№ 418
гр. Варна , 25.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Ивалена О. Димитрова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена О. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20203100503391 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по подадена въззивна жалба
от „Енерго-Про Продажби“ АД – гр. Варна, чрез адвокат Н.Б. - ВАК, срещу Решение №
260567 от 07.10.2020 г., постановено по гр. дело № 3480/2020 г. по описа на ВРС, XLVI
състав, с което първоинстанционният съд е приел за установено в отношенията между
страните, че Д. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Поп Христо Върбанов“ № 15,
НЕ ДЪЛЖИ на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Г“, сумата от
626,23 лева (Шестстотин двадесет и шест лева и 23 ст.), служебно начислена сума за ел.
енергия за периода от 24.01.2019 г. до 23.04.2019 г. за клиентски № **********, на осн. чл.
124 от ГПК.
Жалбоподателят „Енерго-Про Продажби“ АД счита постановеното решение за
незаконосъобразно и неправилно, като моли за неговата отмяна и присъждане на разноски.
Сочи, че е спазена нормативно установената корекционна процедура и е налице правно
основание за възникване на вземането на ответното дружество, а именно чл. 200, ал. 1 ЗЗД
във вр. чл. 38, ал. 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ на „Електроразпространение Север“ АД. Подробно
излага фактите във връзка с извършената проверка на СТИ на ищеца, съставяне на
констативен протокол и прилагането на корекционната процедура, които елементи са довели
до решението му служебно да начисли сумата от 626,23 лева за периода 24.01.2019 г. -
23.04.2019 г.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият Д.С., чрез адвокат Р.Р., депозира писмен
отговор, с който оспорва жалбата. Твърди, че първоинстанционното решение е правилно.
Подробно излага доводи за незаконосъобразност на извършената корекционна процедура.
Претендира разноски.
1
В съдебно заседание въззивната страна „Енерго-Про Продажби“ АД, редовно
призована, се представлява от адвокат Л.М. Поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемият Д. И. С., редовно призован, не се явява,
представлява се от адвокат Р.Р.. Оспорва въззивната жалба, поддържа отговора на същата.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производството е образувано по предявен от Д. И. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „Поп Христо Върбанов“ № 15, чрез адвокат Р.Р. – ВАК,
срещу „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Г“, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 626,23
лева, служебно начислена сума за ел. енергия за периода от 24.01.2019 г. до 23.04.2019 г. за
клиентски № **********.
В исковата молба се излага, че ищецът Д.С. е потребител на електрическа енергия и
клиент на ответното дружество за обект с адрес: гр. Варна, ул. „Поп Христо Върбанов“ №
15, с клиентски № **********. Сочи, че в началото на март 2020 г. получил писмо от
„Енерго-про продажби“ АД, с което бил уведомен, че е извършена корекция на сметката за
електроенергия за обекта му, поради неточно отчитане на същата, и фактура за сумата от
626,23 лева за корекция на потребена електроенергия за периода от 24.01.2019 г. до
23.04.2019 г. Впоследствие получил писмо и от „Електроразпространие Север“ АД, с което
бил уведомен, че на 23.04.2019 г. служители на дружеството са извършили проверка на СТИ
на процесния обект, за което бил съставен Констативен протокол № 1202807, препис от
който се изпраща с писмото заедно с препис на Констативен протокол № 02005/10.102019 г.
от метрологичната експертиза на СТИ в БИМ. Оспорва дължимостта на сумата. Оспорва
количеството електроенергия, за което е начислена процесната сума, да е потребено от
абоната за посочения период. Оспорва констатациите в КП № 1202807/23.04.2019 г. от
цитираната проверка, тъй като същият не е подписан от него или от негов упълномощен
представител. Сочи, че свидетелите, подписали горния протокол, не са присъствали на
проверката, а са потърсени след нея в домовете им с искане да го подпишат, с обяснение, че
е извършена рутинна смяна на електромер. Оспорва, че констатираното вмешателство във
вътрешността на електромера е извършено от ищеца, тъй като СТИ е монтирано на стълб
извън имота на последния. Счита, че към датата на проверката липсва приложима
нормативна уредба за извършване на корекционната процедура. Претендира присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на ответното дружество чрез
адвокат Н.Б. – ВАК, в който се излагат подробни доводи за неоснователност на иска.
Поддържа, че е налице правно основание за възникване на вземането – а именно чл. 200, ал.
1 от ЗЗД във вр. с чл. 38, ал. 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ. Изтъква, че Общите условия на
„Електроразпространие Север“ АД и „Енерго-Про Продажби“ АД са годен източник на
облигационни задължения, с обвързващо действие, равнозначно на силата на закона, между
абонатите и двете дружества. Излага, че между ищеца и ответното дружество е сключен
договор за доставка на ел. енергия, пренасяна през електроразпределителните мрежи на
„Електроразпространие Север“ АД, за обекта, посочен в исковата молба. Заявява, че
ответното дружество изпълнява задълженията си по договора добросъвестно и точно. Сочи,
че на 23.04.2019 г. е извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на
ищеца от служители на „Електроразпределение Север“ АД в присъствието на двама
2
свидетели, за което е съставен КП № 1202807/23.04.2019 г. Излага, че процесният
електромер е демонтиран, подменен с нов такъв и изпратен в Български институт по
метрология, Регионален отдел – Русе, за експертиза, при която е установено, че са
подменени процесорът, флешът и кварцът на СТИ и е осъществена намеса в софтуера на
същото. Сочи, че поради невъзможност неотчетената електроенергия да бъде точно
измерена, е приложена корекционна процедура по чл. 38 от ОУ на „Електроразпространие
Север“ АД за фикционно изчисление на доставеното количество електроенергия за
предходните на датата на проверката 90 дни. Претендира присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно по делото е обстоятелството, че страните са обвързани от валидно
договорно правоотношение, по силата на което ищецът е потребител на електроенергия за
битови нужди и клиент на ответното дружеството за описания в исковата молба обект на
потребление.
Видно от Констативен протокол № 1202807 на „Електроразпределение Север“ АД, на
23.04.2019 г. служители на дружеството са извършили техническа проверка на електромер с
фабричен № 1115 0318 0081 9550 на обекта на ищеца, при която са отчетени следните
показания: по нощна тарифа – 931 кВтч; по дневна тарифа – 2118 кВтч. Отбелязано е, че
електромерът е монтиран на стълб в табло ТЕМО 4 и няма пломба. Отразено е, че същият е
демонтиран, поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба № 524507, и ще бъде
изпратен за експертиза в БИМ. Протоколът е подписан от двама свидетели.
Видно от Констативен протокол № 2005/10.10.2019 г. на БИМ – Русе, при
метрологичната експертиза на електромер с фабричен № 1115 0318 0081 9550 е установено,
че са подменени процесорът, флешът и кварцът на същия с различни от заложените за
производство и е осъществена намеса в софтуера на СТИ. Не е констатирано в какво се
състои софтуерната намеса. При проверка на точността на електромера не са регистрирани
отклонения извън максимално допустимите грешки. Не е отбелязано и част от преминалите
количества електроенергия да се натрупват извън заводските тарифи Т1 и Т2.
От Справка № 57505_ВС28 за корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно
измерване на електрическата енергия, издадена от „Електроразпространие Север“ АД, се
установява, че количеството енергия за корекция в размер на 3168 кВтч е изчислено като
функция на изчислената мощност при 1/3 от пропускателната способност на СТИ и броя дни
за корекция при всекидневно 8-часово ползване.
Видно от фактура № ********** от дата 25.02.2020 г., издадена от „Енерго-Про
Продажби“ АД, служебно начислени са 3168 кВтч електроенергия за периода от 24.01.2019
г. до 23.04.2019 г. по цена 0,16473 лв./кВтч на обща стойност 628,23 лева с вкл. ДДС.
От заключението на изготвената пред първа инстанция СТЕ се установява, че
съществуват данни за неправомерно вмешателство във вътрешната конструкция на
електромера: унищожена пломба със следи от отваряне, следи от отваряне на капака на
електромера, подменени процесор, флеш и кварц с различни от заложените за производство,
осъществена намеса в софтуера на СТИ, като горното е доказано от експертизата на
електромера в БИМ. Вещото лице излага, че при всички случаи, когато има неправомерен
достъп до вътрешната конструкция на електромера, се приема, че СТИ не е годно за
търговско измерване и че измервателната му схема не отчита коректно доставеното
3
количество електроенергия. Сочи, че в настоящия случай не е известно каква част от
консумираното количество ел. енергия е отчетено на дисплея на електромера, не е известен
и параметърът „време“ – последният е определен служебно, съгласно ПИКЕЕ, поради което
изчисленото количество електроенергия за доплащане е предполагаемо. Изчислението е
направено математически точно и е в съответствие с методиката, посочена в чл. 34, чл. 37 и
чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ.
За установяване на обстоятелствата във връзка с извършване на проверката, ищецът е
ангажирал гласни доказателства посредством разпит пред РС – Варна, на свидетелите
Н.В.Д. и И.Б.Н., и двамата без родство и дела със страните по делото, живущи на ул. „Поп
Христо Върбанов“ – съседи на ищеца. И двамата излагат, че не са присъствали на самата
проверка, като служителите на ответното дружество са им казали да подпишат протокола за
смяна на електромера, което било „чиста формалност“.
С оглед на така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Законовото основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при
доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия е предвидено със ЗИД на Закона за
енергетиката (публ. ДВ, бр.54 от 17.07. 2012 г.) в случаите, когато са налице две
кумулативни предпоставки:
1) при наличие, съгласно нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, на правила за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия;
2) ако в Общите условия на крайния снабдител, съгласно чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, е
предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно
правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6.
В този смисъл са и ред решения на ВКС (Решение № 115 от 20.05.2015 г. по гр.д. №
4907/2014 г., Решение № 111 от 17.07.2015 г. по т.д. № 1650/2014 г., Решение № 173 от
16.12.2015 г. по т.д.№ 3262/2014 г. и др.).
В чл. 24 и чл. 25 от действащите ОУ на ответното дружество е предвиден ред за
уведомяване на клиентите.
Към датата на проверката на процесния електромер (23.04.2019 г.) разпоредбите на
ПИКЕЕ (ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.), са отменени изцяло с Решение № 1500 от 06.02.2017 г.
на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. и Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. №
3879/2017 г., обнародвано в ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г. След отмяната им КЕВР е издала
нови ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. и влезли в сила от 04.05.2019 г. Към
датата на процесната проверка липсват ПИКЕЕ, които да са част от действащото право,
вследствие от което ответното дружество не може да се ползва от правото на корекционна
процедура, предвидено в ЗИД на ЗЕ.
Въпреки че на осн. чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ публикуваните общи условия влизат в сила за
клиентите на крайния снабдител без изрично писмено приемане, съгласно изричната
разпоредба на ал. 2, т. 6 на същия член, цитирана по-горе, корекцията на сметка се извършва
единствено съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 - т.е. по ПИКЕЕ. Предвид изложеното,
4
съдът счита, че разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ (одобрени от ДКЕВР с
Решение ОУ-060/ 07.11.2007 г., изм. и доп. с Решение ОУ-004/06.04.2009 г.) е в
противоречие с чл. 83 ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). При липсата на
ПИКЕЕ, настоящата съдебна инстанция приема, че ситуацията е аналогична с тази от преди
приемането на ЗИД на ЗЕ през 2012 г., и се отрича възможността доставчикът да обосновава
правото си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в приетите от самия него Общи
условия.
Съгласно чл. 1 ЗЕ процесните обществени отношения се уреждат именно със
специалния закон. В общите закони не се съдържа регламентация на специалните понятия и
термини, включени в ЗЕ. Освен това, в регулирането на отношенията между доставчиците и
потребителите в ЗЕ Държавата има задължително участие чрез КЕВР, каквото не е предвидено в
общите закони.
Наведеното във въззивната жалба твърдение, че процесната сума се дължи по силата на чл.
200, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 38, ал. 2 от ДПЕЕЕМ, е неоснователно не само въз основа на
гореизложеното.
Препращането към общата норма на чл. 200, ал. 1 ЗЗД - относно задълженията на
купувача, води и към чл. 187 ЗЗД, третиращ задълженията на продавача. Взети в тяхната
съвкупност, двете разпоредби обуславят извода, че купувачът е длъжен да плати цената
единствено ако продавачът действително му предаде вещта. Относно дължимостта на
стойността на потребена електрическа енергия, доставчикът следва да установи
действително доставеното количество електроенергия за съответния период (включително
и в случаите, когато е доказано по несъмнен начин, че върху средството за търговско
измерване е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което доставената енергия
не е отчетена правилно), чиято продажна цена купувачът дължи да заплати. В конкретния
казус, въззиваемият е длъжен да плати за фактурираното въз основа на корекцията
количество електроенергия в размер на 3168 кВтч само ако то действително му е доставено
от въззивното дружество и потребено от абоната.
По делото липсват доказателства, че начисленото от ответника количеството ел.
енергия по корекционната процедура е действително доставено и, респективно, потребено.
Според твърденията на същия, поради невъзможността неотчетената част от потребената
енергия да бъде точно измерена, е приложена корекционна процедура за фикционно
изчисление на доставеното количество енергия за предходните на датата на проверката 90
дни, като е използвана правилната, одобрена от ДКЕВР методика по чл. 38 от действащите
ОУ на ДПЕЕЕМ. Според приложената Справка № 57505_ВС28 за корекция при
неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на електрическата енергия, издадена от
„Електроразпространие Север“ АД, количеството енергия за корекция в размер на 3168 кВтч
е изчислено като функция на изчислената мощност при 1/3 от пропускателната способност
на СТИ и броя дни за корекция при всекидневно 8-часово ползване. Съгласно заключението
на вещото лице по изготвената пред първа инстанция СТЕ, в настоящия случай не е
известно каква част от консумираното количество ел. енергия е отчетено на дисплея на
електромера, не е известен и параметърът „време“ – последният е определен служебно,
съгласно ПИКЕЕ, поради което изчисленото количество електроенергия за доплащане е
предполагаемо. Видно от наличните по кориците на делото материали, количеството
електроенергия за процесната корекция е определено от ответното/въззивното дружество по
правилата на ОУ и ПИКЕЕ, за чиято правна неприложимост към процесния период съдът
вече изложи аргументи в мотивите си. Предвид доказаното фикционно изчисление на това
количество, няма как да бъде прието, че то е действително доставеното от продавача и
потребено от купувача, съответно, че стойността му е дължима от последния на основание
чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
5
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че ищецът Д. И. С.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Поп Христо Върбанов“ № 15, не дължи на
ответника „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Г“, сумата от
626,23 лева, служебно начислена като корекция на сметка за електроенергия за обект,
находящ се в гр. Варна, ул. „Поп Христо Върбанов“ № 15, за периода от 24.01.2019 г. до
23.04.2019 г., по фактура № **********/25.02.2020 г., за клиентски № **********.
Предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен, а решението на
първоинстанционния съд - да се потвърди.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото, претенцията на въззиваемия за компенсация на разноските,
направени за защита във въззивното производство по неоснователна въззивна жалба, следва
да бъде уважена. Същият претендира разноски в размер на 300,00 лева, представляващи
заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК
и Договор за правна защита и съдействие.
По възражението за прекомерност на възнаграждението:
Направеното от процесуалния предствител на въззивника възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар на насрещната страна е неоснователно, тъй като претендираният
размер от 300,00 лева е съобразен с Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, настоящият състав на въззивния
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260567 от 07.10.2020 г., постановено по гр. д. № 3480 по
описа за 2020 г. на Районен съд – Варна, XLVI състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК
6
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №
258, „Варна Таурс – Г“, ДА ЗАПЛАТИ на Д. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.
„Поп Христо Върбанов“ № 15, сумата в размер на 300,00 лева, представляваща сторени пред
въззивния съд съдебно-деловодни разноски, включващи адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7