№ 986
гр. Пловдив , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на осми март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330200476 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 20-1030-
014613/31.12.2020г. на Началник група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна
полиция“ Пловдив, с което на Я.Р.Х., ЕГН ********** от гр. Пловдив,
********, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв.
за нарушение на чл.20 ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на
основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДП.
По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител адв. Т.Т., жалбоподателят Х. прави искане за
отмяна на НП. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител. По
делото е депозирана молба-становище, по изложените в която съображения се
иска жалбата да бъде оставена без уважение, а НП потвърдено. Прави се
възражение при евентуално уважаване на жалбата да се намалят разноските
на другата страна за адвокатско възнаграждение до размера на минималното
възнаграждение по Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
1
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 -дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за това, че на 28.10.2020г. около 23.00ч. в гр. Пловдив, на бул.
„Освобождение“ до № 47, като водач на л. а. „БМВ 530 Д“ с рег. № ****, не е
съобразил скоростта си на движение с пътните условия в завой – мокър
хлъзгав път, като е загубил контрол над управлението, блъснал се е в дърво в
средната разделителна ивица между платната и е реализирал ПТП. Прието е,
че водачът не е съобразил скоростта си на движение съобразно атмосферните
условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и др.
обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена
опасност за движение, в резултат на което е реализирал ПТП.
Във връзка с горното бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ бл. № 909076/03.12.2020г., с който
актосъставителят Т.Д. квалифицирал нарушението по чл.20 ал.2 от ЗДП.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП, с което
на Я.Х. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за
нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДП, на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДП.
В качеството на свидетел по делото е разпитан актосъставителят Д.,
който потвърждава авторството на акта и поддържа същия и чийто показания
съдът кредитира като обективни, последователни и непротиворечиви.
Посочва, че е констатирал нарушението по сигнал за настъпило ПТП, в
резултат на което посетил местопроизшествието и по сведение на колегите му
очевидци на случилото се и след като се запознал със ситуацията, съставил
протокол за ПТП, а въз основа на него и АУАН бл. 937960/28.10.2020г. на
водача на ударилия се в дървото в разделителната линия между платната
автомобил за нарушения на чл.104Б т.2 от ЗДП и на чл.20 ал.2 от ЗДП.
Впоследствие св. Д., след като призовал водача в Сектор „Пътна полиция“, му
съставил втори АУАН - отделно за нарушението на чл.20 ал.2 от ЗДП, въз
основа на който е издадено процесното НП. Показанията на актосъставителя
кореспондират и на писмените доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното
от правна страна:
На първо място, причина за отмяна на НП е това, че за идентични факти
и обстоятелства е било издадено друго НП, а именно НП № 20-1030-
2
013267/26.11.2020г. на Началник група към ОДМВР Пловдив, въз основа на
съставен АУАН бл. 937960/28.10.2020г., макар и същите да са квалифицирани
като нарушение по смисъла на чл.104Б ал.2 от ЗДП.
НП следва да бъде отменено и поради допуснати в хода на
административното производство процесуални нарушения от категорията на
съществените, които ограничават правото на защита на наказаното лице. Те се
състоят в непълното и противоречиво излагане на обстоятелствата на
нарушението в АУАН и НП, което е неизпълнение от страна на
актосъставителя и административнонаказващия орган в пълен обем на
задълженията им по чл.42 т.4 от ЗАНН, съответно тези по чл.57 ал.1 т.5 от
ЗАНН.
Съгласно чл.20 ал.2 от ЗДП водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. При излагане на обстоятелствата относно нарушението на
посочената разпоредба актосъставителят в АУАН и
административнонаказващият орган в НП не са изложили съществени такива,
които са от значение за съставомерността на административното нарушение
откъм обективната му страна. Това е така, тъй като не става ясно при какви
фактически обстоятелства се е осъществило самото нарушение. Не е изяснено
защо административнонаказващият е възприел, че жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДП. В АУАН е посочено, че водачът не е
съобразил скоростта си на движение с пътните условия в завой – мокър
хлъзгав път. В НП при описание на нарушението е посочено изложеното в
акта, въз основа на което е прието, че водачът не е съобразил скоростта си на
движение с атмосферните условия, релефа, условията на видимост,
интензивността на движение и др. обстоятелства, т.е. изброени са някои от
алтернативно посочените в нормата на чл.20 ал.2 от ЗДП хипотези. От една
страна е прието, че скоростта е била несъобразена с пътните условия и по-
конкретно с това, че пътят е бил мокър и хлъзгав, а от друга, че същата не е
била избрана съобразно част от алтернативно изброените в нормата
предложения. В допълнение АНО е посочил, че скоростта на водача не е била
съобразена „и с др. обстоятелства“, без да посочва кои са тези други
обстоятелства, които от своя страна също биха подлежали на проверка от
страна на съда. Така се ограничава възможността нарушителят да разбере за
какво точно е санкциониран и се създава пречка за съда да извърши коректна
законосъобразна проверка на отразените в НП обстоятелства – доколко се
доказва скоростта на движение да е била несъобразена и с кои от
алтернативно изброените в разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДП хипотези. Във
3
връзка с горното следва да се посочи, че скоростта не е факт, от който просто
да се правят съответни изводи, а е предмет на изясняване и доказване. В
случая обстоятелствата, съдържащи се в АУАН и в НП, не се явяват
достатъчни за обосноваване отговорността на водача. Липсва изобщо
установяване и посочване дори на приблизителната скорост на автомобила на
наказания водач, едва след което може да се прави преценка дали същата е
била съобразена с описаните в чл.20 ал.2 от ЗДП условия или не.
На следващо място, необходимо е да се направи разграничение между
поведението на водачите по чл.20 ал.1 и ал.2 изр. 1 и 2 от ЗДП. Прогласените
в посочената разпоредба на специалното законодателство правила
формулират най-общите задължения на водачите на превозни средства,
относими към безопасността на движението. Ал.1 въвежда изискване
управляваното превозно средство да бъде непрестанно контролирано -
водачът да бъде концентриран в максимална степен върху управлението, да
следи всеобхватно и непрекъснато пътната обстановка и движението на
автомобила по пътя и в хода на този процес да не отклонява вниманието си.
Нарушавайки тази норма, той сам става опасност за движението или се
поставя в положение да не възприеме породена от другиго такава. Казаното
няма нищо общо с поддържания режим на скоростта. Не такова е
положението при чл.20 ал.2 от ЗДП. И двата варианта на този текст въвеждат
движение с несъобразена с пътната обстановка скорост, която е в рамките на
максимално допустимите граници, наред с несвоевременната реакция на
водача на възникналата опасност. Реакцията се определя от интензитета на
опасността, поради което е въведено задължение за съответно избиране на
скоростта на движение и намаляването и или спиране, когато това е
необходимо. В чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДП е уредена „предвидимата опасност“.
При нея поначало има обективни затруднения в пътната обстановка и водачът
е длъжен да подбира скоростта си на движение съобразно с тях, за да
отговори адекватно на изискването за безопасност. Иде реч за съотношение
между параметрите на „избраната“ скорост и пътните условия,
охарактеризирани като опасни обстановки на пътя. В генерален аспект са
изброени различни фактори, представляващи по правило пътни препятствия –
атмосферни условия, видимост, състояние на пътя и превозното средство,
превозван товар и т. н. Точно затова законът нарича появилата се опасност
„предвидимо препятствие“. В чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДП пък е уредена
„непредвидимата опасност“, въвеждаща задължение водачите да намалят
скоростта или да спрат, когато възникне опасност за движението. Опасността
е внезапна и в границите на установената избрана съобразена скорост се
въвежда задължение за намаляване или спиране с оглед избягване
настъпването на ПТП. Т. е., когато става въпрос за нарушение на режима на
скоростта по силата на чл.20 ал.2 от ЗДП, е възможно да е налице такова по
изр.2 на ал.2 на чл.20 от ЗДП, при положение, че водачът е изпълнил
императивните си задължения по изр.1 и разбира се осъщественото
нарушение да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия
4
противоправен резултат.
Както в АУАН, така и в НП, като причина за настъпилото ПТП е
посочено, от една страна, движение с несъобразена скорост, а от друга –
загуба на контрол над управлението на превозното средство. Както беше
посочено, когато водачът не изпълни задължението си да контролира
превозното средство, което управлява, ще е налице нарушение на
разпоредбата на чл.20 ал.1 от ЗДП, което не е свързано с режима на скоростта,
когато приложение ще следва да намери някоя от хипотезите на чл.20 ал.2 от
ЗДП. Налице е противоречие при описание на нарушението и обстоятелствата
на неговото извършване, респ. между обстоятелствената част на АУАН и НП
и приетата за нарушена правна норма. Освен това разпоредбата на чл.20 ал.2
от ЗДП съдържа, както беше посочено, два варианта, уреждащи
„предвидимата“, респ. „непредвидимата“ опасност.
Административнонаказващият орган е приел, че водачът не е изпълнил
задължението си за спиране пред предвидимо препятствие или създадена
опасност за движението, като по този начин не става ясно коя от двете
хипотези на ал.2 на чл.20 от ЗДП е налице.
Предвид изложеното обжалваното НП като незаконосъобразно следва
да бъде отменено.
Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН страните имат право на
разноски. С оглед изхода на производството, съдът счита за основателно
направеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за
присъждане на направените разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение, поради което същото следва да бъде уважено. Доколкото
жалбоподателят е ангажирал доказателства за реално заплатена сума в размер
на 300 лв. за адвокатски хонорар, която кореспондира с Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения, съдът счита, че следва да се уважи
в пълен размер претенцията на жалбоподателя.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1030-014613/31.12.2020г. на
Началник група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с
което на Я.Р.Х., ЕГН ********** от гр. Пловдив, ********, е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.20
ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.179 ал.2 пр.1
от ЗДП.
5
ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Я.Р.Х., ЕГН **********
сумата в размер на 300 /двеста/ лв., представляваща направени разноски за
процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6