Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч, 03.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ловешкият
окръжен съд, в открито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при
секретаря Даниела Кирова, като разгледа докладваното от съдия Пенов т.д. № 79
по описа на съда за
Производството
по делото е образувано по искови молби от „В. Б.“ АД, с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр. Т., кв. „В.” против „ВиК Стенето“ ЕООД, с
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. Т., ул. „Х. Б.“ № ***
(обединени за разглеждане в едно производство от РС Троян), с които е предявен иск
с правна квалификация чл. 55, ал. 1 ЗЗД, предявен от „В.Б.“
АД против „ВиК Стенето“ ЕООД за заплащане на сумата от
41 460, 35 лв., претендирана като недължимо платена цена на услуги по
фактури № 38888/30.082013 г., № 40482/29.11.2013 г. и № 39880/31.10.2013 г.,
издадени във връзка с договор от 01.08.2005 г.
От ищеца се твърди, че между
„В и К Стенето“ ЕООД и „В.Б.“ АД, с предишно фирмено наименование „Л.“ АД, е
сключен договор от 01.08.2005 г. за приемане, отвеждане и пречистване на
промишлени отпадъчни води. Посочва се, че договорът е безсрочен, тъй като е
сключен в изпълнение на изискванията на специалната секторна правна уредба —
Наредба №7 от 14 ноември 2000 год. за условията и реда за заустване
на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места
(Наредба №7). От ищеца се поддържа, че производствените отпадъчни води се
заустват само въз основа на писмен договор, сключен между лицето, експлоатиращо
канализационната мрежа на населеното място и/или селищната пречиствателна
станция, от една страна, и абоната, от друга, че договорът се изготвя и
предлага на абоната от лицето, експлоатиращо канализационната мрежа на
населеното място и/или селищната пречиствателна станция. Твърди се, че в
договора е установена уговорка, според която за пречистването на отпадъчните му
води „В.Б.“ АД (ищецът) се задължило заплаща на „В и К Стенето“ ЕООД цена за
куб.м, определена в зависимост от степента на замърсеност при четири такива
степени, както следва: при първа степен — 0,30 лева/м3 без ДДС; при
втора степен — 0,45 лева/м3 без ДДС; при трета степен — 0,60 лева/м3
без ДДС; при четвърта степен — 0,75 лева/м3 без ДДС (чл. 23
договора). Посочва се, че в договора е установена уговорка според която
замърсеността на отпадъчните води на „В.Б.“ АД, съответно степента на замърсеност
се определят едностранно от „В и К Стенето“ ЕООД (чл. 17 и чл. 18 от Договора).
Посочва се, че при правилно определената степен на замърсеност, но с прилагане
на по-високи единични цени от дължимите по договора, ответникът неправилно
определил цената на услугата за пречистване на отпадните води, издавайки
следните фактури: 1. по ф-ра № 38888/30.082013 г., за
периода 31.07.2013 г. – 30.08.2013 г., за 38 468 м3 вода, при първа степен на замърсеност, по
единична цена 0,70 лева/м3 без ДДС, за сумата от 26 927,60 лв.
без ДДС (вместо за сумата от 11 540,40 лв. без ДДС, получена по единична
цена от 0,30 лева/м3 без ДДС); 2. по ф-ра №
40482/29.11.2013 г., за периода 21.10.2013 г. – 29.11.2013 г., за 32
870 468 м3 вода, при
трета степен на замърсеност, по единична цена 1,05 лева/м3 без ДДС,
за сумата от 33 691,35 лв. без ДДС (вместо за сумата от 19 252,20 лв.
без ДДС, получена по единична цена от 0,60 лева/м3 без ДДС); и 3. по
ф-ра № 39880/31.10.2013 г., за периода 30.09.2013 г. – 21.10.2013 г., за 25
306 м3 вода, при
втора степен на замърсеност, по единична цена 0,87 лева/м3 без ДДС,
за сумата от 22 016,22 лв. без ДДС (вместо за сумата от 11 387,70 лв.
без ДДС, получена по единична цена от 0,45 лева/м3 без ДДС), както и
за 2 394 м3 вода
(временна партида за периода24-31.10.2013 г.), при втора степен на замърсеност,
по единична цена 0,87 лева/м3 без ДДС, за сумата от 2 082,78
лв. без ДДС (вместо сумата от 1 077,30 лв. без ДДС, получена по единична
цена от 0,45 лева/м3 без ДДС). Посочва се, че разликата между неправилно
начислената цена по всяка фактура и действително дължимата цена на услугата за
съответния период по същите фактури е както следва: 15 387,20 лв. – по ф-ра №
38888/30.082013 г., 14 439,15
лв. - по ф-ра № 40482/29.11.2013 г. и 11 634 лв. - по ф-ра № 39880/31.10.2013
г., като общият ѝ размер е 41460,35 лв. Твърди се, че „В.Б.“ АД писмено възразило пред „В и К
Стенето“ ЕООД срещу начисляването на цените за услугите в по-висок размер, че в
изпълнение на задължението по чл. 27, ал. 2 от договора „В.Б.“ АД заплатило
сумите по фактурите, че „В.Б.“ АД поискало от „В и К Стенето“ ЕООД връщане на
разликите по всяка от фактурите, в общ размер е 41 460,35 лв., за които се поддържа плащане без основание, но ответното
дружество отказвало да ги възстанови. При така наведените твърдения е изведено
искане ответникът „В и К Стенето“ ЕООД за заплати на ищеца „В.Б.“ АД сумата от
32 521,20 лв., претендирана като общ размер на недължимо
платена цена на услуги по фактури № 38888/30.082013 г. (15 387,20 лв.), № 40482/29.11.2013 г. (14 439,15 лв.) и №
39880/31.10.2013 г. (11 634
лв.), издадени във връзка с договор от 01.08.2005 г.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника „В и К Стенето“ ЕООД е подаден писмен
отговор, в който се
правят правоизключващи възражения – за липса на състав на неоснователно
обогатяване, респ. за наличие на основание за заплащане на претендираните суми
и за липса на надлежно упражнено от „В
и К Стенето“ ЕООД право по чл. 24 от договора за неговото
прекратяване.
От
ответника се поддържа, че в процесния период 06.08.2013 г. – 29.11.2013 г. договорът от 01.08.2005 г. за приемане,
отвеждане и пречистване на промишлени отпадъчни води между „В.Б.“ АД и „В и К Стенето“ ЕООД не е
действал, че приложимите към този период цени за доставяните от „В и К Стенето“
ЕООД услуги са определените с решение № Ц-12/26.02.2013
г., в сила от 01.03.2013 г., публикувани във в. „Троянски глас“ и в. „Сега“.
Посочва се, че ищецът е уведомен от 06.08.2013 г. спрямо него ще се прилагат
Общите условия на ВиК оператора, че ищецът е имал възможност да възрази срещу
това и да поиска сключване на индивидуален договор и че общите условия са
одобрени с решение № ОУ-038/09.06.2006 г. на КЕВР, публикувани във в. „Троянски
глас“ и на интернет страницата на „В
и К Стенето“ ЕООД. Твърди се, че действието на договора от 01.08.2005 г. било преустановено с
изтичане на тридесет дневния срок от получаване на предизвестие изх. № И-183/05.06.2013 г. на „В
и К Стенето“ ЕООД, получено от „В.Б.“ АД на същата дата (05.06.2013 г.), че с предизвестието ищецът бил поканен да сключи нов
договор, но въпреки поканата, не изпращал представители за преговори и
сключване на договор. Посочва се, че след изтичане срока на договора ищецът не
преустановил заустването на промишлени отпадни води, чието пречистване не било
спряно от ответника, поради опасност от настъпване на екологична катастрофа. От
ответника се твърди се, че за пречистваните количества промишлени
отпадни води „В и К Стенето“
ЕООД начислявало възнаграждение по единични цени, установени в общите условия и
одобрени от КЕВР, че с влезли в сила
решения на Върховния административен съд (на 5-чл. състав по адм. д. №
1154/2016 г. и на 3-чл. състав по адм. д. № 14816/2014 г.) било установено, че
прилагането на одобрените от КЕВР цени, вместо цените по договор от 01.08.2005
г., не съставлява злоупотреба с господстващо положение по смисъла на чл. 21
ЗЗК. В алтернативност възражението за наличие на основание за
заплащане на претендираните суми се поддържа от ответника и на довод за
възникнали между страните отношения на водене на чужда работа без пълномощие.
Според ответника, ищецът без да сключи нов индивидуален договор „В и К Стенето“ ЕООД или самостоятелно да
извършва пречистване на промишлените отпадни води, снабдявайки се за това с
нужния лиценз, продължавал да ги зауства в канализационната
мрежа, а ВиК дружеството ги пречиствало, за да не настъпят екологични щети,
извършвайки за това разходи.
В
допълнителната искова молба от ищеца се правят следните възражения срещу
възраженията на ответника в писмения отговор: за липса прекратяване на договора
между страните; за нищожност на чл. 31 от договора, поради противоречие със
закона и добрите нрави; за липса на документална установеност на замърсяване на
отвежданите от ищеца води и на степените на замърсеност, при която са начислени
цените по фактурите; за липса на действащи общи условия, по чиито цени
ответникът е фактурирал количествата пречистена вода; за липса на основанието
по чл. 24 от договора за неговото изменение; за липса на фактическия състав по
чл. 61, ал. 1 ЗЗД, чието съществуване се поддържа от ответника като основание
за платените от „В.Б.“ АД на
„В и К Стенето“ ЕООД претендирани разлики
по процесните три фактури.
В
допълнителния писмен отговор на допълнителната искова молба от ответника се
правят оспорвания на възраженията на ищеца, като повечето от тях се основават
на правни доводи, с изключение на: оспорване на възражението за липсващо
прекратяване на договора между страните (основава се на твърдения за получени
от „В.Б.“ АД предизвестия и
уведомления за прекратяване); оспорване на възражението за липсваща
документална установеност на замърсяване на отвежданите от ищеца води и на
степените на замърсеност (основава се на твърдения за сезиране на Басейнова
дирекция и РИОСВ Плевен); оспорване на възражението за липса на действащи общи
условия (основава се на твърдения за наличие на общи условия, за тяхното
утвърждаване от КЕВР и за публикацията им).
Ищецът взема участие в съдебно заседание чрез процесуалния представител по
пълномощие адв. Е.Д., който поддържа предявения иск, като в хода на устните
състезания навежда съображения за неговата основателност и моли за уважаването
му и за присъждане на разноските по делото. В представени по делото писмени
бележки се доразвиват доводите за основателност на иска, респ. за
неоснователност на възраженията от ответника.
Ответникът взема участие в съдебно заседание чрез процесуалния представител
по пълномощие адв. А.К., който оспорва предявения иск, като в хода на устните
състезания навежда съображения за неговата неоснователност и моли за
отхвърлянето му и за присъждане на разноските по делото. В представени по
делото писмени бележки се доразвиват доводите за неоснователност на иска, респ.
за основателност на възраженията срещу него.
Като обсъди събраните по делото
доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази
становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Установява се от приетия договор от 01.08.2005 г. за приемане, отвеждане и
пречистване на промишлени отпадъчни води, че на същата дата между „В и К
Стенето“ ЕООД, като изпълнител и „Л.“ АД (с актуално наименование „В.Б.“ АД),
като възложител е постигнато съгласие, според което възложителят възлага, а
изпълнителят приема да извършва приемане, отвеждане и пречистване на промишлени
отпадъчните води на възложителя посредством градската канализационна система и
ПОСВ гр. Троян, като освен при условията на договора, страните приели, че
дейността на възложителя ще се извършва и според чл. 135, т. 11 от Закона за
водите, ЗООС (ДВ. бр. 26/1991 и посл. изм.), Наредба 4/2004 (ДВ. бр. 88/2004),
Наредба 7/2000 (ДВ. бр. 98/2000), Наредба 6/2000 (ДВ. бр. 97/2000) и други подзаконови
нормативни актове (чл. 1 и 2 от договора). Страните установили уговорка, според
която за приемането и отвеждането на отпадни води възложителят заплаща на
изпълнителя такса от 0,05 лв./м3, а за пречистване на отпадъчните
води в ПСОВ Троян такса - по цени за куб. м, определени според степента на
замърсеност на водите, чрез формиране на четири степени в зависимост от
конкретно означени показатели в приложение 2 към договора, като към момента на
подписване на договора (01.08.2005 г.) страните приели следните цени: за първа
степен - 0,30 лв./м3 без ДДС, за втора степен - 0,45 лв./м3
без ДДС, за трета степен - 0,60 лв./м3 без ДДС и за четвърта степен
- 0,75 лв./м3 без ДДС (чл. 22 и 23 от договора). В договора е
установена и уговорка, според която изпълнителят си запазва правото да променя
цените в посока намаляване или увеличаване в зависимост от инфлацията и други
промени в ценообразуването, влияещи върху разходите пречистването, съгласувано
с Община Троян (чл. 24). Страните установили уговорка, според която договорът
се сключва за неопределено време, като всяка от страните може да иска
прекратяването му с едномесечно писмено предизвестие до другата страна, а
изменението, допълването и отмяна на клаузи от договора може да се извърши по
взаимно съгласие (чл. 31 и 32 от договора). От приетите по делото два анекса
към договора се установяват следните изменения: с първия анекс от 01.08.2005
г., със срок на действие до 31.01.2006 г., с променят цените по чл. 23 от
договора - за първа степен - 0,30 лв./м3 без ДДС, за втора степен -
0,35 лв./м3 без ДДС, за трета степен - 0,40 лв./м3 без
ДДС и за четвърта степен - 0,45 лв./м3 без ДДС; с втория анекс от
14.07.2006 г., със срок на действие от 01.07.2006 г. до 31.12.2006 г., е
постигнато промяна в нивата на показателите на ХПК по чл. 23, установени в
приложение 2 - за първа степен – до 500 мг/л., за втора степен – до 2000 мг/л.
и за трета степен – над 2000 мг/л.
С
решение № ОУ-038/09.06.2006 г. на Държавната комисия за енергийно
и водно регулиране са одобрени предложените от „В и К Стенето“ ЕООД общи условия на договорите за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от дружеството. Общите условия са
обявени във вестник Троянски глас бр. 25/-04 юли
С решение № Ц-12/26.02.2013 г. на
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране са утвърдени, считано от
01.03.2013 г. цени без ДДС за услугите на „В и К Стенето“ ЕООД, както следва: за услугата отвеждане
на отпадъчните води – 0,06 лв./м3, за услугата пречистване на
отпадъчните води за промишлени и други стопански потребители - 0,70 лв./м3
за първа степен на замърсяване, 0,87 лв./м3 за втора степен на
замърсяване и 1,05 лв./м3 за трета степен на замърсяване. За тези
цени В и К Стенето“ ЕООД е направило обявление във вестник Троянски глас бр.
10/13-19 март
С предизвестие изх. №
И-183/03.06.2013 г. на „В и
К Стенето“ ЕООД, адресирано до „Л.“ АД (с актуално наименование „В.Б.“ АД),
последното дружество е уведомено, че на основание чл. 31 от договора
между страните от 01.08.2005 г. за
приемане, отвеждане и пречистване на промишлени отпадъчни води същият следва да
се счита за прекратен с изтичане на едномесечен срок от получаване на
предизвестието. В същия срок „Л.“ АД е поканено да сключи нов договор със същия
предмет. Предизвестието е получено от „Л.“ АД на 05.06.2013 г., видно от
направеното върху него удостоверяване на входящ номер от същата дата.
С писмо №
01-705/04.07.2013 г. на и.ф. кмет на Община Троян на управителя на „В и К Стенето“ ЕООД е указано да бъде отложено
прекратяването на договора с един месец (05.08.2013 г.). В изпълнение на
даденото указание с писмо изх. № И-226/05.07.2013 г. на „В и К Стенето“ ЕООД до „Л.“ АД е направено изявление,
според което срокът за предизвестие за прекратяване на договора се удължава до
05.08.2013 г., при запазване на всички останали клаузи. Писмото е получено от „Л.“
АД на 07.09.2013 г., видно от известието за доставянето му.
С писмо № 01-280/08.08.2013 г. на „В и К Стенето“ ЕООД до „Л.“ АД последното дружество е
уведомено, че услугите по отвеждане и пречистване на отпадните води ще се
извършват според общите условия на ВиК оператора.
С решение на № 12531/24.11.2015 г., по адм.д.
№ 148116/2014 г. на тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС)
след отмяна на решение на КЗК е установено, че не е извършено нарушение по чл.
21 ЗЗК от страна на „В и
К Стенето“ ЕООД. Решението на тричленния състав е оставено в сила с решение №
4835/22.04.2016 г., по адм.д. № 1154/2016 г. на петчленен състав на ВАС.
От фактура № ********** от 30.08.2013 г., издадена от
„В и К Стенето” ЕООД се установява, че издателят начислил на „В.Б.“ АД по
показател „Кан. вода от пр. водопровод” за периода 31.07.2013 г. - 30.08.2013
г., за 38 468 м3 вода при първа степен на замърсеност по единична
цена от 0,70 лева без ДДС на м3, сумата от 26 927,60 лева без ДДС. С
писмо изх. № 263/03.09.2013 г. „В.Б.” АД направило възражение по посочената
фактура относно цената за пречистване на води, което изявление е достигнало до
адресата „В и К Стенето” ЕООД на 03.09.2013г., видно от входящия номер на
получателя от същата дата.
От фактура № ********** от 31.10.2013г., издадена от
„В и К Стенето” ЕООД се установява, че издателят начислил на „В.Б.“ АД по показател
„Кан. вода от пр. водопровод” за периода 30.09.2013 г. - 21.10.2013 г., за 27 700
м3 (25 306 + 2 394) вода при втора степен на замърсеност
по единична цена от 0,87 лева без ДДС на м3, сумата от 24 099 лева
без ДДС. С писмо изх. № 316/01.11.2013 г. „В.Б.” АД направило възражение по
посочената фактура относно цената за пречистване на води, което изявление е
достигнало до адресата „В и К Стенето” ЕООД на 01.11.2013г., видно от входящия
номер на получателя от същата дата.
От фактура № ********** от 29.11.2013 г., издадена от
„В и К Стенето” ЕООД се установява, че издателят начислил на „В.Б.“ АД по
показател „Кан. вода от пр. водопровод” за периода 21.10.2013 г. - 26.11.2013
г., за 32 087 м3 вода при трета степен на замърсеност по единична
цена от 1,05 лева без ДДС на м3, сумата от 33 691,35 лева без ДДС. С
писмо изх. № 359/03.12.2013 г. „В.Б.” АД направило възражение по посочената
фактура относно цената за пречистване на води, което изявление е достигнало до
адресата „В и К Стенето” ЕООД на 04.12.2013г., видно от входящия номер на
получателя от същата дата.
От заключението на съдебно-счетоводна експертиза
приета по настоящето дело, както и от това, прието по гр.д. № 597/2016 г. на РС
Троян, което настоящият състав приема като научно обосновано, се установява, че
трите фактури са осчетоводени надлежно - по счетоводна сметка 411 „клиенти” по
партидата на „В.Б.” АД при ответника и по счетоводна сметка 40112 „доставчици”
по партидата на „ВиК Стенето” ЕООД при ищеца. Фактурираните услуги, в частност
за пречистване на промишлени отпадъчни води, са изчислени на база утвърдените с
Решение № Ц-12 от 26.02.2013г. на ДКЕВР цени на водоснабдителните и
канализационни услуги за „В и К Стенето“ гр. Т.. „В.Б.” АД е заплатило в полза
на „ВиК Стенето” ЕООД стойността на трите фактури с начислен ДДС –
44 322,36 лв. (по ф-ра № **********/30.08.2013 г.), 41 478,85 лв. (по
ф-ра № **********/29.11.2013 г.) и 40 316,78 лв. (по ф-ра №
**********/31.10.2013г.). Стойността на същите услуги, изчислени за същите
количества и степени за замърсеност, но по цените за съответната степен за
замърсеност, установени в чл. 23 от договора за
приемане, отвеждане и пречистване на промишлени отпадъчни води от 01.08.2005
г., е както следва: 11 540,40 лв. – 38 468 м3 х 0.30 лв./м3 (количеството отпадни води по ф-ра № **********/30.08.2013 г.), 19 252,20 лв. - 32 087 м3
х 0,60 лв./м3 (количеството отпадни
води по ф-ра № **********/29.11.2013 г.)
и 12465 лв. (11 387,70 + 1 077,30) – 27 700 м3
(25 306 + 2 394) х 0,45 лв./м3 (количествата отпадни води по ф-ра № **********/31.10.2013 г.). От заключението се установява, че
разликата между тези стойности и фактурираните стойности на услугите за всяка
от трите фактури е както следва: 15 387,20
лв. - по фактура № **********/30.08.2013 г.; 14 439,15 лв. – по фактура №
**********/29.11.2013 г. и 11 634
лв. – по фактура № **********/31.10.2013 г., като техният
общ размер е 41 460,35 лв. Тази разлика е заплатена от „В.Б.” АД на „ВиК
Стенето” ЕООД, с оглед плащане в пълния им размер на сумите по трите фактури.
Фактурите са включени в дневника на покупките на „В.Б.” АД в месеците на
издаването им и ищецът е ползвал данъчен кредит в посочените в тях размери:
7387,06 лв. – по фактура № **********/30.08.2013 г.; 8579,81 лв. - по фактура №
**********/29.11.2013 г. и 6719,46 лв.
– по фактура № **********/31.10.2013 г.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД заплащане на сумата от 41 460, 35 лв. е заявен
при начална липса на основание. От ищеца се поддържа, че е заплатил на
ответника претендираната сума и че тя се явява разлика между неправилно определената стойност на услугата пречистване на промишлени отпадъчни води по фактури № 38888/30.082013 г., № 40482/29.11.2013 г. и №
39880/31.10.2013 г. и стойността на услугата за същите количества и степени на
замърсеност, която следвало да се определи според цените, посочени в чл. 23 от сключения между страните договор за приемане, отвеждане и пречистване на промишлени
отпадъчни води от 01.08.2005 г. От това следва, че за основателност на иска
следва да се установи, не само заплащане от ищеца на сумите по трите фактури,
но и наличие основанието за формиране на посочената разлика – неправилно остойностяване
на услугата според цените, установени в общите условия на ВиК оператора, вместо
по цените, посочени в чл. 23 от сключения между страните договор. Отговорът на въпроса за релевантните
цени към процесния период е обусловен от характера на правоотношението между
страните и приложимите към него правни актове.
Между ищеца „В.Б.” АД и ответника „ВиК Стенето” ЕООД е
налице правоотношение, възникнало от
договор за приемане, отвеждане и пречистване на промишлени отпадъчни води от
01.08.2005 г. Освен уговорките в договора, към правоотношението и задълженията
на страните по него се прилагат и съответните разпоредби на Закона за водите
(ЗВ), Закона за опазване на околната среда (ЗООС), Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), Наредбата за регулиране на
цените на водоснабдителните и канализационните услуги от
Съдът приема, че в процесния период (31.07.2013 г. - 26.11.2013 г.), за който са фактурирани количествата пречистена вода по
трите фактури, е действал договорът между страните за приемане, отвеждане и
пречистване на промишлени отпадъчни води от 01.08.2005 г. Прекратяването му с
едностранно писмено предизвестие на едната страна до другата (при условието на
чл. 31 от договора) не е настъпило, защото при получаване на предизвестието
заустването в канализационната мрежа на промишлените отпадъчни води на ищеца не
е било преустановено и в срока на предизвестието, а и след неговото изтичане, ВиК
операторът е продължил да ги пречиства. Това е така, защото дейността по пречистване и отвеждане на отпадъчни води се осъществява правомерно само въз основа на договор с
ВиК оператора. Този извод следва от чл. 24, ал. 1, 5 и 6, чл. 27 и чл. 27а от Наредба 4/2004 г. и чл. 4,
ал. 1 и 3 от Наредба 7/2000 г., в които писменият договор между абоната и ВиК
оператора е посочен като единственото
правно основание за присъединяване към канализационната мрежа и за заустване на
производствените отпадъчни води в мрежата. Изключителността на договорния режим
следва и от § 3 от ПЗР на Наредба
7/2000 г., с която разпоредба се запазва действието на заварените договори за
изпускане на производствени отпадъчни води в канализационните мрежи на
населените места, като се установява
двугодишен срок, в който страните по тях са длъжни да ги актуализират и
приведат в съответствие с изискванията на наредбата. От цитираните разпоредби
следва, че без сключен договор дейността
по пречистване и отвеждане на
отпадъчни води не е правомерна. До такова
правно положение би се стигнало, ако се допусне прекратяване на договора, без
да е преустановено ползването на
канализационната мрежа. С оглед на това следва да се приеме, че прекратяването
на договора с писмено предизвестие би могло да настъпи само при преустановено
ползване от ищеца на канализационната мрежа на населеното място (гр. Троян),
поддържана и управлявана от ответника, но не и при продължаващото ѝ
ползване с пречистване на отвежданите отпадъчни води.
След като правомерно е осъществявал дейността по пречистване и отвеждане на отпадъчни води, на ВиК
оператора се дължи заплащане на цената за пречистването. Установените с чл. 23
от договора размери на цените за четирите степени на замърсяване могат да се
променят от изпълнителя (ответника) в посока увеличаване или намаляване съобразно
инфлацията и настъпили други промени в ценообразуването, влияещи върху
разходите за пречистване на отпадъчните води (чл. 24 от договора). Възможността
за изменение на цените е в съответствие с особения нормативен режим за
регулиране на цените на извършваната от ответника услуга, установен със ЗРВКУ. Цените за пречистване на
отпадъчните води подлежат на регулиране (чл. 12, ал. 1, т. 3 ЗРВКУ). Те са
част от бизнес плана на ВиК оператора, който след одобряване от комисията
(КЕВР) става задължителен за изпълнение от оператора (чл. 11, ал. 4 ЗРВКУ), а условието за тяхното
одобряване е предложените цени на услугите да
съответстват на останалите параметри от икономическата част на плана (чл. 11,
ал. 1, т. 3 ЗРБКУ). Освен при съответствие на предложените цени с останалите
параметри от икономическата част на бизнес плана и на методиката за
ценообразуване по НРЦВКУ 2006 (отм.), утвърждаването
на цените на ВиК услугите се извършва в съотвествие с принципа
за тяхната икономическа обоснованост (чл. 7,
т. 4 ЗРВКУ) при зачитане възстановяемостта
на икономически обоснованите разходи на ВиК оператора за: експлоатация,
поддръжка, ремонт и управление на ВиК системата; амортизация на дълготрайните
активи; дължимите такси за водовземане и замърсяване при спазване на чл. 192, ал. 2, т. 2, чл. 192б, чл. 192в и § 139 от ПЗР на ЗВ; дължимите такси за регулиране по смисъла на ЗРВКУ; опазване на околната среда; и допълнителни
задължения, възложени от компетентните държавни органи (чл. 13, ал. 1, т. 1 и 2
ЗРВКУ). Признаването на разходите на
ВиК оператора по заплащане на дължимите от него такси за водовземане и
замърсяване е в съответствие с икономическото регулиране по Закона за
водите, основано на принципа за възстановяване на разходите за водните услуги,
включително на тези за околната среда и за ресурса, както и на принципа
замърсителят плаща (чл. 192, ал. 1 ЗВ). В съответствие с цитираните разпоредби на ЗРВКУ и НРЦВКУ 2006 (отм.) утвърждаването на цените за предоставяните от
ответника услуги е извършено с решение № Ц-12/26.02.2013 г. на ДКЕВР
(настоящата КЕВР), според което за
услугата пречистване на отпадъчните води за промишлени и други стопански
потребители според съответната степен на замърсяване е: 0,70 лв./м3 -
за първа степен на замърсяване, 0,87 лв./м3 - за втора степен на
замърсяване и 1,05 лв./м3 - за трета степен на замърсяване. Те са публикувани
в съответните ежедневници и влизането им в сила е от изрично посочената дата в
решението (01.03.2013 г.) при условието чл. 26, ал. 3 НРЦВКУ 2006 (отм.). При
тези цени ответникът е фактурирал количествата пречистена отпадъчна вода при
съответната степен на замърсеност. Едностранното им прилагане от изпълнителя
чрез фактуриране на съответните количества е не само упражняване на правото по
чл. 24 от договора за изменение на първоначално договорените цени по чл. 23, но
е и в унисон с общото правило по чл. 266, ал.
2 ЗЗД, според което, ако през време на изпълнението на договора надлежно
определената цена на материала или на работната ръка бъде изменена,
възнаграждението се съответно изменя, макар и да е било уговорено изцяло.
Такова изменение съставляват и разходите на ВиК оператора, чиято икономическа
обоснованост е призната от регулатора (бившата ДКЕВР) чрез утвърждаване на конкретните размери на цените за
ВиК услугите, в частност на услугата за пречистване на отпадни води за
промишлени и други стопански потребители. В този смисъл с едностранното
прилагане от изпълнителя на утвърдените от регулатора цени се постига
заложената в чл. 266, ал. 2 ЗЗД икономическа еквивалентност на насрещните
престации по договора.
По тези съображения съдът приема, че остойностяването
на количествата пречистена отпадъчна вода по трите фактури е извършено правилно,
в съответствие с утвърдените от ДКЕВР цени за отвеждане на отпадъчни води,
приложими към процесния договор между страните. Затова няма основание от ищеца
да се претендира неоснователно получаване от ответника на процесната сума,
формирана като разлика от стойностите по трите фактури и стойностите на
услугата за пречистване на отпадъчните води, определена по цените в чл. 23 от
договора. Прилагането на последните би било в противоречие с коментираните
по-горе основни положения на регулаторния режим по ЗВ, ЗРВКУ и НРЦВКУ 2006 (отм.)
и би довело до икономическо несъответствие на насрещните престации,
доколкото услугата за пречистване би се заплащал по цени, несъответни на
разходите на оператора по извършването ѝ. Предвид правилното
остойностяване на количествата пречистена отпадъчна вода по трите фактури, следва
да се приеме, че не е налице сочената от ищеца разлика между стойностите по
фактурите и стойностите на услугата за пречистване, определена по цените в чл.
23 от договора. Тази разлика се сочи като платена от ищеца без основание,
поради което предявеният от него иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за присъждане на
сумата от 41 460, 35 лв. е неоснователен.
Предвид изводите за приложимост на актуалните
утвърдени цени, съдът намира за неоснователно възражението на ищеца за
липса на основанието по чл. 24 от договора за неговото изменение. Неоснователно и възражението на ищеца за липса на
документална установеност на замърсяване на отвежданите от ищеца води
и на степените на замърсеност, при която са начислени цените по фактурите. На
първо място хипотезата на иска за неонователно обогатяване се основава не на
неправилно определена от ответника степен на замърсеност на пречистените
количества отпадъчни води, а на поддържаната от ищеца разлика между стойностите по фактурите и стойностите на
услугата за пречистване, определена по цените в чл. 23 от договора. Отделно от
това, ако не е бил съгласен с определената от ответника замърсеност на количествата
отпадъчни, ищецът е имал възможност да възрази своевременно и да обезпечи
доказването си чрез вземане на контролни проби при условията и по реда на чл.
20 от договора. Неоснователно е и възражението за липса
на действащи общи условия, по чиито цени ответникът е фактурирал количествата
пречистена вода. Такива общи условия са налице, като с тях са определени не
конкретните цени на доставяните от ВиК оператора услуги, а са възприети
принципните положения на ЗРВКУ и НРЦВКУ 2006
(отм.) за предоставяне на ВиК услугите по утвърдени от регулатора цени, за
публикуване от оператора на утвърдените цени и на тези, които ще прилага, ако
са по-ниски от утвърдените и за момента на влизане в сила на новите цени (чл.
29 от общите условия). Ответникът е приложил чл. 2 и чл. 29 от общите условия,
третирайки ищеца като потребител и прилагайки в отношенията си с него
актуалните утвърдени цени на доставяната от него услуга по пречистване
отпадъчните води на ищеца. Съдът намира, че не следва да отговаря на възражението
за нищожност на уговорката в чл. 31 от договора, поради
противоречие със закона и добрите нрави, доколкото не прие настъпване на
нейната последицата – прекратяване на договора с едностранно месечно
предизвестие от едната страна до другата. Съображенията на съда за липса на
пректатителен ефект не могат да обусловят извод за нищожност на уговорката,
защото те се отнасят до условието за нейното действие, установено от закона, а
не до порок на клаузата. Съдът не следва да отговаря на възражението на ищеца
за липса на фактическия състав по чл. 61, ал. 1 ЗЗД, чието съществуване се
поддържа при евентуалност от ответника, колкото по-горе прие, че дейността по
пречистване на отпадни води се извършва от оператора въз основа на писмен
договор, какъвто в случая е наличен.
С оглед неоснователността на предявения иск ищецът
следва да заплати на ответника сторените по делото разноски (чл. 78, ал. 3 ГПК). От ответника са доказани разноски в производството за всички инстанции в
общ размер на 12880,35 лв. (по гр.д. № 597/16 на РС Троян - 3254 лв. адвокатско
възнаграждение; по в.гр.д. № 342/17 на ОС Ловеч - 829,21 лв. такса въззивна жалба и
2836 лв. адвокатско възнаграждение; по т.д. № 2033/18 на ВКС - 3422,34 лв. адвокатско възнаграждение
и по настоящето т.д. № 79/19
на ОС Ловеч - 100 лв. депозит за вещо лице и 2538,80 лв. адвокатско възнаграждение).
С оглед направеното възражение за прекомерност, съдът редуцира заплатеното
адвокатско възнаграждение по настоящето делото от 2538,80 лв. до сумата от
1773,81 лв., в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „В.Б.“ АД, с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр. Т., кв. „В.” против „ВиК Стенето“ ЕООД, с
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, ул. „Х. Б.“ № *** иск
с правна квалификация чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 41 460, 35 лв., претендирана като недължимо
платена цена на услуги, явяваща се разлика между стойностите на услугата по
фактури № 38888/30.082013 г., № 40482/29.11.2013 г. и № 39880/31.10.2013 г. и
стойностите на услугата за същите количества и степени на замърсеност,
определени според цените по чл. 23 от договор от
01.08.2005 г., както и за законната лихва за забава върху същата
сума от датата на предявяване на иска до окончателното ѝ заплащане.
ОСЪЖДА
„В.Б.“ АД, с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: гр. Т., кв. „В.” да заплати на „ВиК Стенето“ ЕООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:
гр. Т., ул. „Х. Б.“ № *** сумата от 12115,36 лв., представляваща сторени по делото разноски (чл. 78, ал. 3 ГПК).
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд
Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: