РЕШЕНИЕ№ 283

 

гр.Перник 07.09.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на седми септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Милена Даскалова

Членове: Димитър Ковачев

Кристиан Петров

 

като разгледа докладваното от съдия Даскалова, гражданско дело № 468 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Настоящето производство е по реда на чл.278 вр.с чл.463 ГПК и е образувано по повод постъпили жалба от „Еко грийн” ЕООД, гр. П. против разпределението, извършеното на 28.05.2018г. по изп.д. № 293/2017г.  по описа на ЧСИ Б.. В жалбата се поддържа, че разпределението е незаконосъобразно, защото са нарушени разпоредбите на чл. 460-463 ГПК, не е посочено на какво основание са разпределени сумите, нарушен е и чл. 136 ЗЗД.

„БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, гр. С., изразява становище за неоснователност на жалбата.

В обясненията си, дадени по реда на чл. 436, ал.3 ГПК, съдебният изпълнител е посочил, че при разпределението е спазена разпоредбата на чл. 136 ЗЗД.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и направените с жалбата оплаквания, намира за установено от фактическа и правна страна следното :

Обжалваното разпределение е предявено на 15.06.2018г., като жалбата против същото е постъпила на 19.06.2018г., предвид на което и същата като подадена в срока по чл.462, ал.2 ГПК е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

От приложените по делото доказателства се установява, че „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, гр. С. е взискател по изп.д. № 293/2017г.  по описа на ЧСИ Б., а длъжник по същото е жалбоподателят. Делото е образувано въз основа на издаден изпълнителен лист за вземане в размер на 133 461,10 лева, представляващи направени разноски по заповедното и исковото производство. Изпълнителния лист е издаден въз основа на влязло в сила решение № 814/09.05.2016г., постановено по т.д. № 3637/2014г. по описа на СГС.

В хода на производството по реда на чл.456 ГПК е присъединено за събиране още едно вземане на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, гр. С., включващо главница в размер на 1 331 716,21 евро, законна лихва от 629 060,02 евро, неолихвяема сума от 782 514,71 лв. ,и такса от 110 022,82 лв., което е видно от представените и приложени на л.163 и сл. от делото молба от кредитора и удостоверение от ЧСИ В..

Присъединени взискателни по изпълнителното дело са и Б.Л.Т. и А. Г.Х., чиито вземания са необезпечени.

Изпълнението е насочено върху недвижим имот, ипотекиран в полза на банката – взискател за обезпечаване на вземане по договор за инвестиционен кредит №1332/***г. След проведена публична продан имотът е възложен на „Еко чек” ЕООД, гр. П., което е предложило най- висока цена за имота – 752 001 лв.

На 28.05.2018г. съдебният изпълнител е изготвил разпределение, посочвайки, че ипотекираният имот е продаден за 752 001 лв., която сума се разпределя, както следва:

1. По чл.136,т.1 ЗЗД- 20 606,51 лв.

2.. По чл.136, т.2 ЗЗД - - 4 426,35 лв. – дължими се на община П. данъци за ипотекирания имот.

3.По чл. 136,т.3 ЗЗД  - 726 968,14 лв. за  „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, гр. С..  

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира, че извършеното разпределение е незаконосъобразно.

Както се посочи изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на основание решение № 814/09.05.2016г., постановено по т.д. № 3637/2014г. по описа на СГС. С посоченото решение по предявен иск по чл. 415 ГПК е признато за установен, че „Еко грийн” ЕООД, гр. П. дължи на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, гр. С. сумата от 1 331 716 ,21 евро – главница по договор за инвестиционен кредит № 1330/***г., 5 687,54 евро възнаградителна лихва,  351 151,83 евро наказателна лихва , за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр. д. № 5553/2013г. по описа на ПРС.

От удостоверението по чл. 456, ал.3 ГПК изд. от ЧСИ В. и видно, че е образувано изпълнително производство между същите страни за събиране на вземане, изпълнителният лист за което е издаден по ч.гр.д. № 5553/2013г. по описа на ПРС.

От горните доказателства следва извод, че изпълнителните листа, въз основа на които са образувани изпълнителните производства при ЧСИ Б. и ЧСИ В. касаят вземането, за което е постановено решението по т.д. № 3637/2014г. по описа на СГС, а с последното съдът се е произнесъл относно дължимост на вземане по договор за инвестиционен кредит № 1330/***г. Това вземане е обезпечено с ипотека, което е видно от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 45/***г. , с който в полза на банката е учредена ипотека върху 45 недвижими имота, но сред тях не е имотът, предмет на публичната продан по изп. д. № 293/2017г. по описа на ЧСИ Б.. Върху този имот също е учредена ипотека в полза на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, гр. С., но за обезпечаване на вземане по договор за инвестиционен кредит № 1332/2007 от ***г.,което се установява от нотариален акт № 97/***г.

Ипотеката се учредява за обезпечаване на конкретно вземане, което следва от разпоредбата на чл.149, ал.1 ЗЗД и само за удовлетворяване на така обезпеченото вземане кредиторът се ползва с привилегията по чл. 136, ал.1,т.3 ЗЗД. Ако този кредитор има и други вземания против същия длъжник, то обезпечението не се разпростира и върху тях. Т.е. в случая при разпределението е нарушен чл. 136, ал.1, т.3 ЗЗД, тъй като съдебният изпълнител е разпределил в полза на взискателя суми за вземане, което не е било обезпечено с ипотека върху продадения на публичната продан недвижим имот. Доколкото обаче имотът, предмет на проданта, е бил ипотекиран в полза на банката- взискател за обезпечаване на нейно вземане по друг договор за кредит, то „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, гр. С. на основание чл. 459, ал.2 ЗЗД в качеството си на ипотекарен кредитор се явява и присъединен взискател, но само за вземането си по договор за инвестиционен кредит № 1332/2007 от ***г.. При наличие на присъединен по право ипотекарен кредитор, то на основание чл. 459, ал.2, вр. ал.1 ГПК,  съдебният изпълнител следва да задели и запази по сметката си приспадащата се на обзпечения кредитор сума, която да му предаде след представяне на изпълнителен лист. Ако събраната от проданта сума надвишава размера на обезпеченото вземане, то разликата подлежи на разпределение между останалите кредитори. Обстоятелството, че присъединеният по право ипотекарен кредитор вече има и качеството на взискател по изпълнителното дело, не е основание по отношение на необезпеченото вземане кредиторът да се ползва с привилегията по чл. 136, ал.1, т.3 ЗЗД, тъй като това би било в противоречие с разпоредбите на чл.149, ал.1 ЗЗД и чл. 173 ГПК, а и нормата на чл. 459, ал.2 ГПК е приложима относно всички ипотекарни кредитори, без да прави разграничение дали същите са и взискатели по образувано изпълнително производство за събиране на друго вземане.

По изложените съображения, въззиввият съд намира, че извършеното разпределение е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Тъй като по делото липсват актуални данни за размера на задължението по договор за инвестиционен кредит № 1332/2007 от ***г., то е невъзможно съдът да разреши спора по същество, предвид на което и делото следва да се върне  на съдебния изпълнител за извършване на ново разпределение при спазване изискванията на чл.459, ал.2, вр. ал.1 ГПК и чл. 136, ал.1 ЗЗД.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ разпределението, извършеното на 28.05.2018г. по изп.д. № 293/2017г.  по описа на ЧСИ Б.

Връща делото на ЧСИ С. Б. за извършване на ново разпределение, съобразно указанията, дадени  в мотивите на настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен  срок от съобщението до страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                2.