Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 22.02.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на осми февруари две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор П. Вълчев от ШОП, като разгледа
докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД
№ 35 по описа за 2021г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на ОД на МВР – Шумен, депозирана чрез
главен юрисконсулт И.С., срещу Решение № 260017/20.11.2020г. на Районен съд –
Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 47/2019г. по описа на съда. С оспорения
съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 2/05.02.2019г., издадено от
началника на РУ - гр. Велики Преслав при ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Д.И.И.,
а нарушение по чл. 98, ал.1 от ЗОБВВПИ и на основание чл. 193, ал. 1 от същия
закон е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 /петстотин/
лева.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Счита, че процесната
деятелност не разкрива признаците на „маловажно“ нарушение, поради което
отправя искане за отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на наложената на И.
глоба. Претендира се и присъждане на разноски. В съдебно заседание касаторът,
редовно и своевременно призован, се представлява от юрисконсулт С..
Ответната страна, Д.И.И.,
в съдебно заседание се явява лично и моли касационната жалба да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима и основателна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 15.01.2019г. в дома
на жалбоподателя на адрес с. Иваново, общ. Велики Преслав, област Шумен, ул.
„Чапаев“ № 18, била извършена проверка по сигнал от служителите на РУ - В.
Преслав – свидетелите К.К., МПИ по КОС и Р.Д.– МПИ, за спазване разпоредбите на
ЗОБВВПИ, относно съхранението на огнестрелни оръжия и боеприпаси.
Д.И. имал издадено разрешение за съхранение,
носене и употреба на огнестрелно оръжие №20160226130/30.10.2017г., издадено от
РУ-В. Преслав със срок за валидност до 29.10.2022г. При проверката било
установено, че И. съхранява притежаваните от него с разрешение дългоцевни
огнестрелни оръжия – гладкоцевно и с нарезна цев ловна пушка надцевка марка
„ИЖ-12“, калибър 12 с фабричен №К34405 и карабина марка „Мосберг“, калибър 308
win с фабричен №МРR0050682, поставени в калъф, но подпрени отвън на металната
каса, която е поставен за тази цел, неподвижно закрепена и снабдена със
секретно заключващо устройство. Подпряно на касата имало още идно огнестрелно
оръжие ловна пушка марка “ИЖ-18ЕМ-М“, кал.18 с фабричен №98065263, собственост
на сина на жалбоподателя – свидетелят Т. И..
Свидетелят Д. в
присъствието на Д.И. съставил констативен протокол, в който удостоверил начина
на съхранение на огнестрелните оръжия. За установеното при проверката
административно нарушение на разпоредбите за съхранение на огнестрелните оръжия
извън касата в присъствието на жалбоподателя, свидетелят К. съставил на Д.И.
АУАН за нарушение по чл. 98, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Той направил възражение, че е
извадил оръжията от касата за да ги носи още същия ден за технически преглед в
гр. Шумен заедно с тези на брат си и сина си. След преценка за неоснователност
на възражението и въз основа акта било издадено и обжалваното НП.
При така установената фактическа
обстановка районният съд приел, че АУАН и
атакуваното НП са издадени от компетентни за това органи и в хода на
административно наказателното производство, не е било допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което да налага отмяна на НП. Съдебният
състав приел също, че деецът е осъществил от обективна и субективна страна
вмененото му нарушение, но същото съдът приел за „маловажно“ по смисъла на
закона и с оглед на тези си съображения отменил атакувания пред него
правораздавателен акт.
Настоящият състав
намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка,
въззивният съд е извел законосъобразен правен извод относно липсата на
допуснато съществено процесуално нарушение в хода на протеклото санкционно
производство и безспорната установеност на приписаното на ответника в
настоящото производство нарушение.
Касационната инстанция
се солидаризира и с решаващото становище на съда относно наличие на
предпоставките за приложение на института на „маловажния случай“ на
административно нарушение. В обстоятелствената част на процесното НП
наказващият орган не е изложил своите мотиви защо не възприема деятелността за
„маловажна“. Такава преценка е дължима, като преди издаване на съответния
санкционен акт следва да бъде отчетено наличието или липсата на обстоятелства,
отегчаващи отговорността на лицето, като бъдат съобразени подбудите му,
съответно тежестта на извършеното и евентуалното наличие на вредни последици от
простъпката му. В конкретния казус обществената опасност на извършеното и на
дееца не е голяма. Действително е налице нарушение на режима на съхранение на
огнестрелни оръжия, но в случая то може да бъде отдадено на факта, че в деня на
проверката санкционираното лице е представило оръжията за технически преглед в
гр. Шумен – обстоятелство, отразено в показанията на част от разпитаните
свидетели и удостоверено със съответния документ за техническа годност на
огнестрелни оръжия от 15.01.2019г., приложен по делото. Нещо повече, това се
явява първо установено нарушение от страна на жалбоподателя и допускането му не
отразява трайно изградена в него нагласа към незачитане на въведения режим на
ЗОБВВПИ. При това положение настояща инстанция намира, че наложеното наказание,
определено в неговия минимум от 500 лева, не съответства на тежестта на
простъпката и същото се явява прекомерно. Целта на налагане на административно
наказание е да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на
установения правов ред, която цел в случая според настоящата инстанция би била
постигната с приложение на института на „маловажния случай“ на
административното нарушение, до какъвто правилен извод е достигнал и районният
съд.
Предвид изложеното, с
оглед особеностите на случая, съдът намира, че процесното нарушение се отличава
с по-малка тежест от останалите такива от този вид и следва да бъде счетено за
маловажно. Налице са данни, които обусловят по-ниска степен на обществена
опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на административно
нарушение от този вид, което предопределя извод за незаконосъобразност на
оспорения пред районния съд правораздавателен акт, който правилно е бил отменен
от предходната инстанция. От това следва извод за неоснователност на
депозираната касационна жалба.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260017/20.11.2020г.
на Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 47/2019г. по описа на
съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 22.02.2021 г.