№ 351
гр. Велико
Търново, 12.08.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновският административен съд, десети състав, в публично заседание на
десети юли две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря Д.
С. като
разгледа докладваното от съдията И. Янева
адм.дело N 208 по описа на
Административен съд Велико Търново за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.145 и сл. от
АПК.
Образувано е
по жалба на ЕТ "Индивидуална практика за първична
медицинска помощ - ЛК - д - р Николай Атанасов", с адрес на управление
село Долна Липница, община Павликени против Заповед за налагане на санкции № РД
– 09 – 281 / 02.03.2018г., издадена от Директора на РЗОК Велико Търново, с
която частично е прекратен договор № 040398 / 02.05.2017г. по отношение на д -
р Н.Б.А.. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на заповедта
поради непосочване по отношение на кой пакет от дейности се прекратява
договора, че липсват мотиви, обосноваващи прекратяването на договора, тъй като
лечебното заведение няма други нарушения. Според жалбоподателя нарушението
представлява основание за налагане на финансова санкция по чл. 59 ал. 11 от ЗЗО. Моли заповедта да бъде отменена и претендира присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът - Директор РЗОК Велико Търново, оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й
като неоснователна. Претендира за разноски.
Предмет на настоящото съдебно производство е Заповед за налагане на
санкции № РД – 09 – 281 / 02.03.2018г., издадена от Директора на РЗОК Велико
Търново, с която частично е прекратен договор № 040398 / 02.05.2017г. по
отношение на д - р Н.Б.А..
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл.168 от
АПК,
административният съд приема за установено от фактическа страна следното:
Между НЗОК и ЕТ "Индивидуална
практика за първична медицинска помощ - ЛК- д - р Николай Атанасов", със
седалище и адрес на управление село Долна Липница, община Павликени,
представляван от д - р Н.Б.А. е сключен договор за оказване на първична
извънболнична медицинска помощ.
Със Заповед № РД - 09 – 1372 / 06.11.2017г.
на директора на РЗОК Велико Търново е наредено да бъде извършена проверка на
жалбоподателя като изпълнител на медицинска помощ със задача: Проверка по
изпълнение на индивидуален договор № 040398/02.05.2017 година относно оказвана
първична извънболнична медицинска помощ на лицето С.Т.М..
За резултатите от проверката е съставен
Протокол № ПМ 131 / 17.11.2017г., съгласно който на 04.08.2017г. ***А е издава
амбулаторен лист с пореден № 1277 на С.Т.М. с въведена информация за извършен
общ медицински преглед, с описание на обективното състояние на пациента и
посочени изследвания. Посочена е и назначена терапия. Този амбулаторен лист в
електронен формат е включен в отчетената в РЗОК медицинска дейност от лечебното
заведение. Посочено е също, че съгласно писмо изх. № ОА - 04 - 07 -5813 / 24.10.2017г.
на Община Полски Тръмбеш С.М.е починала на 07.07.2017 година. Проверяващите
приемат наличието на отчетена медицинска дейност, която не е извършена.
Жалбоподателят депозира становище и допълнение към него, в които твърди, че за
неизвършения преглед не е издаван амбулаторен лист и не са разпечатвани
изследвания и механично е приключил отчета с процесния амбулаторен лист.
Съгласно Протокол № 1 от 20.12.2017г. на арбитражната комисия последната не е
формирала решение поради равен брой противоположни гласове и е издадена
оспорената заповед.
В
хода на настоящото повторно съдебно производство показания дават двама
свидетели, които се кредитират от съда като обективни, достоверни и
непосредствени.
От
ответника е представена цялата административна преписка по издаването на
оспорения административен акт, включително и сключения административен договор
с изпълнителя на извънболнична помощ.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
След
извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от от компетентен орган,
в изискуемата форма и при спазване на процесуалните правила по издаването му.
От събраните по делото факти се установява
по безспорен начин установеното от административния орган отчитане на дейност –
преглед – която не е извършена – на датата на прегледа лицето вече е починало.
В хода на настоящото производство чрез
свидетелски показания се доказва, че нарушението е в резултат от небрежност на
жалбоподателя, като утвърдена от него практика е предварително оформяне на
медицинската документация от трето лице, за икономия на време в момента на прегледа.
В конкретния случай съпругата на ***А предварително вписва данните в
амбулаторния лист на М., тъй като тя е трябвало да бъде прегледана. По-късно,
амбулаторният лист на М. не е заличен и при отчитане на дейността, ***А
механично обобщава всички амбулаторни листи и ги изпраща по електронен път на
касата. Не е предмет на съдебното производство допустимостта на подобна
практика от общопрактикуващ лекар.
Разпоредбата на чл.59, ал.11, т.1 от ЗЗО предвижда прекратяване на договорите
с изпълнителите на медицинска помощ или налагане на финансова санкция,
определена в действащия НРД в следните случаи:
1. (изм. – ДВ, бр. 48 от 2015 г., бр. 98
от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) при отчитане на дейност, която не е
извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която
няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл. 72, ал. 2:
а) от изпълнител на извънболнична
медицинска помощ по определен пакет – частично, по отношение на лекаря/лекаря
по дентална медицина, който не е извършил тази дейност;
б) от изпълнител на болнична медицинска
помощ – частично, за съответната медицинска дейност от пакета, по която е
отчетена неизвършената дейност;
В конкретния случай е установено
фактическото основание за приложение на нормата – отчитане на неизвършена
дейност.
Липсва обаче произнасяне от органа защо
при две алтернативни възможности е пристъпено към прекратяване на договора, а
не е наложена финансова санкция. Разпоредбите на АПК въвеждат задължение на
административния орган както да мотивира актовете си, така и да взема решения
при спазване на принципа на съразмерност. Изрично чл.6, ал.4 от АПК въвежда
задължение при две или повече законосъобразни възможности органът да избере
тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за
държавата. В конкретния случай административният орган не е изложил съображения
какво налага прекратяването частично на договора, а не налагането на финансова
санкция. Липсата на мотиви в този смисъл представляна нарушение на
процесуалните правила, влечащо отмяна на заповедта.
Отделно от установеното процесуално
нарушение, в конкртния случай е налице и нарушение на материалния закон.
Административният орган не е съобразил, че субектът на отговорността е
едноличен търговец, като извънболничната медицинска помощ се извършва само от
едно лице – това, което е регистрирало едноличен търговец. С прекратяването на
договора по отношение на него, фактически се прекратява изцяло договора.
Медицинската практика на лицето е в селски район, където той е единствения
лекар. Общоизвестен факт е липсата на лични лекари в селата и малките градове.
С прекратяването на договора по отношение на ***А фактически се лишават
жителите на с.Масларево от личен лекар, от достъп до медицинско обслужване. Не
това е целта на закона и целта на приложимите мерки при нарушението му.
Настоящият състав намира, че приложената мярка „частично прекратяване на
договора“ е несъразмерна с установеното нарушение и поведението на
жалбоподателя. Липсват данни за други нарушение на закона от ЕТ
"Индивидуална практика за първична медицинска помощ - ЛК - д - р Николай
Атанасов", поради което и прекратяването на договора представлява наложена
в нарушение на закона мярка от РЗОК.
Настоящият състав намира за приложими и в
конкретния случай доводите на Върховния административен съд, изложени в Решение
№ 12950 / 2018г. по отношение недопустимостта на налагане на частично
прекратяване на договора по отношение на еднолични търговци.
В случай, при който се касае до разрешена
по договора дейност по един пакет, всяко нарушение представлява основание за
прекратяване на договора. Такава възможност не е предвидена в действащите
нормативни актове - чл. 59, ал. 11
и 13 ЗЗО
и чл. 410 НРД за
медицински дейности за 2017 година. Поради това, че се касае до
налагане на санкция, определянето както на основанието, така и на вида й не
може да стане по тълкувателен път, нито при прилагане аналогия на закона или на
правото. Съгласно действащата и приложима за случая нормативна уредба, в
случаите, при които изпълнител на медицинска помощ има сключен договор за един
пакет, този договор може да бъде прекратен само в хипотезата на чл. 59, ал. 13,
вр. ал. 11, т. 2 ЗЗО,
т.е. при повторно нарушение. След като в конкретния случай не е налице повторно
нарушение, то прекратяването на договора е незаконосъобразно.
Възраженията на ответника за неправилно
тълкуване на закона, водещо до невъзможност за прилагане на разпоредбата на
чл.59, ал.11, т.1 от ЗЗО по отношение на лица, избрали правноорганизационната
форма на едноличен търговец или като физическо лице, за извършване на дейност
извънболнична медицинска помощ, съдът намира за неоснователни. Действително
възприетото от законодателя решение в чл.59, ал.11, т.1 от ЗЗО на пръв поглед
води до различно третиране на лицата, според правноорганизационната им форма. Всъщност
целта на различния подход е да не се прекъсва предоставянето на медицински
услуги на гражданите – когато услугата се предоставя от едно лице – то не
следва да бъде прекратяван договора при първо нарушение, тъй като това би
довело до прекратяване предоставянето на услугата, а когато дейността се
извършва от няколко лица – може да бъде прекратен договора по отношение на едно
лице – дейността ще бъде поета от останалите. Следва да се отбележи и факта, че
едноличния търговец може да наема лица и в договора за извънболнична медицинска
помощ може да са вписани няколко практикуващи лекари.
По изложените съображения жалбата се явява основателна и оспорения акт
следва да бъде отменен.
С оглед изхода на спора съдът намира за основателно направеното искане от
жалбоподателя за присъждане на сторените по делата разноски, съгласно
представен списък с разноските и доказателства за действителното им заплащане.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на
санкции № РД – 09 – 281 / 02.03.2018г., издадена от Директора на РЗОК Велико
Търново.
ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса да заплати
на ЕТ "Индивидуална практика за първична медицинска помощ - ЛК - д - р
Николай Атанасов", с адрес на управление село Долна Липница, община
Павликени сума в размер на 1 250лв. ( хиляда
двеста и петдесет лева ).
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд, в 14 – дневен срок от получаването му.
Съдия: