Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2700 29.07.2020
г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІV брачен състав, в открито заседание на първи юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИАНА КОСТАДИНОВА
секретар: София Чаушева
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1612 по описа на съда за 2020г.,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Бързо производство – по
реда на глава двадесет и пета от ГПК, на основание чл. 310, т.6 от ГПК, вр. с
чл.146, ал.2 от СК образувано по молба на В.И.Н., ЕГН **********, с адрес: *** против: М.И.К., с ЕГН **********,***
Ищцата твърди, че ответникът е нейна
майка. Ученичка била в единадесети клас в ****. В момента продължавала средното си образование, което щяло да продължи и догодина - дванадесети клас. Не разполагала със собствено имущество и нямала други доходи, от които да осигурява средства необходими за издръжката й. Ответницата - М.И.К. получавала доходи от трудово възнаграждение, тя била в трудоспособна възраст. Въпреки това, след като
навършила пълнолетие, ответницата не осигурявала доброволно
издръжка
на ищцата, с която да покрива разходите си - пътни, тъй като всеки ден пътувала от с****
и обратно, за храна, отопление и облекло.
На ден за пътни били необходими на
ищцата по десет лева, което е
средно 200.00 лв. месечно само за пътни. Дневните й джобни също били в размер на 10.00 лв. за храна,
което средно месечно е също 200.00 лв. Около 100.00 лв. месечно й били необходими за облекло и обувки. Този месец й били закупени диоптрични очила, които й били необходими, за
да вижда, на стойност 230.00лв. Започвала шофьорски
курс - неговата стойност била 700.00 лв. и била заплатена.
Доколкото родителите й били разведени и родителстките права били присъдени на баща й И. Н., още от
шестгодишната й възраст той се е грижил изцяло за нея. Майка й плащала издръжка в размер на 150.00 лв. месечно, която било крайно недостатъчно, но престанала да я плаща след като ищцата навършила пълнолетие. Ответницата работила по трудов
договор, нямала задължение да заплаща издръжка на
други лица.
С оглед стойността на
средствата за транспорт, храна, отопление, облекло, които възлизали средно на около 500 лв, на месец, е направено искане съдът дапостанови решение с което на основание на чл. 144 от СК, да осъдите
ответницата да заплаща на пълнолетната си учаща в средно учебно заведение дъщеря , месечна
издръжка в размер на 250
лв., ведно със законната лихва от 9.01.2020
година - датата на която навършила пълнолетие.
Претендират се направените по делото разноски.
В законоустановения срок от един месец по чл. 131 ГПК е
депозиран отговор от ответникът М.И.К., ЕГН ********** *** Съдебен адрес:*** *** адв. Р.И. ***
Намира
така предявения иск за процесуално допустим, но по съществото си за
неоснователен.
Съгласно утвърдената практика на съдилищата в РБ издръжка се дължи само, ако издръжката не
създава особено затруднение т.е. родителя да притежава средства над собствената
си необходима издръжка, което обстоятелство е важно, за да може да отделя
средства за издръжката на пълнолетното си дете и дали заплащането няма да
създаде особено затруднение на родителя.
От представените писмени доказателства било видно, че
ако се уважи иска, би създало особени затруднения за заплащането й защото:
М.К. страда от
хронични заболявания, получени от обездвижването на работното място, като :
- ****.
*****
Поради горните си заболявания М. К. изразходвала
средства за обезболяващи медикаменти.
Видно от
представеното удостоверение № **** М.К. изплашала отпуснат банков кредит в
размер на 1955.63 лева с удръжки от заплатата й, която заплата била около
минималната, видно от служебна бележка № ***** година
Видно от договор
за НАЕМ от 5.11.2019 година и 4 броя разписки М.К. отделяла от заплатата си 300
лева за наетия от нея апартамент № ****
По делото липсвали доказателства за доходите на другия родител на
ищцата,, липсвали доказателства, че е ученичка, а само еднократно закупени
очила.
По отношение на пътни разходи на дъщеря си представя документ от БДЖ за
50% намаление с преференция за ученици - карта за пътуване от 16 лева месечно.
Твърди, че родителите й и баба и дядо на
В. – И. и Т. К., които живеели в ***** са предоставили възможността на внучката
си В.Н.,*** да живее при тях, седмично, месечно или постоянно, като по този
начин няма да пътува до училището си, като по тази начин спестява пътни, храна,
отопление през зимата, като желаят да й помогнат безкористно.
Ето защо предвид на конкретно
установените факти за здравословното и материално състояние на М.К.- ответник
по иска, именно: че е с редица заболявалия, разходите й по заплащане на наем,
погасяване на изтеглен кредит, разходи по лекарства счита, че иска е
неоснователен, който следва да се отхвърли, ведно с всички законни последици.
Направено е искане
съдът да отхвърли предявените искове.
След преценка на събраните по
делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема
следното:
Не
е спорно между страните, а и от представените по делото удостоверение за
раждане (л. 4), се установява, че В. И.Н. ЕГН ********** е дъщеря на ответницата М. И.К. ЕГН **********. Ищцата е ученичка в ***** в 11 клас за учебната
2019/2020г., редовно обучение /стр. 5, стр. 61/. Навършила е пълнолетие на *****. Видно
от декларацията на ищеца за семейно, материално и имотно състояние е, че ищецът не притежава недвижими имоти,
не получава трудово възнаграждение,
не получава суми от наеми ,
хонорари и други, не притежава МПС-та. От постъпилата и приета като
писмено доказателство по делото справка
от НАП – П. е видно , че за
лицето няма регистрация като едноличен
търговец. Няма регистрация като самоосигуряващо се лице. Няма участие в търговски дружества. Съгласно Справка
актуално състояние на действащи трудови договори от „Регистъра на осигурителите
за регистрирани трудови договори“, за лицето няма подадени уведомления по чл.
62, ал. 5 от Кодекса на труда за период от 01.01.2018 г. до 04.06.2020г. .Съгласно,Справка -„Данни за .осигуряването по ЕГН-за .период от
01.01-2018г. до 31.05.2020 г., за лицето няма подадени декларации образец № 1
„Данни за осигуреното лице“. Няма данни за подадена Годишна
данъчна декларация /ГДД/ по чл. 50 от ЗДЦФЛ за отчетна 2018 г. Към настоящия момент няма подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетна
2019г. Съгласно Справки за изплатени доходи по чл. 73, ат. 1
от ЗДДФЛ по ЕГН, за лицето няма данни за изплатени доходи по извънтрудови
правоотношения за отчетни 2018 г. и 2019г. Няма декларирани
недвижими имоти. Няма декларирани МПС. Видно от представените на л.6 и 7 писмени
доказателства е, че ищцата има заболяване на очите, поради което носи диоптрични очила за които е заплатила сума в размер на
226 лева. Представени са доказателства за преминат и заплатен
от ищцата шофьорски
курс в размер на 700 лева. Тук е мястото да се посочи , че желанието на
ищцата да притежава шофьорска книжка не е от рода на необходимите и обичайни разходи за пълнолетен учащ в средно
учебно заведение, а е право на
неин личен избор, но не следва да бъде
приеман от съда като обичаен разход.
Касателно
доходите и имуществото на ответника: Видно от изготвената справка от НАП – П. (л.68) се установява, че за ответницата : няма регистрация като
ЕТ, не участва в търговски
дружества, нямарегистрация като самоосигуряващо се лице; Няма данни за
подадена Годишна данъчна декларация /ГДД/ по чл. 50 от ЗДЦФЛ за отчетна 2018г. Към настоящия момент няма подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетна
2019г. Съгласно Справки за изплатени доходи по чл. 73, ат. 1
от ЗДДФЛ по ЕГН, за лицето няма данни за изплатени доходи по извънтрудови
правоотношения за отчетни 2018г. и 2019г. Няма декларирани
недвижими имоти. Няма декларирани МПС. Видно
от служебна бележка, издадена
от работодателя на ответницата е,
че същата получава от трудовото си правоотношение брутен
доход в размер на 1 030 лева за месец януари
2020г., а за месеците
февруари , март и април на 2020
година брутно трудово възнаграждение в размер средно месечно на 750 лева. На л.17
от делото е представен погасителен план по кредита , който е изтеглила
ответницата от който е видно,
че от месец януари 2020 година до месец
септември 2020 година включително ответницата дължи месечни вноски
по отпуснатия й кредит в размер от 237 до
247 лева. От представения договор за
знаем от 05.11.2019г. /л.20 от делото / е видно, че ответницата заплаща наем за
жилището в което живее в размер на 300 лева месечно. От
представените епикризи на името на
ответницата и удостоверение от ****
става ясно, че ответницата страда от ***.
От разпита на допуснатия свидетел на ищцовата страна
И.
Г.Т., без родство със страните става
ясно , че познава В.Н. от 2016г.
Работил на **** и там се запознали. Баща ѝ я карал на училище и така се
запознали като спирали да зареждат на
бензиностанцията в която работил
свидетеля. В. учила в ****, живеела в с. М. Свидетелят ходил в ищцата всеки ден. Гаджета били с В. в
момента. Когато била първа смяна на
училище или свидетеля или баща ѝ я карали до училище. На връщане вече ищцата
се прибирала с градския транспорт, с
рейса, и оттам с влака. Хранила се на ресторант, на пицария докато е на
училище. Баща ѝ давал пари, по 10 лв. на ден. Никога не бил виждал майка
ѝ, не я познавал. Само знаел, че са разведени техните и това е, което
знам за нея. Знае, че майка й –
ответницата преди е живяла с някакво момче от ***, а сега поддържа връзка с
някакъв мъж от нейното село. Г. Й. се казвал този мъж. В селото се говорило, че
има някакъв апартамент в „***“ и уикендите били на село. Бащата на В. ѝ
купувал дрехи и обувки. Един път в месеца се ходили на пазар за всичко. Други
средства В. не получавала, освен тези, които ѝ давал баща ѝ. В.
карала шофьорски курс в момента. Баща ѝ платил шофьорския курс. Майката
никога не била ходила до дома на В., не й била предлагала средства, даже В.
била споделяла, че майка й никога не я е потърсила, нищо никога не е получавала
от нея. За по-ранни години няма данни, знае, че нищо не е получавала от нея. „****“
в ***-то знае, че иска да учи В., след като завърши ****.
Бащата на В. имал ТЕЛК и не можел да работи. Занимавал
се със земеделие, земеделски производител бил. Знае, че пласира продукцията
си в някаква фирма, но не е сигурен в коя. Пъпеши имали,
домати имали. Краставици не гледали. И картофи мисли, че също имали. В. учила онлайн от март месец досега
заради пандемията. Юни месец завършила 11 клас. Знае, че В. ***. Тя му се
оплаквала, че като малка ѝ е било болно, че никой не я търси и се чувствала
като отхвърлена от собственото си семейство. И сега пак не я търсели.
Бащата на В. имал ****.
Някакви лекарства пиел. Не знае как се чувства, но някой път като има по-тежък
ден видимо почервенявал, видимо не бил добре.
От разпита на допуснатия свидетел на ответната страна И.
В.К., дядо на ищцата, баща на ответницата, става ясно, че той
и съпругата му били канили внучката им да живее в П. Даже когато последния
път в **** говорили, баба ѝ пак казала: „Идвай когато решиш“. Те живеели
в П. и не виждал какъв е проблемът. Телефоните на В. били изключени. Свидетелят бил казвал на
бащата на ищцата да я
пуска да живее при тях, за да не пътува
всеки ден по влакове и рейсове.
Можело да се каже, че не
поддържат контакт с внучката си, защото нямали контакт с тях от 3-4 години.
Последно преди две години говорил с внучка си в П. От две години насам нямал
контакт с внучката си, защото не му вдигала телефона, телефоните били
изключени. Дъщеря му също я търсила, но
телефонът й бил изключен някой път,
някой път не го вдигала и нямало как да
направят контакт. Не знае кога последно са се виждали двете.
М. работила в една фирма за
италиански чанти. На квартира живеела. Махнала се от тях, защото като всички
млади искала малко свобода. От 3-4 месеца живеела на квартира, от около Нова
година някъде било, преди или след Нова година, от началото на годината, не се
сеща точно. Тя си живеела сама на квартира. Имала приятел. Г. се казвал,
фамилията не знаел. По физиономия го познавал. Познавал и неговите родители, в
едно село били. Майката на Г. се казвала П.А. Й. Дъщеря му живеела в неин
апартамент под наем. Не живеела заедно с Г. Той бил шофьор, него го нямало.
Сестра му на Г. била там, те били приятелки със сестра му. Стая, хол и кухня бил
апартаментът, нещо такова. Сестра му си имала техен апартамент там, който е до
апартамента който ползвала дъщеря му.
Дъщеря му живеела сама в апартамента за който плаща наем. В „***“ се намирало
апартаментът. Някъде 200-300 лв. плащала наем, не знае точно, не го били обсъждали. 500-600 лв. заплата ли взимала,
700 лв. ли взимала, не знае и това. Дъщеря
му с ръцете имала проблем, били ѝ
инжекции, ходила по болници и за това теглила кредит. Не може да каже колко
заем плаща, не знае. Тя не била спряла да работи. И съботите работели даже. По
време на пандемията работела на пълен работен ден. През седмицата работила, в
съботите не се работило. От понеделник до петък работила от 08:00 ч. до
17:00-17:30 ч. Дъщеря му нямала други деца.
Внучка му навърши пълнолетие
януари месец, но не знае на коя дата.
На дъщеря му ѝ отичала
ръката и кракът ѝ бил схванат, с дискова херния майче била. Взимала
лекарства, но не може да каже какви. Не знае какво ѝ остава от заплатата
като се приспадне наемът и заемът. Твърди,че той и съпругата му помагали на
дъщеря си , когато имали възможност.
В. *** някакви карти, за
по-евтино. Баща ѝ със земеделие се занимавал, имал трактор. Не знае колко
декара обработва, десетина ли са, колко са. По-рано гледал дини, пъпеши,
зелета. Дъщеря му стискала зъби до последно да станат годините, че да спре да
дава издръжка, да спре малко това нещо,
но сега пак се появявало. Нито пари ѝ оставали, нищо, за да отделя. То не
ѝ оставало нищо, за да отделя за детето си. Известно му било, че бившият
му зет претърпял масивен инфаркт и имал стенд. Не му е известно Г. Й. къде
живее. Той бил шофьор, него го нямало. Като е тука се прибирал на село, при
родителите си вероятно.
Съдът кредитира показанията на свидетеля И. Г.Т. и И. В. К. намирайки ги за обективни, последователни, допълващи се от писмените
доказателства по делото и допринасящи за изясняване на релевантните обстоятелства,
доколкото свидетелите несъмнено добре познават страните по настоящото дело и
излагат непосредствено възприети от тях факти.
При така
установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни
изводи:
Претендира се издръжка от
навършило пълнолетие дете, което продължава обучението си в средно учебно заведение. За да възникне правото на
издръжка по чл. 144 от СК, е необходимо да са налице следните предпоставки:
лицето да е пълнолетно, да е налице невъзможност да се издържа от доходите си
или от използване на имуществото си, да учи редовно в средно, полувисше или
висше учебно заведение за предвидения срок на обучение, но не по-късно от 20г.
възраст за обучение в средно и 25г. възраст – при обучение в полувисше или
висше учебно заведение.
От събраните по делото
доказателства се установи, че ищеца е навършил пълнолетие, но не е навършил 20
години и е редовен ученик в ****, няма
доходи, от които да се издържа поради факта, че не работи, а се обучава в
редовна форма на обучение. Установи се също така, че ищецът няма имущество от
което да може да се издържа. По делото не са събрани и
доказателства, че ищецът получава доходи, за да се обсъжда въпросът
дали той
е в състояние сам да се издържа от тях. В тази
връзка от една страна се установи, че поради редовната форма на обучение,
присъствието му на учебни занятия в училището е задължително, което обективно създава затруднения за пълноценно
участие в работен процес за осигуряване на средства. Без значение е и това, че
ищеца е младо и трудоспособно лице и, че принципно е в здравословно състояние, позволяващо му да
работи, тъй като съответните обстоятелства не са от предпоставките за
отхвърляне на иска.
Издръжката уредена в чл. 144 от СК не е безусловна. Същата следва да
бъде присъдена от съда само, ако не съставлява особени затруднения за родителя.
Това означава, че законът релевира
допълнително условие за задължението на родителите за предоставяне на издръжка на пълнолетно дете, което е свързано с техните
материални възможности (решение № 179 от 22.III.1996г., II г.
о. и решение №
226а от 02.III.1993г., II г. о.). В
закона няма легално определение за понятието "особени затруднения",
но същността му може да се изясни като
се има предвид същността на издръжката като задължение за доставяне на средства
за съществуването на нуждаещия се. Следователно, дали са налице особени
затруднения или не, се преценява с оглед на материалните възможности на родителя,
както и с оглед на наличието на други обстоятелства, които пряко рефлектират
върху тези материални възможности.
В случая, при
преценка на дължимостта на месечната издръжка, която ищецът претендира от своята
майка, следва да бъдат отчетени обстоятелствата, не само обуславящи нуждата на
ищеца – необходимостта от средства за обучение, учебни пособия, средства за
транспорт, храна, облекло и пр., но следва да бъдат отчетени и тези
обстоятелства, касаещи възможностите на родителя да издържа детето си, без това
да създава особени затруднения за задълженото лице.
Установи се, че ответницата е получила
от трудовото си правоотношение
брутен доход в размер на
1 030 лева за месец януари 2020г.,
а за месеците февруари, март и април на 2020 година
брутно трудово
възнаграждение в размер средно месечно
на 750 лева. Същата заплаща кредит за
който дължи месечни вноски в размер от
237 лева. Заплаща наем за жилището в което живее в размер на 300 лева
месечно. Предвид изложеното и след цялостна преценка на приобщените по делото
доказателства, анализирани поотделно и в тяхната взаимовръзка, съдът намира, че при месечния доход на ответницата от една страна, и от друга страна, несъществуващо
за родителя задължение да осигурява издръжка на друго непълнолетно или пълнолетно учащо дете, съдът приема, че ответницата би
могла без особено затруднение да отделя за издръжката на пълнолетната си учаща
дъщеря редовно в средно учебно заведение
сума в размер на 100 лева месечно. По делото не се твърдят и доказват други задължения на ответника. Установи
се ответницата да има здравословни проблеми, но не и, че същата приема лекарства за тях, а още по-малко на каква сума са те. С оглед изложеното, съобразявайки нуждите на
ищеца и възможностите на ответника, съдът намира предявения иск по чл. 144 СК
за частично основателен, поради което ще го уважи в размер на 100 лева месечно,
считано от датата на подаване на исковата молба – 03.02.2020г. до завършване на
обучението на ищеца в средно учебно заведение за предвидения срок на обучение
или до настъпването на друго обстоятелство, обуславящо изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
месечна вноска до окончателното й изплащане. За сумата над определения размер от 100 лева до пълния претендиран
такъв от
250 лева искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съдът намира, че ответницата дължи
издръжка на пълнолетната си учаща
редовно в средно учебно
заведение дъщеря и поради
факта, че същата се е дезинтересирала
от детето си и не го е виждала и
чувала в продължителен период от време.Тя не
участва по никакъв начин в
отглеждането на дъщеря си много преди последната да навърши пълнолетие. При
дохода, който същата реализира, макар и да
заплаща кредит, съдът намира, че
би могла да отделя средства и за детето си. Видно от показанията на нейния баща ответницата
сама е направила избор да живее под наем и да заплаща за това, въпреки, че има възможност и е живяла в дома на родителите си до преди осем месеца.
Няма как да се приеме защитната
й теза, че ищцата
би могла да живее в жилището на баба си и дядо си по майчина линия, за
да няма разходи за транспорт, които средно-месечно не надвишават 50 лева, при
положение, че тя самата е предпочела да прави
разходи за наем на жилище в размер на 300 лева месечно пред това да
продължи да живее с родителите си и да подпомага детето си.
Относно искането за издръжка за минал период,
а именно: за периода от 09.01.2020г. до
02.02.2020г. съдът счита, че иска се явява отново частично основателен. Ищцата в
процесния период от време е била пълнолетна, учаща в средно учебно заведение, на
учебната 2019/2020 година. Установи се в хода на производството, че ответницата
не е живяла с детето си и не се е грижила за него в процесния период, както и,
че последната не е имала задължение да
заплаща издръжка на други лица. Настоящия
състав намира, че заплащането на издръжка в претендирания размер за
претендирания период не би представлявало особено затруднение за ответницата
по съображения, изложени по-горе.
Ето защо съдът намира, че предявения
иск за издръжка за минал период от време следва да се уважи за
периода от 09.01.2020г. до 02.02.2020г. за размер от 100 лева като основателен. За сумата над определения
размер от 100 лева до пълния претендиран такъв
от 250 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отговорността за
разноски:
Ищецът претендира разноски. Такива
са направени от ищцовата страна в
размер на 840 лева и съществуват
доказателства, че са заплатени
от ищеца. Предвид частичното уважаване на
иска ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца направените
от него разноски за възнаграждение на един
адвокат в размер на 336 лева. Ответницата
също претендира разноски, които е направила в производството, като съществуват
доказателства за направени такива в размер на 400 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за
един адвокат. Ищцата следва да заплати на ответницата разноски в производството
съобразно с неуважената част от иска, а
именно сумата от 240 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69, ал.
1, т. 6 ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, който се събират от
съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПдРС
държавна такса в размер на 72 лева (седемдесет и два лева)за присъдената издръжка по чл. 144 СК и тази по чл. 149 от СК.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК следва да бъде
допуснато предварително изпълнение на
решението.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл. 144 от СК М. И.К.
ЕГН ********** да заплаща на пълнолетната си дъщеря В. И.Н. ЕГН **********, учаща редовно в средно учебно заведение,
издръжка в размер на 100 лева (сто лева) месечно, считано от 03.02.2020г.,
до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над
уважения размер от 100 лева до пълния претендиран размер от 250 лева.
ОСЪЖДА
на основание чл. 149 от СК М. И.К.
ЕГН ********** да заплаща на пълнолетната си дъщеря В. И.Н. ЕГН **********, учаща редовно в средно учебно заведение,
издръжка за минал период от време в размер на 100 лева (сто лева)
месечно, за периода от 09.01.2020г. до 02.02.2020г., считано от влизане в сила на
настоящето решение до окончателното изплащане на сумата, ведно със законната
лихва при просрочие, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над
уважения размер от 100 лева до пълния претендиран размер от 250 лева.
ДОПУСКА,
на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в
частта относно издръжката.
ОСЪЖДА
М. И.К.
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пловдив, сумата от 72 лева (седемдесет
и два лева)– държавна такса за присъдената издръжка по чл. 144 СК и
чл. 149 от СК.
ОСЪЖДА
М. И.К.
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца В. И.Н. ЕГН **********, сумата от 336 лева (триста, тридесет и
шест лева)– направени от ищеца разноски за възнаграждение на един
адвокат в производството съобразно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА
В. И.Н. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
ответника М. И.К. ЕГН **********, сумата от 240 лева (двеста и четиридесет лева)–
направени от ответницата разноски за възнаграждение
на един
адвокат в производството, съобразно с отхвърлената част от
иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд -
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Д. КОСТАДИНОВА
Вярно с оригинала.
Р.М.