№ 282
гр. Добрич, 28.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мирослава Неделчева
при участието на секретаря Теодора С. Димова
като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело №
20233230101193 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от В. П. К.,
ЕГН **********, село *, община Добричка, чрез упълномощения адвокат Н.
М. от АК-Добрич, със съдебен адрес: ** срещу ТПК „ЕДИНСТВО“, ЕИК
*********, село *, община Добричка, представлявано от С.С.П.. Исковете са с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, чл.232 от ЗЗД,
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за приемане на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата,
присъдена в Заповед №111/03.02.2023г., издадена по ч. гр. д. №316/2023г. по
описа на ДРС, а именно: 3600.00 лв., представляваща дължима наемна цена
по договор №91/01.10.2020г. за наем на земеделска земя с площ от 60 дка,
съставляваща имот с №*** по ККР на село *, община Добричка за
стопанската 2021/2022г., сключен между страните.
В ИМ се твърди, че ищцата е собственик по наследяване на 60 дка
земеделска земя съставляваща имот с №***, находяща се в землището на село
*, община Добричка. На 01.10.2020г. тя сключил договор с ответника за наем
на земеделската земя със срок от една година, т.е. за стопанската 2021/2022г.,
като съгл. чл.3 от договора, наемната цена не можела да бъде по-ниска от
1
30лв. на декар. Наемът следвало да се изплати след реализацията на
продукцията, но не по-късно от 31.12 на съответната година.
Ответникът превел по сметка на ищцата сумата от 3600 лв., т.е. по 60
лв. на декар, която била ½ от платената от кооперацията рента/наем на други
собственици на земеделска земя в землището на с.*. Обяснението за това
било, че наемът е по-нисък, защото ищцата не сключила нов договор за наем
с ответника за стопанската 2022/2023г.
Ищцата подала заявление по реда на чл.410 от ГПК и по образуваното ч.
гр. д. №316/2023г. по описа на ДРС, съдът и издал Заповед №111/03.02.2023г
срещу ответника за сумата от 3600лв. - дължим наем по договор
№91/01.10.2020г. за наем на земеделска земя с площ от 60 дка, съставляваща
имот с №*** по ККР на село *, община Добричка за стопанската 2021/2022г.
Длъжникът подал възражение срещу заповедта. Заповедният съд указал на В.
К. да предяви установителни искове срещу „ТПК „ЕДИНСТВО“ с.* в 1-мес.
срок, считано от получаване на съобщението. В указания срок, кредиторът
подал настоящата искова молба. Ищцата претендира съдебни разноските в
заповедното производство и по настоящото установително дело.
С разпореждане от 17.05.2023г. ДРС е изпратил на ответната страна
препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е
било получено от председателя на ответната кооперация – С.П. на
26.05.2023г.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на
съобщението, ответникът е изпратил отговор на исковата молба, като оспорва
по основание и размер исковете, навежда твърдения за недължимост на
сумите, моли за отхвърлянето им, като неоснователни и недоказани. Оспорва
се твърдението на ищеца, че ответникът е извършил частично плащане по
договора за наем, напротив, направеното плащане не е частично, а пълно.
Излагат се обстоятелства за наличие на форсмажорни условия – слаба
реколта, поради настъпила суша в Източна България през 2021/2022г. и
войната в Украйна, което е довело до претърпени щети от земеделските
стопани, много ниски добиви на зърнените култури/.
Отделно от това, имало решение на УС на кооперацията от 15.12.2022г,
да се изплати наем на собствениците на земя, които не са подновили
договорите си с кооперацията в размер на 60 лв/дка. Именно, поради горното
2
решение, ответникът заплатил наемна цена на ищеца в размер на 60 лв. за
декар за стоп. 2021/2022г. Тези собственици, които имали дългосрочни
договори за наем/аренда са получили по-високи ренти за съответната
стопанска година.
Ответникът моли, съдът да не допуска и назначава поисканата ССчЕ, а
да се назначи САЕ, за да се установяло какви подобрения в земята на ищеца е
направил и какви са му бири разходите за това. Отделно от това, се прави
искане за допускане на двама свидетели при режим на водене, за
установяване на обстоятелството, какви разходи е направила ответната
кооперация за „облагородяване на имота“, собственост на ищеца.
Ответникът претендира разноски и прави възражение за прекомерност
на осн. чл.78, ал.5 от ГПК.
Претендират се разноските в заповедното производство и в
производството по настоящото гражданско дело.
Добричкият районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По подадено заявление от В. П. К., ЕГН ********** за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК
срещу ТПК „ЕДИНСТВО” с ЕИК *********, с.*, община Добричка, е
образувано ч. гр. д. №316/2023г. по описа на Добрички районен съд, по което
е издадена Заповед №111/03.02.2023г. за сумата от 3600.00 лева - неплатена
наемна цена за стопанската 2021/2022 г. по договор за наем №91/01.10.2020г.
на земеделска земя с площ от 60.000 дка, представляваща имот с № ***,
находяща се в землището на село *, община Добричка, ведно със законната
лихва върху главницата от 3600.00 лв., считано от датата на подаване на
заявлението - 01.02.2023г. до окончателното изплащане на задължението.
Заповедта е била връчена на 15.02.2023г. на управителя на
кооперацията – С.П.. В срока по чл.414, ал. 1 от ГПК, е депозирано
възражение с вх. №3365/21.02.2023г. от длъжника ТПК „Единство“, село *,
община Добричка срещу заповедта. Във връзка с това, заповедният съд с
Разпореждане №1657/29.03.2023г. е указал на заявителя, да предяви иск
срещу ответната кооперация в едномесечен срок от получаване на
съобщението, за установяване на процесното вземане, като довнесе по сметка
на ДРС дължимата държавна такса.
В. П. е получила разпореждането на 18.04.2023г. и в определения и
срок, е депозирала на 17.05.2023г. настоящата искова молба. Същата е
допустима и спорът, следва да бъде разгледан по същество.
3
Собственик на процесната земеделска земя с площ от 60 дка,
представляваща имот №***, находящ се в землището на село *, община
Добричка е бил съпруга на ищцата, съгласно договор за дарение на
недвижими имоти, обективирно в нот. акт №159, том 14, дело №5050/1997г.
по описа на нотариус при ДРС /приложен на л.6 по делото/. Видно от
цитирания нотариален акт, С.И.К. е дарил на двамата си сина недвижими
имоти, а именно: Д.С.К. е получил безвъзмездно по силата на дарствена
сделка нива с площ от 60.498 дка, представляваща идеална част от цяла нива с
площ от 120 дка, съставляваща имот с №108005, находяща се в землището на
село *, община Добричка, трета категория, както и лозе с площ от 2.001 дка,
представляващо имот с №112005, находящо се в землището на село *, 4
категория.
На другия си син – И.С.К., дарителя е дарил нива с площ от 30 дка,
представляваща идеална част от цяла нива с площ от 120 дка, съставляваща
имот с №108005, находяща се в землището на село *, община Добричка, трета
категория.
Видно от удостоверение за наследници с изх. №10/20.03.2023г., изд. от
кметство село * /приложено на л.7 по делото/, на **., Д.С.К. е починал и е
оставил трима наследника по закон – В. П. К. /преживяла съпруга/, Р.Д.И.
/дъщеря/ и П.Д.С. /син/.
Предвид гореизложеното, всеки един от тримата горепосочени
наследници се явява съсобственик на процесната нива от 60 дка, като се
легитимира в съсобствеността с по 1/3 ид.ч. от нея. Имотът, макар и придобит
по време на брака на ищцата с Д. К. не е в режим на семейна имуществена
общност, защото е получен безвъзмездно /чрез дарение/ от бащата на
починалия съпруг. Ищцата се легитимира като съсобственик на процесната
земеделска земя, в качеството и на наследник по закон /преживяла съпруга/ на
1/3 ид.ч.
За обвързващата страните сила на договора за наем е без правно
значение дали наемодателят е собственик на отдадената под наем вещ, докато
при договора за аренда това не е така. Друго общо между двата договора е, че
когато дължащият характерната престация е съсобственик на отстъпената за
временно ползване вещ, договорът може да обвърже и останалите
съсобственици за определен срок в зависимост от размера на неговото
участие в съсобствеността, т.е. когато договорът обвързва и неучаствалите
съсобственици, те не са трети лица, а са страни по договора.
Договорът за наем обвързва неучаствалите съсобственици за срок до
три години, когато договорът е сключен от съсобственици с мажоритарен дял
в съсобствеността /чл. 32, ал. 1 ЗС и чл. 229, ал. 2 ЗЗД/ и в този случай
отношенията между тях се уреждат от чл. 30, ал. 3 ЗС. Когато договорът за
наем е сключен от съсобственици с миноритарен дял в съсобствеността или
от съсобственици с мажоритарен дял в съсобствеността, но за срок над три
години договорът не обвързва останалите съсобственици, поради което
отношенията им с „наемателя“ се уреждат от неоснователното обогатяване, а
отношенията им с „наемодателя“ се уреждат от чл. 30, ал. 2 ЗЗД – при липса
4
на писмено поискване, съответно – от чл. 31, ал. 2 ЗС – след отправено на
писмено поискване.
От гореизложеното следват и няколко извода по отношение на договора
за наем на земеделска земя със срок до една година: може да бъде сключен от
съсобственик или съсобственици на земеделската земя, притежаващи повече
от 25 на сто идеални части от съсобствения имот, не се изисква да бъде
сключен в писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите на
страните, извършени едновременно и няма изискване за представяне на скица
и няма изискване за вписване в съответната служба по вписванията по
местонахождението на имотите.
Договорът за наем на целия имот може да бъде сключен от
съсобственик, който притежава повече от 25 % от правото на собственост
върху целия имот (чл. 4а ЗСПЗЗ). Това е много по-удобно при наличие на
много съсобственици, които не могат да постигнат съгласие. Но, такъв
договор, без наличие на мнозинство от дяловете на наемодателите, може да
бъде сключен само до 3 –годишен срок, какъвто е настоящият случай.
Въз основа на горното, съдът приема, че между страните, е възникнало
валидно облигационно отношение, въз основа на сключен 01.10.2020 г. между
В. П. К. в качеството на наемодател и ТПК „ЕДИНСТВО” с ЕИК *********
с.*, договор за наем №91 на земеделска земя с площ 60.000 дка,
представляващ имот № ***, находящ се в землището на село *, община
Добричка, за срок от една стопанска година, т.е. за времето от 01.10.2021 г. до
01.10.2022г.
Ответникът е заплатил наемна цена на наемодателя В. П. в размер на
60.00 лева /дка, като е превел по сметка на ищеца на 22.12.2022 г. сума в
размер на 3600.00 лева.
Претенцията на ищеца е за останалата разлика от 3600.00 лева от общо
дължимата наемна цена в размер на 120.00 лева/дка, възлизаща на общо
7200.00 лева, съгласно клаузата на чл. 3 от договора.
Ответникът излага становище, че е взето решение на 15.12.2022г. на
заседание на управителния съвет на кооперацията, на наемодателите, които не
сключат договор за наем с кооперацията за земеделската земя след изтичане
срока на настоящия, да бъде изплащана наемна цена в размер на 60.00
лева/дка. А на всички останали наемодатели, които са сключили договор с
кооперацията за стопанската 2022г./2023г., е взето решение, да им се изплати
наемна цена в размер на 120.00 лв./дка за стопанската 2021г./2022г.
5
Съгласно чл.3 от сключения договор, „размерът на наемната цена е в
рамките на рентата за съответната стопанска година, но не по-малко от 30.00
лева“, като същата се изплаща не по-късно от 31.12 на съответната година.
Вещото лице Е. Й. установява в заключението си по назначената
съдебно-счетоводна експертиза следното:
За стопанската 2021/2022г. от ответната кооперация са изплащани само
наемни плащания по сключени едногодишни договори за наем в землището
на с.*, община Добричка, в размер на 120.00 лв./дка на наемодатели сключили
договори за следващата стопанска година (2022/2023г.) и в размер на 60.00
лв./дка на наемодатели, които не са сключили договори за следващата
стопанска година (2022/2023г.).
По счетоводни данни през стопанската 2021/2022 г. за всички
предоставени на ответната страна за временно и възмездно ползване
земеделски земи, са сключени едногодишни договори за наем.
Вещото лице дава заключение, че за стопанската 2021г./2022г. за
Община Добричка, средната цена на рентата за един декар по статистически
данни е достигнала 124 лева. Така, наемната цена на процесните зем. земи за
стопанската 2021/2022г., е в размер на 7440.12 лв. при приемане от съда, че
рентата е в рамките на средната рента от 124 лв./дка.
В счетоводството на ответника за стопанската 2021г/2022г. има
осчетоводяване/плащане по процесния договор за наем, в размер на
3600.00лв.
Платената сума по процесния договор, не е еднаква по размер с
изплатената от ответника наемна цена по сключените от него договори за
наем в землището на село *.
Съдът кредитира заключението, като пълно и обективно, изготвено от
вещо лице, притежаващо необходимата квалификация, знания и опит.
Предвид уговореното от страните, относно размер на наемната цена в
рамките на рентата за съответната стопанска година, но не по-малко от 30.00
лева за декар и съобразявайки данните от заключението на вещото лице, че за
стопанската 2021г./2022г. от кооперацията са изплащане наемни цени в
размер на 120лв./дка по договори за наем, съдът приема, че размерът на
наемното плащане по договора, следва да бъде идентично с това, изплатено от
ответника на другите наемодатели за процесната стопанска година
6
2021/2022г. в процесното землище, а именно: 120.00 лв./дка /като
същевременно то е близко и кореспондира със средната арендна цена за
региона, която съгласно заключението на вещото лице е 124.00 лева за декар/.
Решението на УС на ТПК „Единство“ с.* от 15.12.2022г., в частта, с
която е решено да се изплати наполовина по-малка наемна цена за стоп.
2021/2022г. на наемодателите, които не са сключили договори за наем с
кооперацията за следващата стопанска година 2022г./2023г., противоречи на
свободата на договаряне, на добрите нрави, рестриктивно е и поради това, не
може да произведе правно действие, не обвързва страните по договора, така,
една от тях – наемодателя не е взето становището му, той не е могъл да
въздейства/повлияе на това решение, поставен е в позиция на по-слаба
икономически страна, като заключение от горното, за съдът е ирелевантно
обстоятелство, какво е решението на УС на кооперацията, още повече, че то
противоречи и на духа на закона /ЗЗД/.
С оглед на установеното, предявеният положителен установителен иск
от ищеца, за приемане на установено в отношенията между страните, че
ответникът му дължи сумата от 3600.00 лева, представляваща неплатена
наемна цена, дължима за периода 01.10.2021г. - 01.10.2022г., т.е. за
стопанската 2021г./2022г. по договор за наем №91/01.10.2020 г. на земеделска
земя с площ 60.000 дка, съставляваща имот № ***, находящ се в землището
на село *, община Добричка, ведно със законната лихва върху главницата от
3600.00 лв., считано от датата на подаване на заявлението - 01.02.2023г. до
окончателното изплащане на задължението, за което е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК с №111/03.02.2023 г. по ч. гр. д. №316/2023г. по
описа на Добрички районен съд, е основателен и следва да бъде уважен.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на
ищеца му се следват съдебни разноски в заповедното производство по ч. гр. д.
№316/2023г. и в производството по настоящото гражданско дело.
Направени са разноски в заповедното производство в размер на 72.00
лева - заплатена държавна такса.
По гр. д. №1193/2023 г., ищецът е направил разноски в размер на: 72.00
лева - държавна такса, 400.00 лева - възнаграждение вещо лице и 660.00 лева -
адвокатско възнаграждение.
Ответникът е заявил своевременно възражение за прекомерност с пр.
7
осн. чл.78, ал.5 от ГПК на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение,
по което съдът дължи произнасяне. Съгласно договор за правна защита и
съдействие от 16.05.2023г., приложен на л.8 по делото, е видно, че
уговореното и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение, е в размер на
660.00 лева. Съобразно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №2/09.07.20017г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното
възнаграждение възлиза, /съобразно цената на иска – 3600 лв./ точно на
сумата от 660.00 лева, поради което, възражението на ответника за
прекомерност, се явява неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение.
В полза на ищеца в производството по гр. д. №1193/2023 г. се следват
разноски в размер на: 72.00 лева държавна такса /приложена разписка на л.9
по делото/, 400.00 лева – платено възнаграждение за вещо лице, изготвило
ССчЕ и 660.00 лева - адвокатско възнаграждение, съгласно уговорено и
заплатено такова по договор за правна защита и съдействие от 16.05.2023г.,
или общо 1132.00 лева.
С оглед изхода на спора, на ответника не се следват разноски в
производството.
Водим от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между В. П. К., ЕГН
**********, село *, община Добричка и ТПК „ЕДИНСТВО“, ЕИК
*********, село *, община Добричка, представлявано от С.С.П., че ТПК
„ЕДИНСТВО” с ЕИК *********, с.*, общ.Добричка дължи на В. П. К.,
ЕГН **********, сумата от 3600.00 /три хиляди и шестотин/ лева,
представляваща неплатена наемна цена, дължима за периода 01.10.2021г. -
01.10.2022г., т.е. за стопанската 2021г./2022г. по договор за наем
№91/01.10.2020 г. на земеделска земя с площ 60.000 дка, съставляваща имот
№ ***, находящ се в землището на село *, община Добричка, ведно със
законната лихва върху главницата от 3600.00 лв., считано от датата на
подаване на заявлението - 01.02.2023г. до окончателното изплащане на
задължението, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с
№111/03.02.2023 г. по ч. гр. д. №316/2023г. по описа на Добрички районен
съд.
8
ОСЪЖДА ТПК „ЕДИНСТВО“, ЕИК *********, село *, община
Добричка, представлявано от С.С.П., да заплати на В. П. К., ЕГН
**********, село *, община Добричка, съдебни разноски, сторени в
производството по ч. гр. д. №316/2023 г. по описа на Добрички районен съд, в
размер на 72.00 /седемдесет и два/ лева - държавна такса.
ОСЪЖДА ТПК „ЕДИНСТВО“, ЕИК *********, село *, община
Добричка, представлявано от С.С.П. да заплати на В. П. К., ЕГН
**********, село *, община Добричка, съдебни разноски, сторени в
производството по гр. д. №1193/2023г. по описа на Добрички районен съд в
размер на 1132.00 лв. /хиляда сто тридесет и два лева/, от които: 72.00 лева -
държавна такса, 400.00 лева - възнаграждение за вещо лице и 660.00 лева -
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните пред Добрички окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
9