№ 17710
гр. София, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110155931 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу Н. Г. А., К. С. К.
и Е. С. К..
Ищецът твърди, че на 26.08.2016г. между /фирма/, в качеството на кредитор, и С.
К. А., в качеството на кредитополучател, е сключен договор за банков потребителски
кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка №
562/0076/42991821. Посочва, че страните постигнали съгласие банката да предостави
потребителски кредит в размер от 1000лв., усвояван чрез овърдрафт, който следва да
бъде погасяван от длъжника, в случай че полза средствата. Твърди, че по този вид
кредити няма погасителен план, нито се индивидуализират по размер погасителните
вноски. В чл. 7 от договора бил уговорен крайният срок за погасяване на кредита, като
в чл. 12.1 била предвидена възможност за удължаването му с още 1 година при
посочените условия. Посочва, че банката предоставила на кредитополучателя парична
сума в уговорения размер, която била усвоена. Последният обаче не изпълнил точно
задълженията си да върне сумата, като изпаднал и в забава. Дължал суми и за
неразрешен овърдрафт и неустойки. Кредитополучателят С. А. починал, като оставил
за свои законни наследници тримата ответници, които наследили по 1/3 част от
задълженията.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което всеки от
ответниците да бъде осъден да заплати по 1/3 част от следните суми:
1000лв. – главница по договора, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното плащане;
90,28лв. – неразрешен овърдрафт/лихва върху редовна главница за периода
25.01.2019г.-01.08.2019г., дължима на основание чл. 11.2 от договора;
468,31лв. – възнаградителна лихва, дължима на основание чл. 4 вр. чл. 11.1 от
договора, за периода 01.08.2019г.-07.10.2022г. върху просрочена главница;
27,66лв. – неустойка за просрочена редовна лихва за периода 01.08.2019г.-
07.10.2022г., дължима на основание чл. 5.4 вр. чл. 11.3 от договора;
1
306,40лв. – неустойка за просрочена главница за периода 01.08.2019г.-
07.10.2022г., дължима на основание чл. 5.4 вр. чл. 11.3 от договора;
Ответниците, чрез назначения им по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител, са подали отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който
оспорват предявените искове. Правят възражение за недействителност на договора за
кредит, тъй като при сключването му не са спазени изискванията на ЗПК. Оспорват
банката да е предоставила договорената сума на потребителя. Считат, че на
кредитополучателя не е предоставен стандартен европейски формуляр с необходимото
съдържание, липсва и методика за изчисляване на референтния лихвен процент и
конкретен размер на ГПР. Твърдят, че не са спазени специалните изисквания по чл. 12
ЗПК, както и че договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Посочват, че
клаузите на т.11.2 и 11.3 противоречат на закона, доколкото предвиждат начисляване
на лихва върху лихва. Неустойката пък била прикрита лихва за забава, която се
кумулирала с другите лихви и била в противоречие с чл. 143 ЗЗП. Правят възражение
за погасяване на взЕ.нията по давност.
Съобразно изложеното, молят за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1
ЗЗД.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 26.08.2016г.
между /фирма/, в качеството на кредитор, и С. К. А., в качеството на
кредитополучател, е сключен договор за банков потребителски кредит на физическо
лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № 562/0076/42991821. В
раздел I е уговорено, че общият размер на кредита възлиза 1000лв. и целта му е за
текущи разходи. В т. 4 е уговорена дължимостта на възнаградителна лихва за
ползването на средствата, включваща пазарен лихвен индекс - едномесечен Sofibor
съгласно раздел III от ОУ, възлизащ към датата сключване на договора на 0,049%, и
фиксирана надбавка към този пазарен лихвен индекс от 15,001%. Посочено е, че ГЛП
към датата на договора възлиза на 15,05%.
Ответниците са направили възражение за недействителност на договора, което
съдът намира за основателно. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Разпоредбите на чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК
гласят, че договорът за потребителски кредит, при който кредитът се предоставя под
формата на овърдрафт, когато кредитът трябва да бъде погасен при поискване или в
срок до три месеца, се изготвя на разбираем език и съдържа: общият размер на кредита
и условията за усвояването му (т. 7); лихвеният процент по кредита, условията,
приложими по отношение на лихвения процент, и когато е необходимо, индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при
различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, информацията по
изречение първо се предоставя за всички приложими лихвени проценти (т. 8); и
годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин (т. 9). Според чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
2
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин.
В раздел I, т. 5.1 от процесния договор е посочено, че годишният процент на
разходите е процентен израз на годишния разход по кредита (лихви и такси), като
неговият размер е съгласно установеното в стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за договорите за овърдрафт. В т.5.2 пък е предвидено, че
се дължат такси за откриване, поддръжка и обслужване на разплащателна сметка и
осъществяване на операции по нея на основание договора за платежни услуги –
съгласно приложимата към датата на изискуемостта тарифа за физическите лица на
банката. Настоящият съдебен състав намира подходът за препращане от договора към
други документи за тези релевантни обстоятелства, свързани с договора за кредит, за
неправилен и в пряко нарушения на нормите на ЗПК. В чл. 11 и 12 от ЗПК ясно е
посочено какво задължително трябва да бъде съдържанието на тези договори и не
допуска препращане към други документи. Тоест, в самия договор трябва да бъде
посочен ГПР и начинът му на формиране – нещо, което в случая не е сторено. В
договора няма нито цифрово изражение на ГПР, нито начин на формиране, нито
конкретните компоненти с точни размери, които му влияят. Нещо повече, по делото не
са представени нито стандартен европейски формуляр, нито тарифата на банката, нито
пък има данни такива да са предоставени на самия потребител. Ето защо, както за съда,
така и за потребителя е невъзможно да се извърши преценка какви са дължимите такси
по договора и техния размер и съответно на колко възлиза ГПР и въз основа на какви
компоненти с конкретни показатели е формиран.
Неизпълнението на задълженията по чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 12, ал. 1, т. 9 от ЗПК
влече като правна последица недействителност на договора за потребителски кредит
съгласно чл. 22 ЗПК. В този случай, съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Тоест,
дължи се връщане само на главницата по кредита. Тази главница според експертното
заключение по съдебно-счетоводната експертиза възлиза на 1000лв. Всички останали
начислени и претендирани в настоящото производство суми нямат характер на
главница, а представляват други взЕ.ния – възнаградителна лихва, неустойка и лихва
за забава. Това важи и за т. нар. неразрешен овърдрафт от 90,28лв., който по същността
си представлява възнаградителна лихва, начислена върху редовна главница. Ето защо,
дължима е само главницата от 1000лв., а всички останали взЕ.ния са недължими.
По делото не е спорно, че ответниците са законни наследници на починалия
кредитополучател С. А., като Н. А. е негова съпруга, а Е. К. и К. К. негови деца.
Същите наследяват по равно от наследственото имущество съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 9,
ал. 1 ЗН. Тоест, наследяват по 1/3 част и от задълженията, включително от процесното
задължение. С отговора на исковата молба ответниците не са навели възражение за
отказ от наследството, а такова е наведено за пръв път в откритото съдебно заседание,
като съдът намира, че направено за пръв път на този етап от производството се явява
преклудирано съгласно чл. 133 ГПК.
Ответниците са направили възражение за погасяване на взЕ.нията по давност,
включително на това за главницата, което съдът намира за неоснователно. ВзЕ.нето за
главница по договор за кредит се погасява с общата 5-годишна давност. Трайно
установена е практиката на ВКС (Решение № 38/26.03.2019г. по т. д. № 1157/2018г., II
TO на ВКС и много други), че при разсрочването на едно парично задължение, което
по естеството си е еднократно /плащане на цена, връщане на заем/, респ. при
уговорката плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД. ПриЕ. се, че в този случай
3
задължението се погасява на части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично
дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД.
При уговорка за разсрочване на части на едно по правило еднократно задължение,
престира само длъжникът, след като вече кредиторът е изпълнил, а този факт сам по
себе си не е достатъчен, за да определи изпълнението като периодично. Поради това,
при постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни
вноски с падежи на определени дати, отделните вноски не стават автоматично сбор от
отделни, периодично дължими плащания. В този смисъл са и мотивите на ТР №
5/21.01.2022г. по тълк. дело № 5/2019г., ОСГТК на ВКС. Липсата на периодичен
характер на плащанията по договор за кредит обуславя извод за приложението на
общата 5-годишна давност спрямо главницата. От това следва, че за бъде погасено по
давност процесното взЕ.не за главница, неговата изискуемост трябва да е настъпила до
14.10.2017г. с оглед депозирането на исковата молба на 14.10.2022г. (чл. 114, ал. 1, чл.
115, б. „ж“ и чл. 116, б. „б“ от ЗЗД).
Настоящият договор е сключен с краен срок за погасяване до 26.08.2017г. – т. 7 от
него. Предвидено е обаче в т. 12.1, че този срок се удължава многократно с период от
още една година, при условие че кредитополучателят спазва условията на договора, в
т. ч. т. 10.9 и т. 17, и не е в просрочие по нито едно от своите задължения към
кредитора в уговорените в договора срокове, включително и по т. 7, както и ако
кредитополучателят не е подал междувременно искане за отказ от удължаване на срока
на овърдрафта. Ищецът твърди, че договорът е бил продължен в посочената хипотеза,
а съдът намира, че действително са били налице предпоставките за това. Според
експертното заключение, в периода 26.09.2016г.-м.08.2018г. месечните вноски са
заплащани редовно, като последно заплатената сума за погасяване на месечната вноска
от кредитополучателя е на 15.08.2018г. По делото няма доказателства на по-ранен етап
кредитополучателят да се е намирал в неизпълнение, както и да е направил изявление
за отказ от договора. Напротив, установява се, че е заплащал редовно вноските до
м.08.2018г. и е продължил да ползва кредита, като е теглил суми и се е разплащал.
Съгласно т. 12.2, кредитополучателят дължи заплащане на лихвите за усвоен разрешен
овърдрафт ежемесечно на число от календарния месец, съвпадащо с датата от месеца,
на която изтича срокът за издължаване на овърдрафта по т. 7. Самата главница обаче се
дължи при изтичане срока на договора, а когото същият бъде продължен съгласно чл.
12.1, при изтичане на продължения му срок. Предвид че същият в случая е продължен
поне до 26.08.2018г., то главницата е станала изискуЕ. най-рано на тази дата, а от този
момент до датата на исковата молба – 14.10.2022г. не е изтекъл 5-годишен срок,
поради което възражението е неоснователно.
По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за главницата от
1000лв. се явява основателен и следва бъде уважен спрямо ответниците, всеки от които
дължи по 1/3 част. Останалите искове за другите взЕ.ния подлежат на отхвърляне като
неоснователни съгласно чл. 23 ЗПК.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на разноски имат и двете страни
съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищецът е доказал направата на такива в размер на 275лв. за държавни такси (от
които по 50лв. за всеки иск и общо 25лв. по чл. 102з, ал. 3 ГПК), 450лв. депозит за
експертиза, 600лв. депозит за особен представител и 434,87лв. с ДДС за платено адв.
възнаграждение. По отношение на държавните такси, на ищеца следва да се присъди
сумата от 50лв. за уважения иск за главницата и пропорционална част от платените
25лв. по чл. 102з, ал. 3 ГПК, а именно 13,20лв., или общо за държавни такси 63,20лв.
От останалите разноски в общ размер от 1484,87лв., пропорционално на уважената част
4
следва да му се присъдят 784,54лв. Общо с дължимата държавна такса от 63,20лв., на
ищеца следва да се присъдят 847,74лв.
Ответниците са представлявани от особен представител и не са доказали
извършването на разноски по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ Н. Г. А., ЕГН:
**********, с адрес: /населено място/, К. С. К., ЕГН: **********, с адрес: /населено
място/, и Е. С. К., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, в качеството им на
законни наследници на С. К. А., ЕГН: **********, да заплатят разделно – всеки по
1/3 част на /фирма/, ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление:
/населено място/, сумата от 1000лв. – главница по договор за банков потребителски
кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка №
562/0076/42991821 от дата 26.08.2016г., като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумите от: 90,28лв. –
неразрешен овърдрафт/лихва върху редовна главница за периода 25.01.2019г.-
01.08.2019г., дължима на основание чл. 11.2 от договора; 468,31лв. – възнаградителна
лихва, дължима на основание чл. 4 вр. чл. 11.1 от договора, за периода 01.08.2019г.-
07.10.2022г. върху просрочена главница; 27,66лв. – неустойка за просрочена редовна
лихва за периода 01.08.2019г.- 07.10.2022г., дължима на основание чл. 5.4 вр. чл. 11.3
от договора; и 306,40лв. – неустойка за просрочена главница за периода 01.08.2019г.-
07.10.2022г., дължима на основание чл. 5.4 вр. чл. 11.3 от договора.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. Г. А., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, К. С. К., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, и Е. С. К., ЕГН:
**********, с адрес: /населено място/, да заплатят на /фирма/, ЕИК: *************,
със седалище и адрес на управление: /населено място/, сумата от 847,74лв. – разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5