№ 812
гр. Пловдив, 04.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Розалия Кр. Шейтанова
Членове:Миглена Р. Маркова
Спасимир Сп. Здравчев
като разгледа докладваното от Миглена Р. Маркова Въззивно частно
наказателно дело № 20225300601622 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и ал. 8 от НПК.
С определение № 43 от 25.07.2022г. постановено по ЧНД №289/2022г.,
Асеновградският районен съд –ІV-ти н.с. е отменил Постановлението на РП-
Пловдив, ТО- Асеновград, с което е прекратено наказателното производство
по ДП № 248/2021г. по описа РУ на МВР гр.Асеновград.
В хода на разследването Б. С. В. е привлечен в качеството на обвиняем
за извършено престъпление по чл.133 вр. с чл.129 ал.2 от НК и му е взета
мярка за неотклонение „Подписка“.
Срещу така постановения съдебен акт е постъпила жалба от адв. И.П.
– защитник на обв. Б. В., с която се иска отмяна на определението на РС-
Асеновград като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение
на материалните и процесуални норми. Сочи се че неправилно е прието, че
деянието е съставомерно, както и че не е налице случайно деяние, предвид
събраните по делото доказателства. Наведени са доводи, че е налице
нарушение на принципа ne bis in idem, тъй като има произнасяне на прокурор
по делото, с акт, с който е прекратено наказателното производство, поради
което и е налице пречка за водене на досъдебно производство срещу Б.В. и
същото следва да бъде прекратено на осн. чл.24 ал.1 т.6 от НПК. Сочи се и че
първостепенният съд е превишил правомощията си като е посочил какво
престъпление е извършено и спрямо кого следва да бъде повдигнато
обвинение. Иска се да се отмени Определението на РС-Асеновград и да се
потвърди Постановлението на РП-Пловдив, ТО-Асеновград за прекратяване
на наказателното производство като правилно и законосъобразно.
Пловдивският окръжен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите,
наведени в жалбата и аргументите в атакуваното определение, намира
жалбата за процесуално допустима, а разгледана по съществото си за
1
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С атакуваното определение Асеновградският районен съд е отменил
Постановление на РП-Пловдив,ТО-Асеновград, в което е прието, че обв.Б.В.
не е извършил престъпление по чл.133 вр. с чл.129 ал.2 от НК, предвид
липсата на елемент от субективната страна на деянието. Изложени са
съображения, че при небрежност, в съзнанието на дееца липсват представи за
обществената опасност на деянието и неговия вредоносен резултат, но той е
бил длъжен да ги предвиди. Посочено е и че задължението на дееца да
предвиди настъпването на вредните последици произтича от правила
изработени от науката, техниката и общите норми на поведение, които са
изрично закрепени в нормативен акт. Наблюдаващият прокурор е приел, че в
случая такъв нормативен акт липсва, поради което и деянието е
несъставомерно от субективна страна. Прието е, че в конкретния казус е
налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, поради което и воденото
срещу обв.В. наказателно производство следва да се прекрати, тъй като
същият не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на
обществено опасните последици, поради наличие на обективните
обстоятелства, при които е осъществено деянието, /без същите да са
посочени/. Изложени са схематично и съображения, че доколкото
досъдебното производство е било образувано по чл.134 ал.1 от НК и
впоследствие прекратено с Постановление на наблюдаващия прокурор са
налице основания за прекратяване на производството на осн. чл.24 ал.1 т. 6 от
НПК, предвид забраната ne bis in idem.
При извършения съдебен контрол на Постановлението за прекратяване
на наказателно производство, РС-Асеновград е възпроизвел изложената от
РП-Пловдив, ТО-Асеновград фактическа обстановка, като е приел, че са
събрани всички относими към предмета на доказване по делото доказателства
и доказателствени средства, но направения извод за несъставомерност на
деянието и че е налице случайно деяние е неправилен.
Настоящият състав на Пловдивският окръжен съд счита, че изложената
в Постановлението за прекратяване на наказателното производство и в
Определението на РС-Асеновград фактическа обстановка е установена въз
основа на събрани по реда на НПК доказателства, които установяват в
пълнота обективната истина, съобразно чл.13 от НПК. В тази насока са
правилни съображенията на първостепенния съд, че са изяснени всички факти
и обстоятелства включени в предмета на доказване съобразно чл.102 от НПК,
но направения извод за наличие на случайно деяние по смисъла на чл.15 от
НК е неправилен. Изложените от първостепенният съд аргументи и
съображения в тази насока са правилни и законосъобразни, поради което и не
следва да се преповтарят от настоящия съдебен състав.
Въззивният състав намира, че първостепенният съд при извършения
съдебен контрол на атакувания пред него прокурорски акт е изпълнил
задълженията си визирани в чл.243 ал.6 т.3 от НПК, като е извършил пълна
2
проверка на обосноваността на акта и неговата законосъобразност, като е
преценил дали изводите на прокурора почиват на верен и точен анализ на
събрания по делото доказателствен материал, без да е допуснато изопачаване
на смисъла им или те да са превратно тълкувани. Обосновано и правилно,
след като РС-Асеновград е приел, че неправилно е приложен материалния
закон е отменил постановлението за прекратяване на наказателното
производство и е дал указания свързани с приложението на закона. В тази
насока не се възприемат от настоящия съдебен състав като основателни
възраженията на адв. П, че първостепенният съд е надвишил правомощията
си указвайки на държавното обвинение за какво престъпление и спрямо кого
да повдигне обвинение. Видно от събраните по делото доказателства Б. В. е
привлечен в качеството на обвиняем по чл.133 от НК съобразно указания на
ОП-Пловдив дадени в Постановление от 21.02.2022г., поради което и не може
да се приеме, че съдът е иззел правомощията на прокуратурата, визирани в
чл.127 от Конституцията на Р.България. Същият както беше посочено и по-
горе само е изпълнил задълженията си при извършения съдебен контрол на
Постановлението за прекратяване на наказателното производство съобразно
чл.243 ал.6 т.3 от НПК.
Не се споделя като основателно възражението на адв. П, че в случая е
налице забраната ne bis in idem, а именно забраната за повторно съдене и
наказване на едно и също лице за едно и също престъпление. Досъдебното
производство е образувано на осн. чл.212 ал.1 от НПК срещу Неизвестен
извършител за престъпление по чл.134 ал.1 т.2, вр. с чл.129 ал.2 от НК, за
което е изпратено от РП-Пловдив, ТО- Асеновград, уведомление съобразно
чл.75 ал.2 от НПК до пострадалата- Г. Н. Т.. След провеждане на разпити на
свидетели, събиране на писмени доказателства по делото и изготвяне на
техническа експертиза по безопасността на труда и предявяване на
материалите по делото на пострадалата и нейния повереник, наказателното
производство е прекратено от наблюдаващия прокурор на осн. чл.243 ал.1 т.1
вр. с чл.24 ал.1 т.1 и т.7 от НПК с постановление от 04.01.2022г.
В соченото Постановление за прекратяване на наказателното
производство държавния обвинител е развил доводи, че деянието е
несъставомерно по чл.134 ал.1 от НК, налице е престъпление по чл.133 от НК,
но за да се възбуди наказателна преследване е следвало пострадалото лице Г.
Т. да е подало тъжба до прокурор в 6 месечен срок от датата на деянието,
който срок бил изтекъл, без такава да е депозирана от нея.
Постановлението за прекратяване на наказателното производство било
ревизирано по реда на инстанционния контрол от ОП-Пловдив, която с
Постановление от 21.02.2022г. потвърдила постановлението на РП-Пловдив,
ТО-Асеновград в частта за несъставомерност на деянието по чл.134 ал.1 т.2,
вр. с чл.129 ал.2 от НК и указала досъдебното производство да се води с оглед
данни за престъпление по чл.133 вр. с чл.129 ал.2 от НК. Доколкото
постановлението за прекратяване на наказателното производство от
04.01.2022г. не е било обжалвано пред РС-Асеновград в 7-мо дневния срок,
3
същото няма стабилитет на влязъл в сила съдебен акт. Ето защо и е подлежал
на инстанционен контрол, т.е проверка на акта от по- горестояща
прокуратура, който е извършен в едногодишния срок визиран в чл.243 ал.9
от НПК. Гореизложеното обуславя извод, че спрямо обв. Б.В. не е била
реализирана два пъти наказателна отговорност за едно и също деяние, още
повече че същият не е бил привличан като обвиняем по чл.134 ал.1 т.2, вр. с
чл.129 ал.2 от НК.
Предвид гореизложеното, обжалваното определение на
първоинстанционният съд е законосъобразно и следва да се потвърди, поради
което и на основание чл.243 ал.7 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №43 от 25.07.2022г., постановено по
ЧНД №289/2022г. по описа на Районен съд Асеновград–ІV-ти н.с.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4