Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 30.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и девети май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
6808 по описа за 2018г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Ищецът “Агенция за събиране на вземания” АД със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от
изпълнителния директор Николина Тодорова Станчева, твърди, че на 07.11.2016г. е бил сключен между „Сити Кеш” ООД и
ответника Договор за паричен заем
№ 94537, по силата на който първия предоставил на втория сумата от 700.00 лева,
ведно с договорна лихва в размер на 77.83 лева, а В.Д. се задължил да върне
тази парична сума на 27 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер
на 28.81 лева. Първата погасителна вноска е била дължима на 14.11.2016г., а
последната е с падеж на плащане 15.05.2017г. Заемателят не е изпълнявал в срок
задължението си за плащане на погасителните вноски, поради което заемодателя е
приел, че по отношение на вземанията по договора е настъпила автоматично
предсрочна изискуемост на основание чл.7, ал.4 от договора за кредит и Общите
условия към него, с неплащане в срок на 4 броя седмични погасителни вноски,
считано от 23.01.2017г., която дата е била и падежа на 11-тата погасителна
вноска. В чл.7, ал.4 от договора било уговорено, че при настъпване на
предсрочна изискуемост, заемодателят има право да начисли неустойка за
предсрочна изискуемост, без да уведомява заемателя за това, която е в размер на
20% от дължимата до пълното погасяване на договора сума, представляваща
непогасена главница, договорна лихва и неустойка за неизпълнение на договорно
задължение. На това основание, на 23.01.2017г. заемодателят е начислил
неустойка за предсрочна изискуемост в размер на 181.55 лева, представляваща 20%
от сумата от 907.76 лева формирана от сбора на остатъците на главница,
договорна лихва и неустойка, дължими до края на срока на договора. В чл.9 от ОУ
към договора е уговорено, че заема по договора се обезпечава с издаването на
запис на заповед от страна на заемателя или с поръчителството на едно или две
физически лица, които да отговарят на предвидени условия или със залог върху
движима вещ, чиято пазарна стойност да надвишава два пъти общата сума за
плащане по договора за заем или първа по ред ипотека или предоставяне на
безусловна банкова гаранция. С подписването на договора за заем, ответникът е
декларирал, че се счита за уведомен, че в случай, че в 3-дневен срок от
подписването на договора не предостави на заемателя договореното обезпечение по
чл.9 от ОУ или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в
договора, той дължи на заемодателя неустойка за неизпълнение на договорно
задължение. Поради неизпълнение на това задължение за предоставяне на поне две
от договорените обезпечения, на основание чл.14, ал.2 от ОУ на ответника е
начислена неустойка за неизпълнение в размер на 447.93 лева, която била
разсрочена на 27 равни вноски, всяка в размер на 16.59 лева, платими на
съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така
погасителните вноски, които заемателя следвало да заплаща станали в размер на
45.40 лева. Тъй като заемателят забавил плащането на погасителните вноски на
договорените падежи, той дължи на заемодателя обезщетение в размер на законната
лихва за забава за всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на
забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора суми. На това
основание на ответника било начислено обезщетение за забава в размер на 84.43
лева за периода от 24.01.2017г. до 30.05.2018г. Ответникът е погасил по
договора само сума в размер на 318.00 лева, с която са погасени, както следва:
167.83 лева – главница; 33.84 лева – договорна лихва и 116.33 лева – неустойка
за неизпълнение на договорно задължение. Останалите парични суми не са
заплатени от ответника на договорения краен падеж 15.05.2017г. На 31.10.2017г.
е бил сключен между „Сити Кеш” ООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
договор за цесия, по силата на който били прехвърлени от първото търговско
дружество на второто, вземанията по договор за паричен заем №
94537/07.11.2016г. срещу ответника, заедно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително всички лихви, такси, комисионни и други разноски.
„Сити Кеш” ООД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания” ЕАД в
качеството си на цесионер, от името на цедента и за своя сметка да уведоми
длъжниците за извършената цесия. По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, на 10.11.2017г.
ищецът изпратил до ответника уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-СТК/94537,
изпратено чрез Български пощи на посочения му в договора постоянен адрес.
Писмото е върнато в цялост с отбелязване „непотърсено”. На 11.09.2018г. ищецът
изпратил повторно писмо до ответника на посочения в договора настоящ адрес с
изх.№ УПЦ-С-СТК чрез куриерска служба, но писмото отново било върнато в цялост,
тъй като Д. вече не живеел на посочения адрес. Ищцовото дружество за дължимите суми по договора подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било
образувано ч.гр.дело № 3659/2018г. по описа на РРС, но срещу издадената заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, ответникът подал
възражение за недължимост на сумите по нея. Поради това съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му
дължи сумите от 532.17 лева, представляваща дължима главница по Договор за паричен заем № 94537/07.11.2016г.; 43.99 лева,
представляваща договорна лихва за периода 02.01.2017г. до 15.05.2017г.; 331.60
лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода 02.10.2017г. до 15.05.2017г.; 181.55 лева, представляваща неустойка за
предсрочна изискуемост, начислена еднократно на дата 23.01.2017г. и 84.43 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода 24.01.2017г. до
30.05.2018г., ведно със законната лихва върху тези парични суми считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК – 31.05.2018г. до окончателното й изплащане, по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 3659/2018г. по описа на РРС.
Претендира направените по настоящото дело разноски, както и тези направени по
заповедното производство.
Съдът, като взе предвид наведените от ищеца в исковата молба фактически
обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум,
квалифицира правно предявения положителен установителен иск по чл.422 от ГПК.
Ответникът В.И.Д. в срока за отговор не е представил такъв, не се
явява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие.
Съдът като взе предвид, че
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, намира, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 от ГПК и
следва да бъде постановено неприсъствено решение, каквото е и желанието на
ищеца, като предявения иск следва да се уважи изцяло, като се признае за
установено по отношение на В.Д., че дължи на ищцовото дружество сумите от
532.17 лева, представляваща дължима главница по Договор за паричен заем № 94537/07.11.2016г.; 43.99 лева,
представляваща договорна лихва за периода 02.01.2017г. до 15.05.2017г.; 331.60
лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода 02.10.2017г. до 15.05.2017г.; 181.55 лева, представляваща неустойка за
предсрочна изискуемост, начислена еднократно на дата 23.01.2017г. и 84.43 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода 24.01.2017г. до
30.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата и неустойките считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК – 31.05.2018г. до окончателното й изплащане, по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 3659/2018г. по описа на РРС.
Съгласно дадените задължителни указания на съдилищата
с Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по заповедното производство – ч.гр.дело
№ 3659/2018г. по описа на РРС, разноски в размер на 75.00 лева – заплатени
държавна такса за производството по делото и юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца и направените по настоящото дело разноски в размер на
225.00 лева – заплатена държавна
такса за производството по делото и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание
чл.238, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на В.И.Д. ***, с ЕГН: **********, че дължи на “Агенция за събиране на вземания” АД със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителния директор Николина Тодорова Станчева, сумите от 532.17 лева /петстотин тридесет и два лева
и седемнадесет стотинки/, представляваща дължима главница по Договор за паричен заем № 94537/07.11.2016г.; 43.99 лева
/четиридесет и три лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща
договорна лихва за периода 02.01.2017г. до 15.05.2017г.; 331.60 лева /триста
тридесет и един лева и шестдесет стотинки/, представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода 02.10.2017г. до 15.05.2017г.;
181.55 лева /сто осемдесет и един лева и петдесет и пет стотинки/,
представляваща неустойка за предсрочна изискуемост, начислена еднократно на дата
23.01.2017г. и 84.43 лева /осемдесет и четири лева и четиридесет и три
стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата за периода
24.01.2017г. до 30.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата и
неустойките считано от 31.05.2018г. до окончателното й изплащане, по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 3659/2018г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА В.И.Д. ***, с ЕГН: **********, да заплати на “Агенция за събиране на вземания” АД със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителния директор Николина Тодорова Станчева, сумата от
75.00 /седемдесет и пет/ лева - направени
по заповедното производство – ч.гр.дело № 3659/2018г. по описа на РРС,
разноски.
ОСЪЖДА В.И.Д. ***, с ЕГН: **********, да заплати на “Агенция за събиране на вземания” АД със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителния директор Николина Тодорова Станчева, сумите от
225.00 /двеста двадесет и пет/ лева - направени по настоящото дело разноски за
заплатена държавна такса и 100.00 /сто/ лева – юрисконсултско възнаграждение.
Препис от неприсъственото решение да се изпрати на страните.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: