Р Е Ш Е Н И Е
№
.............../20.09.2019 г.
гр.
Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 50 СЪСТАВ, в открито съдебно заседание, проведено
на единадесети септемрви през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТАНЯ КУНЕВА
При участието на секретаря Росица Чивиджиян,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 15648 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 310, т. 2 от ГПК и е образувано по предявен
от А.Н.Д. срещу Н.А.К. иск с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД.
В исковата си молба ищецът, твърди че
по силата на нот. акт №* г. е собственик на имот,
представляващ офис № 1, находящ се на първи етаж в
жилищна сграда в гр. *.
Сочи, че с договор за наем от 02.10.2017 г. предоставил собствения си имот за
ползване на ответницата за срок от една година при изрична уговорка за
продължаването му по взаимно съгласие между стран8ите, изразено в писмена
форма. Твърди се, че за целия период на договора наемателката не е изпълнявала
задължението си за заплащане на наемната цена, въпреки многократните разговори
и предупреждения за прекратяване на договора. Сочи, че на 27.09.2018 г. е
отправена покана за заплащане на наемната цена и освобождаване на наетото
помещение, която обаче е върната в цялост. Поради това и сезира съда с искане
за осъждане на ответника да предаде на ищеца държането на имота, предмет на
договора за наем. Претендира и сторените по делото разноски.
В открито съдбно
заседание ищеца, чрез процесуален представител поддържа иска и моли за
уважаването му. Поддържа, че договорът за наем, сключен между страните е
валидно прекратен, поради което недвижимит имот подлежи на връщане. Претендира
разноски.
С определение от 25.06.2019 г. е
назначен особен представител на ответника – адв. Н.Г..
В срока по чл.
131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
С молба от 14.08.2019 г. от особения
представител на ответника Н.К. изразява становище за неоснователност на
предявения иск. Сочи, че оспорва автентичността на представения договор за
наем. Счита, че подписите под „наемател“ и „долуподписаната“ са на различни
лица, предвид изписването на двата подписа различно и техния наклон. Оспорва
пасивната материалноправна легитимация на ответника и
твърди, че между страните не е възниквало наемно правоотношение. В условия на
евентуалност навежда, че ищецът не е доказал, че предметът на договора, процесният недвижим имот, е предаден за ползване на
ответника по договора за наем от 02.10.2017 г., и че същият се явява държател
по него. Счита, че не е уведомена по надлежния ред, че договорът за наем е
прекратен, че не е даден срок за изпълнение, както и, че не са настъпили
последиците за разваляне на договора за наем.
В открито съдебно заседание чрез
особен представител поддържа депозираното становище срещу основателността на
иска. Намира, че ответника не е материалноправно легитимиран да отговаря,
доколкото не било доказано предаване на имота в държане на ответника.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по
вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
От представения по делото договор за
наем се установява, че на 02.10.2017 г. страните по делото са сключили договор
за наем на недвижим имот, представляващ офис № 1, находящ
се на първи етаж в жилищна сграда в гр. *. за срок от 1 година, считано от 01.10.2017 г.
Видно от уговорките постигнати между страните в чл. 2 след изтичане на срока на
договора последнит може да бъде продължен по взимно съгласие, изразено в
писмена форма. В чл. 10, ал. 1 от договора за наем са договорени начините за
прекратяване на наемното правоотношение, а именно с изтичане на договорения
срок, ако не бъде продължен или с преди изтичането му с едномесечно писмено
предизвестие от страна на наемателя. За неуредените случаи страните са приели
да намерят приложение съответните разпоредби на ЗЗД и българското
законодателство.
Видно от представената по делото
обратна разписка от „Телепоща“, Български пощи, отправената до наемателя Н.А.К.
от наемодателя покана за връщане на наетото помещение е върната като
непотърсена от адресата на 28.09.2018 г.
В производството са събрани гласни
доказателствени средства посредством разпит на свидетеля *, от чиито показания се установява, че
страните по делото били в наемни отношения от 2009 г., които продължили и през
2017 г., когато бил сключен нов договор за наем. Сочи, че поради неплащане на
наемната цена и задълженията за ползване на отдадения под наем обект,
свидетелката поканила ответницата да напусне имота, но това не било сторено.
Излага, че такава покана била отправена и от ищеца, но К. се укривала и не ги
получавала. Разказва, че ключът за офиса се намира в ответницата и макар да е
изнесла част от вещите си, все още има нейни вещи – бюра, столове, секции.
Въз основа на така установеното от
фактическа страа съдът достигна до следните правни изводи:
Основателността на осъдителния иск с
квалификация чл.233, ал.1, изр.1, ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: валидно възникнало наемно правоотношение между страните,
прекратяване на правоотношението и неизпълнение от наемателя на задължението да
върне наетата вещ.
Съдът намира, че всички предпоставки,
обуславящи основателността на иска, са налице.
Първият спорен по делото въпрос е
относно наличието на наемно правоотношение между страните и предаване на имота
в държане на наемателя.
По своята правна същност договорът за
наем е неформален договор, като за действителността на последния не се изисква писмена форма и
същата е само за доказване.
От съвкупния анализа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства се установи, че между страните по делото
е възникнало валидно наемно правоотношение по договор за наем на недвижим имот,
представляващ офис. Поради несвоевременното оспорване автентичността на положения
под договора за наем подпис на наемател, с отговора на процесуалното действие,
с което е представен, съдът намира, че страните са валидно обвързани от такъв,
още повече че това обстоятелства се установява и от събаните по делото гласни
доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетеля Новакова при условията
на чл. 172 от ГПК, но като непосредствени, последователни и вътрешнологични ги
кредитира изцяло, включително в частта, в която същата сочи че страните по
делото многократно са сключвали договори за наем досежно процесния недвижим
имот. Съобразно показанията на свидетелката имотът се е ползвал от ответницата,
където същата държала и свои собствени вещи. Ето защо, съдът приема и че
задължението на наемодателя да предаде за временно ползване отдаваната под наем
вещ е изпълнено надлежно и ищецът е изправна страна по договора. В тази връзка,
възражението на ответника за липса на материалноправна легитимация да отговаря
по иска е неоснователно.
Така възникналото наемно
правоотношение е уговорено като срочно, поради което с изтичане срока на
действие на договора – една година от сключването му или на 02.10.2018г.,
наемното правоотношение би било прекратено за в бъдеще, освен ако не бъде продължен в писмена форма.
Спорът се концентрира и върху надлежно
упражненото право на прекратяване на наемното правоотношение.
В случая, от показанията на
свидетелката Новакова се установява, че поради неплащане на задължението за
заплащане на наемната цена, ищецът е отправил писмено предизвестие за
прекратяване на договора и връщане на наетия обект, което обаче поради укриване
на ответницата не е получено от нея. От показанията на свидетелката обаче може
да се заключи, че на ответницата е било известно противопоставяне на ищеца за
продължаване на наемните отношения, доколкото същата разказва за осъществени
разговори между страните за уреждане на финансовите им отношения по прекратения
договор за наем, включително и през м. февруари 2019 г.
От друга страна, дори да се приеме, че
изпратената покана, върната като непотърсена на 28.09.2018 г. за прекратяване
на договора и връщане на наетото помещение, не е достигнала до знанието на
наемателя, по делото не са ангажирани доказателства, че между страните е
постигната писмена уговорка за продължаване на наемното правоотношение
съобразно чл. 2 от договора за наем от 02.10.2017 г. Не е налице и
презумптивното му продължаване на основание чл. 236 от ЗЗД предвид установеното
по делото изрично противоставяне от страна на наедмодателя.
По тези съображения, съдът приема, че
договорът за наем е прекратен, считано от 02.10.2018 г.
С прекратяването на договора възниква
задължение на наемателя Н.К. да върне предоставената вещ, изискуемостта на което задължение е
настъпило с изтичане срока на договора за наем. В производството не са
ангажирани доказателства това изискуемо задължение да е изпълнено от ответника,
който факт е в негова доказателствена тежест. Напротив, от гласните
доказателствени средства чрез показанията на свидетелката Новакова се
установи, че и понастоящем в наетото на помещение се държат вещи на
ответницата, последната разполага с ключ от помещението, с което несъмено
обективира наличието на упражнявана от нея фактическа власт. Към приключване на устните състезания
имотът се намира във фактическа власт на
ответницата, поради което
искът е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора, право на
присъждане на разноски за производството се поражда за ищеца, съгласно чл.78,
ал.1 ГПК, който прави искане за присъждането им и доказва извършени такива в
размер на 1316 лева, съгласно представен списък по чл.80 ГПК, от които 216 лева
държавна такса, 600 лева такса за особен представител и 500 лева адвокатско
възнгражение. Срещу размера на претендираното адвокатско възнаграждение е
релевирано възражение за прекомерност, което съдът намира за неоснователно. Размерът
на претендираното възнаграждение е съобразено с
предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №1/2004 г. минимален размер с оглед
цената на предявения иск.
Така мотивиран Варненският районен съд,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.А.К., ЕГН **********,
с адрес ***, да опразни и предаде на
А.Н.Д., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.233,
ал.1, изр. 1 ЗЗД, фактическата власт върху недвижим имот, представляващ офис №
1, находящ се на първи етаж в жилищна сграда в гр. *.
ОСЪЖДА Н.А.К., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на А.Н.Д., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1316 лева (хиляда триста и
шестнадесет лева) – разноски за производството, на основание чл.78, ал.1
от ГПК.
Препис от решението да се връчи на
страните.
Решението може да се обжалва пред Варненския
окръжен съд в двуседмичен срок от 25.09.2019 г., по аргумент от чл.315, ал.2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: