№ 2704
гр. София, 31.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Х. Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Николай Ст. Метанов
като разгледа докладваното от Николай Ст. Метанов Въззивно частно
гражданско дело № 20221000502378 по описа за 2022 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.2 ГПК, вр. чл.130, изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 2636 от 12.07.2022г. по описа на Окръжен съд –
Кюстендил на Н. А. В., ЕГН **********, Б. Т. В. ЕГН **********, и И. Т. М. ЕГН
**********, чрез адв. Х. Т., срещу определение № 71 от 15.06.2022г., постановено по т.д. №
23 по описа за 2022г. на Окръжен съд – Кюстендил, с което е прекратено производството по
т.д.№23/2022 г. по описа на ОС-Кюстендил.
Жалбоподателите твърдят, че обжалваното определение е неправилно, по подробно
изложени съображения, като иска същото да бъде отменено, като незаконосъобразно, и
делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и
прецени данните по делото, установи следното:
Производството по т.д.№ 23 по описа за 2022г. на Окръжен съд – Кюстендил е
образувано по искова молба вх. № 1712 от 09.05.2022г. по описа на съда на Н. А. В., ЕГН
**********, Б. Т. В., ЕГН **********, и И. Т. М., ЕГН **********, срещу
„АПТЕЧНО – 2000“ ООД, ЕИК *********, с която се иска: 1. Да бъде обявена нищожността
на взетите решение на ОС проведено на 14.03.2022г. в гр. Кюстендил; 2. Евентуално, да
бъдат отменени решенията, като незаконосъобразни; 3. Да им бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Ищците твърдят, че са наследчици на Т. В. починал на ***г., притежавал 10 дяла по
100лв. от целия капитал на „Аптечно – 2000“ ООД.
На 07.11.2021 г е починал мажоритарният собственик на дялове в „Аптечно – 2000“
ООД - Л. И. Я..
1
Със заявление вх.№ А4 20220317202532 е заявено за вписване решение на ОС на
„Аптечно-2000“ ООД , с което е отказано приемането ни за съдружници, преразпределени са
дяловете, избран е нов управител и е приет нов дружествен договор. Решението взето от
ОС с корпоративен състав, включващ лице, което не е съдружник и с чийто глас се е
формирало мнозинство. На практика формирането на волята на юридическото лице е
извършено от лице, което не е съдружник, поради което това не може да доведе до вземане
на решение обвързващо съдружниците, дружеството и третите лица, които искат да бъдат
приети за членове съобразно дружествения договор и ТЗ. Затова решението е нищожно.
Това решение противоречи на дружествения договор и ТЗ. Решението за свикване и
дневния ред не са извършени от оправомощеното лице, при спазване изискванията на
дружествения договор и закона, проведеното гласуване и изготвянето на протокола също са
порочни.
С вх. № 20622 ог 04.10.2022г. по описа на САС Н. А. В., Б. Т. В. и И. Т. М., чрез адв.
Х. Т., са уточнили, че поддържат частната жалба, като твърдят, че решението е нищожно,
поради участието на лице което не е съдружник. Оттеглят частната жалба в останалата част,
по втория съединен евентуално иск за отмяна на решението на ОС.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с искове
за обявяване нищожността на решенията на общото събрание на ответното дружество
проведено на 14.03.2022 г, а при условията на евентуалност - за отмяната им като
незаконосъобразни. При съобразяване на мотивите към Тълкувателно решение №1 от
6.12.2002г. по тълк. дело № 1/2002 г.на ОСГК, съдът е приел, че твърдянията на ищците не
обосновават нищожност на решенията на ОС, а за тяхната незаконосъобразност, поради
атакуването на законосъобразността на тези решения следва да е по реда на чл.74 ТЗ, а
именно за отмяната им.
Ищците не притежават качеството качество „съдружник“. Искът с правно основание
чл.74 ТЗ е предявен при липса на процесуална предпоставка от категорията на абсолютните
- липса на процесуална легитимация, за която съдът служебно следи, и производството по
делото следва да бъде прекратено като образувано по недопустим иск.
Препис от определението е връчен на страните на 06.07.2022г., на пожсоченият по
делото съдебен адресат, по смисъла на чл. 39, ал.1, предл.1 ГПК.
При така установените обстоятелства, съдът прие следното от правна страна:
Частната жалба е процесуално допустима. Атакуваното определение подлежи на
обжалване и жалбоподателите са легитимирани да обжалват същото /чл.130, изр.2 ГПК/.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, и е съобразена с изискванията на
чл.260 ГПК, вр.чл.275, ал.2 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Задължение на съда, който е сезиран, е да следи за надлежното извършване от
страните процесуални действия в гражданския процес и това задължение намира обща
уредба в разпоредбите на чл. 7 ГПК и чл.100 и чл. 129 ГПК.
2
Според Определение № 149 от 1.04.2020г. на ВКС по ч.т.д.№ 259/2020г., II т. о., ТК,
разрешението по което настоящият състав на съда споделя - Преди да се поправят пороците
на исковата молба не възниква надлежно процесуално правоотношение между ищеца и
съда, а само при наличие на такова той може да се произнася по искания на ищеца,
несвързани с процедурата по чл.129 ГПК, респективно да преценява, дали са налице други
особени пречки по движението на делото, представляващи отклонения в развитието на
производството. По нередовна искова молба не се дължи каквото и да е произнасяне
по искане, свързано с бъдещото развитие на производството, по аргумент от нормата на
чл.129, ал.5 ГПК. Цитираната съдебна практика на ВКС, макар и постановена по
приложението на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, е относима и в конкретния случай, тъй
като разяснява принципни положения по отношение на необходимата и дължима преценка
на съда за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск – наличието на
изискуемите положителни процесуални предпоставки и липсата на отрицателни
процесуални предпоставки, която може да бъде извършвана само по редовна искова молба.
В случая подадената искова молба е нередовна – подписана е от лице без
представителна власт.
Представени са: пълномощно, с което И. Т. М., ЕГН **********, е
упълномощила Н. А. В., ЕГН **********, да я представлява във връзка с наследствените й
права от починалият й баща Т. В.; препис извлечение от акт за смърт № 751 от
24.12.2021г., издаден от община Кюстендил, удостоверяващ, че Т. Б. В., ЕГН
**********, е починал на ***г.; удостоверение за наследници №********** от 27.12.2021г.
на Община Кюстендил, в което ищците са посочени като законни наследници на починалия
– Н. А. В. – съпруга; Б. Т. В. и И. Т. М. – дъщери. Исковата молба е подписана
от Н. А. В. и Б. Т. В. – лично, а за И. Т. М. е подписана от пълномощник – Н. В..
Не са представени доказателства, че Н. А. В., ЕГН **********, е майка на И. Т. М.,
ЕГН **********, и може да я представлява, съгласно разпоредбата на чл.32, т.2, предл.2
ГПК. Предвид изложеното, исковата молба е следвало да бъде оставена без движение,
на основание чл.129, ал.2, вр. с чл.128, т.1 ГПК, като на ищците бъдат дадени указания за
отстраняване на констатираната нередовност.
От друга страна, видно от обстоятелствената част на обжалваното определение съдът
е приел, че ищците твърдят обстоятелства, сочещи на незаконосъобразност на атакувананите
решения на общото събрание на ответното дружество от 14.03.2022г., предвид Тълкувателно
решение № 1 от 6.12.2002г. по тълк. дело № 1/2002 г.на ОСГК, а искат същите да бъдат
обявени за нищожни. При несъотвествие на между обстоятелствена част и петитума на
исковата молба съдът е следвало да остави исковата молба без движение и да даде указания
на ищците да отстранят констатираната нередовност, по реда на чл.129, ал. 2 ГПК, вр. с
чл.127, ал.1, т.5 ГПК, след което да се произнесе по допустимостта на исковете.
От изложеното следва, че наличието на нередовна искова молба препятства
извършването на преценката за допустимост на предявената претенция, съответно
3
за правилност на постановеното определение по чл.130 ГПК /в този смисъл
Определение № 447 от 24.09.2010г. на ВКС по ч.гр.д.№416/2010г., III г.о., ГК;
Определение №241 от 22.05.2014г. на ВКС по ч.гр.д.№ 1993/2015г., I г.о., ГК;
Определение № 1949 от 21.06.2018г. на САС по в.ч.гр.д.№ 3040/2018 г./.
Като се е произнесъл по нередовна искова молба по реда на чл.130 ГПК съдът
е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото
върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по
отстраняване на нередовности в исковата молба.
Воден от тези мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.2 ГПК, вр. с чл. 278, ал.4
ГПК, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 71 от 15.06.2022г., постановено по т.д.№ 23 по описа за
2022г. на Окръжен съд – Кюстендил, и ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване
на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4