№ 17943
гр. София, 06.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.ОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110115035 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на ****** срещу И. Т. Ч. и Р. Р. Г. – Ч.а, с която по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в
отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 13.11.2023 г.
срещу длъжниците заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 60877/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответниците, като в срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба, с
които предявените искове са оспорени.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответниците договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на адреса на топлоснабдения имот: ******, аб. № ****** за процесния
период топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена.
Поддържа, че ответниците имат качеството на вещни ползватели на топлоснабдения
имот, с оглед което се явяват купувачи по договора за продажба на топлинна енергия.
Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно
приложимите към договора общи условия ответниците са изпаднали в забава, с оглед
което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва.
Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово
разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава
върху това вземане. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.
Ответниците са подали в срок отговор на исковата молба, с която оспорват
исковете по основание и размер. Твърдят, че исковете се основават на формални
основания. Намират, че вземанията на ищеца, предмет на делото, са с неустоновен
1
произход. Заявяват възражение за изтекла погасителна давност. Оспорват претенцията
на ищеца за цена на услугата за дялово разпределение. Сочат, че описаното като
приложение съобщение към общи фактури липсва. За ответниците не е бил приложен
екземпляр от общите условия. Твърдят погасяване на вземанията с извършени
плащания, които ищецът неправилно е осчетоводявал, като е погасявал не най-старите
задължения. Молят за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца /******/ не оспорва исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявените искове:
По предявените установителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията
на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за
главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата,
свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката
на топлинна енергия, в това число, че облигационното правоотношение е възникнало
на соченото от ищеца правно основание – с оглед притежавано от ответниците вещно
право на ползване, обема на доставената на топлинна енергия и нейната стойност,
изпадането в забава в плащането на главното задължение. В тежест на ищеца е да
установи също, че услугата за дялово разпределение на ТЕ е извършена през периода,
както и легитимацията си да претендира дължимостта на това вземане. В тежест на
ищеца е да установи спиране и/или прекъсване течението на погасителната давност за
вземанията.
В тежест на ответника е да установи възраженията си, в т.ч. извършените
плащания, с които са погасени процесните задължения.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и
дължи цената на топлопреносното предприятие.
С оглед действащата нормативна уредба и установените със съдебната практика
разрешения, договорно правоотношение между страните за продажба на топлинна
енергия за битови нужди може да възникне или по силата на законовата норма на чл.
153, ал. 1 ЗЕ, в случай че ответникът притежава право на собственост или вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот, или при постигнато съгласие между страните
по основните елементи на договора, като в последния случай доказването на
облигационната връзка в исковото производство се осъществява по общия ред на ГПК,
например с представяне на доказателства за открИ.ето на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество.
В случая от представените по делото писмени доказателства (постановление за
2
възлагане на недвижим имот от 12.06.2007 г. на ЧСИ И. Ч., нотариален акт за
учредяване право на ползване и покупко-продажба на недвижим имот ******, дело №
1628/2007 г. на нотариус ****** в регистъра, воден от НК) е установено по несъмнен
начин, а и това не се оспорва от ответниците, че последните през исковия период са
притежавали вещно право на ползване върху процесния топлоснабден имот.
Следователно и през процесния период между страните е съществувало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
общи условия, предвид което и ответниците се явяват задължени за цената на
доставената в имота топлинна енергия през периода. Вещните ползватели са купувачи
по продажбеното правоотношение с ищеца, тъй като те са титуляри на правомощието
да владеят и ползват имота, съответно са задължени за разноските, свързани с
ползването му, както предвижда разпоредбата на чл. 57 ЗС.
Следва да се даде отговор на въпроса относно цената на доставената в
топлоснабдения имот топлинна енергия и дали са налице основания за ангажиране на
отговорността на ответниците за тази стойност.
В хода на съдебното дирене е установено, че претенцията на ищеца за главница
в размер 614,34 лева е формирана като сбор от остатъка от сумата по обща фактура за
отоплителен сезон 2020 г. – 2021 г. в размер на 454,66 лева, както и от остатъка от
вземането по общата фактура за отоплителен сезон 2021 г. – 2022 г. в размер на сумата
159,68 лева. Налице е признание от страна на ищеца, че са налице плащания, с които
той частично е погасил вземанията за цената на топлинна енергия, начислена за
процесния период.
Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, настоящата
инстанция приема, че за процесния период количеството топлинна енергия за
абонатната станция, обслужваща процесната сграда, в която се намира
топлоснабденият имот, се измерва и отчита от общ топломер. Дяловото разпределение
е осъществявано от ****** след отчет на уредите в имота (4 ИРРО и 1 водомер).
Съгласно заключението дължимата сума за ТЕ 1373,21 лева, а за периода от м.09.2020
г. – 30.04.2022 г. е в размер на 1327,67 лева.
В първоинстанционното производство е изслушано и е прието заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, въз основа на което съдът приема за установено
следното: след извършеното годишно изравняване за периода 2020 г. – 2022 г. ищецът
е начислил сума в размер на 567,44 лева за първия отоплителен сезон и сума в размер
на 815,63 лева за втория отоплителен сеозн, включен в периода. Неплатената съгласно
счетоводството на ищеца сума е в размер на 614,34 лева. Вещото лице е установило
извършени от страна на ответиците плащания, както следва: в периода м.май 2020 г. –
м.септември 2020 г. 50,23 лева, на 08.10.2020 г. сума в размер на 35,68 лева, на
18.01.2022 г. сума в размер на 289,06 лева, на 18.02.2022 г. сума в размер на 104,23
лева, на 23.03.2022 г. сума в размер на 95,63 лева, на 09.05.2022 г. сума в размер на
104,04 лева, на 26.05.2022 г. сума в размер на 75,75 лева, на 17.06.2022 г. сума в размер
на 15,79 лева, на 10.08.2022 г. сума в размер на 11,78 лева, на 05.10.2022 г. сума в
размер на 117,26 лева, на 19.10.2022 г. сума в размер на 38,72 лева, на 01.12.2022 г.
сума в размер на 19,36 лева, на 21.12.2022 г. сума в размер на 129,57 лева, на
02.02.2023 г. сума в рзмер на 141,42 лева, на 24.02.2023 г. сума в размер на 133,94 лева,
на 24.03.2023 г. сума в размер на 143,24 лева, на 19.04.2023 г. сума в размер на 119,60
лева, на 19.05.2023 г. сума в размер на 149,50 лева, на 24.08.2023 г. сума в размер на
232,59 лева. Съгласно заключението на вещото лице Д. всички плащания са били
направени от ответниците по банков път. За целите на изготвяне на експертизата никоя
от страните не е предоставила на вещото лице банкови извлечения за направените,
3
респ. за получените плащания, където би следвало да са отразени основанията,
вписани при извършването на съответния банков превод. Вещото лице е установило,
че направените от ответниците плащания до 05.10.2022 г. са послужили за погасяване
на задължения, начислени за процесния период, а с останалите плащания са били
погасени по-нови задължения, попадащи извън исковия период, а именно такива,
отнасящи се за периода м.07.2022 г. – м.04.2023 г., а непогасени съгласно счетоводните
записи на ищеца са останали процесните задължения (за периода м.05.2020 г. –
м.04.2022 г.).
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства и заключенията на
вещите лица по съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертиза съдът
намира следното:
Общо заплатената сума от страна на ответниците за периода м.май 2020 г. –
м.август 2023 г. (до подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) е в размер на 2007,39
лева, а за процесния период съгласно заключението на СТЕ дължима е била сума
в размер на 1373,21 лева.
Съгласно чл. 33, ал. 6 от общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от ****** на клиенти в ******, когато клиентът има две и повече
дължими суми, включително съдебни и присъдени вземания, ако изпълнението не е
достатъчно да погаси всичките, клиентът може да заяви кое от тях погасява. Ако не е
заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко
еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са
възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.
Посочената разпоредба от ОУ на продавача съответства с разпоредбите на чл.
76, ал. 1 ЗЗД.
В случая, както се посочи и по-напред, никоя от страните не е представила
нарежданията за извършените плащания от страна на ответниците или банкови
извлечения от банковите си сметки, в които надлежно се отразяват основанията, на
които плащанията се извършват. Никоя от страните също така не е заявила искане по
реда на чл. 190 ГПК за задължаване на насрещната страна да представи извлечение от
банковата си сметка. Ищецът не е предоставил на вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза, съответно не е установил по делото, че за него е било налице
основание, съобразявайки волята на платеца, да погаси по-късно възникнали
задължения, а непогасени да останат по-старите. Следователно и доколкото не е
установено противното, съдът приема, че с направените от ответниците плащания
ищецът в противоречие с приложимите към договора общи условия не е погасил най-
старите задължения, а по-нови такива. Доколкото реално дължимите суми за доставена
на адреса на процесния имот са в размера съгласно 1373,21 лева, а ответниците са
заплатили сума в размер на 2007,39 лева, то и искът за главница се явява
неоснователен и следва да се отхвърли.
Доколкото съдът прие, че процесните задължения са били погасени от
ответниците чрез плащане, то и не следва да се обсъжда възражението за погасяването
им по давност.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която се
намира жилището на ответника, е била присъединена към топлопреносната мрежа. От
събраните в хода на производството доказателства е установено, че услугата е
извършвана през процесния период от третото лице помагач, като е бил извършен
главен отчет на уредите в имота и са били изготвени изравнителни сметки в т.ч. и
сметки въз основа на корекция на сметките на други абонати от етажната собственост
4
след края на всеки отоплителен сезон.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към
процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ,
бр.34 от 24.04.2007 г. В отношенията между страните са приложими общите условия,
приети по делото като доказателство, като според чл. 36, ал.2 от същите условия редът
и начинът на заплащане на услугата „дялово разпределение“ се определя от продавача,
съгласувано с търговците извършващи услугата дялово разпределение. Според чл. 22
от ОУ услугата „дялово разпределение“ се заплаща на продавача – ******, от което
следва, че именно на ищцовото дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово
разпределение за процесния период, още повече в конкретния случай именно ищецът
е извършвал услугата.
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от
договорно правоотношение през периода, а от доказателствата по делото е установено,
че услугата е извършвана, следва да се приеме, че цената на същата е дължима на
ищеца. По аналогични на изложените вече съображения съдът намира, че и тази
главница е била погасена от ответниците чрез плащане.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия
от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за
забава обаче на основание чл. 33, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от
2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
Търговеца.
В ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е
изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните
сметки след края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната свобода
страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая
такава уговорка се съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след
установяване на окончателния размер на задължението, с оглед което и след
настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на
законната лихва.
В случая и доколкото съдът приема, че главниците по общите фактури са били
погасени с направените от страна на ответниците плащания, като е налице остатък от
сумата, заплатена към ищеца, то и при съобразяване на правилото на чл. 76, ал. 2 ГПК,
следва да се приеме, че са погасени и лихвите за забава, начислени от изпадането на
ответниците в забава на 15.09.2021 г. до погасяването на главниците по общите
фактури. Ето защо и искът за предявената от ищеца сума следва да се отхвърли като
неоснователен.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение на
ТЕ:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
5
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква само за
ответниците.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тяхна полза следва
да се присъди сумата, внесена като депозит, от който е изплатено възнаграждението на
вещото лице по ССчЕ в размер на 100 лева. На основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3
ЗАдв. съдът определя възнаграждение в полза на процесуалния им представител в
минимален размер от 400 лева предвид невисокия материален интерес, липсата на
фактическа и правна сложност на делото, срочното му разглеждане в рамките на
първоинстанционното производство и обстоятелството, че адв. Т. се е явила в едно
открито съдебно заседание.
За заповедното производство на ответниците не се следват разноски, доколкото
те не са сторили такива.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ******, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: ******, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено по
отношение на И. Т. Ч. с ЕГН: ********** и Р. Р. Г. - Ч.а с ЕГН: **********, и двамата
с адрес: ******, че ответниците дължат на ищеца сумата 614,34 лева, представляваща
цена на доставена топлинна енергия в периода м.05.2020 г. - м.04.2022 г. до
топлоснабден имот на адрес: ******, инсталация ******, аб. № ******, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението /03.11.2023 г./ до окончателното плащане,
сумата 81,88 лева, представляваща мораторна лихва върху тази главница за периода
15.09.2021 г. - 23.10.2023 г., сумата 28,96 лева, представляваща цена на услугата за
дялово разпределение за периода м.09.2020 г. - м.08.2021 г., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението /03.11.2023 г./ до окончателното плащане, сумата 7,73 лева,
представляваща мораторна лихва върху тази главница за периода 15.11.2020 г. -
23.10.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 33828/13.11.2023 г. по ч.гр.д. № 60877/2023 г. по описа
на СРС, 41 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ******, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: ****** да заплати на И. Т. Ч. с ЕГН: ********** и Р. Р. Г. - Ч.а с
ЕГН: **********, и двамата с адрес: ******, сумата 100 лева – разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв. ******, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: ****** да заплати на адвокат А. В. Т., ******, с
адрес: ******, сумата 400 лева – представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство на И. Т. Ч. с ЕГН: ********** и
Р. Р. Г. - Ч.а с ЕГН: ********** в исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач ****** на
страната на ищеца ******.
6
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7