Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 30.06.2011г. гр. Б.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Балчишкият районен съд граждански състав
на тридесети май през две хиляди и единадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател : ЦОНКО ИВАНОВ
Членове :
Съдебни заседатели:
секретар М.П.
прокурор
като разгледа докладваното от съдия Иванов
гр.дело №694 по описа
за 2010год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по подадена искова
молба от П.М.Г. род. на ***г*** Германия, гражданка на Германия, чрез
пълномощника й адв.Н.П. *** против П.Р.Г. ЕГН:********** *** и Д.Ж.Г. ЕГН:**********
*** с цена на иска 697.33лв.
Ищеца чрез пълномощника си твърди, че с
ответника П.Р.Г. са съпрузи от 04.07.1987г. На 25.08.2010г. случайно научила,
че съпругът й е извършил без нейно съгласие продажба на съсобствения им
недвижим имот, находящ се в с.К., общ.Б., обл.Добрич, представляваш ¼ или
140кв.м. идеална част от поземлен имот от дворно място с площ 560кв.м., което
представлява имот с кадастрален № *** с площ по скица от 509кв.м. по
кадастралната карта на селото. Сделката била обективирана в н.акт №184, том III, вх. регистър 3699, дело 479 от 18.07.2010г.
на нотарус С.И. с район на действие Районен съд - Б.. Моли да бъдат призовани на
съд и след като съдът се убеди в твърденията и да обяви за нищожен н. акт №184,
том III, вх. регистър
3699, дело 479 от 18.07.2010г. на нотарус С.И. с район на действие Районен съд
-Б.. Претендира разноските по делото.
Ответника П.Р.Г. редовно уведомен по реда
на чл.131 от ГПК и в указания от съда срок не подаде възражения, не взе становище по
иска не направи възражения и не представи доказателства и не упражни правата си
по чл.211, ал.1, чл.212 и чл.219 от ГПК не се явява в съдебно заседание.
Ответницата Д.Ж.Г.,
чрез адв.Д.П., счита, че искът
е недопустим и делото следва да бъде прекратено и в евентуалност счита, че е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Сочи, че ищцата посещава
най-много един път годишно Република България през лятото за не-повече от две
седмици. През лятото на 2008г., твърди, че същата е била в България за около
двадесет дни, съвпадащи с времето на извършване на атакуваната сделка и е
научила за сключения договор между нея и съпругът й още тогава. Това се е
коментирало и пред други хора. Посочва, че за ищцата е изтекъл предвидения в
закона преклузивен срок от шест месеца. На това основание счита искът за
недопустим. Сочи, че искът е неоснователен, защото ищцата е немски гражданин, постоянно живеещ във Федерална Република
Германия. Това е видно от представените от самата
нея доказателства по делото. По силата на чл.22 Конституцията на Република
България(Изм.-ДВ, бр.18 от 2005г., в сила от 01.01.2007г. и не се прилага към
заварените международни договори) (1) „Чужденци и чуждестранни юридически лица
могат да придобиват право на собственост върху земя при условията, произтичащи
от присъединяването на Република България към Европейския съюз или по силата на
международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република
България, както и чрез наследяване по
закон." Ищцата не е постоянно пребиваваща в Република България и такива
доказателства не се представиха и по тази причина не може да придобива земя до
2012година. Аргументите на ответницата за това са, че: Правната рамка за
придобиване на земя се отнася към преговорна глава - „Свободно движение на
капитали" и се урежда в Приложение VI част 3 към Акта относно условията за
присъединяване на Република България и Румъния. Съгласно това приложение,
чуждестранни граждани на държавите членки на ЕС или държавите членки на
Споразумението за Европейско икономическо пространство /СЕИП/ и чуждестранни
юридически лица, учредени в съответствие със законите на друга държава-членка
или на държава, страна по СЕИП, които пребивават законно в Република България
от 01.01.2007г., могат да придобиват собственост върху земя за второ жилище,
при правилата за придобиване на земя, които се отнасят за българските граждани.
Легална дефиниция за това какво е второ жилище е дадена в Законопроекта за
изменение и допълнение на ЗС: това е жилището, различно от основното в някоя
държава членка на ЕС. Според нормата всички ограничения отпадат за граждани на
ЕС и СЕИП, които пребивават постоянно в Република България. Дефиниция
за постоянно пребиваващи чужденци пък има в новоприетия Закон за влизането,
пребиваването и напускането на РБ на гражданите на ЕС и членовете на техните
семейства /ДВ., бр.80, от 03.10.2006г./ За чужденци, които не пребивават
постоянно на територията на Република България, както и за юридически лица,
учредени по законодателството на държавите членки на ЕС или на ЕИП се въвеждат
ограничения за придобиване на земя за второ жилище. Срокът за това ограничение
е 5 години, т.е. до 2012г. Претендира разноските по делото.
Съгласно чл.19 ал.1 от СК /отм./ общи на
двамата съпрузи са вещите, придобити по време на брака в резултат на съвместен
принос, независимо от това, на чие име са придобити. В случая е налице само
една от предвидените в текста на разпоредбата предпоставки - осъществено е
придобиване от името на единия съпруг-първия ответник по делото по време на
брака. Необходимо е още придобиването да е в резултат на съвместен принос на
двамата съпрузи, което в настоящия спор не е налице. Действително, че разпоредбата
на чл.19 ал.З от СК /отм./ предполага съвместния принос, но с оглед данните по
делото, съдът счита презумпцията за оборена. Двамата съпрузи са придобили имота
с н.а. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка
вписан с акт №159, томІV, дело1047/2003г. вх.№2014/18.09.2003г. на служба по
вписванията гр.Б.. Сключения от ответника П.Р.Г. договор за гледане и издръжка
от 18.09.2003г., от който ищцата твърди да черпи права, приноса си тя не аргументира
и не представя доказателства за това, че е давала средства за издръжката на праводателката
К.П.И., да я е гледала и издържала. Както се посочи от свидетелите ищцата и
първия ответник живеят в Германия почти през цялата година от дълги години и
идват само пред лятото за кратко време.
С оглед изложеното следва да се приеме, че атакуваната
сделка по придобиването на процесния
имот с н.а. за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка вписан с акт №159, томІV, дело1047/2003г.
вх.№2014/18.09.2003г. на служба по вписванията гр.Б., сключен от П.Р.Г. като купувач, не е
резултат на съвместен принос на купувача и ищцата, негова съпруга. Съгласно
тогава действащата редакция на чл.22 от Конституцията ищцата като чужденка не
би могла да придобие на договорно основание право на собственост върху земя; по
сключения от съпруга договор тя би могла да придобие право на собственост само
върху първия етаж от масивната, триетажна жилищна сграда/ведно с ид.част от
общите части на сградата и правото на строеж/, без право да придобие
съответната ид.част от дворното място. На ответницата следва да се присъдят
разноски, тъй като такива са поискани в размер на 350лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.М.Г. род. на ***г*** Германия, гражданка на Германия, чрез пълномощника й адв.Н.П. *** против П.Р.Г. ЕГН:********** *** и Д.Ж.Г. ЕГН:********** *** за обявяване за нищожен н.а.№184, т.ІІІ, вх.рег.3699, дело 479/18.07.2008г. на нотариус С.И. с район на действие района на РС-Б. с който П.Р.Г. е прадал на Д.Ж.Г. ***.част от ПИ-дворно място с площ от 560 кв.м. имот №*** с площ по скица 509кв.м. по кадастралната карта на с.К., общ.Б..
ОСЪЖДА
П.М.Г. род. на ***г*** Германия, гражданка на Германия с посочен съдебен адрес *** да
заплати на Д.Ж.Г. ЕГН:**********
*** сумата от 350лв. направени разноски по делото за тази инстанция.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страни пред Добрички окръжен съд.
Съдия :