Решение по дело №388/2021 на Административен съд - Плевен

Р E Ш Е Н И Е

№ 369

гр.Плевен, 24.06.2021 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН съд - гр.Плевен, ПЪРВИ касационен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ГОСПОДИНОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕЛКА БРАТОЕВА

                                                                  2. РАЛИЦА МАРИНСКА

при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура- Плевен- АННА БАРАКОВА, като разгледа докладваното от съдията МАРИНСКА касационно административно-наказателно дело №388/2021г. по описа на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, вр. чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

         Депозирана е касационна жалба от Н.Н.Н.,***, против Решение №123//29.03.2021г. по НАХД№254/2021г., по описа на Районен съд –Плевен, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, серия К №2591774/02.03.2019г., издаден от ОД на МВР – Плевен, въз основа на който, му е наложено адм. наказание „глоба“, в размер на 50лв., за извършено нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.. Твърди се, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че  е налице нарушение на нормата на чл. 16, ал.5 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г., като е следвало да бъде приспадната, от измерената скорост от 103 км/ч, 10% - или 10,3 км/ч. Посочва, че по този начин,  отчетената скорост следва да бъде редуцирана до 89,7 км/ч., като не е налице нарушение на допустимата скорост за движение извън населено място. Твърди се, че е налице и нарушение на чл. 10, ал.3 от Наредбата, касаещ изготвянето на протокол по образец, като не е съпроводен със снимка на разположението на уреда. Твърди, че  при липса на снимка, не може да се установи къде е разположен уреда и дали мястото на контрол съответства на описаното в ЕФ. Твърди се, че въз основа на изложеното, в хода на административнонаказателното производство са допускани съществени процесуални нарушения. В заключение моли съда да отмени обжалваното Решение №123//29.03.2021г. по НАХД№254/2021г на ПлРС, като неправилно и отмени издадения електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, серия К №2591774/02.03.2019г., издаден от ОД на МВР– Плевен, като незаконосъобразен.

Ответникът по касационната жалба- ОДМВР- Плевен, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен изразява становище за неоснователност на касационната жалба и посочва, че решението на ПлРС е правилно и законосъобразно.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното Решение №123//29.03.2021г. по НАХД№254/2021г на ПлРС, съдът е потвърдил ЕФ серия К №2591774/02.03.2019г. на ОД на МВР – Плевен, въз основа на който, на касатора Н.Н.Н., на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал. 2, т.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 50лв, за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство, изразяващо се в това, че на 02.03.2019г, в 11,37 часа, извън населено място, път I -3 Бяла – Ботевград, км. 100+813, с посока на движение към гр. Плевен, посредством АТСС 11743cd, е било заснето движение на МПС „Опел Астра“, собственост на касатора, със скорост от 103 км/ч, превишаваща с 13 км/ч, разрешената скорост, в извън населено място- 90 км/ч. В решението си съд е приел за изцяло установена, изложената в ЕФ фактическа обстановка. Приел е също, че описаното в ЕФ нарушение е установено в съответствие с правомощията на контролните органи по чл. 165, ал.2, т.6 от ЗДвП. Приел е за установено също, че използваната при установяване на нарушението, преносима система за контрол на скоростта на МПС, е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за измерване; използваната преносима система тип ARH CAM S1, с фаб.№ 11743cd, съответства на одобрения тип. Съдът е приел също, че по делото безспорно е установен факта на извършване на вмененото на жалбоподателя Н., нарушение на правилата за движение, по чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Приел е за установено също, че при издаването на оспорения ЕФ, няма допуснати съществени процесуално нарушения, в т.ч. и на нормите на Наредба №8121з-532/12.05.2015г.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на касатора факти, са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за съставомерност  и доказаност на вмененото на Н. деяние. Ето защо, правните изводи на районния съд се споделят изцяло от настоящата инстанция, по реда на чл.221, ал.2, изр. второ от АПК и препраща към тях, за да обоснове решението си.

Настоящият състав намира, че не са налице твърдените от касатора, в касационната жалба, съществени процесуални нарушения при издаването на оспорения ЕФ, които да доведат до неговата незаконосъобразност. Съдът намира, че е спазена разпоредбата на чл. 10, ал.3 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г, съобразно която, при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта, протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда. Такава снимка е налице, като част от адм. преписка- л.6 и л.7 от делото на ПлРС. Не се установява и допуснато нарушение при отчитане на толеранс от -3% от измерената скорост от 106 км/ч. Съобразно нормата на чл. 16, ал.5 от Наредбата, сочена от касатора като нарушена, при съставяне на акт за установяване на административно нарушение за превишена скорост, издаване на наказателно постановление или издаване на електронен фиш за установено нарушение за превишена скорост от измерената от АТСС скорост се приспада максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Цитираната норма на чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, регламентира различни хипотези, при които се отчитат максимално допустимите грешки на скоростомерите, както следва: т. 1. ± 1 km/h до 100 km/h или ± 1 % от измерената стойност за скорости над 100 km/h – в лабораторни условия при измерване на скорост чрез симулиране на сигнал; т.2 ± 3 km/h до 100 km/h или ± 3 % от измерената стойност за скорости над 100 km/h – при реални условия на измерване на скорост при полеви тестове и по т. 3. три km/h до 100 km/h или 3 % от измерената стойност за скорости над 100 km/h и не по-голяма от минус 8 km/h до 100 km/h или минус 10 % от измерената стойност над 100 km/h – за скоростомери, измерващи средна скорост при полеви тест, за дефинирано от производителя минимално базово разстояние между две контролни точки на участък от път. Съобразно дадената регламентация, приложимата норма е по т.2, според която, максимално допустимата грешка на скоростомерите трябва да бъде ± 3 km/h до 100 km/h или ± 3 % от измерената стойност за скорости над 100 km/h – при реални условия на измерване на скорост при полеви тестове. В случая разпоредбата е спазена, като е приспаднат толеранс от 3% от измерената скорост и е установена скорост на движение от 103 км/ч. Изложеното от касатора възражение в касационната жалба за приспадане на толеранс от 10% , не намира своята законова опора и в този смисъл е неоснователно. Такъв толеранс от 10 % е предвиден по т.3, цитирана по- горе, която касае скоростомери, измерващи средна скорост при полеви тест, за дефинирано от производителя минимално базово разстояние между две контролни точки на участък от път, каквато не е настоящата хипотеза. Следва да се посочи, че касационният съд, по арг. чл. 218, ал.1 от АПК, се произнася и обсъжда само по посочените в касационната жалба пороци на съдебното решение. В случая, в касационната жалба са посочени като пороци нарушенията по чл. 10, ал.3 и чл. 16, ал.5 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г, обсъдени от съда. От страна на касатора няма посочване като порок на решението, въпросите, свързани с годността и спазване на техническите изисквания, в т.ч. и на изискваният на Закона за измерванията на използваната АТСС, а е направено само доказателствено искане в тази насока, поради което, съда не следва да се произнася по тези въпроси. Самото доказателствено искане, с протоколно определение, е оставено от съда, без уважение, като неоснователно. За пълнота, следва да се посочи, че в решението си ПлРС, е изложил подробни и правилни мотиви, относно използваната АТСС.

На основание гореизложеното, следва обжалваното Решение №123//29.03.2021г. по НАХД№254/2021г на ПлРС, да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 227, ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 ОСТАВЯ В СИЛА Решение №123//29.03.2021г. по НАХД№254/2021г на ПлРС.

 

Решението не подлежи на обжалване. Преписи от решението да се връчат на страните и на ОП- Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/                                  ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

 

                                                                                        

                                                                                                    

 

  2./п/