Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 12.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд, наказателна
колегия, шестнадесети съдебен състав, в публичното заседание на тринадесети
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Данчо Димитров
При участието на секретаря Маргарита Калинова, разгледа
докладваното от съдия Димитров АНД № 705 по описа на Добричкия районен съд за
2019 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С.Х.М. с
ЕГН ********** ***, чрез адвокат М.П. ***, Адвокатско дружество „П. ***, офис 9,
срещу наказателно постановление № 19-0851-000648 от 07.05.2019 г., издадено от Началник
сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Добрич, с което на С.Х.М. с ЕГН ********** ***,
за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, на основание
чл. 638, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 250 /двеста и петдесет/
лева.
С жалбата се иска отмяна на наказателното
постановление, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание пълномощникът
на жалбоподателя поддържа жалбата.
Въззиваемата страна в съдебно
заседание не се представлява, в писмено становище се иска съдът да остави
жалбата без последствие и да потвърди наложеното наказание.
Добричкият районен съд, като
разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като
подадена в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания
административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при
което констатира следното:
В процесния случай
административнонаказателното производство е започнало на 11.04.2019 г. с акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 648/11.04.2019 г. /бланков №
961089, Серия Д/. АУАН е съставен в законоустановените срокове от компетентното
длъжностно лице в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в
присъствие на двама свидетели, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа
необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставянето на акта нарушителят не
се е възползвал от правото си на обяснения и възражения. В срока по чл. 44, ал.
1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал писмени възражения по акта.
Въз основа на съставения АУАН е било
издадено и обжалваното наказателно постановление /НП/. Същото е издадено в
рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл.
52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно
разпоредбата на чл. 320, ал. 2 от Кодекса за застраховането КЗ/ и Заповед с
Рег. № 357з-42/07.01.2016 г. на Директора на ОД на МВР – Добрич, която заповед
е служебно известна на съда, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и
е надлежно връчено на нарушителя.
Съдът не споделя доводите на
жалбоподателя, че в НП не била изложена точно и ясно фактическата обстановка,
по следните съображения:
Описаните в АУАН и в обжалваното
НП фактически обстоятелства безспорно сочат на обвинение за извършено
административно нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. За осъществяването на
административно наказателния състав, визиран в цитираната правна норма е
необходимо деецът да е управлявал моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване да няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Изхождайки от
обективните белези на състава по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, за надлежно описание
на въпросното противоправно деяние следва да се приема това, което дава данни
относно обстоятелството налице ли е управление на моторно превозно средство,
както и към този момент по отношение на този автомобил имало ли е действаща
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
Съдът не счита, че е налице
недостатъчна конкретизация на нарушението по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ в АУАН
и в обжалваното НП. От описанието на нарушението става пределно ясно, че на 29.03.2019
г., около 07:25 часа, в град Добрич, по бул. „3-ти март”, в посока ул. „Ген. К.,***,
жалбоподателят управлява лек автомобил „***” с рег. № ***, без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Посочено е и че актът е съставен
на база докладна записка с рег. № 357р-3353/01.04.2019 г. Същата фактическа
обстановка е пресъздадена и в НП. От простата съпоставка между двете описания е
видно, че те са идентични, като водят до безпротиворечивия извод, че
нарушението на жалбоподателя се изразява в това, че е управлявал лек автомобил
„***” с рег. № ***, без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” – нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
В разглеждания случай въззивната
инстанция приема, че както в АУАН, така и в НП е налице описание на релевантни
обстоятелства, които са достатъчни да квалифицират извършеното, като нарушение
по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
С оглед изложеното, съдът намира,
че така направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП
съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно
описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на състава, които
са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени.
Посочена е и съответната законна разпоредба от КЗ, за която се твърди, че е
нарушена, като разминаване на фактическо и правно положение не съществува.
Посочено е и че актът е съставен на база докладна записка с рег. №
357р-3353/01.04.2019 г.
Тук е мястото да се посочи, че в
оперативната самостоятелност на наказващият орган е да прецени достатъчни ли са
събраните доказателства, за да бъде ангажирана наказателната отговорност на
определено лице, явяващо се субект на нарушението, като непосочването на доказателствата,
които го потвърждават не е съществено процесуално нарушение, засягащо
наказателното постановление в степен, водеща до неговата отмяна.
Правилно в НП нарушението е
подведено под санкционната разпоредба на чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, тъй като жалбоподателят
е физическо лице, което притежава управляваното от него моторно превозно
средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно
от движение и за което не е изпълнил задължението си да сключи задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. В тази насока е и
константната съдебна практика /Виж Решение № 219 от 29.05.2017 г. на АдмС –
Добрич по к.а.н.д. № 186/2017 г. и Решение № 368 от 11.10.2017 г. на АдмС –
Добрич по к.а.н.д. № 487/2017 г./.
АУАН е съставен на 11.04.2019 г.
за извършено нарушение на 29.03.2019 г. В действителност в АУАН е налице
корекция в датата на извършване на нарушението, която корекция обаче е
извършена при съставяне на АУАН и преди същият да бъде предявен и връчен на
нарушителя и след която корекция е видно, че нарушението е извършено на 29.03.2019
г., която дата е посочена и в НП, поради което и дума не може да става за
процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на наказаното лице. Освен
това от изложението във въззивната жалба, а по-късно и в съдебно заседание, се
налага извода, че жалбоподателят е бил наясно с нарушението, което е извършил.
В писмена молба с рег. № Вх.
14386 от 16.07.2019 г., жалбоподателят навежда доводи, че НП е
незаконосъобразно, тъй като бил наказан два пъти за едно и също нарушение. В
тази насока ангажира писмено доказателство – Заповед № 1717з-136/06.06.2019 г.
на Началника на Първо РУ на МВР – Добрич.
Съдът не споделя доводите на
жалбоподателя по следните съображения:
Съгласно приложената по делото
заповед, на мл. инспектор С.Х.М. – полицай в група „Охрана на обществения ред”
в сектор „Охранителна полиция” към Първо районно управление – Добрич при ОД на
МВР - Добрич е наложено дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от 6 /шест/
месеца, за това, че с извършеното на 29.03.2019 г. нарушение на КЗ, за което е
издадено наказателно постановление № 19-0851-000648 от 07.05.2019 г., предмет
на настоящото дело, служителят е допуснал нарушение на принципа, визиран в т.
28 от Етичния кодекс на държавните служители от МВР, което се явява
дисциплинарно нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 12 от Закона за министерство на
вътрешните работи.
С други думи, с цитираната заповед е
ангажирана дисциплинарната отговорност на жалбоподателя в качеството му на
държавен служител от Първо РУ Добрич, докато с обжалваното наказателно
постановление е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност,
като реализирането на едната отговорност не изключва другата.
Предвид изложеното съдът намира,
че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното
нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 483,
ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, договор за застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава
моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република
България и не е било спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на
моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор.
На физическо лице, което не
изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите се налага глоба от 250 лв. /чл. 638, ал. 1, т.
1 от КЗ/.
Жалбоподателят е санкциониран за
това, че на 29.03.2019 г., около 07:25 часа, в град Добрич, по бул. „3-ти
март”, в посока ул. „Ген. К.,***, управлява лек автомобил „***” с рег. № ***,
като в качеството си на физическо лице, притежаващо управляваното от него
моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на страната и не
е спряно от движение, не е сключил задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите.
В хода на съдебното
производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта,
съставен на С.Х.М. и издаденото въз основа на него наказателно постановление.
Разпитан като свидетел в съдебно заседание, актосъставителят Г.К.М. потвърждава
констатациите в акта. В съдебно заседание св. М. дава следните показания: „На базата на проверка, която се извършва срещу
полицейския служител С.Х.М. по сигнал на гражданин, началниците извършиха
проверка и съставиха една докладна. Нашият началник ми даде докладната да
работя по нея. Аз не съм очевидец на нарушението, а по документи съм съставил
акта в присъствието на С.М....Датата на извършване на нарушението е 29.03.2019
г. Удебелил съм я датата, като това удебеляване е извършено при съставянето на
акта и преди неговото предявяване и връчване в присъствието на жалбоподателя”/цитат/.
Установената фактическа обстановка се установява и от показанията на св. П.А.Т.,
който е очевидец на извършеното от жалбоподателя нарушение. Така например в
съдебно заседание, св. Т. заявява: „Имаше
подаден сигнал от лицето Д. Д., който при депозирането на сигнала изложи
обстоятелства, че служителят М. управлява автомобила си без застраховка „Гражданска
отговорност”. Аз подадох сигнала на ръководството - на началника на отдела и на
29.03.2019 г. проверих, че колегата М. е дневна смяна. Тръгнах по-рано на работа и в 7:30 ч. на
кръстовището на ул.”М. Горки” и бул. „3-ти март” буквално срещу мен мина
автомобилът на С.М., който пресече кръстовището. Спрях непосредствено преди
кръговото за излизане, защото осигурявах предимство на завиващите и видях, че от
автомобила излезе С.М..*** и тръгнах към Първо Районно. Преди това срещнах
двама служители, които питах за автомобила на М., и те потвърдиха, че е негов.
Когато по-късно отивах срещу Дирекцията до едно заведение за кафе, видях, че
автомобилът на С.М. е паркиран във вътрешния паркинг до сградата на
Административен съд-Добрич. На обяд извиках М. в кабинета на началника на
отдела и там той бе запознат с жалбата и с подадения срещу него сигнал. Пред
началника той потвърди, че управлява автомобила си, дошъл е с него на работа и
има застраховка „Гражданска отговорност”. Казах му да ми покаже полицата си и
20 минути след това в моя кабинет той представи полица, като заяви, че на
същата срокът е изтекъл. Изготвих
докладна по случая и я изпратих по компетентност на Сектор „Пътна Полиция” при
ОД на МВР гр. Добрич. След една седмица беше съставен АУАН и аз присъствах при
съставянето му. М. не направи възражения. Аз лично видях, че той управлява автомобила си. Преди да извърша проверката проверих и в
сайта на Гаранционен фонд”/цитат/. Макар
и косвено, същата фактическа обстановка пресъздава посредством показания си и
свидетелят М. Т. Г..
Съдът кредитира в цялост
показанията на свидетелите Г.М., П.Т. и М.Г., чиито показания са
последователни, логични и безпротиворечиви, като липсва индиция за тяхната
заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито да
се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на
обективната истина.
Обстоятелството, че към 07:25
часа на 29.03.2019 г. за моторното превозно средство, управлявано от жалбоподателя
– лек автомобил „***” с рег. № *** е нямало активна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите се потвърждава и от извършената справка в
електронния сайт на Информационния център към Гаранционния фонд, който сайт е
публичен и видно от който, след констатиране на извършеното от С.М. нарушение,
на 29.03.2019г. в 14:12 ч. е бил сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите със ЗД „Бул Инс” АД, като е била издадена
полица серия GA, № *** с начална дата на
покритие 29.03.2019 г., 14:12 часа и крайна дата на покритие 28.03.2020 г.
23:59 ч. Т.е., застраховката е била сключена след констатиране на извършеното
от С.М. нарушение /нарушението е извършено на 29.03.2019 г. около 07:25 ч.,
като договорът е сключен на 29.03.2019 г. в 14:12 ч., от когато е и началната
дата на покритие на полицата/.
Безспорен е и фактът, че
моторното превозно средство е регистрирано на територията на Република България
и не е било спряно от движение, както и че същото е собственост на С.Х.М.
/справка от сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Добрич с рег. № 851000-7035
от 12.06.2019 г./
Ето защо, съдът счита, че от
събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че
жалбоподателят на 29.03.2019 г., около 07:25 часа, в град Добрич, по бул. „3-ти
март”, в посока ул. „Ген. К.,***, е управлявал собствения си лек автомобил „***”
с рег. № ***, във връзка с чието използване е нямал сключен и действащ договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
С оглед изложеното, възивната
инстанция намира описаното нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ за доказано,
поради което законосъобразно на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.
461, т. 1 от КЗ, административнонаказващият орган е санкционирал жалбоподателя, налагайки му
глоба в размер на 250 лв. Така наложеното наказание е законоустановено и не
подлежи на преразглеждане от съда.
Съдът намира, че конкретното
нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта
на охраняваните с нарушената материално правна норма обществени отношения. Това
е така, защото управлението на моторно превозно средство е правно
регламентирана дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с него и
всички останали участници в движението – водачи, пътници и пешеходци. Няма спор
в настоящия случай, че жалбоподателят е правоспособен водач /видно от
приложената по делото справка за нарушител от региона/, преминал през
съответното обучение, обуславящо отлично познаване на нормативната уредба,
регламентираща извършваната от него дейност, включително и задълженията му като
собственик на моторно превозно средство, поради което не може да става и дума
за маловажен случай на административно нарушение.
За пълнота на изложението, както
и за яснота, съдът намира за нужно да отбележи, че обект на застраховане по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е
гражданската отговорност, свързана с притежаването и/или използването на
моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е
настъпила вредата. С договора за застраховка „Гражданска отговорност”
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума причинените на трети лица имуществени и неимуществени
вреди. При това положение няма как да са налице основания за приложението на
чл. 28 от ЗАНН. В тази насока е и константната съдебна практика /Виж Решение №
219 от 29.05.2017 г. на АдмС – Добрич по к.а.н.д. № 186/2017 г. и Решение № 368
от 11.10.2017 г. на АдмС – Добрич по к.а.н.д. № 487/2017 г./.
С оглед изложеното, съдът намира,
че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено.
Така
мотивиран и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0851-000648 от 07.05.2019 г., издадено от Началник
сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Добрич, с което на С.Х.М. с ЕГН ********** ***,
за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, на основание
чл. 638, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 250 /двеста и петдесет/
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред
Административен съд – Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.
Районен съдия: /Данчо Димитров/