Р Е
Ш Е Н
И Е
град
София, 18.12.2017 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1
състав, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ
при секретаря Весела Станчева, като разгледа докладваното
от съдия Воденичаров гр. дело № 16325 по описа за 2015 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./.
Ищецът П.М.И.,
чрез процесуален представител излага в исковата молба, че на 29.10.2014 год. по
път I-5, направление Русе – Велико
Търново, водачът Г.К.К., при управление на лек автомобил „Пежо” с ДК № *******,
поради нарушение на правилата за движение по пътищата, реализирал
пътно-транспортно произшествие при което починал возещия се в автомобила М.П.М.,
негов син. Поддържа, че смъртта на детето му се отразило изключително тежко,
тъй като между тях съществувала изключително силна връзка, отношенията им се
основавали на взаимна любов и силна привързаност, както и го учил го на занаят.
Вследствие на това загубил опора в живота си. Твърди, че ответника е
застраховал гражданската отговорност на виновния водач със застрахователна
полица, валидна към момента на събитието. В тази връзка моли съда да постанови
решение с което да осъди ответника да заплати обезщетение в размер на 150 000
лева, представляващи обезщетение за причинените вследствие смъртта на сина му неимуществени
вреди. Претендира се заплащане на законната лихва върху тази сума от датата на
събитието до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът ЗАД „А.Б.”, чрез
процесуален представител оспорва исковата претенция, като твърди че между ищеца
и починалия не са съществували близки отношения и същия не търпи твърдените
вреди. Отделно от това навежда доводи за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия, тъй като пътувал без поставен предпазен колан. Моли
съда да постанови решение в този смисъл. Претендира направените разноски.
Съдът като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно
разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото е прието като
доказателство констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 27 от 30.10.2014
год., изготвен от дежурен при РУ на МВР-гр.Две могили, от коъто се установява,
че на 29.10.2014 год., около 20.10 ч. на път I-5, Русе – Велико Търново, км 28+900 е настъпило
пътно-транспортно произшествие, при което водачът Г.К.К., при управление на лек
автомобил „Пежо” с ДК № ******* напуснал пътното платно в дясно по посока на
движението и се блъснал челно в крайпътно дърво. В резултат на това трима от
пътниците в автомобила са починали, а двама са тежко пострадали.
По делото е приета съдебно-автотехническа
експертиза, изготвена от вещото лице инж.М., която съдът кредитира като
обективно дадена и неоспорена от страните, от която се установява, че лекия
автомобил „Мерцедес” е снабден фабрично с обикновени инерционни колани на
всички места. Дава заключение, че скороста на движение на автомобила към
момента на удара е била около 90 км/ч.
Представено е удостоверение за наследници
№ 04-0286/20.01.2015 год. на Община Троян, от което е видно, че М.П.М. е
починал на 29.10.2014 год. и е оставил за наследници родители Р.И.Н. и П.М.И..
По делото е приета съдебно-медицинска
експертиза, изготвена от вещото лице д-р Д., която съдът кредитира като
обективно дадена и неоспорена от страните, от която се установява, че в
протокола от аутопсията на трупа на М.М. няма описани следи и белези от
правилно поставен предпазен колан. Дава заключение, че с оглед механизма на
произшествието, скоростта на движение, получените деформации, мястото на което
е седял М., характера и степента на получените увреди, дават основание да се
приеме, че той би могъл да получи травматичните увреди, довели до летален изход
и с поставен колан. Пострадалия е бил притиснат между предната седалка и
арматурното табло, навлязло от удара в купето.
Не се оспорва от ответната стана механизма
на произшествието и настъпилана вследствие на това смърта на М.М., както и обстоятелството,
че за лекия автомобил „Пежо” с ДК № ******* е била налице застрахователна
полица по риска „гражданска отговорност”, валидна към датата на произшествието.
От показанията на свидетеля Ц.П.се
установява, че познава ищеца и покойния му син, тъй като всекиднивно виждал
работилницата на П.. Дава показания, че П. е дърворезбар и виждал трите му деца
в това число и М.да идват при него, да му помагат и учат занаята. Идвали събота
и неделя, около два, три пъти в месеца. Дава показания, че виждал как П. им
дава дребни суми пари. След смъртта на детето си П. се чувствал подтиснат, не
желаел да разговаря въобще на тази тема. В работилницата имал некролози на
покойния си син, а отделно от това бил направил и кандилце, където се палили свещи.
На помена за 40 дни, донесъл „за бог да прости“, като се насълзил. Дава
показания, че вече ищеца е изживял загубата на сина си, като се е върнал към
обичайния си начин на живот.
От показанията на свидетеля Р.Н.,
майка на починалия се установява, че бащата изобщо не се грижел за децата си,
тъй като много отдавна напуснал жилището им и тя се грежела за тях. Два, три
пъти бившият и съпруг е посещавал децата. Дава показания, че не е давал никакви
пари на децата, а още повече, че въпреки, че е осъден да заплаща издръжка, той
не я плаща. Присъствал е на погребението, както и го е виждала и след това там.
Не е участвал изобщо в разходите по погребението на детето.
Представени са доказателства от
които е видно, че ищеца е осъден да заплаща месечна издръжка на децата си от
01.01.2002 год., която не е заплащана и е образувано изпълнително производство.
От протокол от 29.11.2006 год. по
проведено открито съдебно заседание по гр.д.620/06 год. по описа на РС-Троян,
от който се установява изслушване на детето М.М., който заявява, че не иска да
се среща с баща си, цяла седмица ходи на кръжоци и иска в събота и неделя да се
вижда с приятели, а не с него. Не желае и да живее с баща си.
При така установена фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Не се оспорва от страните
обстоятелството, а това се подкрепя и от събраните доказателства, че на 29.10.2014
год., водачът Г.К.К., при управление на лек автомобил „Пежо” с ДК № *******, нарушавайки
правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП и по непредпазливост е
предизвикал ПТП, вследствие на което е починал М.П. М.. Съдът приема, че
вредите които са били причинени на ищеца, вследствие смъртта на синът му са
пряка и непосредствена последица на извършеното от причинителя на вредите
/водача на автомобила/ деяние.
Не се спори по делото, а това се
установява и от събраните доказателства, че автомобила „Пежо” е бил застрахован
по риска гражданска отговорност при ответното дружество към момента на събитието
за имуществени и неимуществени вреди. Предвид на това съдът приема в конкретния
случай, че е налице застраховка “Гражданска отговорност”, при която
застрахователното правоотношение е възникнало от деня на сключване на договора,
като за посочения в застрахователната полица период застрахователят носи риска
при настъпване на застрахователното събитие. В тази връзка съдът счита, че на
ответника ЗАД „А.Б.” е възложен застрахователния риск при настъпване на
застрахователното събитие, както и че същият дължи обезщетение по застраховка
срещу гражданска отговорност за вредите, претърпени от трети увредени лица, при
управление на МПС.
По тези съображения съдът приема,
че на основание чл. 45 от ЗЗД водачът на автомобила следва да възмезди
претърпените от ищеца вреди. Тъй като водачът /респективно собственика на лекия
автомобил/ е бил застрахован срещу гражданска отговорност в ЗАД „А.Б.”,
ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено на основание чл. 226,
ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./ да заплати обезщетение за тези вреди
в пълен обем на отговорността на водача.
По размера на неимуществените
вреди, съдът приема следното:
В резултат на пътно-транспортното
произшествие, станало на 29.10.2014 год., синът на ищеца е починала. Съдът
приема, че в резултат на това ищеца, като баща е претърпял болки и страдания от
загубата на починалата. Съдът не кредитира показанията на свидетеля П., досежно
отношенията, тъй като същите не корспондират с приетите по делото доказателства
от които се установи, че М.не е искал да се вижда въобще с баща си пред почивни
дни /протокол от съдебно заседание пред РС Троян/, както и че бащата е давал
пари на сина си. Установи се, че бащата е осъден с влязло в сила решение да
заплаща издръжка на децата си, която така и не е плащал. Съдът кредитира
показанията му досежно обстоятелството, че същият е избитвал душевна болка от
загубата на сина си, като свидетелство за това е изграждане на малко параклисче
и поставяне на некролози на починалия. Настоящият състав приема, че въпреки
всичко, психически нормален родител не може да остане безчувствен при смъртта
на детето си, а доказателства за противното не бяха събрани. Това е така, тъй
като макар и да не е направил разход за погребението, бащата е присътвал там,
както и в последствие е ходел на гроба /показанията на свидетеля Р.Н./. Обстоятелството,
че същия дължи издръжка на децата си не променя тези идводи на съда, тъй като
изживяните болки са вътрешното преживяване на човека, а издръжката е финансов
механизъм за удовлетворване нуждите на лицето, което се нуждае от нея и на
което е дължима.
Критерият „справедливост”,
посочен в чл. 52 ЗЗД не е абстрактен и при определяне размера на обезщетението
съдът следва да се ръководи не от субективните възприятия на ищеца за търпените
страдания, а да преценява редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства
като: начинът и обстоятелствата, при които е извършен деликтьт, възрастта на
увредения, общественото му положение, степента на родство и отношенията между
пострадалия и близките му, които търсят обезщетение.
Съдът след като се съобрази с
всички тези обстоятелства, преценени съобразно момента на увреждането и с оглед
критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за обезщетяване
на неимуществените вреди на ищеца е необходима сума в размер на 20 000
лева. Исковата претенция е основателна и доказана за тази сума и като такава
следва да бъде уважена и отхвърлена до пълния размер като неосноателна.
Доводите на ответната страна за
съпричиняване са неоснователни. Не се установи по делото пострадалият с
действията си да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Съдебната
практика приема, че изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51,
ал.2 от ЗЗД, предполага доказвани по безспорен начин конкретни действия или
бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. В конкретния
случай, както се установи от заключението на вещото лице медик, с оглед
механизма на произшествието, скоростта на движение, получените деформации,
мястото на което е седял М., характера и степента на получените увреди, дават
основание да се приеме, че той би могъл да получи травматичните увреди, довели
до летален изход и с поставен колан. Пострадалия е бил притиснат между предната
седалка и арматурното табло, навлязло от удара в купето. Поради което съдът
приема, че в случая не е налице съпричиняване на вредоносния резултат.
Съдът приема, че при задължение
за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана и дължи обезщетение
в размер на законната лихва от момента на настъпване на увреждането - чл.86 и
чл. 84, ал.3 от ЗЗД. Характерът на увреждането не се изменя, ако искът е
насочен направо срещу застрахователя. С оглед обаче искането на ищците за
присъждане на лихва за забава от датата на иска, то съдът следва да присъди
лихва върху главницата от 29.10.2014 год. до окончателното изплащане.
При този изход на спора, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден за заплати на ответника
направените разноски в размер на 208 лева, съразмерно с отхвърлената част от
иска. На следващо място, тъй като ищцовата страна е освободена от заплащане на
държавна такса, то ответника на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде
осъден за заплати по сметка на СГС сума в размер на 800 лева. Ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника на основание чл.78, ал.8 от ГПК юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лева, определено съгласно чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ и въз основа на чл.37, ал.1 от Закона
за правната помощ. На процесуалния представител на ищеца не следва да бъде
присъждано възнаграждение за безплатно представителство, тъй като не се
представиха доказателства, че такова е осъществено на основание чл.38, ал.1 от
ЗАдв.. По делото на л.13 е представено единствено пълномощно за делигирана
представителна власт.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ ЗАД „А.Б.” с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул. „********да заплати на П.М.И. с ЕГН **********,***,
чрез адв. К., сумата от 20 000
/двадесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от смъртта на М.П.М., починал вследствие пътно-транспортно произшествие,
станало на 29.10.2014 година, заедно със законната лихва върху тази сума,
считано от 29.10.2014 год, до окончателното й изплащане, като отхвърля иска до
пълния размер от 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева, като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал.6 от ГПК ЗАД „А.Б.”
с ЕИК ******** да заплати по
сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 800 /осемстотин/ лева.
ОСЪЖДА П.М.И. с ЕГН ********** да заплати на ЗАД
„А.Б.” с ЕИК ********, на правно основание чл.78, ал.8 от ГПК сумата от 200 /двеста/ лева, юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: