, защо кредитира този документ.Ищецът в исковата молба, с която е бил сезиран Великотърновски районен съд, чието определение по гр.дело № 3959/2011г. е обект на настоящата проверка, твърди, че е налице правен интерес от оспорването му към настоящия момент, предвид възможността да инициира по-късно при евентуално уважаване на иска, извънинстанционно производство за отмяна по реда на чл.303 ГПК. В жалбата си отново заявява, че правният му интерес се състои, именно в съществуващата правна възможност за отмяна на влязло в сила решение, основано на оспорения документ, след като по исков ред бъде установена неговата неистинност. По въпроса как следва да се установява неистиността на документа, върху който е основано решението, по отменения ГПК от 1952 г. е съществувала противоречива практика, тъй като това основание за отмяна е било обособено в чл.231, буква „в” на ГПК от 1952 г., а в буква „б” на същия текст са били изброени хипотезите, в които е налице извършено престъпление. Но дори и при действието на отменения ГПК, с оглед редакцията на буква „в”, където се е говорело за „подправен” документ, преобладаващо в практиката се е възприемало виждането, че основанието за отмяна по чл.231, буква „б” и „в” ГПК /отм./ е извършено престъпление. Разпоредбата на буква „в” се е тълкувала във връзка с разпоредбата на буква „б” на чл.231 ГПК /отм./ като неин частен случай, поради което престъпление може да се установи само в производство по предявен иск с правно основание чл.94, ал.4 ГПК /отм./, респ. чл.124, ал.5 от действащия сега ГПК. В чл.303, ал.1, т.2 от новия ГПК това становище е закрепено в закона – основанието за отмяна при неистинност на документ систематично е подреден в точката, която предвижда като основания за отмяна престъпни действия на участниците в процеса във връзка с воденето на делото. Общото между всички тези случаи посочени в тази точка е, че източник на неправилността на решението е извършено престъпление по НК. Законът урежда хипотезата на неистинност на документа, под което се разбира интелектуална или материална подправкапо смисъла на НК. Искът по чл.124, ал.4 ГПК за установяване неистинността на подправен документ е допустим, само докато е още висящо производството, в което документът е бил представен. При влязло в сила решение, основано на подправен документ, заинтересованата страна може да иска неговата отмяна само чрез установяване на подправката с влязла в сила присъда или решение по предявен иск по чл.124, ал.5 ГПК, но не и чрез иск по чл.124, ал.4 ГПК, поради което предявеният в настоящото производство иск се явява недопустим. Логично е да е така, доколкото простата неистинност на документа следва да се установи в процеса по реда на чл.193 ГПК и след изтичане на срока за оспорване, тази възможност вече се преклудира. За отмяната по чл.303, ал.1, т.2 ГПК е необходимо престъплението да е установено по надлежния съдебен ред, т.е. чрез влязла в сила присъда, респ. споразумение по наказателно дело, или влязло в сила решение по чл.124, ал.5 ГПК. В този смисъл е и трайната практика на ВКС – Решение № 137 от 1991 г. на I г.о., Решение № 33/2011 г. по гр.д. 486/2010 г. IV г.о., Решение № 1160/09.12.2008 г. по гр.д. 4325/07 г. II г.о. Нещо повече установителният иск, какъвто е предявеният в настоящия случай, е този, чийто петитум се ограничава с искането да се разреши граждански спор със силата на пресъдено нещо. Неговата цел е да се внесе яснота, определеност и безспорност в гражданските правоотношения. В конкретния казус е предявен иск за установяване на факт, изрично уреден в хипотезата на чл.124, ал.4 ГПК. С него се цели установяване на неистинност на документ –Удостоверение за наследници. По същество предявеният иск има за предмет оспорване истинността на официален документ. В случая предмет на оспорване с иска по чл.124, ал.4 ГПК е истинността на официален свидетелстващ документ, който е бил оспорен в исковото производство, в което е бил представен и което е приключило с влязло в сила решение на ВТРС по гр.д. № 122/2008 г. От мотивите на решението е видно, че съдът се е съобразил с обвързващата материална доказателствена сила на процесния документ. Наличието на открито производство по оспорване и постановен по него съдебен акт, сочи че спорът относно истинността на процесния документ е решен със сила на присъдено нещо по приключилото с влязло в сила решение. С оглед изложеното настоящата инстанция прие, че по отношение истинността на процесния документ има създадена сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение по гр.д. № 122/08 на ВТРС и че възможността за оспорването му с иск по чл.124, ал.4 ГПК е преклудирана. По изожените съображения въззивният съд прие, че обжалваното прекратително определение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено. Жалбоподателят е направил искане за предоставяне на правна помощ. Съгласно чл. 24, т. 2 ЗПП правна помощ не се предоставя, когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Ето защо доколкото в настоящия случай предявения иск е недопустим, молбата за правна помощ следва да се остави без уважение. В жалбата са направени искания по чл. 4б ЗДТ, да бъдат възсатновени събраните държавни такси от районния съд пред първоинстанционното производство.Искането е неоснователно, доколкото пред районния съд е събрана такса, чийто размер е съобразен с Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален ред. По отношение дължимостта на заплатената държавна такса пред въззивна инстанция окръжният съд се е произнесъл с определение в закрито съдебно заседание на 01.02.2012г. и същата не подлежи на възстановяване. Въззивният съд констатира, че по негова сметка е внесена такса по чл. 22, т.2 ГПК – за два броя съдебни удостоверения за събиране на доказателства –общо 40 лева. Внесената от жалбоподателя държавна такса в размер на 40 лева е платена без да е налице законово задължение за това. За страната, която е внесла тази държавната такса е налице възможност да поиска връщането й по реда и на основание чл.4б ЗДТ, каквото жалбоподателят е сторил с подаденото заявление с вх.№ 1434/14.02.2012г. Въз основа на горното на жалбоподателя Г. Х. Ч. следва да бъде възстановена недължимо заплатената от него сума в размер на 40 лв./ четиридесет лева/. На основание изложеното,въззивният съд О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. Х. Ч. за предоставяне на правна помощ. ПОТВЪРЖДАВА определение от 12.12.2011г., постановено по гр. дело № 3959/2011 г. на Великотърновски районен съд. РАЗПОРЕЖДА ДА СЕ ВЪРНЕ на жалбоподателя Г. Х. Ч. ЕГН * от гр. Г. О., ул.”Ф. Т.” № 27 недължимо заплатената по в.ч.гр.д. № 6/2012 г. по описа на ВТОС държавна такса за два броя съдебни удостоверения за обезпечване на доказателства в размер на 40/ четиридесет/лева. Определението може да бъде обжалвано пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : |